Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 03.12.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и
двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 442
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство – серия К, № 3571427 на ОД на МВР Ловеч е
наложено на З.А.А., ЕГН : **********, в качеството му
на законен представител на „О.Р.” ООД – клон С., административно наказание на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП – глоба в размер
на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят З.А., който чрез процесуалния
си представител адвокат А.Д. *** го е обжалвал като незаконосъобразно издаден и
моли да бъде отменен. На първо място в жалбата е изтъкнал, че съгласно
разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено с МПС
собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето посочено от него, на което е предоставил
управлението на автомобила. Сочи в тази връзка, че собственик на посочения в
електронния фиш автомобил е „О.Р.“ ООД, на което дружество законен представител
е Веселин Симеонов Симов. Посоченият клон е само част от търговското
предприятие на дружеството, т.е. част от имуществото му, като акцентира, че
клонът не е юридическо лице и няма собствена правосубектност.
В този смисъл акцентира, че управителят на клона е подчинен на централното
управление на дружеството. С оглед на тези съображения считат, че при
издаването на ЕФ е била нарушена разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, поради
което фиша е нищожен, тъй като е наказано лице, което е различно от посочените
в закона. Позовава се и на съдебна практика в този смисъл.
На следващо място в жалбата, при условията на алтернативност
са наведени възражения и подробно са изложени доводи за липсата на реквизити на
издадения електронен фиш, както и за допуснати нарушения на изискванията
въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР и Наредба № 18 от 23.07.2001 г., в частност по
последната, за непоставянето на пътен знак Е24.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателя не се явява. Представено
е писмено становище от адвокат А.Д. ***, с което се поддържа жалбата и се
пледира да бъде отменен електронния фиш. Повторени са и доразвити възраженията
и доводите от жалбата. Претендира се на жалбоподателя да бъдат присъдени
сторените разноски за процесуално представителство.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от
изложеното в жалбата и в хода на устните прения, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го
заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали
видеозаписите, като се установявали марките на автомобилите и техните
регистрационни номера, а след това се правела и справка за собствениците им с
оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 09.03.2020 г. в 15:45:28 часа, на първокласен път І-4, при км 23+383, в
землището на с.Сопот, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и
заснела движещо се със скорост от 102 км/ч МПС – лек автомобил от категория В.
В този участък от пътя имало въведено със знак В26 ограничение на скоростта от
60 км/час – схема на организация на движението в пътния участък на л.11 от
делото.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип №
11743С0/0089545 /л.13/ установили, че засечената в 15:45:28 часа на 09.03.2020
г. скорост от 102 км/час била от лек автомобил „Р.К.” с рег.№ СВ 6993 АС. След
като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка
при измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 99 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.16/, било установено, че
собственик на автомобила е „О.Р.” ООД – клон С..
Въз основа на така констатираното нарушение, на 05.05.2020
г. /справка на л.14 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 3571427
/л.12/ срещу З.А.А. от гр.С., в качеството му на
законен представител на дружеството собственик на автомобила. Във фиша
наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка
с ал.1 от ЗДвП и за което му наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП в размер на 300 лева.
Видно от приложената по делото справка /л.41/, електронният фиш е бил
връчен на З.А. на 13.05.2020 г. чрез пълномощника му Борислав Георгиев
Христозов – пълномощно на л.42 от делото.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят А. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки
жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, от надлежна страна, поради
което е допустима за разглеждане.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен
орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни
реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.
След цялостната преценка за законосъобразност на обжалвания електронен фиш
обаче, съдът намира, че необосновано е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя З.А.. По принцип правилно, с оглед разпоредбата на
чл.188, ал.2 от ЗДвП, наказващият орган е насочил санкцията срещу законния
представител на юридическото лице „О.Р.” ООД. Но не е следвало това да е клона
на дружеството със седалище в гр.С.. В тази връзка съдът изцяло споделя
наведеното в жалбата възражение и доводите на жалбоподателя в този смисъл. Действително,
видно от справката от 30.11.2020 г. в публичния търговски регистър, „О.Р.” ООД,
ЕИК ******** е със седалище и адрес на управление в с.Т., Община М., област П.,
ул.„К.ш.“ № 42, като в историята на вписванията по т.7 от справката става ясно,
че от 22.11.2019 г. управител на дружеството, т.е. законен представител е
Веселин Симеонов Симов. Такъв той е бил и към датата, когато е установено
нарушението предмет на настоящето производство – 09.03.2020 година. От
справката по партидата на дружеството в търговския регистър става ясно и че
същото има регистриран клон в гр.С. с наименование „О.Р.” ООД – клон С. и ЕИК
на клон : 0018. Към момента на извършване на нарушението управител на клона е
бил жалбоподателят З.А., а считано от 18.05.2020 г. за такъв е бил вписан
Веселин Симов. Следва да се има предвид обаче, че клонът няма статут на
юридическо лице и в този смисъл притежава само частична правна субектност. Той е обект на притежание на търговец, а не е
самостоятелен правен субект. Единствения му отличителен белег е седалището.
Макар и клона да притежава елементи на известна правна самостоятелност, то това
не води до обособяването му като отделен правен субект. Той не е самостоятелен
носител на права и задължения, поради което страна по сключени чрез клона
сделки е търговеца и съответно той става собственик, кредитор или длъжник. Например,
в чл.20 от ТЗ е предвидена една изборна (алтернативна) местна подсъдност в
полза на лицата, които са влезли в отношения с търговеца чрез негов клон. Но
независимо къде ще предявят исковете си, дали по седалището на клона или това
на търговеца, то и в двата случая ответник ще е търговеца, а не клона. В тази
връзка и съдебната практика по такива дела е еднозначна и непротиворечива - винаги
решение по дело, по което като страна е бил конституиран клон на търговец се
отменя, като процесуално недопустимо. Клонът не може да представлява търговеца
именно защото е неправосубектен. Затова и управителят
на клон не е и не може да бъде орган за управление на търговеца, а в този
смисъл и негов законен представител. Той дори не е орган за управление и на
самия клон. Затова и както доктрината, така и съдебната практика приемат, че
управителят на клон на търговско дружество може да има качеството на прокурист
или обикновен търговски пълномощник.
