Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 13.02.2024г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
двадесет и трети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на секретаря Р. Хаджидимитрова, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 151 по описа за 2023
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация
(ЗЗДискр.)
Образувано
е по жалба вх. № 44-001830/11.05.2023г. от С.Х.И. ***, чрез адв. А.И.П.-
СтАК против Решение №138/07.04.2023 г., постановено по Преписка №459/2020 г. на
КЗД, Петчленен разширен заседателен състав.
В процесното решение КЗД
в Петчленен разширен заседателен състав по чл. 48, ал. 3 от ЗЗДискр. и на
основание чл.65 от същия закон е установила по отношение на Г.Г.И. ***, че с
неизплащането на ДМС за последното тримесечие на 2019г. С.Х.И. ***, през
процесния период представляваща работодателя, не е изпълнила задължението си,
произтичащо от чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. и е осъществила
административно нарушение по чл.79 , ал. 1 от същия закон, във вр. с чл. 80,
ал. 1 от същия закон, което е прието за пряка дискриминация по признак „лично
положение“ и е наложено, на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр., във връзка с
чл. 80, ал. 1 от същия, на представляващия работодателя през процесния период С.Х.И.
*** глоба в размер на 500 лв. за това, че не е изпълнила задължението си,
произтичащо от чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. да осигури ДМС на своя
служител Г.И. като на другите й колеги и е осъществила пряка дискриминация по
признак „лично положение“. Наред с това, е установявено, че С.Х.И. *** през
процесния период е извършила нарушение по признак „лично положение“ по чл. 4,
ал. 1 от ЗЗДискр. по отношение на Г.Г.И..
В жалбата се изразява несъгласие срещу постановеното решение, като се
сочат допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че
неправилно е възпроизведено и се сочи като основание Устройствен правилник на
МОСВ, като същото не е работодател на жалбоподателката. РИОСВ-Шумен е
самостоятелно юридическо лице със собствена администрация и има собствен
правилник за дейността си, поради което следва именно на база него да бъде
процедирано в настоящия случай. Сочи се, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение с Г.И. са действали Вътрешни правила за работни
заплати на РИОСВ-Шумен, като е пропуснат фактът, че за да се извърши оценка,
съгласно т. 16 от правилата, служителят следва да е представител индивидуален
отчет, приложение № 4, попълнен от служителя, какъвто Г.И. не била представила.
Сочи, че е пренебрегнато застъпеното становище от 14.02.2020г., в което
директорът на РИОСВ-Шумен подробно е разяснил защо не е изплатено ДМС на
служителя Г.И.. Сочи се, че така формулиран спора сочи белезите на
трудовоправен, а не от компетентността на комисията, както и не са събрани
доказателства, които да установят по безспорен начин признаци, по които органът
е приел, че Г.И. е третирА. по-неблагоприятно. Счита, че при постановяване на
процесното решение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които не са съобразени. С оглед всички изложени съображения е отправено искане
до съда за отмяна изцяло, като незаконосъобразно на Решение №138/07.04.2023г.
по преписка № 459/2020г. на Петчленен състав на КЗД.
Ответникът
Комисията за защита от дискриминация, редовно призован, не се явява. Чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Ю..И. в писмени бележки, депозирани по
делото, оспорва жалбата, излага съображения по съществото на спора в насока
законосъобразност на постановеното решение, като издадено от компетентен орган
при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с
материалния закон. Моли за отхвърлена на жалбата и потвърждаване на решението
като законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие с целта на
закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ЗаинтересовА.та
стрА., редовно призовА. се явява лично. Пледира за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила на оспореното решение.
С
Определение № 4390/25.05.2023 г. на АССГ по Адм. дело № 4775/2023 г.
производството по делото е прекратено пред АССГ и същото е изпратено по
правилата на местната подсъдност на АС – Шумен.
