Р Е Ш
Е Н И Е № 716
гр. Пловдив 13.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Румяна Андреева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир Василев
при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 293 по описа на 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение №380/09.08.2019г. на Асеновградския районен съд, І-ви граждански състав постановено по гр. д. № 1044/2018г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК, в частта му, с което се отхвърлят предявените на основание чл. 33, ал.2 от ЗС искове от П.А.Н., ЕГН ********** *** и Й.А.Я., ЕГН ********** *** против А.П.Н., ЕГН ********** ***, М.П.Т., ЕГН ********** ***, С.А.К., ЕГН ********** *** и Г.Х.К., ЕГН ********** ***, за изкупуване при равни права на ½ идеална част от правото на собственост върху поземлен имот №16955.100.* по КККР на с. Г**, община Асеновград, адрес: с. Г**, ул.“**** площ: 965 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: 16955.100.29, номер по предходен план: 34, кв.5, парцел ІХ-34, съседи: 16955.100.232, 16955.100.28, 16955.100.319, 16955.100.301, както и на 1/2 идеална част от правото на собственост върху сградите, които попадат върху него – №16955.100.318.* със застроена площ 51 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, №16955.100.318.* със застроена площ 25 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, №16955.100.318* със застроена площ 18 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, при действително уговорените условия в договор за продажба, оформен с нотариален акт №89, том V, дело №843/2015г. по описа на нотариус С. К., като заплатях на купувача сумата от 2000 лева, както и за изкупуване при равни права на ½ идеална част от правото на собственост върху сграда с идентификатор №16955.100.318.* със застроена площ 76 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и №16955.100.318.* със застроена площ 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, при действително уговорените условия в договор за продажба, оформен с нотариален акт №166, том І, дело №155/2017г. по описа на нотариус Р. Й. с рег.№695 на Нотариалната камара и район на действие Районен съд Асеновград, както и за признаване на установено по отношение на А.П.Н., ЕГН ********** ***, М.П.Т., ЕГН ********** ***, С.А.К., ЕГН ********** *** и Г.Х.К., ЕГН ********** ***, че са собственици на 34/221 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот №16955.100.3* по КККР на с. Г**, община Асеновград, адрес: с. Г***, ул.“*** площ: 221 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, стар идентификатор: 16955.100.29, номер по предходен план: няма, съседи: 16955.100.301, 16955.100.317, 16955.100.318, 16955.100.28, 16955.100.22, 16955.100.315, 16955.100.316.
Жалбоподателите П.А.Н., ЕГН ********** ***, и Й.А.Я., ЕГН ********** ***, молят съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част и постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна А. П. Н. счита обжалваното решение за правилно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски. Останалите въззиваеми не вземат становище.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от необжалваната част от решението на Асеновградския районен съд се установява, че А.П.Н. е баща на П.А.Н. и Й.А.Я., като съпругата му В. Н. е починала през 1983г. – при действието на СК (Д.В. бр. 23/22.03.1968г.), както и че А.Н. е собственик на ½ ид. ч. от процесния имот, а П.Н. и Й.Я. съответно на по ¼ ид. ч. за всеки един от тях. Безспорно е и това, че А. П. Н. с нотариален акт № 88/30.05.2015г. е признат за собственик на ПИ с идентификатор 16955.100.29 (понастоящем 16955.100.318), находящ се в с. Г***, ведно със шест сгради, построени в същия имот, като с нотариален акт № 89 от същата дата А.Н. е продал на М.П.Т. 585/1033 кв. м. от дворното място и шестте сгради описани в предходния нотариален акт № 88.
С необжалваната част от решението на районния съд е
прието, че П. А.. Н. и Й. А. Н. са собственици на по ¼ ид. ч. за всеки
от тях на продадения имот, включващ дворното място и сградите, като е отменен
нотариален акт № 88, том 5, нот. Дело № 842/2015г., с който А.. Н. е признат за
собственик на ½ ид. ч. от правото на собственост върху ПИ 16955.100.29
по ККР на село Г***, община Асеновград с адрес: село Г***, ул. „**** с площ
1033 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, № по предходен план: 34, кв. 5,
парцел ІХ-34, при съседи: 16955.100.232, 16955.100.28, 16955.100.21,
16955.100.301, както и на ½ ид. част от правото на собственост върху
сградите, които попадат върху него – сграда с идентификатор 16955.100.29.1, със
застроена площ 76 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, № 16955.100.29.2, със
застроена площ от 51 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, № 16955.100.29.4, със застроена площ 17 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: селскостопанска сграда, № 16955.100.29.5, със застроена площ от
24 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
-стр.3 от Решение по в. гр. д. № 293/20г. на ПдОС-
селскостопанска сграда, № 16955.100.29.6, със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, № 16955.100.29.7, със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване.