Тези съждения, отнесени на плоскостта на тук обсъждания случай, навеждат на
категоричния извод, че собственик на автомобила, който е бил засечен и заснет
да се движи на 09.03.2020 г. в 15:45:28 часа с превишена за конкретния пътен
участък скорост е „О.Р.“ ООД със седалище и адрес на управление в с.Т., област П.,
а не на неговия клон в гр.С.. Фактът, че в масивите на КАТ лекият автомобил „Р.К.”
с рег.№ ** **** **е бил регистриран на името на „О.Р.” ООД – клон С. в никакъв
случай не променя това обстоятелство. Регистрацията в КАТ не е титул за
собственост, а отчетна система. Съгласно чл.2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (ДВ, бр.31 от 14.04.2000 г.) моторните превозни
средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, се представят за регистриране от звената „Пътна полиция“
при СДВР или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика – за
физическите лица, или по адреса на регистрация – за стопанските субекти. В
разпоредбата на § 2, т.3 от ДР на Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. е дадена
легална дефиниция на понятието „стопански субект“, използвано за целите на
наредбата, като в б.„а“ се визират всички юридически лица, регистрирани по
действащото в страната законодателство, по силата на което то е способно да
владее активи, да поема задължения, да извършва дейност, незабранена от законите
на страната и да участва в операции с други лица. От изложените по-горе
характеристики относно клон на търговец – юридическо лице, е безусловно ясно,
че той не попада в понятието „стопански субект“, с което борави Наредба № І-45
от 24.03.2000 г. на МВР. В случая автомобилът е собственост на „О.Р.“ ООД – с.Т.,
област П., като е бил регистриран в звено „Пътна полиция“ при СДВР, чрез клона
на дружеството в гр.С.. Както се посочи и по-горе в изложението, законен
представител - управител на дружеството към датата на нарушението – 09.03.2020
г. е бил Веселин Симеонов Симов, а не жалбоподателят З.А..
Ето защо, при така установените факти по случая и въз основа анализа на
доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира, че на първо място,
в обжалваният ЕФ, в разрез с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, неправилно е
бил посочен като собственик на заснетото МПС клона на „О.Р.” ООД в гр.С., а на
следващо място – неправилно, с оглед разпоредбата на чл.188, ал.2, предл.1-во от ЗДвП е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя А., като управител на клона на „О.Р.” ООД. Административнонаказателното
производство е строго формално и е недопустимо по тълкувателен път да се
установява санкционирания субект. В тази връзка следва да се посочи, че субект
на нарушението по чл.182 от ЗДвП може да бъде само водач на МПС, т.е. конкретно
физическо лице. С разпоредбите на чл.188, ал.1, изр.2-ро и ал.2 от ЗДвП
законодателят е въвел законови фикции, съгласно които е налице възможност да се
ангажира административнонаказателната отговорност не
на конкретния водач, а на физическото лице собственик на МПС или на
представляващия юридическото лице собственик на МПС, ако не посочат на кого са предоставили
за управление моторното превозно средство. Ясно е, че и в двата случая, предпоставка
за законосъобразното ангажиране на отговорността на лицата е непосочването от
тяхна страна на конкретното физическо лице, на което е било предоставено
управлението на превозното средство. Иначе казано, във всяка от така уредените
законови хипотези субект на посоченото във фиша нарушение може да бъде
единствено конкретно физическо лице. Това означава, че в случай като настоящия,
когато МПС е собственост на юридическо лице, в издадения електронен фиш следва
по ясен и не будещ съмнение начин да е посочено освен собственика на автомобила
заснет от АТС, така и конкретното физическо лице, което е негов законен
представител. В обсъждания казус именно това не е сторено. Като собственик на
автомобила е посочен клона на юридическото лице „О.Р.” ООД, който като правноорганизационна форма не притежава правосубектност
и като последица от това неправилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на З.А. в качеството му на управител на клона, без обаче същият да
е законен представител на собственика. Такъв, както се установи от
доказателствата по делото, в частност от справките в търговския регистър, към
момента на извършване на нарушението е било друго физическо лице.
Така установените и посочени несъответствия водят като единствена последица
до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна,
като оспорения електронен фиш следва да се отмени по изложените по-горе
съображения.
При това положение не следва да се обсъждат останалите навадени с жалбата
възражения, тъй като независимо дали са основателни или не, то фактът, че е
ангажирана административнонаказателната отговорност
на лице, което в случая не е субект на описаното в ЕФ нарушение, прави
обсъждането им безпредметно.
При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
следва да бъде осъдена Областна дирекция на МВР Ловеч, представлявана от
директора, да заплати на З.А.А. направените по делото
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е в размер
от 300 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 19.05.2020
г. /л.7/ и следва да бъде присъдено в пълния му размер, тъй като липсва направено
от въззиваемата страна възражение за прекомерност по
реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН. А и изплатеното възнаграждение не е прекомерно, защото
е в рамките на определеното по чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на
глоба серия К, № 3571427 на ОД на МВР Ловеч, с който на З.А.А., ЕГН : **********, като управител на „О.Р.” ООД - клон С., със седалище гр.С., район С., ул.”О.п.”
№ ***, е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, във
връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за нарушение
на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Ловеч, представлявана от директора, да заплати
на З.А.А., ЕГН : **********, сумата 300 /триста/
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :