РЕШЕНИЕ
№ 1080
гр. Пловдив, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300501487 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.52 от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба от А. Ю. М., депозирана
чрез адв. Т.Г., против решение № 1168 от 06.04.2022 г., постановено по гр.
дело № 6150/2021 г. по описа на РС-Пловдив, І гр. състав, с което е осъден А.
Ю. М. да заплати на А. М. А., на основание член 45 ЗЗД, сумата от 2000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се изживени болки и
страдания, за причиняване на охлузване на горна устна, охлузване на гръдния
кош, контузия на лява раменна става, контузия, кръвонасядане и охлузване на
лява коленна става, контузия и травматичен оток на лява глезенна става, в
резултат на удари с ръце и крака от ответника в главата и тялото на
пострадалата, което противоправно деяние е извършено на *** г. около ***
часа в град Пловдив, на паркинга пред сградата, находяща се в гр. П., ***,
ведно със законната лихва върху сумата от 2000 лева, считано от *** г. до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен над уважения размер от
2000 лева до пълния предявен от 3000 лева като неоснователен и недоказан. С
решението е отхвърлен предявеният от А. Ю. М. против А. М. А., иск по член
1
45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
3000 лева за изживени физически и психически болки, страдания, стрес,
безсъние, срам, вследствие на извършено от ответницата на *** г. около ***
часа на паркинга пред сградата, находяща се в гр. П., ***, противоправно
поведение, изразяващо се в удари и ритници в глава и тяло на ищеца, ведно
със законната лихва върху сумата от 3000 лева, считано от *** г. до
окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. А. Ю. М. е осъден
да заплати на А. М. А. разноски по съразмерност в размер на 747 лева.
Решението се обжалва в частта, в която е уважен първоначално предявения
иск, и в частта, в която е отхвърлен насрещния иск.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в атакуваната му
част, като се излагат и подробни съображения. Иска се отмяната му и
постановяване на ново решение, с което да се отхвърли предявеният от
ищцата иск, като се уважи насрещният. Иска се и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се
излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва
да се остави без уважение, решението в атакуваната част да се потвърди, а на
страната да се присъдят и разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
2
Първостепенният съд е сезиран с предявени осъдителни искове –
първоначален и насрещен - с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД - за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие извършени
на *** г. около *** часа от ответниците по исковете виновни и
противоправни действия, изразяващи се в нанасяне на удари в главата и
тялото, като се претендират законната лихва от датата на увреждането и
разноски.
Ищецът А.А. твърди, че на *** г., около *** часа, ответникът
причинил леки телесни повреди, изразяващи се в охлузване на горна устна,
охлузване на гръдния кош, контузия на лява раменна става, контузия,
кръвонасядане и охлузване на лява коленна става, контузия и травматичен
оток на лява глезенна става, представляващи разстройство на здравето. В
резултат от нанесените от ответника увреждания били причинени
физически болки и страдания, продължили около месец и половина, колкото
било и времетраенето на оздравителния процес, като през това време ходела с
очила и поло, за да скрие синините около очите и врата. Ходила и на нагревки
на левия глезен и коляното. Освен тези негативни усещания, изпитала и силно
унижение на човешкото си достойнство, както и тежък психо-емоционален
шок. И до момента изпитвала страх от подобни инциденти. В резултат на
случката загубила работата си, като в момента е и безработна. Моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата
3000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – *** г.,
до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,
като оспорва фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на
исковата молба. Навежда твърдения, че той е бил нападната от ищцата,
нанасяни са му удари и ритници по главата и тялото. Бил заплашван, като, в
опит да се защити инстинктивно и в състояние на афект, отблъснал ищцата с
ръце, в резултат на което тя залитнала, ударила се в колата и паднала на
земята, а той се отскубнал от нея, качил се в колата си и потеглил. Твърди, че
между ищцата и съпругата му, които били колежки, имало междуличностни
конфликти, които ескалирали на *** г., когато съпругата му била бита от
ищцата, за което узнал в деня на инцидента между двамата. След инцидента
имал непрестанно главоболие, придружено със световъртеж и влошаване на
зрението. След компютърна томография бил установен мозъчен инфаркт,
причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебрални артерии, за което
му издали болничен лист и имал едноседмичен престой в болница. Осем
месеца не могъл да изпълнява трудовите си задължения.
В законоустановения срок А. е предявил насрещен иск - за
осъждане на ответницата да му заплати сумата 3000 лв. обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – *** г., до окончателното плащане, при
изложените факти. Претендира разноски.
3
Ответницата по насрещния иск е депозирала писмен отговор, като
счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че изложеното в
насрещната искова молба не отговаря на действителността. А. е претърпял
мозъчен инсулт преди 15 години. Дори и да е претърпял мозъчен инфаркт,
това не е в резултат от поведението , липсва причинно – следствена връзка.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Иска се
отхвърляне на насрещния иск, като ѝ се присъдят разноските по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за
установено от фактическа страна следното:
По делото е прието постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 27.11.2020 г. на Районна прокуратура Пловдив,
касателно спорния инцидент.
Според представеното СМУ №*** г. - денят след инцидента, по
сведения от освидетелстваната А. същата била бита от познат мъж, като е
удряна с юмруци по главата, ритана и бутана на земята. При прегледа са
установени: охлузване на горна устна, охлузване на гръдния кош, контузия на
лява раменна става, контузия, кръвонасядане и охлузване на лява коленна
става, контузия и травматичен оток на лява глезенна става, представляващи
разстройство на здравето и причинени от действието на тъп предмет, като е
възможно по начин и време да се получат така, както се съобщава в
предварителните сведения.
От заключението на СМЕ по писмени данни, понесените от А.
болки и страдания са били сравнително силни първите няколко дни, като
постепенно интензитетът им е намалявал до пълното им преминаване в
рамките на до 12-15 дни. Заключението не е било оспорено от страните.
По делото са разпитани две групи свидетели.
Съгласно показанията на св. Б. Т., свидетел на инцидента, на
посочения ден видяла как А. удря А. в главата с юмрук. Чула викове, но не и
реплики.
Свидетелите, посочени от ответника - П. и Д. - установяват, че
след инцидента А. изпаднал в дълбока депресия, като посещавал и ***. Били
му изписани антидепресанти, бил в болничен осем месеца, но посещавал
предприятието, за да е между хората. Свидетелят П. е възприел агресия от
страна на А. спрямо съпругата на ответника в деня преди инцидента между
страните по делото, използвани били прийоми от бойното изкуство. А. бил
изключително мил и грижовен съпруг.
Според удостоверение от ТП на НОИ Пловдив, в периода 10.2020
г. до 05.2021 г. ответникът е бил във временна неработоспособност.
Според показанията на св. А. П., живеещ на съпружески начала с
А., последната се прибрала в шест часа вечерта на инцидента със синини по
хълбоците, глезените, страниците, лицето, а очилата били счупени. Имала и
отоци по тялото, най-големият бил разположен по глезена на крака от
4
външната му страна. Ищцата изпитвала силни болки през първите две
седмици. Не можела да готви, да чисти, да спи, била уплашена.
В съдебно заседание на 14.03.2022 г. при огледа на компактдиска в
присъствието на пълномощниците на страните, е възприето съдържанието на
заснет запис от *** г. в *** часа, според който ответникът по делото слиза от
управлявания от него автомобил, връща се назад и напада в гръб ищцата.
Следват удари с ръце от ответника върху ищцата, същата започва да отстъпва
назад, пада върху стена, блъсната от ответника, след което се придвижва
напред към ответника, двамата се блъскат, в един момент ответникът се
отдръпва и влиза в паркиралата наблизо лека кола, в която влиза и неговата
съпруга.
От запис, направен на *** г. в 11,01 часа се вижда как ищцата
напада съпругата на ответника, блъскайки я с ръце и крака, а двете биват
разтървани от мъж - свидетелят по делото П..
Не се възприемат твърденията във въззивната жалба, че
инициатор на инцидента на *** г. е била А.. От състава на районния съд са
изложени съображения в тази насока, които напълно се споделят. От
отразеното в записа се установява, че именно А. е предизвикал инцидента,
той е нападнал въззиваемата страна, нанесъл е удари, като в един по – късен
момент, с цел да предотврати нападението, А. е отблъснала жалбоподателя.
Този факт кореспондира и с изнесеното от св. Т.. Свидетелите, посочени от
ответника, не са възприели лично случилото се между страните по делото.
Действително, установява се от показанията на св. П., както и от
съдържанието на приобщения видеозапис, че А. и съпругата на А. са имали
спречкване предния ден, като са разтървани от свидетеля. Това обаче не може
да е повод А. да нанася удари по въззиваемата. Установява се, че след
инцидента същият е бил продължително време в болнични. Не се установява
обаче по време на инцидента да са му причинени увреждания, като именно в
резултат на това да е влошено здравословното му състояние.
Противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко
деяние - действие или бездействие (непредприемане на правно изискуемо
действие), обусловено от волята на извършителя, което нарушава
установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и
накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго
лице. Всяка негативна промяна в психическото състояние на човека
(отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание) представлява
неимуществена вреда по смисъла на чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД.
Като противоправно вредоносно поведение, осъществяващо
елементи от пораждащия деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД фактически
състав, следва да се окачествят действията, изразяващи се във физическо
нападение над друго лице. Налице е деяние – нанасяне на удари и блъскане. В
резултат от това е нарушена физическата неприкосновеност на А. –
5
причинени са охлузване на горна устна, охлузване на гръдния кош,
контузия на лява раменна става, контузия, кръвонасядане и охлузване на лява
коленна става, контузия и травматичен оток на лява глезенна става,
представляващи разстройство на здравето.
Налице е и причинната връзка – това е зависимостта, при която
деянието е предпоставка за настъпване на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие (решение №9/02.02.2018 г. по гр.д.
№1144/2017 г. на ВКС, III г.о.). Причинените физически увреждания, довели
до търпени болки и страдания от А., които са били сравнително силни през
първите няколко дни, са в пряка причинно – следствена връзка с действията
на А.. Или в резултат на деянието на А., на А. е причинено разстройство на
здравето, респективно – тя е претърпяла неимуществени вреди.
Налице са всички кумулативно предвидени предпоставки за
уважаване на иска по чл.45, ал.1 от ЗЗД. Както е отбелязано в цитираното вече
решение, от значение при извършване на преценката дали дадено деяние е
противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД е дали същото нарушава
установената в цитираната правна норма обща забрана да не се вреди
другиму. Противоправно е всяко поведение, причиняващо вреди другиму,
включително и неимуществени такива, представляващи търпени негативни
психични изживявания - чувство на безпокойство, стрес, безсилие, страх,
притеснение. Всички тези предпоставки са налице в настоящия случай, като
са налице основанията за ангажиране на гражданската отговорност на А. за
обезщетяване на причинените от него вреди. Изложените във въззивната
жалба доводи в обратната насока не се възприемат от настоящата инстанция.
Напълно се споделят и доводите на състава на районния съд, че не
е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. От
инцидента на предходния ден е изминал относително продължителен период,
като не може да се приеме, че е предизвикала нападението. Както вече се
посочи, основен принцип на правото е да защитава основни блага, в това
число и неприкосновеност на телесния интегритет.
Относно размера – от състава на районния съд са изложени
подробни, логични и обосновани съображения, които са съобразени и с
принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД и напълно се споделят
от настоящия състав. С оглед доводите в жалбата, съдът допълнително счита,
6
че следва да се има предвид и следното:
Както правилно е съобразено от състава на районния съд,
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, като
следва да се съобразят вида и тежестта на причинените увреждания –
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето /заболяване/, прогноза за развитие. Изложени са изключително
подробни, обосновани и логични съображения защо се определя именно
обезщетение в размер на 2000 лв. за А. – съобразени са както обществено –
икономическите условия, така и всички посочени вече фактори, включително
интензитета на болката и периода на възстановяване, физическите и
психическите последици от уврежданията, които са на човек в трудоспособна
възраст. Доводите напълно се споделят. Правилно сумата е присъдена ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
По отношение на насрещния иск: настоящият състав напълно се
солидаризира с изводите на първостепенния съд, че не са налице кумулативно
предвидените предпоставки за уважаване на предявения от А. иск. Не е
налице деяние, извършено от А.. Както обосновано е прието от състава на
районния съд, на посочената дата *** г. е налице противоправно нападение на
А.. В този смисъл са както свидетелските показания на Б. Т., така и
отразеното във възпроизведените веществени доказателства. Не се
ангажираха доказателства в обратната насока от А.. Разпитаните свидетели не
са били очевидци на инцидента. П. установява нападение от А. върху
съпругата на А., но това е станало предния ден – на *** г. На процесната дата
– *** г., без да е провокиран, А. е излязъл от автомобила си, затичал се е към
въззиваемата с цел да я нападне. А. се е опитала да избяга, но е застигната и
ударена от жалбоподателя. Едва след като е бутната и е успяла да се изправи,
тя се опитва да отблъсне нападението. Дори и да са причинени вреди на А., за
което отново не са ангажирани доказателства, същата е действала при
условията на неизбежна отбрана, а съгласно чл.46, ал.1 ЗЗД в този случай
няма отговорност за вреди. Безспорно е установено, че за продължителен
период от време след инцидента А. е бил в болнични. Не се установява обаче
влошеното му здравословно състояние да е резултат от действията на А.. Ето
защо предявеният насрещен иск е неоснователен и недоказан и правилно е
отхвърлен като такъв.
Поради изложеното жалбата е неоснователна, решението на
районния съд – правилно и законосъобразно, като следва да се потвърди.
7
Разноски са поискани от страните, като, с оглед изхода на делото
– отхвърляне на жалбата, следва да се присъдят единствено на въззиваемата
страна. Същата е заплатила 1000 лв. в брой за адвокатско възнаграждение
съобразно списъка на разноските по чл.80 ГПК, от които 500 лв. за
представителство по основния и 500 лв. за представителство по насрещния
иск. В молба от адв. Г., депозирана за съдебно заседание, е направено
възражение за прекомерност на разноските и искане същите да се определят в
минималния размер. Съгласно чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, същите следва да се
редуцират съответно в размер на 370 лв. за първия иск (обжалва се за сумата
от 2000 лв.) и 440 за втория или общо в размер на 810 лв.
А. е заплатил за въззивното обжалване държавна такса в размер на
40 лв., но обжалвания интерес е 5000 лв. (2000 лв. по основния иск и 3000 лв.
по насрещния), за което е следвало да заплати държавна такса в размер на 100
лв. Ето защо същия следва да заплати още 60 лв. държавна такса по сметка на
Окръжен съд Пловдив.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1168 от 06.04.2022 г., постановено
по гражданско дело № 6150/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, І
граждански състав, в частта, в която е осъден А. Ю. М. от град Пловдив, ул.
***, ЕГН **********, да заплати на А. М. А. от град Пловдив, ***, ЕГН
**********, на основание член 45 ЗЗД сумата от 2000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от *** г. до
окончателното изплащане, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният
от А. Ю. М. от град Пловдив, ул. ***, ЕГН **********, против А. М. А. от
град Пловдив, ***, ЕГН **********, иск с правно основание член 45 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева за
изживени физически и психически болки, страдания, стрес, безсъние, срам,
вследствие на извършено от ответницата на *** г. около *** часа на паркинга
пред сградата, находяща се в гр. Пловдив, ***, противоправно поведение,
изразяващо се в удари и ритници в глава и тяло на ищеца, ведно със законната
лихва върху сумата от 3000 лева, считано от *** г. до окончателното
изплащане, като неоснователен и недоказан.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА А. Ю. М. от град П., ул. ***, ЕГН **********, да
заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд Пловдив в размер на 60
(шестдесет) лева.
ОСЪЖДА А. Ю. М. от град П., ул. ***, ЕГН **********, да
8
заплати на А. М. А. от град П., ***, ЕГН **********, направените във
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 810
(осемстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9