Р Е Ш Е Н И Е
№ 453/31.5.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Стефан Янев, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 334 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на „Хамър Груп
13“ ЕООД против Решение № 63/16.02.2021 г. постановено по АНД № 1741/2020 г. по
описа на Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърден ел. фиш Серия Г №
0021458 на ОД на МВР Пазарджик, с което на касатора на основание чл.638, ал.4,
вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса на застраховането е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи, че
съдебното решение не отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност
и обоснованост. Представят се аргументи. Иска се отмяна на решението, както и
да се отмени изцяло издадения ел. фиш. В съдебно заседание процесуалният
представител на касатора поддържа жалбата.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР Пазарджик, не взема становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, РС правилно е възприел следната фактическата обстановка по
делото:
Касаторът
е санкциониран за това, че на 21.09.2019 г., в 13.01 часа, с ATCC TWIN CAM № SD2D0027
било заснето на АМ Тракия, км.89 движение в посока София на товарен автомобил ***,
за което МПС не е имало към момента на това движение сключен договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност (ЗЗГО). Установен бил
собственикът на автомобила в лицето на дружеството - жалбоподател. С издадения
ЕФ за извършеното нарушение на чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка с член
чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 461, т.1 КЗ е наложена имуществена санкция
в размер на 2000.00 лева.
При
така установеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен
състава на нарушение по чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като нарушението е доказано
от АНО, върху когото лежи доказателствената тежест. В тази връзка настоящият
касационен състав изцяло споделя изложените съображения и счита, че няма смисъл
да ги повтаря. В атакуваното решение е даден подробен и мотивиран отговор на
всеки един от доводите на жалбоподателя (понастоящем касатор). В касационната
жалба не се навеждат нови такива.
Съгласно
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение. В конкретния случай няма спор, че товарен автомобил *** е
собственост на касатора. Няма спор и че не е спряно от движение. При това
положение правилно е ангажирана отговорността на касатора за неизпълнение на
вмененото по закон задължение, след като на процесната дата и час посредством
автоматизирана система е установено, че автомобилът се е движил по АМ „Тракия“.
Неоснователни
се явяват възраженията в касационната жалба и в съдебно заседание от процесуалния
представител на касатора. В конкретния случай административното наказание на
касатора е наложено с електронен фиш, каквато възможност е предвидена в КЗ. Съгласно
ал.4 на чл.638 КЗ: „Когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1“. В случая
управление е установено по безспорен начин на 21.09.2019 г., в 13.01 часа, на
АМ Тракия, км.89 в посока на движение София. Това управление се доказва от
събраните по делото доказателства. Вярно е, че в ел. фиш липсва изписване, че е
заснето „управление“ на МПС, но там ясно е посочено, че е установено нарушение
на КЗ с МПС на 21.09.2019 г., в 13.01 часа, на АМ Тракия, км.89 в посока на
движение София, т.е. няма съмнение, че се касае за МПС, заснето с мобилна
система в движение в определена посока. След като е налице движение в определена
посока, то очевидно е, че управлението на МПС е налице.
В
конкретния казус управлението на МПС е констатирано и заснето с мобилна радарна
система, за чието използване на посоченото място и време е представен надлежен
протокол. Съдът напълно споделя изводите на РС и в тази насока, касаещи
реквизитите на същия.
При
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и
материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. В заключение -
обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от събраните по
делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ.
В
тази връзка с оглед субекта на нарушението - юридическо лице – собственик на
автомобила, с който е извършено нарушението, правилно е определен и видът на
санкцията – имуществена санкция. Размерът на санкцията е съобразен с
предвидения такъв в чл.638, ал.1,
т.2 от КЗ.
С
оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора, чрез налагане на
предвидената имуществена санкция в абсолютно определен в закона размер. В КЗ
изрично е предвидена „имуществена санкция“ за собственик - юридическото лице при несключен
застрахователен договор за задължителна застраховка. Фактът, че се налага
"имуществена санкция", като е посочено ЮЛ - собственик, ясно сочи, че
за процесното извършено нарушение при управление на МПС, собственост на ЮЛ е
ангажирана отговорността именно на ЮЛ, без значение на това кой точно е
управлявал МПС-то. Горното е безспорно видно от текста на разпоредбата на чл.647,
ал.3 КЗ, където е посочено, че чл.189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
не се прилага, тъй като в тези случаи не е предвидена възможност за собственика
да посочи данни на друго лице, което да е управлявало, в резултат на което издадения
ЕФ да бъде анулиран, поради което наказателноотговорно лице при нарушение
на чл. 638, ал. 4 от КЗ винаги е само и единствено собственикът на
МПС. В случая тази разпоредба е точно спазена. Според настоящия състав на съда
правилното тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 КЗ и на волята на
законодателя е да се ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при
липса на сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за дадено МПС, в
случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
и заснето управление на МПС. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че
липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за дадено МПС
към определена дата се установява чрез справка по електронен път в
"Гаранционния фонд", т. е. установяването на този факт не е поставен
на преценката на контролните органи, а се извлича от данни от официална
информационна система, като същата е общодостъпна за всички граждани и държавни
органи. От страна на касатора не са представени доказателства, опровергаващи
този извод, поради което правилно е прието, че е извършено нарушение на чл.483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка с член чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 461,
т.1 КЗ.
Поради
тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваният електронен
фиш е издаден съобразно изискванията на закона и не са налице основания за
неговата отмяна поради допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила. Като е достигнал до
същия извод районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
При
разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Настоящият съдебен състав
счита, че решението на Районен съд Пазарджик не страда от сочените в жалбата
пороци.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
По
делото липсва искане за присъждане на разноски от страна на ответника по
касационната жалба.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик, X състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 63/16.02.2021 г. постановено по АНД № 1741/2020 г. по описа на
Районен съд Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2. (П)