Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр. Русе, 13 април 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 23 март 2021 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №13…… по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр.
с чл. 21, ал. 2 от Закон за насърчаване на заетостта.
Настоящото дело е образувано по повод постъпила жалба от Д.Й.Г. ***,
действащ чрез пълномощник - адв. П. Н., АК Разград. Жалбата бе насочена срещу
решение №19 от 07.12.2020 г. на директора ДРСЗ (Дирекция „Регионална служба по
заетост“) Русе. С решението е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д. Г.
срещу решение от 09.11.2020 г. на директора на дирекция „Бюро по труда“ гр.
Бяла за прекратяване на регистрацията на Г. в ДБТ - гр. Бяла като безработно
лице.
След изрично указание на съда към жалбоподателя да посочи кой точно акт
обжалва, бе уточнено, че се оспорва както решение от 09.11.2020 г. на директора
на дирекция „Бюро по труда“ гр. Бяла така и решение №19 от 07.12.2020 г. на
директора Д РСЗ.
Съобразявайки текста на разпоредбата на чл.145, ал.2, т.1 от АПК, според
която на оспорване подлежат „първоначалният индивидуален административен акт,
включително отказът да се издаде такъв акт“ настоящият съдебен състав остави
без разглеждане жалбата на Д.Й.Г. ***, чрез пълномощник-адв. П. Н., АК Разград
срещу решение №19 от 07.12.2020 г. на директора
на Дирекция „Регионална служба по заетост“ Русе и прекрати
производството по адм. дело №13 по описа на съда за 2021 год. в частта, с която
се оспорва това решение. Определението влезе в сила като неоспорено.
По отношение оспорването на решение от 09.11.2020 г. на директора на
дирекция „Бюро по труда“ гр. Бяла, съдът прие, че производството е процесуално
допустимо
и го разгледа по същество.
В жалбата и най-вече в молбата-уточнение от 27.01.2021г. се излагат съображения
за незаконосъобразност на административния акт- решение от
09.11.2020 г. на директора на дирекция „Бюро по труда“ гр. Бяла, които съдът
може да подведе към основания за оспорване съгласно чл.146, т.3 и т.4 от АПК - допуснати
в административното производство съществени нарушения на административно-производствените
правила и противоречие с материално-правните разпоредби. Твърди се, че адресата
на акта не е имал виновно поведение, свързано с неправилно посочената дата, от
която декларирал, че е безработно лице, а по-късно е узнал това обстоятелство,
станало причина за прекратяване на регистрацията му в ДБТ. Съответно АО не
съобразил правилно доказателствата, представени пред него и така нарушил и
материалния закон.
В съдебна зала адвокатът на оспорващия поддържа тези доводи, досежно
решението на директора на БТ гр. Бяла.
Иска се решението да бъде отменено,
не се претендират разноски.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Също не претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след
направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата на Д.Й. ***, насочена срещу решение от 09.11.2020 г. на
директора на дирекция „Бюро по труда“ гр. Бяла за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.3, вр. с ал.1 от АПК. По делото от АО не бяха представени
доказателства за момента на връчване на решение №19 от 07.12.2020 г. на
директора ДРСЗ Русе, а в административната преписка на л.16 намираме известие
за доставяне, в което не са попълнени важни реквизити, а именно-дата и час на
получаване на пратката, липсва дори
нейно описание - дали съдържа решението на горестоящия АО, тъй като
подател е записана Дирекция „РСЗ“ – Русе. Затова и съдът приема жалбата за
подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.3, вр. с ал.1 от АПК.
От фактическа и правна страна съдът прие следното:
На 14.10.2020г. жалбоподателят Д.Г. се регистрирал в ДБТ гр. Бяла, филиал
Ценово като безработно лице. Той попълнил заявление за регистрация(л.43 от делото),
приложение №1, с рег. №40005530 от същата дата. В него е посочил, че е работил в
Република Ирландия, а за дата на освобождаване е записана-05.10.2020г.
