№ 201
гр. Сливен, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20232200500271 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение №
143/15.06.2023г. по гр.д. № 20222220101125 по описа за 2022г. на НзРС, с
което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, че П. М. В. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес: гр.Н.З., обл.С., ул.„М.“ № **, дължи на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., бул.„П.ш.” №
**, сумата от 614.10 лв. /шестстотин и четиринадесет лева и десет
стотинки/, представляваща стойността на предоставената на П. М. В. с
ЕГН ********** медицинска помощ и услуги, по време на болничния й
престой, продължил от 10.03.2021 г. до 12.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.06.2022 г. - датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл.410 от ГПК до
пълното изплащане на задължението е ОСЪЖДЕНА П. М. В. да заплати на
ищеца направените за двете производства разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответницата в
1
първоинстанционното производство чрез особен процесуален представител
по чл. 47 ал. 6 от ГПК.
Във въззивната жалба въззивницата чрез особения си представител
твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,тъй като
противоречи на материалния закон. Била изяснено по делото, че на 10.03.21г.
лицето е било с редовни осигурителни права да ползва медицински услуги, и
към датата на постъпване в лечебното заведение е било здравноосигурено
по смисъла на ЗЗО. Първоинстанционният съд правилно е изброил в
мотивите си процедурите, на които е била подложена ответницата, но не е
взел предвид, че в представената декларация за информирано съгласие не е
зачертано дали е с прекъснати или непрекъснати здравноосигурителни права
и тя умишлено не е била информирана кой текст да зачертае, била е
въведена в заблуждение какви са последиците от това. Заявява още, че след
като в самата искова молба било отразено, че към 10.03.21г. болната е била
с непрекъснати здравноосигурителни права, когато са и извършени всички
медицински процедури, то е налице неправилно приложение на закона и
решението, с което се уважава искът е неправилно и противоречи със
събраните доказателства.
Поради това въззивницата моли въззивния съд да отмени атакуваното
решение и постанови ново, с което отхвърли предявения иск.
Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба
страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба
като неоснователна. Заявява, че възраженията, че пациентката е била
здравноосигурена при приемането си, а после е загубила правата си, са
неоснователни. Ответницата П. В. е била здрванонеосигурено лице както
при приемането си, така и през целия период иа болничния си престой - до
12. 03.2021 г. С подписване на декларацията за информирано съгласие, тя е
била уведомена, че е с прекъснати здравноосигурителни права. По-нататък
се твърди, че изискването на чл. 86 от ЗЗ пациентът да получи информация
за цената на всяка една медицинска услута, манипулация, лечение и
лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ, е
изпълнено чрез дадените от приемащия лекар разяснения, за което
пациентът е положил подписа си в декларацията за информирано съгласие -
чл. 88 от 33. Несъстоятелни са и оплакванията относно извършените
изследвания и цената им. По делото са представени фишове за изследвания,
2
които съответстват на описанитe в „сметката на пациент". П. В. е
поканена да плати, видно от изрично изпратената й покана от лечебното
заведение, макар че поканата не е предпоставка за дължимост и плащане.
Видно от собственоръчно подписаната декларация за информирано
съгласие, пациентката е удостоверила, че е запозната с ценоразписа на
лечебното заведение. Така е изпълнено изискването пациентът да получи
информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация,
лечение и лекарствените продукти в извъпболтничната и болничната
помощ. Приемащият лекар е дал разяснения по тези въпроси и пациентът е
положил подписа си в по чл. 88 от 33. Фактът, че ответницата е била с
прекъснати здравпоосигурнтелни права, се дължи на собственото й
неизпълнение да плати вноските си и носи отговорност за това, като
гражданин, желаещ ла ползва съответните услуги, финансирани от НЗОК.
На последно място въззиваемият сочи, че са неоснователни и оплакванията
относно сметката, съставена па пациента. Издаването на фактура иди
друг счетоводен документ за стойността на лечението не е основание за
заплащане на последното, такова е самото болнично лечение, поради което
е ирелевантно за дължимостта му какъв документ е бил издаден и кога.
Освен това на пазциентката е изпратена покана със сметка за лечението й,
която е получена от пея.
С оглед всичко изложено въззиваемият иска да не се уважава
въззивната жалба, а атакуваното с нея решение да се потвърди като
правилно.
Няма заявена претенция за разноски за тази инстанция
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. въззивницата, редовно призована чрез особения си процесуален
представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК, не се явява, представлява се от
особения представител, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи,
оспорва отговора.
В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон, с писмено становище процесуалният му
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК оспорва жалбата,
поддържа отговора, заявява, че счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно и моли въззивната инстанция да го потвърди. Претендира
разноски за тази инстанция за заплатеното възнаграждение за особен
представител в размер на 400 лв.
3
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също
така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са
обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор.
Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща
мотивите си към тези на първоинстанционния съд и въвежда съдебното
решение на първоинстанционния съд по подразбиране.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Предявеният установителен иск има за предмет съществуването на
парично задължение на ответницата към ищеца, с размер и основание,
идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК.
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
500/22.06.2022г. по ч.гр.д.№ 796/2022г. на НзРС е издадена по заявление на
УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, гр. Пловдив против длъжника П. М. В. за
заплащане на сумата 614, 10 лв. главница, представляваща цената на
предоставена на пациента медицинска помощ, състояща се в диагностика и
лечение, проведени за периода от 10.03.2021г. до 12.03.2021г., заедно с
обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаване на
заявлението 21.06.22г. до окончателното изплащане и 25 лв. разноски по
4
заповедното производство.
По реда на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК на заявителя е указано да предяви
установителен иск и на 04.10.22г. е предявен такъв по чл. 422 от ГПК, с
който той иска да се установи дължимостта на същото задължение, като
сочи за правопораждащ факт предоставяне на конкретна медицинска
помощ на здравно неосигурено лице.
По делото са събрани писмени доказателствени средства, от които се
установява, че ответницата е хоспитализирана в клиниката на ищцовото
дружество на 10.03.2021 г., 17.40 ч., по Клинична пътека /КП/ № 216 -
„Спешни състояния в гръдната хирургия“ от Приложение № 17 към
Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022г.
(НРДМД 2020-2022) и са й били разяснени правата към момента на
постъпването й за болнично лечение, за което е подписала „Декларация за
информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на
диагностични и лечебни процедури“, като с подписването на тази
декларация за информирано съгласие ответницата е предоставила право на
лекарите да й бъдат направени всички необходими изследвания и да бъде
предприето нужното лечение. Извършените медицински дейности са
подробно описани в издадената епикриза и приложените към исковата
молба фишове с резултати. Болницата е изготвила „Сметка на пациент“,
която описва общата стойност на всички медицински услуги, извършени на
пациентката, детайлно изброени в нея, като тази сума била определена
съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на
медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани
услуги от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, гр.П.. Сметката е връчена на
ответницата с писмо-покана от 01.04.22г., получена лично от нея на
06.04.22г.
Безспорно е установено от съда, след служебна проверка на
здравноосигурителния статус на ответницата в системата на НАП, че тя
е с прекъснати здравноосигурителни права. Констатират се месеци без
данни за здравно осигуряване в периода от май 2018 до април 2023г. –
периода от м.юли 2020 г. до м.юни 2022 г., което включва и процесния период
на престоя й в болничното заведение на ищеца, а именно от 10.02.2021 г. до
12.03.2021 г.
По повод релевираното оплакване, че „в представената декларация за
информирано съгласие не е зачертано дали е с прекъснати или непрекъснати
здравноосигурителни права и тя умишлено не е била информирана кой текст
да зачертае“, следва да се посочи, че независимо дали в декларацията
ответницата е посочила, че е с непрекъснати здравноосигурителни права,
или обратното, от значение за спора е единствено действителното правно
положение, а именно – липсата на такива права. Не е споделим и доводът,
че щом е била приета за лечение пациентката, следва, че тя е била
5
здравноосигурена към съответния момент – качеството „здравноосигурено
лице“ е обективно и не се придобива чрез конклудентни действия.
Така, след като през това време ответницата не е била
здравноосигурена, а е ползвала информирано предоставените й от ищеца
медицински услуги, тя дължи заплащане на стойността им, която е
правилно и законосъобразно определена.
Други правоизключващи, правопогасяващи или правопрепятстващи
възражения ответната страна не е правила нито с отговора на исковата
молба, нито във въззивната жалба, включително за извършвани плащания,
поради което въззивният съд счита, че искът за признаване за установено,
че се дължи сумата от 614, 10 лв. - главница, представляваща цената на
предоставена на пациента медицинска помощ, състояща се в диагностика и
лечение, проведени за периода от 10.03.2021г. до 12.03.2021г., заедно с
обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаване на
заявлението 21.06.22г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25
лв., представляваща разноски за заповедното производство, за които суми е
издадена на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, гр. Пловдив заповед по чл. 410 от
ГПК за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
500/22.06.2022г. по ч.гр.д.№ 796/2022г. на НзРС, е основателен и следва да се
уважи.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да
бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено, включително и по отношение на присъдените разноски, които
са правилно разпределени. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващаите им правни норми, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху
въззивницата, която следва да понесе своите както са направени и заплати
тези на въззиваемия за тази инстанция в размер на 400 лв. за
възнаграждение за особен представител.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно решение №
143/15.06.2023г. по гр.д. № 20222220101125 по описа за 2022г. на НзРС.
ОСЪЖДА П. М. В. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:
гр.Н.З., обл.С., ул.„М.“ № ** да заплати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, гр.
Пловдив с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., бул.
„П.ш.” № ** направените разноски по делото за въззивното производство в
размер на 400 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7