№ 173
гр. Варна, 16.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100502458 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 4971/16.09.2022 от Ю. О. Х. ЕГН:
********** срещу решението на РС-Провадия № 193/4.08.2022 по гр.д.№
1699/2022, с което е ОСЪДЕН да заплати на Б. М. Б. ЕГН ********** с адрес
с.О., сумата от 1600лв - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от непозволено
увреждане на 27.06.2019г, с което ответникът му причинил контузия на
лявата долночелюстна става, травматичен оток, кръвонасядане по лицето и
лявата ушна мида, ожулвания по долните крайници, обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането - 27.06.2019г до
окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.45 ал.1 и чл.86 ЗЗД;
ОСЪДЕН е ответникът да заплати на ищеца сумата от 208лв - сторени по
делото разноски за адв.възнаграждение съразмерно на уважената част, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт по
сметката на ПровадРС сумата от 64лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Счита същото за неправилно в тази част поради неправилното
приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните
правила и необосновано, като излага следните доводи:
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД
включва кумулативното наличие на сл.предпоставки: 1/ противоправно
1
деяние /действие или бездействие/; 2/ претърпяна вреда; 3/ причинно-
следствена връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда; 4/
вина, която на осн.чл.45 ал.2 ЗЗД се предполага до установяване на
противното. Липсата на който и да е от тези елементи води до недоказаност
на предявения иск и отхвърлянето му като неоснователен.
Според принципа за разпределение на доказателствената тежест, в
тежест на ищеца е да установи фактите, въз основа на които съдът да прецени
настъпили ли са съответните им правни последици, свързани с търсената от
ищеца защита.
В конкретния случай счита, че РС не е направил правилна преценка и
анализ на събраните в хода на производството доказателства, като е приел, че
е изпълнен фактическият състав на НУ. Този извод не може да бъде споделен,
тъй като от доказателствата по делото не може да се установи противоправно
поведение от страна на въззивника.
Действително, относно деянието, извършено от ищеца, че на
27.06.2019г в с.О. е причинил на ответника временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, е налице влязла в сила присъда по НЧХД №
352/2019г на PC – Провадия, която съгл.чл.300 ГПК е задължителна за
гражданския съд относно това дали е било извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. В тази връзка счита, че именно с
влязлата в сила присъда се установява липсата на първата предпоставка от
ФС на НУ – поведението на Ю. да е било противоправно. Това се доказвало и
чрез събраните гласни доказателства – показанията на свид. Д. Г., който
заявява, че бил в пряк и непосредствен контакт и с двете страни по делото и
ищецът бил заявил, че той започнал първи и набил ответника. В тази връзка
съдът следвало да приеме, че никой не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение.
На сл.място. Алтернативно счита, че така определеното обезщетение е
необосновано завишено предвид, че по делото е безспорно установено, че
конфликтът е бил породен и започнат именно от страна на Б. Б..
С оглед изложеното моли за отмяната на първоинстанционното
решение в неговите осъдителни части по отношение на въззивника и за
постановяване на друго за отхвърлянето на претенцията на ищеца.
Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
2
В срока по чл.263 ГПК е подаден писмен отговор от Ю. О. Х. чрез
адв.Б. със становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че правилно РС е приел наличието на всички кумулативно
изискуеми предпоставки по чл.45 ЗЗД, като е съобразил и влязлата в сила
присъда по НЧХД № 352/2019г на РС-Провадия, която съгласно чл.300 ГПК е
задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Затова по отношение
настъпването на увреждането, механизма, по който се е осъществило,
неговото авторство и причинените съставомерни последици, гражданският
съд е обвързан от присъдата на наказателния съд.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства правилно е прието от съда, че е налице деликт, осъществен от
отв.Ю. О.Х., в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени вреди,
които следва да бъдат възмездени.
От заключението по допуснатата СМЕ се установява, че ищецът е
получил временно разстройство на здравето, неопасно за живота и че за този
вид травматични увреждания е характерна болезненост; в резултат на тях се
появява затруднено хранене, тъй като дъвченето предизвиква болка по
наранените участъци и пр.
Що се отнася до довода, че ищецът Б. бил започнал пръв и бил набил
ответника Ю., позовавайки се на свидетелските показания на свид.Д. Г., то
същите не следвало да бъдат кредитирани, тъй като същият излага, че 3-4
месеца след инцидента ищецът Б., му се похвалил, че бил нападнал ответника
Ю..
В протокол от с.з. от 20.07.2020г по НЧХД № 352/2019г – л.72 от НЧХД
същият този свидетел Д. Христов Г. е казал, че 5 месеца след инцидента бил
отишъл при ищеца Б. да коли агнета, а по гр.дело е посочил, че било след 3-4
месеца след инцидента, като не бил срещал ищеца още отпреди инцидента.
