Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30.07.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 30.06. 2020
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ТРИФОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: ДАНИЕЛА
КАЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1101
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
74/16.01.2020г.,
постановено по гр.д. № 3425/2019г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което е
признато за установено по отношение на Г.Г.Г. съществуването на вземането на „В.
ЕООД, за сумата 762,72 лева за консумирана и незаплатена питейна вода за имот,
находящ се в гр. С.З., ул. ***, за който е открита партида № 46216, за периода
от 10.06.2016г. до 10.04.2017г., със 118,65 лева лихва за забава за периода от
31.05.2017г. до 11.12.2018г. и законна лихва от 18.12.2018 г. до изплащане на
вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3686/20.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 6475/2018 г. по описа на Старозагорския
районен съд и Г.Г.Г. е осъден да заплати на „В. ЕООД, сумата 25 лева,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 890 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Въззивникът
Г.Г. Грозе, чрез
особеният си представител излага подробни съображения
за неправилност на обжалваното решение и моли въззивния съд да отмени решението
и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил
отговор от въззиваемия „В." ЕООД, с който се оспорва жалбата. Взема
се становище по направените в жалбата оплаквания с искане да се потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове
с правно основание чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК.
Ищецът
„В." ЕООД моли съда да признае за установено по отношение на ответника Г.Г.Г.,
че му дължи сумата от 762,72 лева, произтичащи от предоставени ВиК, услуги за
периода 10.06.2016г. до 10.04.2017г., за което са издадени квитанции за
дължимите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
18.12.2018г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено
плащане в размер на 118,65 за периода от 01.05.2017г. до 11.12.2018г.,
претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен
лист- извлечение от сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции,
както и да осъди ответника да му заплати направените по ч.гр.д. 6475/ 2018г. по
описа на Районен съд - С.З. разноски. Моли да му бъдат присъдени и направените
по настоящото дело разноски.
Ответникът
Г.Г.Г. чрез назначеният му особен представител оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Видно
от приложеното ч.гр.д.№ 6475/2018 г. по описа на Старозагорския районен
съд, съдът е издал заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 3686/20.12.2018 г. за сумата 762,72 лева
за консумирана и незаплатена питейна вода за имот, находящ се в гр. С.З., ул. ***,
за който е открита партида № 46216, за периода от 10.06.2016г. до 10.04.2017г.,
със 118,65 лева лихва за забава за периода от 01.05.2017г. до 11.12.2018г. и
законна лихва от 18.12.2018 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е
приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и
е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415,
ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
По
делото е представен лихвен лист за имот в гр. С.З., ул. ***, партида № 46216 с
описана една квитанция, в който лист като титуляр на партидата е посочена С.Ж.Г..
Представена е и самата квитанция,
издадена на името на С.Ж.Г. за горепосочения период.
От
представеното по делото удостоверение за наследници № 6985/12.12.2019 г. на
Община С.З. е видно, че С.Ж.Г. е починала на 19.03.2014 г. и неин единствен
наследник по закон е ответникът Г.Г.Г.. По делото липсва твърдение и
представени доказателства, че ответникът се е отказал от наследството.
От
показанията на свидетелката Марияна Димова Кънева /инкасатор/ става ясно, че тя
е няколкократно е разговаряла по телефона с ответника за отчитането на водата имота, като същият не
е възразявал по отношение на отчетените количества. Достъп до имота е
осигурявала винаги дъщерята на ответника.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 32, ал. 4 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, отчетените данни по
ал. 2 и ал. 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя
или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В
случаите, в които потребителят на В и К услуги не е изпълнил задължението си да
осигури достъп до имота за извършване на отчет, в Наредбата е определен ред за
констатиране, респективно доказване на това неизпълнение – съгласно чл. 35, ал.
4 и ал. 5 от Наредбата, при невъзможност за отчитане на водомерите поради
отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да
уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в
срок не по-дълъг от една година от последното отчитане.
Съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че ответникът е единственият законен наследник на С.Ж.Г., след
смъртта на която нейното имущество, в т.ч. и правата и задълженията преминават
в патримониума на наследника й, в случая ответника по делото в качеството му на
законен наследник. Съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. При
откриване на наследството, което е станало в със смъртта на наследодателя,
лицата, които имат право да наследяват - децата му, се призовават към
наследяване, като придобиването на наследството става с приемането му /изрично
или мълчаливо/ и има обратно действие - от датата на откриване на наследството.
Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници
носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване
приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В тежест на
ответника е да докаже изпълнението на задълженията на неговия наследодател, или
да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или
правоотлагащи факти и обстоятелства, каквито са отказът от наследство, или
приемането на наследството по опис и пр., което той не е сторил /в този смисъл
Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Поради това въззивният съд приема, че ответникът се явява потребител на
водоснабдителни услуги.
По
делото е представен карнетен лист за количествата изразходена вода за открита
партида 046216 на името С.Ж.Г. за обект с адрес: гр. С.З., ул. ***, от който се
установява, че за периода от 10.06.2016г. до 10.04.2017г. са потребени общо 280
куб.м. вода на стойност 762,72 лв. с ДДС, като срещу показанията е поставен
подпис, като в графа забележка е посочено „дъщеря“.
Отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в
карнета съгласно посочената разпоредба на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то
следва да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ,
доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата.
Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
формална доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че
отчетните данни могат да бъдат удостоверени, както с подписа на самия потребител, така и с
подписа на негов представител. Липсата на изрично изискане за упълномощаване на
този представител, води до извода, че карнета може да бъде подписан и от лице,
което макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го
представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в
широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или
друга връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на
потребителя по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Наредбата може да бъде всяко лице,
което обитава имота на някакво фактическо или правно основание. Подписването на
карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на
неговата доказателствена сила и в този смисъл възражението на особения
представител е неоснователно.
Поради това въззивният съд намира, че от представените
доказателства се установява, че ответникът не е изпълнил задължение по договора
за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 762,72
лева.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява
и иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода 31.05.2017 г. –
11.12.2018 г. в размер на 118,65 лв.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Въззивникът Г.Г.Г.,
чрез особения си представител е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното производство,
което е в размер на 360 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /преди изменението с бр. 45
от 15.05.2020 г./ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1000 – 300
лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от
ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните
адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност. В настоящия случай адв. С. е регистрирана по ЗДДС и
направените разноски във въззивното производство се претендират с ДДС. Ето защо
размера на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при спазването на
тези правила е в размер на 300, 37 лв. х 20 % ДДС = 360 лв. В настоящия случай въззиваемият „В.”
ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че
заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. не е
прекомерно и не следва да бъде намалено.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, въззивникът Г.Г.Г.
следва да заплати на "В." ООД направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. и разноските по
назначаването на особения представител,
които са в размер на 300 лв.
Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012
г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при депозирана въззивна жалба от
особения представител същият не дължи внасяне на държавната такса, а
задълженото лице е представляваната от него страна, в случая въззивникът Г.Г.Г..
Дължимата държавна такса се присъжда с решението по спора в тежест на
съответната страна, съобразно изхода на делото. Ето защо тъй като подадената
въззивна жалба се явява неоснователна, то следващата се за въззивното
производство държавна такса от 25 лв. ще следва да бъде възложена в тежест на
жалбоподателя Г.Г.Г..
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74/16.01.2020г., постановено по
гр.д. № 3425/2019г. по описа на Районен съд – гр.С.З..
ОСЪЖДА Г.Г.Г. *** да
заплати на „В. ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С.З.,
ул.*** направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. и разноските по
назначаването на особения представител в
размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Г.Г.Г.
*** да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт държавна такса за въззивното производство в
размер на 25 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.