Решение по дело №475/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

С Определение № 17/25.04.2014 год. по ч.н.дело № 108/2014 год., в производство по чл.243, ал.3 и сл. от НПК, Момчилградският районен съд е потвърдил Постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.04.2014 год. на Районна П. – Момчилград, с което е прекратено наказателно производство №8/2014г. по описа на РУ ”Полиция”- Джебел образувано срещу Тюлай Реджеб Мустафа от Г.Джебел за престъпление по чл.182, ал.2 от НК, като законосъобразно и обосновано.

Против така постановеното определение на съда е постъпила въззивна жалба от Н. С. Х. /пострадал от деянието/, в която се твърди, че същото е необосновано и незаконосъобразно, постановено било при нарушение на процесуалните правила, както и в нарушение на основаните принципи на наказателния процес с оглед изясняване на обективната истина. Неверни били изводите за съда, че в действията на Тюлай Мустафа липсвал умисъл, поради което и липсвало съставомерност на деянието по чл.182, ал.2 от НК. Изложените мотиви били общи и незадълбочени, тъй като обвинението и съда не били възприели правилно фактите и обстоятелствата в конкретния случай. Видно било от събраните материали по преписката - обяснения и разпити, че родителите на Тюлай - Реджеб Мустафа и Байсе Мустафа, макар и да твърдят, че не знаят къде са дъщеря им и внучката им, сами признавали, че контактуват с нея по телефона. Несъстоятелно било твърдението на съда, че жалбодателят, след като е дал пълномощно на майката, е допускал и съзнавал, че ще бъде лишен от срещи с детето си. Ако съдътподробно се бил запознал със събраните по досъдебното поизводство материали, щял да установи, че действително лицето Тюлай Мустафа съзнателно е нарушила съдебното решение, с което е определен режимът на свиждане между бащата и детето и правата му на лични отношения. Налице била и целта - да не се вижда и да не контактува жалбодателят с детето си.

Напускането на страната на детето било предварително организирано с посочената по-горе цел. Това ставало ясно от приложеното обяснение на Тюлай в преписката, в което ясно се посочвало, че ще напусне страната и жалбодателят ще трябва да се обръща към институции за виждане с детето му в чужбина. Имало документ и на турски език със същото съдържание, за който няма извършен официален превод на български език, каквото било задължението на разследващия орган съгласно разпоредбата на чл.134 НПК.

Сочи още, че ако това пътуване било планувано и добронамерено, без да се цели отделянето на детето от бащата и не е бягство, дори и да е за по -дълго време, Тюлай Мустафа следвало надлежно да уведоми администрацията на училището, в което учела дъщеря им - СОУ „Христо Ботев" - Г. Джебел, което не било сторено и поради което то „отпаднало” от училище, заради натрупани неизвинени отсъствия. Нещо повече Дамла вече била „дете в риск" предвид текста на §1, т.11, б."д" на Закон за защита на детето.

Извеждането на детето Дамла извън пределите на Република България, продължаващото и към момента отсъствие и преместването на обичайното й местоживеене без съгласието на бащата, представлявало форма на родителско отвличане, осъществено от Тюлай Мустафа предвид разпоредбите на Хагската Конвенция от 1980г., по която и Република България била страна. Нарушени били и правата на жалбодателя като родител с оглед това, че се прекъсвали контактите му с детето без да е уведомен за пътуването и без да са уговорили с майката възможности да поддържа връзка с тях.

Изложените факти и обстоятелства и писмените доказателства, които се намирали в кориците на прокурорска преписка №1123/13г. на Районна П. Момчилград, както и твърденията в жалбата срещу постановлението за прекратяване, не били обсъдени от Районен съд Момчилград.

В обжалваното определение бланкетно се коментирали единствено част от доводите на обвинението. Следователно актът на съда бил необоснован.

Събраните по делото доказателства сочели недвусмислено, че лицето Тюлай Мустафа, съзнавайки последиците, е нарушила изпълнението на Решение №16/30.03.2009г. по Г.д. № 803/2008г. на Районен съд К. в сила от 31.05.2009г. Единственият и обоснован извод, който можел да бъде направен в случая е, че е налице и субективния елемент на деянието по чл.182, ал.2 НК. В този смисъл бил необоснован изводът на съда, че и от обективна страна деянието било несъставомерно.

