№ 9116
гр. София, 19.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110146158 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на глава двадесет и първа от ГПК „Бързо
производство“
Образувано е по постъпила искова молба от Д. ИВ. ИВ. срещу Д.П. "У.С.Я.", с която
при условията на обективно съединение са предявени искове с правна квалификация по
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл. 225 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, че
следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 15.12.2021г. от
14,50 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с
приложенията към него.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал.1 ГПК ответника в едноседмичен срок от
1
съобщението да представи по делото в заверен от него препис личното трудовото досие на
ищеца, като го предупреждава, че неизпълнението може да се цени от съда като
възпрепятстване на доказването с последиците, разписани в разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ДОКЛАДВА делото, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Д. ИВ. ИВ.
срещу Д.П. "У.С.Я.", с която при условията на обективно съединение са предявени искове с
правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл. 225 КТ.
Ищецът твърди, че за периода от 01.09.2010г. до 27.01.2021г. работел по трудово
правоотношение с ответника на длъжност „Работник поддръжка на язовири“. Сочи, че със
заповед с изх. № РД-269/12.07.2021г. трудовото му правоотношение било прекратено с
посочено основание „в уговорения срок за изпитване“. Поддържа, че уволнението му е
незаконно, като в тази връзка твърди, че трудовото правоотношение между страните
възникнало от трудов договор №111/31.08.2020г., сключен с уговорен срок за изпитване от
6 месеца в полза на работодателя. Твърди, че трудовият договор бил сключен за длъжността
„Работник поддръжка на язовири“, съгласно подписана на 31.08.2020г. длъжностна
характеристика, и при основно месечно възнаграждение в размер на 800 лв., като постъпил
на работа на 01.09.2020г. Ищецът твърди, че на 01.03.2021г. между страните било
подписано допълнително споразумение №273 към трудовия договор, с което бил променен
единствено размерът на уговореното основно месечно трудово възнаграждение на
работника с увеличаването му на 880 лв. Твърди, че на 01.03.2021г. подписал и нова
длъжностна характеристика за заеманата при ответника длъжност, която била сходна като
съдържание с тази, подписана при сключването на трудовия договор между страните, но със
съществени разлики. Поддържа, че заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение с ответника е незаконосъобразна, тъй като към момента на
постановяването й и към момента на твърдяното прекратяване на трудовото
правоотношение (27.07.2021г.) шестмесечният изпитателен срок бил изтекъл. На следващо
място поддържа, че уговорката за изпитателен срок била мълчаливо отменена с
подписването на допълнителното споразумение от 01.03.2021г., доколкото не била
възпроизведена в текста му от една страна, а от друга – с оглед на съществената промяна в
съдържанието на подписаната на същата дата нова длъжностна характеристика. При така
изложените фактически твърдения иска от съда да признае уволнението му за незаконно и
да постанови отмяната му, да го възстанови на заеманата длъжност „Работник поддръжка на
язовири“ и да му присъди обезщетение за оставане без работа за периода от 27.07.2021г. до
27.01.2022г. в размер на 5280 лв. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни с конкретни съображения,
че процесното трудово правоотношение било прекратено законосъобразно и при наличие на
основанието по чл. 71, ал. 1 КТ. В тази връзка твърди, че уговореният срок за изпитване
между страните не е бил изтекъл към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
с ищеца, тъй като същият бил продължен с общо 115 работни дни, в които ищецът ползвал
платен годишен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност. Оспорва
2
твърденията на ищеца, че промяната в длъжностната му характеристика е била съществена.
Поддържа, че уговорката между страните за срок за изпитване не е била мълчаливо
отменена с подписването на допълнителното споразумение към трудовия договор по арг. от
чл. 119 КТ. Твърди, че искът по чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ следва да бъде отхвърлен и поради
липсата на доказателства за оставането на ищеца без работа. Претендира разноски.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения –
правата на ищеца произтичат от незаконното му уволнение от ответника.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване –
наличието на валидно трудово правоотношение между страните за твърдения период .
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, както следва:
По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за
установяване законността на уволнението, се носи от работодателят, който следва да
установи в съдебното производство осъществяването в обективната действителност на
всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 71, ал. 1 КТ. Законността на едностранното прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото правно основание се предпоставя от
проявлението на следните юридически факти: 1) да е налице валидно уговорена клауза в
трудовия договор, в която да е определена срок за изпитване в полза на работодателя, т.е.
възможността в определен период от време, работодателят да може да извърши преценка
дали работникът или служителя има квалификацията и може да изпълнява уговорените
трудови функции; 2) работодателят да е упражнил преобразуващото си право да прекрати
едностранно трудовото правоотношение, чрез волеизявление, адресирано до насрещната
страна, което да е направено в уговорения срок за изпитване.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1 , т 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че между страните е било налице безсрочно трудово
правоотношение.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца
е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че оставането му без работа е в
причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение при
ответника, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да
сторят това по-късно.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4