Пак там същият свидетел е изложил, че вечерта на 27.06.2019г отв.Ю. му
казал, че са се сбили с Б., а в о.с.з. на 4.07.2022г по гр.дело е посочил, че на
27.06.2019г Ю.н му бил казал, че Б. го бил на улицата.
Твърдения, че ищецът Б.Б. бил нападнал отв.Ю. в колата липсват по
НЧХД № 352/2019. Разминаването в показанията на свид.Д.Г. водят
единствено до извода, че показанията му не отговарят на истината.
3
Изразеното становище на в.лице по настоящото дело съвпада и с
изводите на наказателния съд, че уврежданията са били получени при
директен удар с юмрук или сопа и няма как да бъдат получени при падане
върху асфалт или бордюр.
По думите на свид.А. М.а ищ.Б. в резултат на нанесената телесна
повреда получил сериозни наранявания по лицето и долните крайници и
дълго време след това срещал затруднение при хранене, което налагало да яде
основно течни храни поради силните болки при дъвчене и да приема и
обезболяващи препарати. Свидетелка сочи, че всичко това било съпроводено
с негативни психически преживявания от болка, страдание и стрес;
притеснявал се да излиза извън дома си и да общува с хора, изпитвал страх да
шофира и че това негово състояние продължило с месеци.
В подкрепа на твърденията в ИМ са доказателствата по приобщеното
нак.дело.
Оспорва като неоснователно и възражението досежно размера на
присъденото обезщетение от 1600лв, че бил необосновано завишено, тъй като
било установено, че конфликтът бил породен и започнат именно от Беклеш
Б..
Доказателствата по делото били точно в обратна посока - от преписката
по НЧХД № 352/2019 на РС-Провадия е видно, че отв.Ю. Х. отишъл до дома
на ищ.Б. М. с конкретни намерения да го нарани, въоръжен със сопа и
метална тръба. Пак от там се установявало, че бил отправил заплахи към
ищеца Б.Б. за убийство и палеж, както и към възрастната му майка, за което
имало събрани гласни доказателства по нак.дело, неоспорени от отв.Ю..
Установено е и това, че след конфликта, при който били получени телесните
увреждания на ищеца, когато той успял да се измъкне и побягнал, отв.Ю.Х. се
качил в колата си го подгонил, за да продължи да го наранява.
От доказателствата по нак.дело се потвърждава, че сбиването е било
инициирано от отв.Ю. Х., а ищ.Б.Б. е бил длъжен да се защити и въпреки, че
наказателният съд приел да е налице реторсия, то до това нямало да стигне,
ако Ю. не бил провокирал конфликта.
Затова счита, че определеният от РС размер на обезщетението от 1600лв
дори за по-малко от справедливия размер с оглед получените телесните
увреждания, начинът на извършването им, обстоятелствата при които това е
4
станало, видът и продължителността на търпените болки и страдания,
допълнителното влошаване здравословното състояние на здравето на ищеца
поради уплахата и стреса, загрозяването на лицето, причинените душевни
страдания и пр.
Следва да се отчете и личността на увреденото лице – ищ.Б.Б. е кротък
човек, който не е провокирал сбиването. При първата възможност да се
изтръгне от ответника е побягнал и сигнализирал Полицията.
Поради изложеното моли за потвърждаване на решението в
обжалваната част.
Претендира присъждането на сторените по делото разноски.
Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на
процесуалния представител на насрещната страна.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК,
налагащи даване указания на страните по правната квалификация на иска,
разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на
доказателства, респ. служебно събиране на такива.
Ето защо, жалбата и писменият отговор следва да бъдат внесени за
разглеждане в о.с.з.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно заседание въззивна
жалба вх.№ 4971/16.09.2022 от Ю. О. Х. ЕГН: ********** срещу решението
на РС-Провадия № 193/4.08.2022 по гр.д.№ 1699/2022, с което е ОСЪДЕН да
заплати на Б. М. Б. ЕГН ********** с адрес с.О., сумата от 1600лв -
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от непозволено увреждане на 27.06.2019г, с
което ответникът му причинил контузия на лявата долночелюстна става,
травматичен оток, кръвонасядане по лицето и лявата ушна мида, ожулвания
по долните крайници, обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането - 27.06.2019г до окончателното изплащане на
задължението, на осн.чл.45 ал.1 и чл.86 ЗЗД; ОСЪДЕН е ответникът да
заплати на ищеца сумата от 208лв - сторени по делото разноски за
адв.възнаграждение съразмерно на уважената част, на осн.чл.78 ал.1 ГПК,
5
както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ПРС сумата от
64лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в о.с.з. на
21.02.2023 от 13.30ч, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6