гр.Русе, 01.04.2021 г.
Русенският районен съд... X наказателен състав....... в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Ралица Русева
При секретаря Денка Веселинова и в присъствието на
прокурора........ като разгледа докладваното от съдията АНД №
2288 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.Б. чрез адв.М.П. ***, против Наказателно постановление № 38- 0002216 от 10.12.2020 г. на Началник ОО „АА“ Русе, с което за административно нарушение по Допълнение 3 §1, б.“в“ изр.1 пр.1 от Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995 г., на основание чл.93 ал.І т.1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно, като твърди, че е налице неправилно приложение на закона в частта на индивидуализацията на наказанието.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.
От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е гражданин на *****.На 10.12.2020 г., в 01.20 часа, същият бил установен в гр.Русе, в района на ГКПП „Дунав мост“, изход РБългария, управлявайки товарен автомобил марка „Мерцедес“ с полуремарке, с чужд регистрационен номер.Констатирано било, че се извършва международен превоз на товар от Турция за Финландия, а превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.Свидетелят К.Ц.- служител на ОО „Автомобилна администрация“ Русе, извършил проверка на лицето, при която жалбоподателят представил Удостоверение за дейности от 05.12.2020 г., неподписано от длъжностно лице.При тези факти, срещу жалб.Б. бил съставен АУАН № 281684/10.12.2020 г., сочещ нарушение по Приложение 3 §1 б.“в“ изр.1 пр.1 от Приложение „Контролен уред“ AETR.Актът е предявен, подписан без възражения и лично връчен чрез преводач.Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание.Във въззивното производство жалбоподателят твърди чрез пълномощника си, че незаконосъобразно е наказан по чл.93 ал.І т.1 от ЗАвПр, като наказващият орган е следвало да определи санкцията по чл.93 в ал.ХVІІ от ЗАвПр.
Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- оправомощителна заповед, АУАН № 281684 от 10.12.2020 г., удостоверение за дейности, акт за назначаване на преводач, показанията на св.К.Ц..Съдът дава вяра изцяло на гласните доказателства, като съобразява обстоятелството, че св.Ц. на първо място е извършил лично проверката, т.е.- възприел непосредствено фактите, и на следващо място- показанията му се потвърждават и от другите доказателства, събрани в производството.
Правни изводи:
Жалбата, като депозирана от лице. притежаващо процесуална легитимация, е допустима.Разгледана по същество, е основателна.
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от доказателствата, както и от аргументите в жалбата, фактическата обстановка е безспорна.Съдът приема за установено, че към момента на извършена му проверка от инспектор при „Автомобилна администрация“ Русе, жалбоподателят представил удостоверение за дейности, което не е подписано от длъжностно лице. В смисъла на изложеното, основателно е възражението, че при тази фактическа обстановка, наказващият орган необосновано и незаконосъобразно е санкционирал лицето в хипотезата на чл.93 ал.І т.1 от ЗАвПр.Според този текст, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове, подлежи на санкциониране.
Налице е специална разпоредба- чл.93 в ал.17 от ЗАвПр, която касае случаите на непредставяне при проверка от страна на водача на документи, включително и удостоверение за дейности / т.4/. Ако се приеме, че неподписаното от длъжностно лице удостоверение се приравнява на липсващо, то следва да се наложи наказание именно по последно цитирана норма, защото спрямо нея чл.93 ал.І т.1 от ЗАвПр се явява общ текст.
При изложеното, съдът намира, че обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно, тъй като наказващият орган е приложил неправилно закона в частта на индивидуализацията на наказанието, и като такова- подлежи на отмяна изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 38- 0002216/10.12.2020 г. на Началник ОО „АА" Русе. с което на М.Б., гражданин на *****, роден на *** г., за нарушение по Допълнение 3 §1 буква „в“ изр.1 пр.1 от Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995 г., на основание чл.93 ал.І т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.
Районен съдия: