МОТИВИ към Присъда №307/01.12.2017г.
по НОХД №2539/2015г. по описа на ПРС -
ХVІІІ н.с.
С внесения в съда обвинителен акт Районна прокуратура –
Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.В.Х., ЕГН:**********, за
това, че на 13.12.2013г. в гр.Пловдив. противозаконно е присвоил чужди движими
вещи: 1 брой влекач, марка „RENAULT“ („Рено“), модел „PREMIUM“ („Премиум“)
450.19“, шаси №***, двигател №***, peг. №**** по Договор за финансов лизинг
№976/16.10.2007г. на стойност 36 458 лева; 1 брой полуремарке, марка „FLIEGL“
(„Флийгьл“), модел „SDS(„СДС“) 350“, шаси №***, peг. №**** по Договор за
финансов лизинг №1001/24.10.2007г. на стойност 13 422 лева; 1 брой влекач,
марка „MAN“ („Man“), модел „TGA“ („ТГА“) 18.480 4X2 BLS“, шаси №***, двигател №***,
с peг. № **** по Договор за финансов лизинг №3001/26.11.2008г. на стойност 39
809 лева и 1 брой ремарке марка „CHEREAU“ („Широ“), шаси №***, с peг. №**** по
Договор за финансов лизинг №3002/26.11.2008г. на стойност 20 547 лева или
всички на обща стойност от 110 236 лева, собственост на дружеството „Алианц
Лизинг България“ АД - град София, които е пазел и владеел, като обсебването е в
големи размери - престъпление по чл.206, ал.3, вр. aл.l от НК.
В хода на съдебното производство, с оглед разпоредбата
на чл.287, ал.1 от НПК, е допуснато изменение на обвинението, повдигнато срещу
подсъдимия С.В.Х., като е прието същото да се счита в следния смисъл: „На
неустановени дати през периода от края на месец март 2014 година до края на
месец април 2014 година, в с.Радиново, обл.Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, на неустановена дата в края на месец март 2014г.
противозаконно е присвоил чужди движими вещи: 1 брой влекач, марка „МАN“
(„Ман”), модел „TGA („ТГА”) 18.480 4X2 BLS“, шаси № ***, двигател №***, с peг.
№**** по Договор за финансов лизинг №3001/26.11.2008г. на стойност 39 809 лева
и 1 брой ремарке марка „CHEREAU“ („Широ”), шаси №***, с peг. №**** по Договор
за финансов лизинг №3002/26.11.2008г. на стойност 20 547 лева или на обща
стойност 60 356 лева, собственост на дружеството „Алианц Лизинг България“ АД -
град София и на неустановена дата през периода от края на месец Март 2014г. до
края на месец Април 2014г. противозаконно е присвоил чужди движими вещи: 1 брой
влекач, марка „RENAULT“ („Рено”), модел „PREMIUM („Премиум”) 450.19“, шаси №***,
двигател №***, peг. №**** по Договор за финансов лизинг №976/16.10.2007г. на
стойност 36 458 лева и 1 брой полуремарке, марка „FLIEGL” („Флийгъл”), модел
„SDS („СДС”) 350“, шаси №***, peг. №**** по Договор за финансов лизинг
№1001/24.10.2007г. на стойност 13 422 лева или на обща стойност 49 880 лева,
собственост на дружеството „Алианц Лизинг България“ АД - град София, или всички
вещи на обща стойност от 110 236 лева, които е пазел и владеел, като
обсебването е в големи размери“ - престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа изцяло измененото обвинение спрямо подсъдимия, със същата правна
квалификация на деянието. По отношение на реализиране на наказателната
отговорност предлага да му бъде наложено наказание от три години лишаване от
свобода, като бъде приложен институтът на условното осъждане и на осн. чл.66,
ал.1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода бъде отложено за изпълнение
с изпитателен срок от пет години. Пледира и за приложението на чл.37, ал.1, т.6
и т.7 от НК, като счита, че подсъдимият следва да бъде лишен от право да заема
материалноотговорна длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана с
управление на чуждо имущество за срок от три години. Не взема отношение относно
направените по делото разноски.
Подсъдимият С.Х. не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, дава обяснения. В хода на съдебните прения поддържа
казаното от защитника си. В дадената му последна дума моли съдебният акт да
бъде оправдателен.
Защитникът му – адв. К., пледира за оправдателна
присъда. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява
подсъдимият да е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение.
Нито подсъдимият, нито защитникът му вземат становище
относно направените по делото разноски.
Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият С.В.Х. е роден на ***г. в У., гр. Б., б.,
с българско и у.гражданство, женен, неосъждан, с висше образование, безработен,
ЕГН:**********.
С Решение по фирмено дело №1029/2004г. на Окръжен съд
- гр.Пловдив било регистрирано дружество с ограничена отговорност „Аладо –
Транс“ ООД, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив. ул. „Найден
Геров“ №17. С** в последно били подс. С.В.Х. и свид. В.В. М., които притежавали
равни дялове от капитала па дружеството. Цялата дейност на дружеството се
осъществявала под ръководството и оперативното управление на подс. С.Х., който
бил и представляващ и ** на „Аладо – Транс“ ООД. С решение №7406/04.09.2007г. на
Окрьжен съд – гр. Пловдив бил вписан като основен предмет на дейност на „Аладо
– Транс“ ООД – гр. Пловдив превоз, транспортни и спедиторски услуги в страната
и чужбина, внос и износ на автомобили и други моторни превозни средства и
търговия с тях.
Във връзка с осъществяване на търговската дейност на
дружеството, в гр.Пловдив били сключени четири лизингови договори между подс. С.Х.,
като п** и у** „Аладо – Транс“ ООД, в качеството па лизингополучател и „Алианц Лизинг
енд Сървисиз“ АД - клон Пловдив, представлявано от ** на клона в гр. Пловдив на
търговското дружество „Алианц Лизинг България“ АД - Д.И.Т., в качеството на
лизингодател, а именно:
- На
16.10.2007г. - Договор за финансов лизинг на моторно превозно средство с опция
за прехвърляне на собствеността №976/16.10.2007г., ведно с Общи условия,
неразделна част от договора и погасителен план на лизинговите вноски към него,
съгласно който „Алианц Лизинг енд Сървисиз“ АД - клон Пловдив, като лизингодател,
предоставило на лизингополучателя „Аладо – Транс“ ООД за ползване при условията
на договора за лизинг автомобил /влекач/
марка „RENAULT“ („Рено”), модел „PREMIUM („Премиум”) 450.19“, шаси №***,
двигател №***, peг. №****. Лизинговата вещ била предадена във владение на подс.
С.Х., в качеството му на п** и у** „Аладо – Транс“ ООД - гр. Пловдив на 06.11.2007г.
с приемателно - предавателен протокол
към договора за лизинг.
- На
24.10.2007г. - Договор за финансов лизинг на моторно превозно средство с опция
за прехвърляне на собствеността №1001/24.10.2007г., ведно с Общи условия,
неразделна част от договора и погасителен план на лизинговите вноски към него,
съгласно който „Алианц Лизинг енд Сървисиз“ АД - клон Пловдив, като
лизингодател, предоставило на лизингополучателя „Аладо – Транс“ ООД за ползване
при условията на договора за лизинг автомобил
/полуремарке/ марка „FLIEGL” („Флийгъл”), модел „SDS („СДС”) 350“, шаси №***,
peг. №****. Лизинговата вещ била предадена във владение на подс. С.Х., в качеството
му на п. и у. „Аладо – Транс“ ООД - гр.Пловдив на 20.11.2007г. с приемателно -
предавателен протокол към договора за
лизинг.
- На
26.11.2008г. - Договор за финансов лизинг на моторно превозно средство с опция за
прехвърляне на собствеността №3001/26.11.2008г., ведно с Общи условия,
неразделна част от договора и погасителен план на лизинговите вноски към него,
съгласно който „Алианц Лизинг енд Сървисиз“ АД - клон Пловдив, като
лизингодател, предоставило на лизингополучателя „Аладо – Транс“ ООД за ползване
при условията на договора за лизинг автомобил
/влекач/ марка „МАN“ („Ман”), модел „TGA („ТГА”) 18.480 4X2 BLS“, шаси №***,
двигател №***, с peг. №****. Лизинговата вещ била предадена във владение на
подс. С.Х., в качеството му на п.* и у* „Аладо – Транс“ ООД - гр.Пловдив на
27.11.2008г. с приемателно - предавателен
протокол към договора за лизинг.
- На 26.11.2008г.
- Договор за финансов лизинг на моторно превозно средство с опция за прехвърляне
на собствеността №3002/26.11.2008г., ведно е Общи условия, неразделна част от договора
и погасителен план на лизинговите вноски към него, съгласно който „Алианц Лизинг
енд Сървисиз“ АД - клон Пловдив, като лизингодател, предоставило на
лизингополучателя „Аладо – Транс“ ООД за ползване при условията на договора за
лизинг автомобил /ремарке/ марка
„CHEREAU“ („Широ”), шаси №***, с peг. №****. Лизинговата вещ била предадена
във владение на подс. С.Х., в качеството му на п.* и у.* „Аладо – Транс“ ООД -
гр.Пловдив на 27.11.2008г. с приемателно - предавателен протокол към договора за лизинг.
От момента на предаването на цитираните по – горе лизингови
вещи във фактическата власт на лизингополучателя възниквало и задължението на
„Аладо – Транс“ ООД - гр.Пловдив, представлявано от подс. С.Х., да заплаща
лизинговите вноски към лизингодателя, съгласно предварително подписаните от двете
страни по лизинговите договори погасителни планове към същите.
След като гореописаните автомобили, предмет на
четирите договора за лизинг, били предадени от лизингодателя „Алианц Лизинг енд
Сървисиз“ АД - клон Пловдив и приети от лизингополучателя „Аладо – Транс“ ООД
гр.Пловдив същите били използвани от лизингополучателя за осъществяване на търговската
дейност на дружеството. Превозните средства били управлявани от назначените на
длъжност шофьори във фирмата, както и от подсъдимия. Същите преимуществено
извършвали международни превози към Турция, У. и Русия.
През 2011г. и 2012г. автомобил /влекач/ марка
„RENAULT“ („Рено”), модел „PREMIUM („Премиум”) 450.19“, шаси № ***, двигател №***,
peг. № ****, ведно с полуремарке марка „FLIEGL” („Флийгъл”), модел „SDS („СДС”)
350“, шаси № ***, peг. №****, били управлявани преимуществено от свидетеля Д.К..
В началото на 2013г. посочената композиция била управлявана от Д.И. К.. А през
месеците юни и юли на 2013г. пък била управлявано от свид. А.С.. Последният му
курс с посочените превозни средства бил през месец юли 2013г. На 18.07.2013г.
излязъл през ГКПП Капитан Андреево шосе. Курсът трябвало да бъде България –
Турция – Русия. Тъй като влекачът имал технически проблем на 26.07.2013г. свид.
С. прибрал композицията в Република България и ги закарал в гр. Асеновград, при
познат на подсъдимия монтьор. Неколкократно уведомил подсъдимия, че с влекача
има технически проблем, че не може да продължи предвидения курс за Русия и че
следва да се срещнат в гр. Асеновград, за да му предаде превозните средства,
документите им и ключа. Тъй като подсъдимият не се явил повече от два дни свид.
С. оставил превозните средства, документите им и ключа на познатия на
подсъдимия майстор и се прибрал в родното си място.
През 2014г. свид. С. се срещнал със свид. В. М. на
украйнско – руската граница, при която среща последният му казал, че подс. Х.
не е ремонтирал влекача, а е извършил курса до Екатеринбург, като е доливал
масло от туба. При този разговор свид. С. разбрал и това, че на връщане към
Република България отново е възникнал технически проблем с превозното средство.
На същия не му станало известно обаче дали композицията е влязла на територията
на страната.
От месец септември 2012г. до месец март 2014г. автомобил
/влекач/ марка „МАN“ („Ман”), модел „TGA („ТГА”) 18.480 4X2 BLS“, шаси №***,
двигател №***, с peг. № ****, ведно ремарке марка „CHEREAU“ („Широ”), шаси №***,
с peг. №**** били управлявани преимуществено от свид. Д.К.. На 05.04.2014г.
свид. К. напуснал територията на страната с посочената композиция през ГКПП
Русе Дунав мост. На влизане в У. останал без пари, поради което се обадил на
подсъдимия за съдействие. Последният му казал да го изчака. Подсъдимият отишъл
на място едва през месец май 2014г., като тогава свид. К. му предал превозните
средства, документите им и ключовете. Прибрал се на територията на Република
България на 27.05.2014г. с товарен автомобил Рено, с рег.№****, който бил
собственост на свид. В. М..
През срока на действие на цитираните по - горе четири
договора за лизинг първоначално лизингополучателят „Аладо – Транс“ ООД плащал
редовно лизинговите вноски по тях, съгласно подписаните погасителни планове. От
2009г. дружеството започнало да изпитва сериозни затруднения да заплаща
коректно задълженията си по четирите лизингови договори. В резултат на това
били проведени множество телефонни разговори и редица срещи между свид. Й.Т.Ш.,
като заемащ до 02.02.2014г. длъжността „Специалист мониторинг проблемни
вземания“ при „Алианц Лизинг България“ АД и подс. Х., в качеството му на у** и
п** лизингополучателя „Аладо – Транс“ ООД, с цел намиране на взаимно решение и
създаване на условия за извършване от страна на лизингополучателя на коректно погасяване
на задълженията по лизинговите договори към „Алианц Лизинг енд Сървисиз“ АД -
клон Пловдив. В тази връзка били сключени и няколко анекса към всеки от
договорите за лизинг, с които били предоговорени условията по същите. Целта
била да се създадат условия на некоректния платец „Аладо – Транс“ ООД да
заплаща редовно към „Алианц Лизинг енд Сървисиз“ АД - клон Пловдив задълженията
си по лизинговите договори. Към Договор за финансов лизинг №976/16.10.2007г.
били подписани съответно Анекс №2 от 26.03.2010г., Анекс №3 от 22.08.2011г.,
Анекс №4 от 25.06.2012г. и Анекс №5 от 23.07.2013г. Към Договор за финансов лизинг
№1001/24.10.2007г. били подписани съответно Анекс №2 от 26.03.2010г., Анекс №3
от 22.08.2011г., Анекс №4 от 25.06.2012г. и Анекс №5 от 23.07.2013г. Към
Договор за финансов лизинг №3001/26.11.2008г. били подписани съответно Анекс №2
от 26.03.2010г., Анекс №3 от 22.08.2011г., Анекс №4 от 25.06.2012г. и Анекс №5
от 23.07.2013г. Към Договор за финансов лизинг №3002/26.11.2008г. били
подписани съответно Анекс №2 от 26.03.2010г., Анекс №3 от 22.08.2011г., Анекс
№4 от 25.06.2012г. и Анекс №5 от 23.07.2013г. Последните три анекса по договорите за финансови
лизинги били подписани и от „Дуче - Фарм“ ЕООД, представлявано от свид. Д.М.,
като солидарен длъжник и „Димакс Транс“ ЕООД, представлявано от подсъдимия,
като солидарен длъжник и залогодател.
Въпреки, че съгласно сключените по-горе анекси към
договорите за финансов лизинг задълженията по лизинговите договори били
разсрочени във времето с удължаване срока на действие на договорите лизингополучателят
„Аладо – Транс“ ООД не подновил плащанията си към лизингодателя „Алианц Лизинг
енд Сървисиз“ АД - клон Пловдив. За 2013г. не направил никакви погасявания,
поради което с писмо от 12.12.2013г. търговецът „Алианц Лизинг България“ АД,
част от което бил клонът му, като несамостоятелен правен субект – „Алианц
Лизинг енд Сървисиз“ АД - клон Пловдив, уведомил лизингополучателя „Аладо -
Транс“ ООД, че едностранно прекратява горецитираните договори за финансов
лизинг №976/16.10.2007г., №1001/24.10.2007г., №3001/26.11.2008г. и №3002/26.11.2008г.,
като едновременно с това го поканил да върне автомобилите, предмет на
лизинговите договори, в срок от 24 часа от получаване на уведомлението за едностранното
прекратяване на договорите. Съобщението за едностранното прекратяване на
четирите лизингови договори, заедно със съдържащата се в него покана за връщане
на активите, предмет па договорите за лизинг, било получено на 12.12.2013г. от
свидетелката Е.Х. – ** на подсъдимия, със задължение да му предаде документите.
Последната не сторила това, тъй като подсъдимият в този момент се намирал извън
територията на страната. договорите за лизинг били едностранно прекратени от лизингодателя
на основание т.10.6.5 от „Общите условия“ на „Алианц Лизинг България“ АД,
приложими към договорите за финансов лизинг.
В края на месец март 2014г. била проведена поредна
лична среща на служители на „Алианц Лизинг България“ АД и подсъдимия. Срещата
била проведена в гр. София на адрес: гр. С., бул. „М. Л.“ №**, където се
намирал единият от офисите на дружеството. На тази среща присъствали
подсъдимият и свидетелите Й.Ш. /към този момент г.. е** в отдел „Управление и
събиране на проблемни кредити“ при „Алианц Банк България“ АД/, А.П. /**
управление на проблемни вземания към „Алианц Лизинг България АД“/ и М.И. /**/. При
тази среща подсъдимият бил уведомен, че четирите лизингови договора са
едностранно прекратени от лизингодателя на основание т.10.6.5 от „Общите
условия“ на „Алианц Лизинг България“ АД, приложими към договорите за финансов
лизинг, поради което бил поканен да върне доброволно вещите по тях. Било
уговорено това да стане в базата на дружеството, находяща се в с. Радиново,
обл. Пловдив. Тъй като подсъдимият Х. твърдял, че единият от влекачите /Рено/
се намира извън страната /в У./ било уговорено другият влекач, ремаркето и
полуремаркето да бъдат върнати в базата, находяща се в с.Радиново на следващия
ден, а влекачът, за който подсъдимият твърдял, че се намира в чужбина до месец.
Подсъдимият не върнал вещите, предмет на четирите договора за лизинг, съгласно
постигнатата уговорка. След тази среща той спрял да отговоря и на телефонните
повиквания на свид. Й.Ш..
Въпреки надлежното уведомяване за прекратяване на лизинговите
договори, с отправена при проведената среща изрична покана за връщане на
инкриминираните вещи в определения срок /на деня, следващ срещата - за влекача
/Ман/, ремаркето и полуремаркето и до месец за другия влекач /Рено// и липсата
на предявени възражения или искове по основателността и законосъобразността им,
подс. Х., като представляващ и управляващ дружеството – лизингополучател, като
лице, което е имало власт да извършва действия на фактическо и юридическо
разпореждане над лизинговите вещи и след като е бил длъжен и е следял за
надлежното изпълнение на поетите договорни задължения по процесиите договори и
е имал задължение да върне инкриминираните автомобили след отпадане ла
основанието за държането им, не предал обратно владението върху лизиновите
активи на собственика им, а продължил да ги ползва в дейността си. С горното
последният манифистирал в периода от края на месец март 2014 година до края на
месец април 2014 година отказа си за връщане на лизинговите вещи.
В хода на досъдебното производство била назначена авто
- оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице С.М., от чието заключение се
установява пазарната стойност на инкриминираните вещи към датата на
първоначално повдигнатото обвинение, а именно: 1 брой влекач, марка „RENAULT“
(„Рено“), модел „PREMIUM“ („Премиум“) 450.19“, шаси № ***, двигател №***, peг.
№ **** - 36 458 лева; 1 брой полуремарке, марка „FLIEGL“ („Флийгьл“), модел
„SDS(„СДС“) 350“, шаси №***, peг. № **** - 13 422 лева; 1 брой влекач, марка
„MAN“ („Man“), модел „TGA“ („ТГА“) 18.480 4X2 BLS“, шаси № ***, двигател №***,
с peг. № **** - 39 809 лева и 1 брой ремарке марка „CHEREAU“ („Широ“), шаси №***,
с peг. № **** - 20 547 лева. Разпитано в съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението.
С оглед допуснатото изменение на обвинението в хода
съдебното производство беше назначена допълнителна авто – оценъчна експертиза,
изготвена от вещото лице С.М., от чието заключение се установява пазарната
стойност на инкриминираните вещи към периода от края на месец март 2014 година
до края на месец април 2014 година, а именно: 1 брой влекач, марка „RENAULT“
(„Рено“), модел „PREMIUM“ („Премиум“) 450.19“, шаси № ***, двигател №***, peг.
№ **** – 33 653 лева; 1 брой полуремарке, марка „FLIEGL“ („Флийгьл“), модел
„SDS(„СДС“) 350“, шаси №***, peг. № **** – 12 303 лева; 1 брой влекач, марка
„MAN“ („Man“), модел „TGA“ („ТГА“) 18.480 4X2 BLS“, шаси № ***, двигател №***,
с peг. № **** – 36 747 лева и 1 брой ремарке марка „CHEREAU“ („Широ“), шаси №***,
с peг. № **** – 18 264 лева. Разпитано в съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението.
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от събраните по делото в хода на съдебното следствие
гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите Д.М., А.Ц. – Ганева,
М.И., Н.Х., С.К. и А.П., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав;
изцяло от прочетените на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК показания на
свид. В. М., дадени пред органа на досъдебното производство; частично от
прочетените на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК показанията на свид. Д.К.,
дадени пред органа на досъдебното производство; частично от показанията на
свид. Й.Ш., дадени непосредствено пред съда; частично от показанията на свид. А.С.,
дадени пред съда и частично от отчасти прочетените му на осн. чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.1 от НПК показания, дадени пред органа на досъдебното производство;
частично от показанията на свидетелите Е.Х. и Т.М., дадени непосредствено пред
съда и частично от обясненията на подсъдимия, депозирани пред настоящия съдебен
състав.
Показанията на свидетелите Д.М., А.Ц. – Г., М.И., Н.Х.,
С.К. и А.П., дадени непосредствено пред съда и показанията на свид. В. М.,
дадени пред органа на досъдебното производство и приобщени към доказателствата
по делото на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК се възприемат изцяло, тъй
като са обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви,
незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по
делото и експертните заключения. Противоречие относно релевантните факти от
предмета на доказване в събраните гласни доказателства - свидетелски показания на
цитираните лица, не се наблюдава. Всеки от така разпитаните свидетели описва
застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в
зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен
очевидец.
Показанията на свид. Д. К., дадени пред органа на
досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото на осн.
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК не се възприемат от съда единствено в частта
им, в която заявява, че е последният му курс с влекач марка „МАN“ („Ман”),
модел „TGA („ТГА”) 18.480 4X2 BLS“, с peг. № ****, е бил през месец март 2014г.
От приложената по – делото справка за пътуване на лице – чужд гражданин /л.453
от съд.пр./ се установява, че свид. Д.К. е напуснал територията на Република
България, с посоченото транспортно средство, не през месец март 2014г., а на
05.04.2014г. през ГКПП Русе Дунав мост. Поради това и казаното от свидетеля за
времето на курса му не следва да се кредитира. В останалата им част показанията
на този свидетел, като съответни на събраната и кредитирана от съда
доказателствена съвкупност, се ценят.
Казаното от свид. А.С. пред съда, че е работил за
подсъдимия три – четири месеца също не се възприема от съдебния състав. Поради
възникнало противоречие за времето, през което свид. С. е работил за
подсъдимия, с една от композициите показанията му, дадени пред органа на
досъдебното производство за това обстоятелство бяха прочетени на осн. чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК. В тях същият изрично е посочил, че е работил като
международен ш** за подс. Х. през месеците юни и юли 2013г. В тази насока са и
приложените справка за пътуване на превозно средство /л.119, т.ІІІ от дос.пр. -
за Реното/ и справка за пътуване на лице – български гражданин /л.444 от
съд.пр./. Поради това и съдебният състав дава вяра на заявеното от свид. С.
пред органа на досъдебното производство, а не на казаното от него пред съда
досежно визираното обстоятелство. В останалата част, показанията на свид. С.,
депозирани непосредствено пред съда, се ценят при изграждане на изводите от
фактическа страна. Не се дава вяра на казаното от свид. С. пред органа на
досъдебното производство, че на украйнско – руската граница е срещнал и
почерпил сведения за влекача Рено от лице на име А.. В тази част показанията
му, дадени пред органа на досъдебното производство, бяха приобщени на осн.
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК, тъй като възникна съществено противоречие
за това обстоятелства в казаното пред съда и пред органа на досъдебното
производство. След като беше констатирано противоречието свид. С. категорично
заяви, че вярното е това, което казва пред съда, а именно, че лицето, с което
се е срещнал и е разговарял за влекача е свид. В. М. и че вероятно е объркал
името, казвайки при разпита му в досъдебното производство, че лицето се казва А..
Поради това и съдебният състав дава вяра на заявеното от него за посоченото
обстоятелство пред съда, а не пред органа на досъдебното производство.
В съдебното производство пред настоящия съдебен състав
свид. Й.Ш. беше подробно разпитан за развилите се събития по сключването на
лизинговите договори, по сключването на анексите към тях и за многократните
телефонни разговори и срещи с подсъдимия, досежно заплащане на лизинговите
вноски или връщане на лизинговите вещи. Показанията му са пълни, подробни, богати
на детайли и съответни на останалите събрани доказателства, кредитирани от
съда, като единственото изключение е относно заявеното от този свидетел, че на
проведената през месец март 2014г. среща с подсъдимия е присъствал и свид. С.К..
Само в тази им част показанията на свид. Ш. противоречат на останалите събрани
по делото гласни доказателства за това обстоятелство. В аспекта на казаното
следва да се посочи, че свид. К. заявява, че е присъствал на множество срещи с
подсъдимия, касаещи лизинговите вещи, но не е присъствал на тази, която се е
провела в офиса, находящ се на бул. „М. Л.“ №** в гр. София. В тази насока са и
показанията на присъстващите на срещата лица – свидетелите А.П. и М.И.. Поради
тези съображения твърденията на свид. Ш. за присъствието на свид. К. по време
на срещата не се ценят. В останалата част показанията на този свидетел, се
кредитират, като напълно съответни с доказателствения материал по делото,
възприет от съда.
Отчасти приобщените на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1,
т.1 от НПК показания на свид. Й.Ш., дадени пред органа на досъдебното
производство, досежно времето на провелата се среща с подсъдимия не се вземат
предвид при изграждане на изводите за фактическата установеност на развилите се
събития. В тези показания свид. Ш. заявява, че срещата е била проведена през
месец април 2014г. Пред съдебния състав обаче заяви, че това е станало в края
на месец март 2014г. Посоченият от него месец март пред съда е времето, през
което е била проведена срещата, тъй като и останалите разпитани свидетели,
присъстващи на нея, заявяват именно този месец.
Изнесените твърдения от свидетелите Е.Х. и Т.М.
/роднини на подсъдимия/, че последният е търсил съдействие от
лизингодателя - писмено е уведомил
дружеството за финансовите му затрудненията и за невъзможността му да плаща
лизинговите вноски /свид. Е.Х./ и за авариралите в чужбина превозни средства,
техническите им проблеми, войната в У. и искана от лизингодателя помощ за
транспортирането им на територията на Република България /свид. Т.М./ не се
цени от съдебния състав. Така заявеното обслужва единствено защитната версия на
подсъдимия, но е в директно противоречие с останалите събрани по делото гласни
и писмени доказателства. За тези обстоятелства обяснения дава и подсъдимия,
като същият твърди, че композицията влекач, марка „RENAULT“ („Рено“), модел
„PREMIUM“ („Премиум“) 450.19“, шаси № ***, двигател №***, peг. № ****, ведно с
полуремарке, марка „FLIEGL“ („Флийгьл“), модел „SDS(„СДС“) 350“, шаси №***,
peг. № **** е отпътувал за Русия през месец август 2013г., с ш** А.К., където е
аварирала, поради което и е била оставена на паркинг в гр. Перн. Сочи също, че
е нямал парични средства за ремонт или за транспортиране на композицията в
Република България. За другата композиция - влекач, марка „MAN“ („Man“), модел
„TGA“ („ТГА“) 18.480 4X2 BLS“, шаси № ***, двигател №***, с peг. № ****, ведно
с ремарке марка „CHEREAU“ („Широ“), шаси №***, с peг. № **** пък заяви, че през
месец декември 2013г. или през месец Януари 2014г. е напуснала страната с ш** Д.
К., с цел да помогне на Реното и съпровождащото го полуремарке Флийгъл, като ги
изтегли и докара в Република България, но поради войната в У. това не се е
случило. Посочва също, че свид. К. е оставил композицията на паркинг между гр.
Киев и изходната граница. Тези обяснения не се ценят от съда, тъй като представляват
израз на възприетата от подсъдимия защитна позиция. Същите са изолирани и не са
в синхрон с останалата кредитирана доказателствена съвкупност. Действително
обясненията на подсъдимия имат двояка природа, като освен защитна позиция са и
доказателствено средство. Но за да може да се изграждат изводите от фактическа
страна върху неговите обясненията, същите следва да кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства, което в случая не е така. Израз на възприетата
защитна позиция е заявеното от подсъдимия за наличие на обективни пречки да
върне вещите. Посоченото от него, че композицията влекач, марка „RENAULT“
(„Рено“), модел „PREMIUM“ („Премиум“) 450.19“, шаси № ***, двигател №***, peг.
№ ****, ведно с полуремарке, марка „FLIEGL“ („Флийгьл“), модел „SDS(„СДС“)
350“, шаси №***, peг. № **** е отпътувала за Русия през месеца август 2013г., с
ш** А.К., където е аварирала, поради което и е била оставена на паркинг в гр.
Перн изцяло се опровергава както от показанията на свид. С., така и от
приложената по делото справка за пътуване на превозно средство /л.119, т.ІІІ от
дос.пр./. Свид. С. категорично сочи, че композицията е била оставена от него в
гр. Асеновград поради транспортен проблем на влекача, а от справката е видно,
че транспортното средство е влязло в Република България на 26.07.2013г. с водач
свид. А.С. и няма повече излизания от територията на страната. Изнесените
твърдения от подсъдимия, че другата композиция - влекач, марка „MAN“ („Man“),
модел „TGA“ („ТГА“) 18.480 4X2 BLS“, шаси № ***, двигател №***, с peг. № ****,
ведно с ремарке марка „CHEREAU“ („Широ“), шаси №***, с peг. № **** през месец
декември 2013г. или през месец Януари 2014г. е напуснала страната с шофьор Д. К.,
с цел да помогне на Реното и съпровождащото го полуремарке Флийгъл, като ги
изтегли и докара в Република България, но поради войната в У. това не се е
случило, пък са в директно противоречие с показанията на свид. Д. К. и с
приложените по делото справка за пътуване на превозно средство /л.120, т.ІІІ от
дос.пр./ и справка за пътуване на лице – чужд гражданин /л.453 - 462 от
съд.пр./. От доказателствата по делото безспорно се установява, че свид. К. е напуснал
територията на страната с посочената композиция през ГКПП Русе Дунав мост не в
посочения от подсъдимия период, а на 05.04.2014г. и не с цел да помага на
другата композиция, а за да транспортира стока и извърши курс. Наред с това
следва да се отбележи, че твърденията на подсъдимия за курса на посочената
композиция са в директно противоречие с показанията на служителите на
лизинговото дружество. Свидетелите Й.Ш., А.П. и М.И. категорично посочват, че
последната им среща с подсъдимия, при която той е твърдял, че единият от
влекачите се намира в У., е била проведена в края на месец март 2014г., като
времевия период на срещата се потвърждава и от самия подсъдим. В противоречие
на това същият изнася твърдение, че по време на срещата им единият влекача е аварирал
в чужбина, което пък се опровергава от цитираните по – горе и приложени по
делото справки, от които, както се каза, е видно, че влекачът, марка „MAN“
(„Man“), модел „TGA“ („ТГА“) 18.480 4X2 BLS“, шаси № ***, двигател №***, с peг.
№ **** е напуснал за последно територията на страната не през месец март
2014г., а на 05.04.2014г. Поради изолираността на обясненията на подсъдимия, съдебният
състав не ги възприема в по – голямата им част. Същите се ценят единствено
относно обстоятелствата за сключените лизинови договори, за сключените анекси
към тях и за осъществяваната с транспортните средства дейност на „Аладо -
Транс“ ООД. На анализ съдът подложи обясненията на подсъдимия, дадени след
допуснатото изменение на обвинението.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени
доказателства, надлежно приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК
– писмо от „Алианц Лизинг България“ АД, ведно с известие за доставяне /л.8 –
10, т.І от дос.пр./, справка от Търговския регистър /л.164 – 166, т.І от
дос.пр./, характеристична справка за подсъдимия /л.171, т.І от дос.пр./,
оборотна ведомост /л.12- 14, т.ІІІ от дос.пр./, справки от НАП /л.15 – 106,
т.ІІІ от дос.пр./, справки от сектор ПП
за първоначална регистрация /л.109 – 110, т.ІІІ от дос.пр./, справка от ИА „АА“
– РД „АА“ – Пловдив, ведно с приложения към нея /л.112 -118 , т.ІІІ от
дос.пр./, справки за пътуване на превозно средство /л.119 -120, т.ІІІ от
дос.пр./, справка за съдимост на подсъдимия /л.14 от съд.пр./, справка за
нарушител/водач /л.123 – 124 от съд.пр./, заверени копия договори за финансов
лизинг на МПС, ведно с анекси към тях, погасителни планове, приемателно –
предавателни протоколи, свидетелства за регистрация Част І и общи условия
/л.128 – 266 от съд.пр./, справка за пътуване на лице – български гражданин
/л.302 – 305 от съд.пр./, СУ от ПОС, ведно с копия на искови молби /л.333 – 337
от съд.пр./, заверени копия на документи, във връзка с образувани граждански
дела /л.360 – 382, 386 - 392 от съд.пр./, справка за пътуване на лице –
български гражданин /л.421 – 424 от съд.пр./, документи от Главно управление на
МВР на У. в Одеска област /л.429 – 431 от съд.пр./, справка за пътуване на лице
– български гражданин /л.444 – 446 от съд.пр./, справка за пътуване на лице –
чужд гражданин /л.453 – 462 от съд.пр./, справка, справка за пътуване на лице –
български гражданин /л.464 – 467 от съд.пр./, документи от Агенция по
вписванията /л.672 – 682 от съд.пр./, справка за движенията по разплащателна
сметка /л.774 – 781 от съд.пр./ и справка от „Алианц Лизинг България“ АД /л.942
от съд.пр./.
При постановяване на присъдата си съдът взема предвид
и заключението на назначената в хода на досъдебното производство авто –
оценъчна експертиза, както и заключението на назначената в хода на съдебното
производство допълнителна авто – оценъчна експертиза, и двете изготвени от
вещото лице С.М.. Експертните заключения са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност, като според преценката на съда са извършени
компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и
съответстват на останалите доказателства, относими към изследваните
обстоятелства.
На база на събраните доказателства, при така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият С.В.Х., ЕГН:**********
е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 54 от НК,
тъй като на неустановени дати през периода от края на месец март 2014 година до
края на месец април 2014 година, в с.Радиново, обл. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, на неустановена дата в края на месец март 2014г.
противозаконно е присвоил чужди движими вещи: 1 брой влекач, марка „МАN"
(„Ман”), модел „TGA („ТГА”) 18.480 4X2 BLS“, шаси №***, двигател № ***, с peг.
№**** по Договор за финансов лизинг №3001/26.11.2008г. на стойност 36 747 лева и
1 брой ремарке марка „CHEREAU“ („Широ”), шаси №***, с peг. №**** по Договор за
финансов лизинг №3002/26.11.2008г. на стойност 18 264 лева или на обща стойност
55 011 лева, собственост на дружеството „Алианц Лизинг България“ АД - град
София и на неустановена дата през периода от края на месец Март 2014г. до края
на месец Април 2014г. противозаконно е присвоил чужди движими вещи: 1 брой
влекач, марка „RENAULT“ („Рено”), модел „PREMIUM („Премиум”) 450.19“, шаси №***,
двигател №***, peг. №**** по Договор за финансов лизинг №976/16.10.2007г. на
стойност 33 653 лева и 1 брой полуремарке, марка „FLIEGL” („Флийгъл”), модел
„SDS („СДС”) 350“, шаси №***, peг. №**** по Договор за финансов лизинг
№1001/24.10.2007г. на стойност 12 303 лева или на обща стойност 45 956 лева,
собственост на дружеството „Алианц Лизинг България“ АД - град София, или всички
вещи на обща стойност от 100 967 лева, които е пазел и владеел, като
обсебването е в големи размери.
От обективна страна, за да е осъществен съставът на
престъплението по чл.206, ал.1 от НК е необходимо деецът противозаконно да
присвои чужда движима вещ, която владее или пази. По делото е безспорно
установено, че вещите, предмет на четирите лизингови договори – 1 брой влекач,
марка „RENAULT“ („Рено”), модел „PREMIUM („Премиум”) 450.19“, шаси №***,
двигател №***, peг.№****; 1 брой полуремарке, марка „FLIEGL” („Флийгъл”), модел
„SDS („СДС”) 350“, шаси №***, peг. №****; 1 брой влекач, марка „МАN“ („Ман”),
модел „TGA („ТГА”) 18.480 4X2 BLS“, шаси №***, двигател №***, с peг. №**** и 1
брой ремарке марка „CHEREAU“ („Широ”), шаси №***, с peг. № ****, са собственост
на „Алианц Лизинг България“ АД - град София, като същите са били предоставени
във фактическата власт на подсъдимия Х. на правно основание – по силата на
четири договора за лизинг между представляваната от него фирма и дружеството
лизингодател. Именно в резултат на тези договорни отношения във фактическата
власт на подсъдимия през месец ноември 2007г. /на 06.11.2007г. и на
20.11.2007г./, както и през месец ноември 2008г. /на 27.11.2008г./ са били
предоставени четирите превозни средства, които той е владеел и пазил. Същият,
като управител и представител на „Аладо - Транс“ ООД, приел да съхранява
инкриминираните вещи, собственост на „Алианц Лизинг България“ АД - град София,
като е бил ограничен единствено да ги пази, нямайки право да се разпорежда с
тях в свои собствен или в чужд интерес.
Договорът за лизинг се определя като специфичен
договор за наем, инкорпориращ в себе си възможността да бъде прехвърлена
собствеността върху лизингованата вещ. До момента на активиране на клаузата на
изкупуване/прехвърляне на собствеността, което настъпва с погасяването на
всички лизингови вноски, всяка една платена месечна вноска по договора за
лизинг, се счита за наемна нена на предоставеното ползване па вещта за
съответния месец. Цената на придобиването на собствеността върху лизинговата
вещ при договора за лизинг е т.нар. остатъчна стойност на вещта, която е в
размер на последната вноска или друга сума, която страните по договора за
лизинг са се уговорили да бъде заплатена от лизингополучателят при активиране
на клаузата за изкупуване. В случая са били платени само част от лизинговите
вноски по вещите, предмет на договора за лизинг, поради което и следва да се
приеме, че към момента на извършване на престъплението /периода от края на
месец март 2014 година до края на месец април 2014 година/ вещите са били
собственост на„Алианц Лизинг България“ АД - град София, т.е. чужди за
подсъдимия.
В инкриминирания период /от края на месец март 2014
година до края на месец април 2014 година/ обаче подсъдимият противозаконно отказал
да върне лизинговите вещи. При проведената в края на месец март 2014г. среща между
него и служители на „Алианц Лизинг България“ АД - град София било уговорено
единият влекач, ремаркето и полуремаркето да бъдат върнати в базата, находяща
се в с.Радиново на следващия ден, а влекачът, твърдящ от подсъдимия, че се
намира в чужбина до месец. Въпреки, че при проведената среща подсъдимият бил
надлежното уведомен за прекратяване на лизинговите договори, с отправена при
срещата изрична покана за връщане на инкриминираните вещи в определения срок
/на деня, следващ срещата за единия влекач, ремаркето и полуремаркето и до
месец за другия влекач/ и липсата на предявени възражения или искове по
основателността и законосъобразността им, подс. Х., като п.* и у** дружеството
– лизингополучател, като лице, което е имало власт да извършва действия на
фактическо и юридическо разпореждане над лизинговите вещи и след като е бил
длъжен и е следял за надлежното изпълнение на поетите договорни задължения по
процесиите договори и е имал задължение да върне инкриминираните автомобили след
отпадане ла основанието за държането им, не е предал обратно владението върху
лизиновите активи на собственика им, а е продължил да ги ползва в дейността си.
С горното последният манифестирал в периода от края на месец март 2014 година
до края на месец април 2014 година отказа си за връщане на лизинговите вещи.
Мястото на извършване на престъплението е в с. Радиново, обл. Пловдив, тъй като
там подсъдимият е следвало да върне вещите, а той не го е направил. Същият не
само не е върнал вещите, предмет на четирите договора за лизинг, съгласно
постигнатата уговорка, но и след срещата спрял да отговоря и на телефонните
повиквания на свид. Й.Ш.. Действията на подсъдимия надхвърлят правомерното
съхраняване на вещите. Чрез противозаконния отказ да ги върне той е обективирал
промяна в субективното си отношение към тези чужди движими вещи, като ги е
присвоил, лишавайки собственика на вещите от възможността да упражни своя власт
върху тях. Обстоятелството, че подс.Х. нито е върнал инкриминираните автомобили,
нито е заплатил остатъка от дължимите суми по договорите за финансов лизинг,
при ясното съзнание за тяхната дължимост, по един категоричен начин установява
намерението у последния, като п** и у** дружеството -лизингополучател „Аладо –
Транс“ ООД, реално осъществяващ фактическата власт и оперативното управление
върху инкриминираните автомобили, да запази окончателно владението си върху
тях, а техният законен собственик да бъде лишен от възможността необезпокоявано
да упражнява правомощията си, включващи се в сложното право на собственост, а
именно - владение, ползване и разпореждане. Не връщането на икриминираните
автомобили, въпреки изричната покана, отправени oт лизингодателя към
представляващия лизингополучателя за това, свидетелска за намерението на подс. С.Х.,
в качеството му на у** на „Аладо – Транс“ ООД, да свои автомобилите, предмет на
лизинговите договори. В случая не се касае за гражданско правни отношения,
както твърди защитата, а за извършено престъпление - обсебване. Липсата на
инкриминираните вещи не може да мотивира извод за несъпричастност на подсъдимия
към извършеното престъпление. Не го оневиняват и приложените по делото
документи за притежаваната от него категория за управляване на МПС, както и
справката от „Алианц Лизинг България“ АД, сочеща, че подсъдимият Х. не е
посещавал офиса на дружеството, находящ се в с. Радиново в периода март 2013г.
– април 2014г. Посочената справка установява обстоятелството, че точно в
инкриминирания период подс. Х. не е посещавал базата на дружеството в с.
Радиново, а е следвало да го направи, за да върне именно там вещите, предмет на
лизинговите договори. Тази справка не оневинява подсъдимия, а напротив подкрепя
обвинителната теза за противозаконен отказ да се върнат чуждите движими вещи. А
обстоятелството, че подсъдимият не притежава нужната категория за управление на
композиция от товарни автомобили /влекач и ремарке/ не опровергава твърденията
на свидетелите С. и К., че те са оставили превозните средства във фактическата
власт на подсъдимия и той се е предвижвал с тях. Липсата на нужното
свидетелство за управление на конкретно МПС не прави невъзможно управлението му
от конкретния водач, ако същият има умения за това.
Касае се за няколко извършени от подсъдимия деяния
през инкриминирания период, които осъществяват по отделно един и същи състав на
едно и също престъпление и са извършени през не продължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Посоченото определя и приложение на
разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК, определяща цялостната престъпна дейност на
подсъдимия като осъществена при условията на продължавано престъпление.
Налице е и квалифицирания състав по чл.206, ал.3 от НК, тъй като обсебването е в големи размери. Общата стойност на инкриминираните
вещи надвишава сбора на 70 минимални работни заплати за страната по същото
време /МРЗ към месеците март и април 2014г. е била в размер на 340 лева/, което
води до квалифициране на обсебването по чл.206, ал.3 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимият е съзнавал, че предметът на престъплението са чужди движими вещи,
че са предоставени във фактическата му власт на правно основание и че противозаконният
отказ да ги върне е извън предоставените му правомощия, свързани с това
единствено и само да ги владее и пази. Съзнавал е общественоопасният характер
на деянието, т.е. че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал
е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Причини за извършване на престъплението съдът намира
в ниската правна култура на подсъдимия и
в незачитане на установения в страната правов ред.
С оглед по ниската стойност на вещите, предмет на
обсебването към инкриминирания период /от края на месец март 2014 година до
края на месец април 2014 година/, определена от заключението на назначената в
хода на съдебното производство допълнителна авто – оценъчна експертиза /1 брой
влекач, марка „RENAULT“ („Рено“), модел „PREMIUM“ („Премиум“) 450.19“, шаси №***,
двигател №***, peг. № **** – 33 653 лева; 1 брой полуремарке, марка „FLIEGL“
(„Флийгьл“), модел „SDS(„СДС“) 350“, шаси №***, peг. № **** – 12 303 лева; 1
брой влекач, марка „MAN“ („Man“), модел „TGA“ („ТГА“) 18.480 4X2 BLS“, шаси № ***,
двигател №***, с peг. № **** – 36 747 лева и 1 брой ремарке марка „CHEREAU“
(„Широ“), шаси №***, с peг. № **** – 18 264 лева/, то съдебният състав прие, че
следва подсъдимият да бъде признат за невинен в това стойността на
инкриминираните вещи да е, както следва: за 1 брой влекач, марка „МАN“ („Ман”),
модел „TGA („ТГА”) 18.480 4X2 BLS“, шаси №***, двигател №***, с peг. №**** по
Договор за финансов лизинг №3001/26.11.2008г. стойността да е над 36 747 лева
до 39 809 лева и за 1 брой ремарке марка „CHEREAU“ („Широ”), шаси №***, с peг.
№**** по Договор за финансов лизинг №3002/26.11.2008г. стойността да е над 18
264 лева до 20 547 лева или общата им стойност да е над 55 011 лева до 60 356
лева, както и за 1 брой влекач, марка „RENAULT“ („Рено”), модел „PREMIUM
(„Премиум”) 450.19“, шаси №***, двигател №***, peг. №**** по Договор за
финансов лизинг №976/16.10.2007г. стойността да е над 33 653 лева до 36 458
лева и за 1 брой полуремарке, марка „FLIEGL” („Флийгъл”), модел „SDS („СДС”)
350“, шаси №***, peг. №**** по Договор за финансов лизинг №1001/24.10.2007г.
стойността да е над 12 303 лева до 13 422 лева или общата им стойност да е над
45 956 лева до 49 880 лева, или всички вещи да са на обща стойност над 100 967
лева до 110 236 лева, и го оправда по повдигнатото му обвинение в този смисъл.
При индивидуализиране наказанието на подсъдимия съдът
отчете съобразно разпоредбата на чл.54 от НК като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни и затрудненото
му финансово състояние. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени
единствено по - високата степен на обществена опасност на извършеното,
доколкото се касае за продължавана престъпна дейност, с висока стойност на
инкриминираните вещи, която значително надвишава стойността, която практиката
влага в понятието „големи размери”. Като анализира така индивидуализиращите
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния
казус е налице значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради
което следва на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода в
законоустановения минимум, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Наред с
това следва подсъдимият да бъде лишен от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК,
като съдът след като прецени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства зае становище, че подсъдимият Х. трябва на осн. чл.37, ал.1, т.6
и т.7 от НК да бъде лишен от право да заема материалноотговорна длъжност и да
упражнява професия или дейност, свързана с управление на чуждо имущество за
срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила. По делото
няма многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или пък изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, за да може да намери приложение
разпоредбата на чл.55 от НК. Така наложените наказания съответстват както на
обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и
според преценката на съда биха постигнали своето поправящо и превъзпитателно
въздействие спрямо него, а така също биха се отразили възпитателно и
предупредително и на останалите членове на обществото. С оглед наличието на
посочените по – горе смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че не
е необходимо спрямо подсъдимия да бъде постановявана конфискация на част или на
цялото му имущество.
С оглед посочената липса на предходни осъждания, както
и за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, настоящият състав
е на становище, че така наложеното на подсъдимия Х. наказание в размер на ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не е необходимо да се изтърпи от същия реално.
Поради това и на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието следва
да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата
присъда в законна сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С.Х.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД МВР - ПЛОВДИВ направени по
делото разноски в размер на 50,00 /петдесет/ лева, както и да заплати по сметка
на РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, в полза бюджета на ВСС направени по делото разноски в
размер на 200,00 /двеста/ лева.
По делото няма приложени веществени доказателства.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