От
събраните по делото писмени доказателства от фактическа стрА. се установява
следното:
Производството пред КЗД е образувано въз
основа на жалба вх. № 44-00-1925/03.02020 г. в която оспорващата Г.Г.И. сочи,
че е била служител на РИОСВ Шумен до 03.01.2020 г.,
като е заемала длъжност „Главен специалист" в дирекция „АФПД" от 01.09.2011 г. Със Заповед на директора
№ ЧР-5/03.01.2020 г., след утвърждаване на
ново Длъжностно разписание на РИОСВ била освободена от заемА.та длъжност.
Счита, че спрямо нея е извършено нарушение от
стрА. на директора на РИОСВ Шумен С.Х.И., изразяващо се в нарушаване правото на
равно третиране, във връзка с изплащането на ДВПР през месец януари 2020 г.
И. сигнализирала министъра на околната среда
и водите, след което била извършена проверка от Инспектората на МОСВ,
приключила със становище, че „Инспекторатът на МОСВ няма правомощия да задължи
директора на РИОСВ-Шумен да извърши парични плащания, които могат да бъдат
присъдени само по съдебен ред."
Уточнява, че към момента на изпращане на
сигнал до МОСВ (29.01.2020
г.),
не й бил известен факта, че на друг бивш служител ( гл. експерт З. В.),
напуснал 10 дни по-късно от нея му е
изплатено ДВПР за същият период. Поради тази причина не го е посочила в
сигнала. Информацията получила по-късно лично от бившия колега.
В подкрепа на цитирания признак на
дискриминация сочи и други факти относно неблагоприятно третиране от стрА. на
директора на РИОСВ С.И..
Оспорващата представила заверено копие от фиш
за изплатени доходи от трудови правоотношения за м. януари 2020г. като
доказателство, че не й е изплатено допълнително възнаграждение за постигнати
резултати /ДВПР/ и поискала Комисията да изиска фиш за изплатени доходи на
колегата З.В.за месец януари 2020г., също като нея с прекратено служебно
правоотношение през м. януари 2020г., но получил ДВПР за последното тримесечие
на 2019г.
С разпореждане №1043/13.07.2020 г. на
председателя на КЗД е образувА. преписка №459/2020 г. на Петчленен заседателен
състав. По преписката е започнала процедура по проучване съгласно чл.55, ал.1
от ЗЗДискр. с цел пълното и всестранно изясняване на случая. Изискано е
становище и доказателства от ответната стрА., която с писмо вх.№ 15-00-2/13.01.2021г. са изпратени изисканите
доказателства, но становище от ответната стрА. С.Х. не могат да предоставят,
тъй като същата не изпълнява вече длъжността директор към настоящият момент. Изпратено
било уведомление изх.№ 12-11-1673/12.05.2021г. до Регионалния представител на
КЗД гр. Шумен с указание да връчи на С.Х.И. книжата по преписка № 459/2020г. и
да представи становище. На 13.10.2021г.
С.И. посетила регионалния офис на КЗД в гр. Шумен, където е връчено Уведомление
за становище с изх.№ 15-01-7/04.03.2021г.
ведно с копие на жалба вх.№ 44-00-1925/03.07.2020г.
С вх. № 16-15-650/27.10.2021г. в Комисията е получен
отговор от С.Х.И., която счита, че жалбата е изцяло неоснователна и необосновА.,
тъй като не е налице неравно третиране по нито един от защитените в ЗЗДискр.
признаци. Сочи, че допълнителното възнаграждение произтича от нормативната
уредба и правилата на оргА. и както е и посочено в жалбата се определя със
заповед на оргА. по назначаване. Тази заповед подлежи на оспорване, ако засяга
правата на служителя, както се твърди в настоящия случай. Счита, че не е в
правомощията на КЗД да преценява законосъобразността на административни актове,
оспорвани по специално установен в АПК процесуален ред.
Сочи, че считано от 02.11.2020г. не заема поста
директор на РИОСВ Шумен, предвид прекратяване на трудовото й правоотношение със
Заповед № 1003/02.11.2020r. на министъра на околната
среда и водите. Сочи, че в нито един момент, в който е заемала ръководна
длъжност, не е проявявала тенденциозно или дискриминационно отношение към
служителите в дирекцията, нито има лично отношение към жалбоподателката.
Твърди, че не отговаря на действителността твърдението за лично отношение
спрямо жалбоподателката, поради което счита, че жалбата е изцяло неоснователна.
