№ 1619
гр. София, 03.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Мирослава Тодорова
Петя Попова
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100601506 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл. 243, ал.8 от НПК и е по жалба на Л. и
Т. И.и срещу определение № 1108/07.04.2022г. , по ч.н.д. № 532/2022г. на СРС, н.о., 2-ри
състав Настоява за отмяна на акта на съда. Твърди се, че не са били констатирани
допуснати пороци в постановлението на СРП, изразяващи се в това, че фактическа
обстановка не е разкрита в пълнота, вкл. и по отношение на настъпили вреди, както и при
отсъстващ анализ на поведението на П. като хулиганско.
СРП не е подала възражение срещу жалбата.
Софийски Градски съд, като прецени данните по делото, намира че жалбата е
допустима – предявена при наличие на правен интерес, от легитимирани лица и в
посочения в закона срок, а разгледана по същество е неоснователна .
С обжалваното определение, СРС е потвърдил постановление на СРП от
22.12.2021г. , с което на основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.6, вр. с ал.5, т.1 от
НПК е прекратено наказателното производство.
За да обоснове този резултат СРП първо е направила извод, че данните по
досъдебното производство обосновават наличие на престъпление по чл. 216, ал.4 НК, което
съгласно чл. 218в от НК се преследва по частен ред, тъй като случаят е маловажен. С
постановление от 01.06.21г. производството е било спряно и на пострадалите е указано, че
имат 6 / шест / месечен срок от уведомяването по собствено желание да инициират
производство пред съответния съд. Този срок е бил с начало 10.06.2021г. и до изтичането
му Л.И. и Т.И. не са предявили тъжба.
Обжалваното постановление от 22.12.2021г. , а по необходимост съдът ще се спре и
това от 01.06.2021г. /тъй като там са направени фактическите констатации и съотнасянето
им към законов състав на престъпление/, са правилни и обосновани, като се констатира, че
1
законът е приложен правилно, а това се отнася и за първоинстанционния съдебен акт.
Фактическа обстановка по делото е правилно установена и в тази насока
възраженията са неоснователни, като на тях с съдът ще се спре по- долу.
Пострадалите Т. ИЛ. ИВ. и Л. ИЛ. ИВ. - неин брат, обитавали съвместно жилище,
находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бул. ****. В същия вход, в апартамент
№10, разположен
непосредствено под този на И.и, живеели свид. Т.Т. - П.а, съпругът й И.Д. П. и
малолетното им дете. В продължение на дълги години съседите поддържали добри
отношения. Поради възникнали недоразумения, от 2019г. комуникацията помежду им
постепенно била ограничена и все по- често изпъстрена с отправяне на взаимни укори,
оплаквания от нарушаване на тишината и дори размяна на цинични и заплашителни
реплики.
На 08.08.2020г., в ранния следобед двамата пострадали обядвали в апартамента си на
горепосочения адрес заедно с дъщерята на свид. И. - свид. М.К., която им гостувала. Към
15:50 часа свидетелите И. и И. почивали в стаите си, а тяхната близка почиствала
кухненското помещение, когато неочаквано се чули удари по входната врата. Притеснена
свид. К. приближила и погледнала през шпионката. Видяла стояща пред апартамента мъжка
фигура, в която разпознала съседа от долния етаж И.П.. Последният държал предмет,
наподобяващ чук, отново ударил с него входната врата и изкрещял: „Ще ви убия, изроди!“.
По това време свид. И. също излязъл в коридора на жилището и чул заплашителните
реплики и ударите. След като племенницата му се отдръпнала от вратата, той също успял да
различи през шпионката своя съсед. Открехнал входната врата на жилището и установил, че
П. слиза по стълбите към дома си, като продължава да вика. Привлечена от шума, в
коридора се явила и свид. И.. В разговор със своите близки свид. И. разбрала какво се е
случило. Подразнена от поведението на своя съсед, тя се свързала с диспечер от телефон за
спешни повиквания към Дирекция „Национална система 112“ - МВР и подала оплакване. По
повод сигнала на място бил изпратен екип на 04 РУ - СДВР, служителите от който провели
беседи със семействата И.и и П.и и съставили протоколи за предупреждение.
Привечер на същия ден, свид. И. се намирала на терасата в жилището си, когато
забелязала П. на паркинга пред блока. Съседът й също я видял, при което направил жест с
ръка, възприет от пострадалата като закана, че „ще й пререже гърлото“.
Още същия ден и в отговор на действията на П., свид. И. отпечатала бележки с текст
„Уважаеми съседи, във входа ми живее психопат И.П.“. Същите били разлепени от нея в
общите части на входа, а част от тях били пуснати в пощенските кутии на другите
съкооператори. Били оставени на видни места и в съседния вход.
В периода август - октомври 2020г. по различни поводи, при случайни срещи
помежду си свид. Т.И. и свид. Т. П.а си отправяли взаимни упреци и нападки, за част от
които били депозирани жалби до органите на 04 РУ - СДВР, с твърдения за неправомерно
поведение.
2
По повод подадения от свид. И. сигнал на 08.08.2020г. било образувано досъдебно
производство. В неговия ход били изискани записи от системата, администрирана от
Дирекция „Национална система 112“ - МВР, които били предоставени за извършване на
аудиотехническо изследване. Били изготвени и комплексни психиатрични и психологически
експертизи на Л. и Т. И.и, в чиито заключения била възприета липса на данни, въз основа на
които по експертен път да се заключи, че заканата е генерирала страхови преживявания у
освидетелстваните с достатъчен интензитет, за да ги провокира към избягващо поведение и
да доведе до промяна в начина им на живот.
Фактическите изводи на прокурора от СРП са направени изцяло на база на
доказателствата, събрани в досъдебната фаза на производството, които са достатъчни по
своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи.
В доказателствената съвкупност са се съдържали източници, които носели
противоречива информация относно процесните събития, като след преценка
аргументирано е изведено защо следва да се кредитират едни / тези на И.и, К. и Скорчева/ ,
а други не / Т. – П.а и П./, а също така и кои
още доказателства / закрепени в Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум/
кореспондират и утвърждават изводите за достоверност, а от там решението да се
кредитират първите. Направена е проверка на събраните доказателства и чрез съответни
експертизи / две СППЕ и ТЕ/, чиито заключения също са оценени според точното им
съдържание.
На свой ред, първият съд е предложил и собствен анализ на събраните в хода на Д.П.
доказателства, като след детайлен анализ и допълнителна аргументация, съвпадаща по
насоченост с отразеното в постановлението, практически е обосновал правилност на
контролирания прокурорски акт по установените фактите.
Нарушение на материалния закон от СРП също не е допуснато. Изводът, че
разследваното деяние не съставлява престъпление по чл. 144, ал.3 от НК е правилен, като
съответно на закона е тълкуването, че заканата следва да съдържа и формулира
недвусмислено намерение насочено към лишаване от живот, което насочено към жертвите.
Не съществува изискване по закон това заканване да мотивира пострадалите към
определено поведение /както е посочено в постановлението/. За съставомерното поведение
е достатъчна възможността у пострадалия да възникне основателен страх за осъществяване
на заканата . В случая като е изследвал подробно смисловото съдържание на еднократно
отправен израз и три удара по вратата; трайно влошените на лична основа отношения между
лицата; адресираната до общите съседи бележка от И. срещу П., с изразно съдържание,
което се вмества в регистъра на гневните реакции, а не тези на страх, правилно прокурорът
обосновава отсъствие на възможност да бъде възбуден основателен страх от реализация на
убийство. На своя ред и СРС вярно е подчертал, че не може да се счете, че поведението на
П. на 08.08.2020г. е било израз на действително взето решение да предизвика страх у
пострадалите от бъдещо противоправно поведение срещу живота им.
В жалбата си, с искане за проверка на акта на СРС, И.и поддържат, че не е изследвано
3
наличието на други престъпления – в случая хулиганство, поради факта, че деянието било
извършено на обществено място, а поведението на П. е проява на незачитане на
обществения ред. Възраженията на страните са неоснователни и това е така на първо място
с оглед констатираното от обвинението, че механизма на деянието /изречена фраза и удари
по вратата/ е осъществено при затворена врата на И.и, че веднага след тези действия П. е
слязъл по стълбите, а след отваряне на врата от И.и, той не е демонстрирал намерение за
извършване на саморазправа, както и при отсъствие на други лица наоколо. При тези данни
основания, които да налагат обсъждане, а и извод, че е налице престъпление против
общественото спокойствие, не са налице .
Що се отнася до доводите срещу констатациите на СРП, че повреждането на вратата,
покрива състав на престъпление по чл. 216, ал.4 от НК, тоест касае се за маловажен случай,
то те също са неоснователни. Съществено тук е обстоятелството, че тези изводи на
обвинението са залегнали в постановлението от 01.06.21г., срещу което И.и не са възразили,
нито са се възползвали от правото да инициират наказателно преследване чрез тъжба.
Отделно, по делото в протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум са онагледени
причинените повреди по вратата, като преценката на тези данни не навежда на извод за
основателност на възраженията .
С оглед горното, настоящият съдебен състав прави извод за обоснованост и
законосъобразност на постановлението на СРП, прекратяващо наказателното производство,
респективно такова е и определението на СРС, поради което и същото следва да се
потвърди .
Предвид изложеното и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, Градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1108/07.04.2022г. , по ч.н.д. № 532/2022г. на
СРС, н.о., 2-ри състав .
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5