Моли, да се постанови определение, с което да бъде отменено Определение от 25.04.2014г. по ЧНД №108/2014г. по описа на Районен съд Момчилград, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство по преписка №1123/13г. на Районна П. Момчилград, ДП№ 8/14г. на РУПолиция" - Г. Джебел като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се дадат задължителни указания на разследващия орган за продължаване работата по досъдебното производство.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното:

Досъдебно производство № 8/2014 г. по описа на РУ”Полиция” – Джебел, е било образувано на 03.02.2014 г. срещу Тюлай Реджеб Мустафа с ЕГН * от Г.Джебел за това, че на 15.12.2013 г. в Г.Джебел, оБ.К., като родител на детето Дамла Н. Х., родена на 05.06.2006 г. осуетила изпълнението на съдебно решение №16 от 30.03.2009г. по Г.дело №803/2008г. по описа на Районен съд – К., влязло в сила на 31.05.2009г., относно осъществяването на лични контакти между бащата Н. Сенан Х. и детето Дамла Н. Х. - престъпление по чл.182, ал.2 от НК.

С Постановление от 09.04.2014 г., на прокурор от РП- Момчилград наказателното производство по досъдебно производство №8/2014 г. по описа на РУ „Полиция”- Джебел, образувано против Тюлай Реджеб Мустафа от Г.Джебел за престъпление по чл.182, ал.2 от НК е прекратено. Прието е, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото не може да се направи извод за осъществен състав на престъплението от субективна страна, което прави деянието несъставомерно.

След като се запозна и обсъди събраните по делото доказателства, и след преценка правилността на постановените актове, настоящия съдебен състав счита, че жалбата е неоснователна.

За да постанови определението си, районният съд е приел, че извършения анализ на събраните доказателства и направените в тази връзка изводи, са правилни и обосновани и съответно обжалваното постановление на РП- Момчилград е законосъобразно. Тези изводи на решаващия съд настоящия съдебен състав намира за законосъобразни и обосновани. Безспорно по делото е установено, че с Решение №16/30.03.2009г. по Г.дело №803/2008г. по описа на РС-К., влязло в законна сила на 31.05.2009г., гражданския брак между Тюлай Реджеб Х. и Н. С. Х. е прекратен, като упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Дамла Н. Х. с ЕГН * са предоставени на майката Тюлай Х., а на бащата Н. Х. е дадена възможност да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. до 19.00 ч., както и един месец през годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането да става в дома на майката. Постановено е след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Мустафа.

Видно от протоколи от 06.10.2013 г., от 19 и 20 октомври /без да е посочена година/ и от 07.12.2013г. на ЧСИ Хриса Пурнарова с район на действие ОС К. по изп.дело №88/2009г., същата е оказвала съдействие при осъществяване на режима на свиждане - вземането и връщането на детето Дамла от дома на майката в Г.Джебел. От събраните доказателства – показанията на разпитаните свидетели и приложените жалби и писма се установява, че отношенията между двамата родители – бивши съпрузи са били обтегнати, като при вземане и връщане на детето са си разменяли взаимни обиди. В тази връзка с Решение №141/11.11.2013г. по Г.дело №381/2013г. на РС- Момчилград, на Тюлай Реджеб Мустафа е била наложена мярка за защита от домашно насилие, като настоящия жалбодател Н. Х. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над Тюлай Мустафа, забранено му е да приближава на разстояние по-малко от 100 метра от местоработата, местата за социални контакти и отдих на Тюлай Мстафа, за срок от 3 месеца, както и е осъден да заплати глоба в размер на 200 лева в полза на държавата, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН.

Видно от приложеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа от 15.06.2012г., рег. №4884 на нотариус Даниела Георгиева с район на действие РС- К., Н. С. Х. е упълномощил Тюлай Реджеб Мустафа с ЕГН * със следните права: да извежда и да придружава извън пределите на Република България, до която и да е държава в света, с какъвто и да е транспорт дъщеря им Дамла Н. Х. с ЕГН *; че е съгласен дъщеря му да пътува и да престоява в чужбина с упълномощената, за период от време по нейна преценка, като във връзка с тези пътувания и е делегирал правата на родител; да го представлява пред надлежните административни, митнически, гранични и други органи и да подписва от негово име всички документи, за които се иска родителско съгласие във връзка с дадените в пълномощното права; да го представлява пред МВР- Паспортна служба и от негово име и за негова сметка да подписва, подава и получава документи, свързани с издаването на международен паспорт на дъщеря им Дамла Н. Х.; да има право да преупълномощава трети лица с правата по настоящото пълномощно. Посочено е, че всички клаузи от пълномощното следва да се тълкуват изцяло в полза на правата на упълномощената да го представлява, и че същото е безсрочно.

Видно от приложената по делото нотариална покана от 06.01.2014г. чрез нотариус Григор Григоров с район на действие – РС – Момчилград, е изпратена на Тюлай Мустафа нотариална покана, с която я информира, че Н. С. Х. оттегля правата дадени й с пълномощно № 4884/15.06.2012г. по описа на нотариус Даниела Георгиева с район на действие РС- К., като поканата е връчена на „майката на адресата” на 09.01.2014г.

От събраните по делото доказателства – сигнал от Н. Х. до РП-Момчилград и справки за задгранични пътувания се установява, че бащата не е осъществил определения му режим на лични контакти с дъщеря си Дамла Х. след 15.12.2013г., тъй като същата заедно с майка си не е била в дома си, както и че майката Тюлай Мустафа и детето Дамла Х. са напуснали пределите на Република България през ГКПП Капитан Андреево на 14.12.2013 г.

Видно от приложените призовки и постановление за принудително довеждане, Тюлай Мустафа не е разпитвана по делото, тъй като не е открита на адреса си по местоживеене, а близките й сочат, че не знаят местонахождението й.

С оглед установеното от фактическа страна изводите на първоинстанционния съд, че наказателното производство водено срещу Тюлай Реджеб Мустафа, правилно е било прекратено, поради липса на извършено престъпление, са правилни, обосновани и законосъобразни. По делото не се установява действията извършени от Тюлай Мустафа по извеждане на детето Дамла Х. извън страната, да осъществяват от субективна страна престъпния състав по чл.182, ал.2 от НК. Липсват доказателства, които да установяват, че Тюлай Мустафа е осуетила изпълнението на съдебното решение относно осъществяване на личните контакти на Н. Х. с детето Дамла, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и е искала настъпването на тези последици. Напротив, безспорно по делото е установено, че Тюлай Мустафа е била упълномощена от бившия си съпруг Н. Х. – баща на Дамла Х., да извежда и да придружава извън пределите на Република България, до която и да е държава в света, с какъвто и да е транспорт дъщеря им Дамла Н. Х. с ЕГН *, както и да пътува и да престоява в чужбина с упълномощената, за период от време по нейна преценка, като във връзка с тези пътувания й е делегирал правата на родител, като изрично е посочено, че пълномощното е безсрочно. Именно ползвайки правата по даденото й пълномощно Тюлай Мустафа е извела извън пределите на Република България дъщеря си Дамла Х.. Тези й действия по никакъв начин не могат да се преценят като закононарушение, предвид, че същите както бе посочено са извършени на база делегираните й от бащата на детето Н. Х. права. Последният давайки подобно глобално предварително разрешение, при това без да бъде поставено каквото и да е условие, кога да бъде върнато детето на територията на страната или как да се осъществяват контактите на детето с бащата, за майката не е съществувала каквато и да е забрана да го изведе извън границите на страната, съответно задължение за тези си действия да иска допълнително разрешение или да уведоми бащата на детето. Пострадалият- бащата на детето с даденото пълномощно е делегирал собствените си права на родител на майката на детето и по този начин сам се е лишил от възможността да претендира неизпълнение или осуетяване на съдебното решение от страна на майката Тюлай Мустафа относно личните му контакти с детето при извеждането му извън страната. Даденото предварително разрешение – упълномощаване, лишава и държавата чрез своите органи от възможността да упражнява контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права и по този начин да гарантира изпълнението на съдебните решения относно режима на лични отношения между детето и другия родител, след като последният не се е противопоставил, а напротив е дал съгласие за извеждането му зад граница, при това напълно неограничено.

Заявеното впоследствие – на 09.01.2014г. от бащата Н. Х. оттегляне на пълномощното, описаното по–горе, не може да поради желаните последици докато същото не стане достояние на упълномощената– майката Тюлай Мустафа и извършените от нея до този момент на узнаване действия са законосъобразни. В този смисъл са голословни твърденията във въззивната жалба, че извеждането на детето Дамла Х. извън страната и преместване на обичайното й местоживеене, е извършено без съгласието на бащата. След като с даденото пълномощно или по друг начин предварително бащата не е поставил каквото и да е условие или не е уредил как ще се упражняват мерките на личните му отношения с детето, той по този начин се е съгласил тези мерки да не бъдат спазвани, когато детето бъде изведено извън страната, поради което и не може да се вмени вина на майката Тюлай Мустафа, че е осуетила изпълнение на съдебно решение относно личните контакти на бащата с детето, след като по силата на даденото й от бащата пълномощно тя е извела детето зад граница.

От всичко изложено, следва да се направи извода, че по делото липсват доказателства, от които да се направи извод за извършено съставомерно деяние по чл.182, ал.2 от НК от страна на Тюлай Мустафа.

Предвид изложеното, Постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №8/2014 г. по описа на РУ”Полиция”-Джебел, е правилно и законосъобразно и достигайки до същия извод, районният съд е приложил правилно закона, поради което и постановения от него съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Окръжният съд

О П Р Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 17 от 25.04.2014 год. по ч.н.дело №108/2014 г. по описа на Момчилградския районен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.2.