Въз основа на приложените към преписката
писмени доказателства и обяснения на страните, Комисията приела, че на
жалбоподателката ДВПР не е изплатено, тъй като вече не е служител в
институцията. Видно от представените доказателства-фиш за изплатено трудово
възнаграждение, такова е изплатено на З. В., който също не е служител в РИОСВ
Шумен от 13 януари същата година, т.е.
и И. и В. към момента на изплащането му са били
служители там, поради което съставът приема, че жалбоподателката е
доказала рrima facie дискриминация, основА. на
защитените признаци “лично положение“ и „възраст“ и е прехвърлила
доказателствената тежест на ответната стрА..
Комисията установила нарушение на
разпоредбата на чл.14 от ЗЗДискр., съгласно която работодателят осигурява равно
възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Доказателства за несправяне със
служебните задължения от стрА. на И., както и такива за наложени наказания не
са представени, както и съгласно чл. 9 от
ЗЗДискр., не само че не са представени, но и въобще не се претендира да има
разлика в изпълняваното трудово задължение от стрА. на жалбоподателката.
Единствено е заявявено, че няма поставена оценка от атестация за периода
01.10.2019г. до 31.12.2019г., тъй като трудовото й правоотношение е прекратено
на 03.01.2020г. В същото време на колегата З.В.също с прекратено трудово
правоотношение от 13.01.2020г. е получил оценка от атестация и съответно ДМС.
За неоснователно е прието твърдението, че различния
подход произтича от заемането на различни длъжности. В Глава втора от Наредбата
за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната
администрация „Условия и ред за оценяване, чл.7 , ал. 3 изрично е посочено, че „При прекратяване на
служебното или на трудовото правоотношение служителят задължително се оценява
преди напускането, ако има действително отработени най-малко 6 месеца за съответната година“,
респ. не е съобразено, че жалбоподателката имала отработени повече от шест
месеца и фактът, че няма поставена оценка е в нарушение на Наредбата.
От представена справка за извършени атестации
е, установено, че жалбоподателката и още
трема служителя нямат поставена оценка, но основанията са: 1/ Р.Г.- освободен от работа
през първото тримесечие и няма представен тримесечен отчет. Преди това не
подлежи на оценка. 2/ А. К.- освободен от работа
през първото тримесечие и няма представен тримесечен отчет. Преди това не
подлежи на оценка; 3/ С.Й.- служителката е в
отпуск по майчинство от 04.02.2019г
и има заработени по-малко от половината дни от първо тримесечие през 2019г.
Поради това не подлежи на оценка; 4/ Г.И. освободена от работа /без да е посочено
кога/ и няма представен тримесечен отчет. Поради това не подлежи на оценка. За З.В.има
оценка. Жалбоподателката получавала минимално трудово възнаграждение и не е
получила и ДМС.
В заключение е прието, че С.И.,
представляваща работодателя през процесния период не е изпълнила задължението
си по чл. 14, ал.2 от ЗЗДискр. Неизпълнението на това задължение
е административно нарушение по смисъла на чл.80 от ЗЗДискр. Нарушението е
допуснато при осъществяване дейността на юридическото лице - РИОСВ гр. Шумен,
но отговорност за него носи сочената от жалбоподателка С.И. в качеството й на
директор през процесния период. В разпоредбата на чл.80, ал.2 от ЗЗДискр. е
предвидено наказание имуществена санкция в размер от 250 лева до 2500 лева. Предвид факта, че Г.И. няма оплаквания
нито спрямо предишните директор, нито към настоящия, е прието, че именно на С.Х.И.
следва да наложи глоба в размер на 500 лева
за да има възпиращ ефект.
Неизплащането на жалбоподателката на
допълнително материално стимулиране за положен труд при сходни обстоятелства в
сравнение със З.В.е прието за по-неблагоприятно третиране. Това
по-неблагоприятно третиране се основава на личното положение на
жалбоподателката, сформирано от обстоятелството за постоянни конфликтни
ситуации.