Спорът пред въззивния съд се концентрира върху въпроса пропуснат ли е преклузивният срок по чл. 33, ал.2 от ЗС за предявяване на иска за изкупуване на продадената от А.Н. част от процесния имот. Тук следва да се посочи, че районният съд правилно е възложил върху ответниците, тук въззиваеми, доказателствената тежест да установят по – ранен момент за узнаване на процесната продажба от страна на жалбоподателите.
Въззиваемият А. П. Н. счита, че този срок е пропуснат, понеже жалбоподателите са узнали за продажбата на 13.09.2017г. Когато са получили препис от нотариален акт № 3, том. 21, нот. дело № 5764/2016г., а исковата молба е подадена на 10.05.2018г.
Вярно е, че на 12.09.17г. Й. Н. е подала молба до Службата по вписванията гр. Асеновград за издаване на незаверен препис от посочения нотариален акт и такъв е получен на следващия ден, но в този акт не е инкорпорирана продажбата от 30.05.2015г., защото в молбата е посочен акт, съставен през 2017г. На л. 129 от първоинстанционното дело е представен препис от нотариален акт със същия номер и том за една и съща година с разлика в номера на нотариалното дело. Независимо от това дали става дума за техническа грешка или е представен друг нотариален акт, то очевидно чрез снабдяването с препис от обсъждания нотариален акт не може да се установи узнаване от страна на жалбоподателите за продажбата от 30.05.2015г.
Ето защо следва да се приеме, че най – ранния момент, в който ищците са узнали за процесната продажба е подаването на заявлението подадено за снабдяване с препис от нотариален акт № 15, т.2 нот. дело № 389/2012г., който е получен на 14.03.2018г. Исковата молба е подадена на 10.05.2018, а това значи, че срокът по чл. 33, ал.2 изр. второ от ЗС.
От така събраните доказателства се установява, че А.Н. се е разпоредил в полза на външно за съсобствеността лице – М.Т. с част от правото на собственост, без да го предложи на своите съсобственици, а именно деца си П. и Й. по реда на чл. 31, ал.1 от ЗС, а по – късно заедно с Т. – на 14.11.2017г. продава на С.К. цялото дворно място, както и постройките в него, като съответно А.Н. продава постройки с идентификатори : 16955.100.29.1, 16955.100.29.5 и 16955.100.29.6, а М.Т. съответно постройки с идентификатори: 16955.100.29.2, и6955.100.29.4.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: А.Н. е съсобственик с децата си като притежава ½ ид. ч. от процесния имот, като първоначално е продал 585/1033 ид. ч. от него на трето за съсобствеността лице, без да предложи на останалите съсобтвеници, а след това заедно с третото лице е продал целия имот на С.К.. Затова за съсобствениците П.Н. и Й.Я. е възникнало правото да изкупят по реда на чл. 33, ал.2 от ЗС продадените от А.Н. идеални части. А.Н. и М.Т. от своя страна са продали на С.К. останалата част от процесния имот.
Тук следва да се обсъди възражението на купувача С.К., че е тази продажба прикрива дарение. В подкрепа на това си твърдение К. представя препис от обратно писмо, озаглавено Допълнително споразумение с дата 14.11.2017г., в което А.Н. и М.Т. от една страна и С.К. от друга, декларират, че сключеният на същата дата договор за продажба прикрива действително сключения между тях договор за дарение. Това споразумение е без достоверна дата и доколкото материализира изгодни за страните обстоятелства са непротивопоставимо на насрещните страни, без други доказателства в тази насока. Единствено свидетеля И. М. споменава в показанията си, че е трябвало да стане дарение на имота, но той не конкретизира сделката, която има предвид, като това са негови впечатления, които е придобил при нотариус, където се е подписал, като признава, че не знае за какво е положил подписа си. Доколкото няма други доказателства за твърдяната привидност на продажбата от 14.11.17г., то това възражение е неоснователно, което налага извода, че посочената продажба е действителна и е породила транслативния си ефект.
Целта на конститутивния иск по чл. 33, ал.2 от ЗС е ищците да заместят актуалните купувачи, като заплатят платената от тях цена. Ето защо изкупуване следва да се допусне по отношение на С. К. за сумата платена от ния в размер на 6 700лв. Върху този извод не влияе обстоятелството, че исковата молба е вписана след продажбата между А.Н. и М.Т. като продавачи и С.К. като купувач, понеже както се посочи по – горе, праводателят им винаги е бил съсобственик с жалбоподателите и това че продажбата от 14.11.17г. предхожда вписването на исковата молба не създава право на собственост, като К. не установява да е придобила пълния обем от правото на собственост върху процесния имот на основание, което да е противопоставимо на въззивниците. Искът за изкупуване предявен против Г. К. следва да се отхвърли, понеже по делото не се представиха доказателства, че същият е бил в брак по време на процесната продажба - няма представен препис от удостоверение за сключен граждански брак, нито е налице констатация на съда в тази насока, а подобно обстоятелтво не би могло да се приеме за безспорно между страните, още повече, че ответника и въззиваем Г.К. не е взел становище нито по иска, нито по въззивната жалба.
Относно установителния иск за поземлен имот №16955.100.319: Ищците, тук жалбоподатели, твърдят, че са собственици на 34/221 ид. ч. от имот, като с уточняваща молба от 19.11.2018г. (л. 220) от делото на районния съд, е уточнено, че са придобили посочената идеална част от него, тъй като от 1993 година оградата между ПИ 16955.100.21 и ПИ 16955.100.318 никога не е местена и последният имот е владян с площ от 1 033 кв. м.
От приетото заключение на техническата експертиза с
вещо лице инж. В. Г. се установява, че със Заповед № 18-6849/29.07.2015г. е
одобрено изменение на КККР на с. Г***, с което се създава нов имот 16955.100.**
с начин на трайно ползване за улица. Това, че тази площ е предназначена за
улица се признава от ищците в първоначално подадената искова молба, които заявяват
че са подписали заповед за изменение на кадастралната карта – очевидно става
дума за уведомление за издаването на такава заповед, но не са прочели
заповедта, защото за тях е била неразбираема, но са разбрали, че си отворят
път, които продължили да владеят със съзнанието на собственици. При така
установеното изменение на КККР с посочената по – горе Заповед и при липса на
твърдения или възражения насочени
-стр.5 от Решение по в. гр. д. № 293/20г. на ПдОС-
против нейната действителност ищците не могат да претендират право на собственост върху ПИ 16955.100.319, поради което този иск следва да се отхвърли.
Изложеното дотук обосновава извода, че
първоинстанционното решение следва да са отмени в частта, с която е отхвърлен
иска за изкупуване на ½ ид. ч. от процесните имоти, като вместо него се
постанови друго, с което се допусне изкупуване на по ¼ ид. ч. от имота в
полза на всеки един от жалбоподателите за сумата от общо 6 700лв., която
следва да се заплати на купувача С.К. или всеки един от тях следва да ú заплати
по 3 350лв., а в останалата част решението ще се потвърди, като следва да се
отчете и отрази в диспозитива на решението запазеното право на ползване от А.Н.
върху сгради с идентификатори № 16955.100.29.2, със застроена площ от 51 кв.м.,
и № 16955.100.29.4, със застроена площ 17 кв.м., както и върху дворното място,
понеже при продажбата на тези вещи от А.Н. на М.Т. продавачът си е запазил
пожизнено правото на ползване върху тях и затова при последвалата продажба на
същите от М. Т. на С.К. продавачката не би могла да прехвърли
повече права от колкото притежава, което в процесния случай означа, че
купувачката ще следва да зачете правото на ползване запазено от А.Н., което е в
размер на ½ ид. ч. Върху посочените имоти, понеже следва да се съобрази
признато на жалбоподателите право на собственост с необжалваната част от
първоинстанционото решение. В останалата част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора въззиваемият А. Н. следва да заплати на жалбоподателите Й.Я. и П.Н. съответно по 500лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №380/09.08.2019г. на Асеновградския
районен съд, І-ви граждански
състав постановено по гр. д. № 1044/2018г., поправено по реда на чл. 247
от ГПК, в частта му, с която се
отхвърлят предявените на основание чл. 33, ал.2 от ЗС искове от
П.А.Н., ЕГН ********** *** и
Й.А.Я., ЕГН ********** *** против А.П.Н., ЕГН ********** ***, М.П.Т., ЕГН
********** *** и С.А.К., ЕГН ********** *** за изкупуване при
равни права на ½ идеална част от
правото на собственост върху поземлен
имот №16955.100.3* по КККР на с. Г****, община Асеновград, адрес: с. Г***,
ул.“*****, площ: 965 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: 16955.100.29,
номер по предходен план: 34, кв.5, парцел ІХ-34, съседи: 16955.100.232,
16955.100.28, 16955.100.319, 16955.100.301, както и на 1/2 идеална част от
правото на собственост върху сградите, които попадат върху него –
№16955.100.318.2 със застроена площ 51 кв.м., брой етажи 2, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, №16955.100.318.3 със застроена площ 25 кв. м.,
брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, №16955.100.318.6
със застроена площ 18 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска
сграда, при действително уговорените условия в договор за продажба, оформен с
нотариален акт №89, том V, дело №843/2015г. по описа на нотариус С. К., като
заплатях на купувача сумата от 2000 лева, както и за изкупуване при равни права
на ½ идеална част от правото на собственост върху сграда с идентификатор
№16955.100.318.1 със застроена площ 76 кв.м., брой етажи 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и №16955.100.318.5 със застроена
площ 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, при
действително уговорените условия в договор за продажба, оформен с нотариален
акт №166, том І, дело №155/2017г. по описа на нотариус Р. Й. с рег.№695 на
Нотариалната камара и район на действие Районен съд Асеновград и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на основание чл. 33, ал.2 от Закона за
собствеността изкупуване в полза на П.А.Н.,
ЕГН ********** *** и Й.А.Я., ЕГН ********** *** на по ¼ (една четвърт)
идеална част за всеки един от тях от продадените от А.П.Н., ЕГН ********** ***
на М.П.Т., ЕГН ********** *** с договор за продажба от 30.05.2015г., Акт №
79, т. 10, д. № 1569/15г. по описа на Служба по вписванията гр. Асеновград 585/1033 ид. ч. от поземлен имот №16955.100.318 по КККР на с. Г***, община Асеновград,
адрес: с. Г****, ул.“****, площ: 965 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м), стар идентификатор: 16955.100.29, номер по предходен план: 34, кв.5,
парцел ІХ-34, съседи: 16955.100.232, 16955.100.28, 16955.100.319,
16955.100.301, както и от правото на собственост върху сградите, които попадат
върху него, а именно: сграда с идентификатор 16955.100.29.1, със застроена площ 76 кв.м.,
брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, № 16955.100.29.2, със застроена площ от 51
кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, №
16955.100.29.4, със застроена площ 17 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
селскостопанска сграда, № 16955.100.29.5, със застроена площ от 24 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, № 16955.100.29.6, със
застроена площ от 18 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска
сграда, № 16955.100.29.6, със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: селскостопанска сграда, както и с договор за продажба от
14.11.2017г. сключен между А.П.Н., ЕГН
********** и М.П.Т., ЕГН ********** като продавачи и С.А.К., ЕГН **********
като купувач за сумата от общо 6 700лв., която двамата купувачи следва да
заплатят по равно, а именно по 3 350 (три хиляди и петстотин) лева на
купувача С.А.К.,
ЕГН **********, която сума следва да се заплати в едномесечен срок от влизане
на решението в сила, като върху ½
ид. ч. от сгради с идентификатори и № 16955.100.29.2, със застроена площ от 51
кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, №
16955.100.29.4, със застроена площ 17 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
селскостопанска сграда, както и върху ПИ 16955.100.29 А.П.Н., ЕГН ********** си е запазил пожизненото право
на ползване
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
-стр.7от Решение по в. гр. д. № 293/20г. на ПдОС-
ОСЪЖДА
А.П.Н., ЕГН ********** *** да заплати на П.А.Н., ЕГН ********** *** сумата
500 (петстотин) лева разноски.
ОСЪЖДА А.П.Н., ЕГН ********** *** да заплати на Й.А.Я., ЕГН ********** *** сумата 500 (петстотин) лева разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: Членове:1.
2.