Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, ….2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на двадесет
и осми април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д.
№ 109/2020 г. по описа на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 23.10.2019 г., постановено по
гр.д. № 30757/2018 г. по описа на СРС, съдът е осъдил Е.И.Г., ЕГН ********** да
заплати на Д.С.Г., ЕГН **********, на основание чл.
79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 2500 лв., по частичен иск
от общо 15 000 лв., представляваща непогасен заем. С оглед изхода на правния
спор съдът е разпределил и разноските между страните по правилата на чл. 78 ГПК.
Недоволен от съдебното решение е останал ответникът Е.И.Г.,
който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която
твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно и иска
неговата отмяна.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на
подадената въззивна жалба от страна на ищеца в първоинстанционното производство
- Д.С.Г., с който се навеждат твърдения за правилност и законосъобразност на
обжалваното съдебно решение и се иска неговото потвърждаване.
Страните
не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 ГПК.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато
следи за приложението на императивна правна норма.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност съдът намира, че подадената въззивна жалба е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд е сезиран от Д.С.Г. с частичен иск
с правно основание чл. 79 вр. чл. 240 ЗЗД предявен срещу Е.И.Г. за сумата от
2 500 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 15 000 лв.
По делото са представени изявленията на Е.И.Г., направени
пред разследващите органи по образуваната прокурорска преписка № 52/2017 г. по
описа на СРП – жалба от 01.09.2017 г., сведение и протокол за разпит на
свидетел( стр. от 44 до 53 от първоинстанционното дело), от които е видно, че Е.И.Г.
е направил недвусмислено извънсъдебно признание на факта, че Д.С.Г. е изтеглила
заем от 15 000 лв. от банка, че му е предоставила някаква част от тази
сума като заем, че той й е върнал отново някаква част от предоставения заем,
както и че той има намерение да върне цялата заета от Д.Г. сума, но няма
финансова възможност към момента. Така представените писмени доказателства
правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд като годно
доказателствено средство в гражданския процес, тъй като съставляват частни
свидетелстващи документи, които удостоверяват неизгодни за страната(
въззивника) факти. Като такива тези документи следва да се преценяват от съда
съобразно всички събрани по делото доказателства.
С оглед горното от представените частни свидетелстващи
документи се установява, че между страните по делото съществува правоотношение
по договор за заем – съответно едната страна се е задължила да предаде
определена парична сума срещу задължението на другата да върне същата. Предвид
ограничението за допустимост на свидетелските показания, съдът не може да
кредитира показанията на свидетелката С.П.за размера да договорената заемна
сума като основен елемент от договора за заем ( в показанията си тя посочва, че
Е.И.Г. е казал в нейно присъствие, че взима заем от Д.С.Г. в размер на
15 000 лв.). В същото време следва да се има предвид, че договорът за заем
е реален договор и се счита за сключен с предаването на заемната сума. В тази
връзка от показанията на посочения свидетел се установява, че на 01.04.2016 г.
и на 05.04.2016 г. Д.С.Г. е предала на Е.И.Г. по 5 000 лв., като за
предаването на посочените суми не важи ограничението, предвидено в чл. 164 ГПК
и съответно показанията следва да се кредитират, като подкрепени и от
представените писмени доказателства (извлечения от сметките на Д.С.Г.), които
потвърждават изложените от свидетеля обстоятелства, че на посочените дати Д.С.Г.
е изтеглила паричните суми от банката.
С оглед изложеното се установява, че между страните е
сключен договор за заем за сумата от 10 000 лв. За предаването на още
5 000 лв. въз основа на договора за заем не са събрани допустими
доказателства по делото. Доколкото по делото не се твърди и не се представят
доказателства, че сумата е била върната от заемателя или че задължението му за
връщането й се е погасило по друг начин, то същият следва да бъде осъден да я
заплати на заемодателя.
Предвид изложеното и като се солидаризира с мотивите на
първоинстанционния съд, към който и препраща на основание чл. 272 ГПК,
въззивният съд намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Въззиваемият не е реализирал разноски в рамките на
въззивното производство, предвид което в негова полза не следва да се
разпределят такива, но е бил представляван безплатно от адвокат на основание
чл. 38 ЗА, предвид което в полза на този адвокат следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 405 лв. на основание чл. 7, ал.2, т.2
НМРАВ.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 23.10.2019 г., постановено по гр.д. № 30757/2018 г. по
описа на СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
вр. чл. 38 ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, Е.И.Г., ЕГН **********,***, чрез адвокат С.
Вълчива да заплати на адвокат Г.Г.М. от САК, със съдебен адрес: ***,
вътрешна сграда, ет.3 сумата от 405 лв. адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство на Д.С.Г., ЕГН ********** по настоящето дело.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.