С
Решение №138/07.04.2023
г., постановено по Преписка №459/2020 г. на КЗД, Петчленен разширен заседателен
състав приел, че
С.Х.И. ***, през
процесния период представляваща работодателя, не е изпълнила задължението си,
произтичащо от чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. и е осъществила
административно нарушение по чл.79 , ал. 1 от същия закон, във вр. с чл. 80,
ал. 1 от същия закон, което е прието за пряка дискриминация по признак „лично
положение“ и е наложено, на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр., във връзка с
чл. 80, ал. 1 от същия, на представляващия работодателя през процесния период С.Х.И.
*** глоба в размер на 500 лв. за това, че не е изпълнила задължението си,
произтичащо от чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. да осигури ДМС на своя
служител Г.И. като на другите й колеги и е осъществила пряка дискриминация по
признак „лично положение“. Наред с това, е установявено, че С.Х.И. *** през
процесния период е извършила нарушение по признак „лично положение“ по чл. 4,
ал. 1 от ЗЗДискр. по отношение на Г.Г.И..
Решението е съобщено на
оспорващата на 24.04.2023 г., а жалбата е подадена в срок по пощата на
09.05.2023 г./.тъй като 08.05.2023 г. е неприсъствен ден/.
Същата
е процесуално допустима, от лице, което е адресат на издадения индивидуален
административен акт.
По
основателността на жалбата:
РазгледА.
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но по съображения различни от изложените в
същата.
Като
взе предвид наведените доводи и извърши проверка на оспореният акт, на всички
основания за законосъобразност, съдът достигна до следните изводи: На първо
място, Решение №138/07.04.2023
г., постановено по Преписка №459/2020 г. на КЗД, Петчленен разширен заседателен
състав по преписка № 459/2020 г. на
Комисията за защита от дискриминация на РБ е постановено от компетентен
колективен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 47 ЗЗДискр.,
в съответствие с чл. 48, ал. 1
във вр. с чл. 54 ЗЗДискр.
Решаващият състав на КЗД е определен с Разпореждане на председателя № 1043/13.07.2020
г. На основание чл. 11, ал. 3 от Правилата за производство пред КЗД членовете
на заседателния състав са определили с доклад до Председателя докладчик и
председател на състава. На основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр. "решенията се вземат с обикновено мнозинство от
членовете на заседателния състав и се подписват от него", което изискване
е изпълнено, както и не е налице особено мнение на член от състава по смисъла
на чл. 64, ал. 2 от ЗЗДискр.
На
второ място, актът е в предписА.та от закона форма, съгласно чл. 66 ЗЗДискр.,
като съдържа наименованието на оргА., който го е издал, фактическите и правните
основания за издаването му, диспозитивна част, пред кой орган и в какъв срок
решението може да се обжалва.
Решението
на КЗД, е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби –
основание за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. По отношение на субекта на задължение и съответно санкционирано лице,
решението е неправилно.
ЗЗДискр. защитава от
дискриминация всички физически лица на територията на стрА.та - чл. 3, ал. 1. Член 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основА. на пол,
раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република Б. е стрА.. Наред с общата
забрА. за дискриминация по чл. 4 ЗЗдискр., законът предвижда и специална защита от дискриминация при
упражняване правото на труд. В глава втора, раздел I ЗЗДискр. са въведени антидискриминационни правила за
защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд,
вменяващи на работодателя преки задължения, свързани с: осигуряване на еднакви
условия на труд; равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд;
предоставяне на равни възможности за професионално обучение и повишаване на
професионалната квалификация и преквалификация както и за професионално
израстване и израстване в длъжност или в ранг при прилагане на критерии при
оценката на дейността им и др. Съгласно чл. 14, ал. 1 и 2 от ЗЗДискр. работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или
равностоен труд. Алинея 1 се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко
или непряко, в брой или в натура, независимо от срока на трудовия договор и
продължителността на работното време. Видно от разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗЗДискр., критериите за оценка на труда при определяне на трудовите
възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички
работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните
правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за
атестиране на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по
чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Критериите за равенство на трудовото възнаграждение по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. и чл. 243, ал. 1 от КТ са два: а/ за еднакъв труд и б/ за равностоен труд. Под
"еднакъв труд" се разбира трудът, полаган от различни лица, но с една
и съща по качество работна сила /квалификация, умения, сръчности, умствени и
физически способности и сила и т. н./, а равностоен е трудът, полаган от
различни лица, които имат различна по профил на своята квалификация работна
сила, принадлежност към различна професия и специалност, изпълняват различна по
характер работа, но при които полаганият труд има равна ценност и полезност,
респ. труд от различен характер, но със същата стойност на работната сила, т.