Декларирал е съответните, изискуеми при такава регистрация данни. От Агенция по
заетостта му е бил съставен и план за
действие на безработно, търсещо работа лице(л.45 от делото). Преди подаване на
заявлението, още на 06.10.2020г. Г. бил посетил служителката на ДБТ, филиал Ценово,
която му обяснила, че след като не представя документи относно трудовата си
заетост, следва да е сигурен в датата на освобождаване от работа. По тези факти
няма спор.
На 30.10.2020г. Д. Г. представил в ДБТ гр. Бяла, филиал Ценово, документ
Р45, Part
1A(л.11 от адм. преписка), преведен в последствие в
съдебното производство за нуждите на делото от легализиран преводач(на л.63, 64
от делото). От този документ станало ясно, че всъщност датата на
напускане/освобождаване от работа при работодателя в Република Ирландия е
16.10.2020г. Г., ведно с документ Р45, Part 1A, написал и писмо, рег.
№10-07-01-889/30.10.2020г.(л.1 от адм. преписка), с което обяснил обстоятелствата, свързани с регистрацията му и желанието
тя да бъде променена, съобразно датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение.
На 09.11.2020г., директорът на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Бяла, издал и
процесното решение/без номер/-л.3 от адм. преписка, с което вземайки предвид
установените факти и обстоятелства-датата на регистрация и датата, която била
изписана в документ Р45, Part 1A за прекратяване на
трудовото правоотношение, преценил, че лицето Д. Г. е декларирал неверни данни
при регистрацията си в ДБТ гр. Бяла. Това водело до прекратяване на
регистрацията на Д.Й. ***/14.10.2020г., а правното основание намерил в
разпоредбата на чл.20, ал.4, т.8 от Закон за насърчаване на заетостта, според
която „Регистрацията на безработните лица се прекратява и в случаите, когато
: т.8 декларират неверни данни при регистрация в териториалното поделение на
Агенцията по заетостта“.
Недоволен от това решение, Д. Г. го оспорил пред горестоящия АО, с жалба,
вх. рег. №10-07-01-959/20.11.2020г., с мотиви, че не е знаел към датата на
регистрация кога точно му е прекратено трудовото правоотношение. Поискал да му
бъде възстановена регистрацията.
С решение №19 от 07.12.2020 г. директорът ДРСЗ – Русе(л.15 от адм.
преписка), отхвърлил жалбата като неоснователна.
Така, пред АС-Русе бе инициирано производство по оспорване именно на това
решение, но впоследствие, след дадените указания за уточняване, жалбоподателят
насочи жалбата си срещу първоначалния акт - решение от 09.11.2020 г. на
директора на дирекция „Бюро по труда“ гр. Бяла.
Правни изводи:
Жалбата е основателна, но по
причини, различни от изложените в нея.
Оспореният административен акт - решение от 09.11.2020 г. на директора на
дирекция „Бюро по труда“ гр. Бяла е издадено от компетентен орган.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ, регистрацията се прекратява с решение на
ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта. Съгласно нормата на чл.
25, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта, дирекциите
"Бюро по труда" са териториални поделения на агенцията към Главна
дирекция "Услуги по заетостта", като седалищата и териториалният
обхват на дирекциите "Бюро по труда" са посочени в приложение № 3.
Ръководителят на териториално поделение на Агенцията – Бюро по труда е неговият
директор, като издадените от него административни актове могат да се обжалват
по административен ред пред директора на дирекция "Регионална служба по
заетостта" - Русе, който е местно и функционално компетентен орган за
провеждане на административния контрол.
От гледна точка на процесуалните правила и норми:
Съдът приема, че са допуснати нарушения в процедурата, довела до издаване
на оспореното решение, които са съществени и водят до незаконосъобразност на
административния акт.
Актът на регистрация, рег. №40005530, извършен на дата 14.10.2020г., с
която Д. Г. е регистриран в ДБТ като безработно лице по своята същност е
административен такъв.
На 30.10.2020г. Г. предоставя на администрацията на ДБТ нова информация,
документ Р45, Part
1A, от който е видно, че към 14.10.2020г. все още не е бил
безработен, а реално е освободен от 16.10.2020г.
Тази информация, това обстоятелство безспорно е ново и от съществено
значение за издаването на акта/за регистрация/, което при решаването на въпроса
от административния орган не е могло да бъде известно на страната в
административното производство.
В този случай, директорът на ДБТ – Бяла е бил изправен пред следното: 1.
Влязъл в сила, неоспорен пред съда административен акт /за регистрация/ и 2.
Нова информация, имаща съществено значение за издаването на този акт.
Следователно, пред него възможността за издаване на решение за прекратяване
на регистрацията на Д. Г. е било възможно, но едва след иницииране на
производство пред горестоящия АО за възобновяването
на административното производство по издаване на акта за регистрация.
Анализът на нормативната уредба на чл. 99 и сл. АПК сочи, че законодателят
е предвидил производството по възобновяване, като извънреден контролен способ
за отмяна на влязъл в сила порочен административен акт (индивидуален или общ),
необжалван по съдебен ред, при наличие на някое от изрично и изчерпателно изброените
в чл. 99, т. 1 - т. 7 АПК основания. Предпоставките за възобновяване на
производството по издаване на административните актове предполагат привеждане
на актовете в съответствие с действителното фактическо и правно положение,
съществувало към момента на тяхното постановяване.
Настоящият случай пред който е бил изправен директорът на ДБТ – Бяла касае
хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК, съобразно която влязъл в сила индивидуален или
общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен
или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът
не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е
издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от
значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от
административния орган не са могли да бъдат известни на страната в
административното производство.
Нормата на чл. 100 АПК, в хипотезата на предложение второ относно случаите
по чл. 99, т. 2 - 7 АПК, налага извода, че възобновяването на административното
производство може да се извърши по инициатива на административния орган или по
предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, и по искане на страна в
производството.
Неспазвайки и неизвършвайки тази процедура със сезиране на директора на Дирекция
„Регионална служба по заетост“ Русе с оглед възобновяване на административното
производство като компетентен горестоящ АО, директорът на ДБТ гр. Бяла е
нарушил цитираните по-горе разпоредби, намиращи се в Глава седма „Възобновяване на производства по
издаване на административни актове“.
Едва след възобновено административно производство, директорът на ДБТ –
Бяла е можел да издаде решение по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ, съобразявайки и
разпоредбата на чл.20, ал.4, т.8 от Закон за насърчаване на заетостта, според
която „Регистрацията на безработните лица се прекратява и в случаите, когато :
т.8 декларират неверни данни при регистрация в териториалното поделение на
Агенцията по заетостта“.
В случая пред него е бил налице влязъл в сила административен акт,
неоспорен пред съда и е било недопустимо да издава своето решение без инициирано
производство по възобновяване на административното такова/чл,99 и сл. от АПК/
по издаване на първоначалния акт-за регистрация.
Затова и решението му е порочно-поради неспазването на тази процедура.
Налице е основанието по чл.146, т.3 от АПК-съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, което от своя страна е довело и до нарушение
на материалния закон-чл.146, т.4 от АПК. Като такова то следва да се отмени.
Тук съдът не следва да връща преписката на АО, тъй като е изцяло в негова
дискреция да прецени дали ще инициира производство по възобновяване пред горестоящия
АО, ако все още са налице условията за това, разписани в чл.99 и сл. от АПК или
в правния мир ще остане първоначалния акт за регистрация от 14.10.2020г.
От страните не се претендират
разноски и такива следователно не следва да бъда бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 09.11.2020 г. на директора на дирекция „Бюро по труда“ гр. Бяла, с което е прекратена регистрацията на от Д.Й. *** в
ДБТ - гр. Бяла като безработно лице.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: