№ 12451
гр. София, 16.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110168660 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. З. Г., чрез адв. В. В., с която срещу
„Обединена българска банка АД“ са предявени обективно съединени искове, както
следва: по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 3425,00 лева, представляваща заплатена без
основание на 01.07.2024 г. сума като валутна разлика при извършване на
международен банков превод; по чл. 49 ЗЗД за сумата 1000 лева, като част от
претенция с общ размер 5001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили за ищеца вследствие на неправомерно поведение на служители на
ответника.
Ищецът твърди, че между страните към 01.07.2024 г. е съществувало договорно
правоотношение във връзка с поддържане и обслужване на банкова сметка в лева с
титуляр ищецът. На 01.07.2024 г. ищецът направил опит за извършване на
международен банков превод от сметката си в лева на 125 000 турски лири чрез
мобилно приложение за интернет банкиране на ответника, но не успял да направи
превода в рамките на работния ден. Около 17:00 часа на 01.07.2024 г. от личния си
компютър започнал да попълва данните, за да извърша междубанковия валутен
превод, като предварително се уведомил, че курсът на ОББ АД за деня за обмен на
лира спрямо лев бил 0.0743 лева за 1 турска лира. Курсът му се сторил завишен
спрямо този на международните пазари, а именно- 0.0558, но решил да приеме
неизгодните условия на банката (съгласил се с предлагания курс 0.0743 лева за 1
турска лира). Изчислил, че за да преведе 125 000 турски лири, ще трябва да задължи
сметката си с 9,287.50 лева. След като попълнил всички данни и потвърдил
извършването на операцията, на екрана се визуализирало съобщение,
предупреждаващо, че валутни преводи се извършват в работни дни между 08:30 –
15:30ч. На следващия ден обаче установил, че за превода сметката му е задължена със
сумата 12,715.00 лв. (12 715 BGN : 125 000 TRY, т.е. спрямо преводът е бил приложен
валутен курс 0.1017 лева за 1 турска лира, т.е различен от този, за 01.07.2024 г. -
0.0743 лева за лира. Отрича да е оторизирал операцията, отразена в банкирането му.
Същият ден (02.07.2024 г.) подал заявление до ответната банка за отказ от превода.
Служител на ответника го уведомил, че ще бъде начислена такса в размер на 120лв. за
тази услуга, която ищецът се съгласил да заплати. На 04.07.2024 г. узнал, че сумата е
получена по банковата сметка на получателя. Свързал се с ответника за информация,
1
като служител го уверил, че „работят по въпроса“. На 08.07.2024г. получил обаждане,
че сумата може да му бъде възстановена, но по курс 0.051 лв. за лира, което
означавало загуба в размер на 6,337.50 лева. Обяснено му било, че при извършване на
превода на 01.07.2024 г. се е съгласил на “вечерен” курс от 0,1017 лева за лира. Твърди
в общите условия, приложими към договора да не съществува понятие „вечерен курс“,
такъв нямало нито в актуалните Общи условия на ОББ за платежни услуги, нито в
Тарифата на ОББ за такси и комисионни за физически лица. В последната единствено
е било упоменато, че краен срок за приемане на междубанкови нареждания за валутни
преводи през онлайн и мобилно банкиране е 15.30 ч. Плащанията наредени след този
час се изпълнявали на следващия работен ден. За изясняване на ситуацията подал
няколко жалби – до БНБ, КЗП, Помирителна комисия. Поддържа, че не е бил
уведомен, че по отношение на процесния превод ще бъде приложен обменен кур от
0,1017. Счита, че е заплатил сумата в размер на 3425 лева без основание. За
изясняване на ситуацията подал няколко жалби – до БНБ, КЗП, Помирителна комисия.
Освен това отделил значително време и нерви за посещения в офис на банката в
периода 01.07.2024 г. – 23.07.2024 г., за провеждане на телефонни разговори в периода
01.07.2024 г. – 08.07.2024 г., в резултат от което се почувствал безсилен да защити
правата си – банката действала недобросъвестно, а служителите й протакали
умишлено разрешаването на случая и действали преднамерено, за да бъде увреден,
като му предложили да възстановяване по значително занижен курс, вменявали му
вина, че негова е отговорността за създалата се ситуация, било му предложено да си
открие банкова сметка в турски лири, което също било в негов ущърб. Нито една
институция не съдействала за разрешаването на спора. Служители на банката
саботирали процедурата пред помирителната комисия, като предоставили невярна
информация за вечерен курс, какъвто не съществувал. Чувството му за справедливост
било накърнено, изпитал гняв и изпитвал усещане, че не живее в нормална държава.
Подал оплакване и до чуждестранни субект, собственик на банката, но не получил
никакъв отговор. Неимуществените вреди оценява на сумата 5001 лева, но предявява
иска си за обезщетяването им като частичен за сумата 1000 лева. Моли за уважаване
на исковете и за присъждане на разноски. Представя документи, които иска да се
приемат като доказателства по делото. Заявява искания за допускане на СКТЕ със
задачи, формулирани в исковата молба, за допускане до разпит на един свидетел при
режим на довеждане за установяване на неимуществените вреди
В срок е подаден отговор от ответника, с който предявените искове са оспорени
по основателност. Счита, че на ищеца е била предоставена изискуемата съгласно
ЗПУПС и приложимите ОУ информация за обменния курс, приложим към конкретния
превод. Преди потвърждението от страна на потребителя същият е можел да
възприеме тази информация. След потвърждение на превода на екрана се
визуализирала информация за трансакцията, вкл. за приложения курс, с който ищецът
се съгласил. Оспорва като неоснователен и иска за обезщетение за неимуществени
вреди, с оглед липсата на неправомерно поведение. Моли за отхвърляне на исковете и
за присъждане на разноски. Представя документи, които иска да се приемат като
доказателства по делото.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи, че е заплатил процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, в т.ч.,
че е налице основание да получи и задържи заплатената му от ищцата сума във връзка
с извършването на международния валутен превод.
По иска с правно основание чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи: 1)
правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45
2
ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
(деяние, вреда – в случая неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което
пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Вината се
предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори при
условията на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
Като безспорни между страните следва да се обявяват следните обстоятелства:
че между страните е съществувало договорно правоотношение за поддържане и
обслужване на банкова сметка с посочения в исковата молба номер;
че на 01.07.2024 г. банковата сметка на ищеца е била задължена със сумата 12
715 лева, като за превод на 125 000 турски лири е приложен валутен курс 0,1017
лева за 1 лира;
че преводът е извършен през мобилно приложение за интернет банкиране на
ищеца.
Следва да се приемат представените от страните документи като писмени
доказателства по делото.
Искането на ищеца за разпит на един свидетел за установяване на посочените в
исковата молба обстоятелства следва да бъде уважено. Възражението на ответника, че
свидетел не следва да се допуска за установяване на неимуществените вреди, съдът
намира за неоснователно, доколкото липсва такова ограничение съгласно
процесуалния закон.
Искането на ищеца за изслушване на СТКЕ следва да бъде уважено, доколкото
същото ще допринесе за изясняване на спора от фактическа страна.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената
част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно
3
заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената
със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени
искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в
случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца с исковата
молба и от ответника с отговора документи.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ищеца в първото по делото открито съдебно
заседание за установяване на обстоятелствата, посочени от ищеца с исковата молба.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-техническа и компютърна експертиза, вещото
лице по която след извършване на необходимите проверки да даде отговор по задачите
на ищеца, формулирани с исковата молба, при депозит в размер на сумата 450 лева,
вносима от ищеца в едноседмичен срок от съобщението, в който следва да се
представи по делото документ за внасяне на депозита.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н. С. К..
Вещото лице да се уведоми за задачата и да се призове за ОСЗ след
представяне на документ за внесен депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.04.2025
г. от 10:45 ч., за когато да се призоват страните по ел.път – ищецът чрез адв. В. чрез
ЕПЕП, ответникът – на ел.адрес, посочен в заявлението за предоставяне на
ел.достъп до делото, приложено към исковата молба.
ДА СЕ ПОСТАВИ входящ номер на заявлението за ел.достъп до делото,
приложено към отговора на исковата молба и по същото да се създаде задача към
съдията за произнасяне по искането.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи
препис от отговора на ИМ и приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4