е. труд, който въпреки различния си характер струва толкова и колкото трудът от
друг характер, независимо от кого се полага. Равностойността се определя от
еквивалентната образователна квалификация, времетраенето на изразходвА.та
работна сила, производителността и условията, при които се извършва работата. В
този смисъл Решение № 4244 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1772/2015 г.
В обжалваното решение
КЗД е приела, че с неизплащането на ДВПР на Г.И. за последното тримесечие на 2019 г., С.Х.И.-*** е
извършила нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗЗдискр., което представлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗдискр.
Не са изложени мотиви
защо е прието, че е налице пряка дискриминация, а не непряка по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр.
Липсват и мотиви досежно
цитираното бездействие – неизговяне на оценка за периода м. октомври-декември
2019 г., не става ясно дали този факт се възприема като нарушение на трудовите
права на Г- И. или е самостоятелна проява на вид защитен дискриминационен
признак, или е извършено с цел неизплащане на ДМС, като в случай, че е налице
последното предположение, ответника следва да докаже, че С.И., изпълняваща
длъжността директор на РИОСВ-Шумен към него момент умишлено е бездействала и не
е оценила Г. И., което да послужи в по-късен момент за неизплащане на ДМС.
Настоящият съдебен
състав приема, че пряк извършител на нарушението по чл. 14 ЗЗДискр. е работодателят. Легално определение на това понятие дава § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда /КТ/ - "Работодател" е всяко физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно
и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни),
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Ответникът е сезиран
с жалба срещу директора на РИОСВ – Шумен, която длъжност към този момент е
заемала С.Х.И.. В мотивите на ответника липсва извод защо е приел, че директор
на РИОСВ е работодател по смисъла на КТ и от тази гледна точка защо той е
осъществил дискриминацията.
Налага
се извод, че надлежен ответник по жалбата до КЗД е възможно да е или РИОСВ като
работодател, юридическо лице, индивидуализирано с ЕИН и седалището, имащо
законен представител (директор), или С.Х.И., лично, физическо лице,
индивидуализирано с три имена, ЕГН, адрес.
Това
разграничение не е самоцелно, определя се от оплакванията в жалбата и от него
зависи както предмета на установяване, така и вида на възможните мерки и
санкции (глоба за физическо лице и имуществена санкция за юридическо лице). За
определяне страните в производството пред КЗД са от значение твърденията в
жалбата и е неправилно да се търси А.логия с правилото на чл. 153 от АПК,
защото ответната стрА. в производството пред КЗД не е административен орган. В
случая не е мислимо ответната стрА. да е носител на публична власт, поради
което допуснатото нарушение е напълно необяснимо и съществено. Тази неяснота е
довела до нарушаване правото на защита както на
жалбоподателката, така и на лицето, което е подало първоначалната
жалбата, защото твърденията и защитата срещу тях са остА.ли неясно насочени,
доказването е ограничено само до факти, които са от значение за организацията
на работа и заплащане без да се засягат всички факти за индивидуални действия.
За
редовността на жалбата до КЗД няма изискване за посочване на ответник (чл. 51,
ал. 2 ЗЗДискр), но правилното определяне на страните в производствата е било
задължителна предпоставка за законосъобразното провеждане на цялостната
процедура по доказване и установяване на истината в това производство при
спазване на правилата на чл. 55, ал. 1 и чл. 64, ал. 2 от ЗЗДискр.
Специализираният държавен орган е бил длъжен, преди образуване на преписката да
укаже на Г. И. да уточни оплакванията му срещу РИОСВ като негов работодател ли
са или са насочени към физическото лице С. И. за извършени от нея лично
действия, които са възприети като пряка дискриминация въз основа на защитим
признак. Напълно неконкретно е и съдържанието на посочения в жалбата на Г. И.
защитим признак „лично положение“. Неяснотата не е констатирА. и отстранена и в
последствие при разглеждане на преписката, липсва конкретика по този въпрос и в
мотивите на обжалваното решение на КЗД. В решението на КЗД подробно е
представено тълкуването на използваното понятие, а след това е маркирано, че
осъществената спрямо Г. И. дискриминация е предвид неизготвянето на оценка, с
което е била лишена от получаване на ДМС.
Изрично
трябва да бъде посочено, че при така формулиран диспозитив на решението на КЗД
не е ясно в коя правна сфера биха настъпили произтичащите от него
неблагоприятни последици и спрямо кого би се провело принудително изпълнение,
ако то придобие стабилитет след съдебен контрол. В случая в търсената защита е
остА.ла неясна и без надлежно произнасяне от КЗД.
КЗД
не е установила качеството работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, срещу кого е оплакването за
дискриминация от стрА. на Г. И., въобще не е съобразила, че директорът се явява
представляващ работодателя, а не работодател. Налице е нарушение при
конституиране на страните и неяснота относно приетото като съдържание на
защитимия признак „лично положение“, представляващи основания за отмяна на
решението на КЗД.
В
разпоредбата на чл.14 ал.1 от ЗЗДискр. ясно и недвусмислено е посочен субекта
на нарушението – „работодателят
осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд“, като
законодателят не е предвидил отговорност за субект, различен от работодател.
На следващо място, относно
наложеното административно наказание: Субект на нарушението по чл. 80, ал. 1 (по арг. от ал. 2) ЗЗДискр. е всяко административнонаказателно отговорно физическо лице,
което не изпълни задължение, произтичащо от ЗЗДискр. Пряк извършител на
нарушението по чл. 14 ЗЗДискр. е работодателят, който в случая не е физическо лице.
Допустителят носи отговорност за извършеното от друго лице нарушение.
"Допустителството" се обективира в бездействие - непредприемане на
необходимото за възпрепятстване извършването на нарушение от намиращо се в
служебна зависимост длъжностно или недлъжностно лице, и предпоставя виновност
на последното. Предпоставка за ангажиране отговорността на допустителя е
установяване на нарушението от стрА. на прекия извършител. Ангажирането на
административнонаказателна отговорност предпоставя стриктното тълкуване и
прилагане на приложимите норми, поради което дори и да се касае за неприцизност
или непълнота в закона е недопустимо обосноваването й чрез разширително
тълкуване или прилагане по А.логия - чл. 46, ал. 3, вр. ал. 2 ЗНА.
Предвид изложеното
жалбата се явява основателна и като такава следва да се уважи. Делото като
преписка следва да се върне на оргА. за ново произнасяне в съответствие с
мотивите на настоящото решение.
При новото произнасяне ответника следва да заяви
ясно и категорично кой я е осъществил –
работодателя или представляващия работодателя и дали лицето срещу когото е
насочена жалбата, с която е сезирА. комисията може да осъществи нарушението по чл. 14 от ЗЗДискр.
При
този изход на спора, оспорващата има право на разноски по делото, каквото в
случая е договорено и платено между страните, както и заплатена държавна такса
за образуване на дело в размер на 10 лева, или разноски в общ размер на 1810
лв.
При
това положение, в полза на оспорващата ще следва да бъде присъдена сумата от 1810
лв., представляваща заплатена държавна такса за образуване на производството и
възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по депозирА. жалба вх. №
44-001830/11.05.2023г. от С.Х.И. ***, чрез адв. А. И.П.- СтАК, Решение
№138/07.04.2023 г., постановено по Преписка №459/2020 г. на КЗД, Петчленен
разширен заседателен състав.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Комисията за защита от
дискриминация за ново произнасяне. ОПРЕДЕЛЯ
тримесечен срок за постановяване на административния акт, считано от постъпване
на преписката в Комисията за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да заплати на С.Х.И.,*** сумата от 1810 /хиляда осемстотин и десет/ лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: