РЕШЕНИЕ
гр. С., .........................2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8-ми състав в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и тринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ЧЕНАЛОВА
При участието
на секретаря Ц.П. като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 2542 по описа за
Ищецът Министерство на физическото възпитание и спорта (МФВС), гр.С., бул.
„В.Л.” № **, преставляван от И.И. Г. – главен
юрисконсулт е предявил срещу Българска федерация вдигане на тежести (БФВТ),
рег. по ф.д. № 16219/2009г. по описа на Софийски градски съд, представлявана от
А.Б.К. – председател на управителния съвет, с адрес за призоваване: гр.С., бул.
„Ш.П.” № 65, ет.3 – адв.дружество П., искове с правно основание чл.9 ЗЗД, вр. с
чл.40 Наредба № Н-1 от 08.02.2008г. за
условията и реда за финансово подпомагане от Министерството на физическото
възпитание и спорта на спортни дейности и чл.86, ал.1 ЗЗД общо за сумата от 205 921.11 лв., от която главница в размер на
145 120.50 лв. и 60 800.61 лв. – мораторна лихва. Претендира и законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между БФВТ и
Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС), чийто правоприемник е МФВС,
съгласно ПМС № 195 от 06.08.2009г. били сключени договор № ОП
36-00-108/17.05.2008г. и споразумение № 36-00-12/17.02.2010г. По силата на
процесния договор БФВТ, в качеството си на изпълнител се задължила да реализира
одобрения годишен проект по програма „Олимпийска подготовка”, като разходва
отпуснатите средства по предназначение. От своя страна, ДАМС, в качеството си
на възложител, се задължила да предоставя целеви финансови средства за
подпомагане на олимпийската подготовка на БФВТ по дейности, изброени в
Приложение № 1 и 2 – неразделна част от договора, в общ размер на
1 244 460 лв. на траншове. На основание чл.7 от договора, федерацията
се задължила да реализира утвърдените годишни тренировъчни планове и да
организира и проведе подготовката на спортистите от проектоолимпийския отбор за
участие в състезанията от Международния спортен календар през 2008г. Ищецът
твърди, че БФВТ разходила нецелесъобразно отпуснатите й от ДАМС средства за
заплащане на финансова санкция, наложена от Международната федерация по вдигане
на тежести, с цел предотвратяване на 4-годишна забрана за дейност на БФВТ.
Сочи, че видно от сключено споразумение № 36-00-12/17.02.2010г. федерацията се
е задължила нецелесъобразно в нарушение на чл.40 от Наредба № Н-1 от 08.02.2008г. за условията и реда за
финансово подпомагане от Министерството на физическото възпитание и спорта на
спортни дейности и чл.17, ал.1 от договора. С процесното споразумение и
включения в него погасителен план, БФВТ се задължила да възстанови на МФВС
дължимите суми, ведно със законната лихва на разсрочено плащане в периода
01.01.2010г. до 31.12.2012г. Въпреки посоченото, изпълнение от страна на
ответника за сумата от 145 120.50 лв.- главница и 60 800.61 лв. –
мораторна лихва, не последвало. С писмо изх.№ 09-00-3828/24.11.2011г. ищецът
поканил ответника да изпълни задълженията си в седемдневен срок, като въпреки
отправената покана за доброволно изпълнение БФВТ не изпълнила задълженията си.
Моли съда да осъди ответника да заплати претендираната сума, ведно със
законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на исковата сума. Претендира и разноски, в това число
за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът БФВТ не оспорва факта, че между страните са били сключени
процесните договорни споразумения. Оспорват изцяло факта, че БФВТ дължи на МФВС
претендираните в исковата молба суми. Описва същите като неизискуеми и
недължими. Сочи, че изложените в исковата молба твърдения за нецелесъобразност
при разходването на средствата касаят събитие, случило се през 2008г., 60 дни
преди стартовете на Олимпиадата в Пекин, когато били получени положителни
допинг-тестове на всичките 11 състезатели, подготвяни от БФВТ за участие в
олимпийските състезания. Във връзка с наложена на федерацията финансова санкция
и под заплахата от забранта за упражняване на дейността, в случай на
незаплащането й, след продължителни преговори, ищецът приел да преведе на
ответника допълнителна сума за заплащане на наложената глоба. Ответникът
твърди, че посоченото представлявало действие по обезпечаване дейността на
федерацията за 2009г. Сочи, че ищецът няма основания да твърди, че глобата е
била нецелесъобразно платен разход, като разходването на средствата се явява
напълно целесъобразно и в интерес на държавата и обществото. Досежно
споразумение № 36-00-12/17.02.2010г. сочи, че същото е сключено под отлагателно
условие – провеждането на младежко първенство по одобрен проект, като същото е
валидно възникнало. Въпреки това намира претенциите на ищеца за неоснователни,
тъй като същите били преждевременно предявени. Съгласно чл.2 от сключеното
между страните споразумение бил уговорен погасителен план на разсрочено плащане
за период от 01.01.2010г. до 31.12.2012г., като общият срок на погасителния
план бил тригодишен и изтичал на 31.12.2012г., която дата съгласно волята на
страните представлява крайният срок за изпълнение на задълженията по процесното
споразумение. Сочи, че в споразумението липсва клауза, която да указва
настъпването на предсрочна изискуемост, което лишавало кредитора от всяка
възможност да претендира плащане преди настъпване на падежа, а именно
31.12.2012г. Твърди, че срокът за изпълнение, визиран в споразумението е изцяло
уговорен в полза на длъжника. Моли съда да отхвърли предявените претенции като
неоснователни. С нарочна писмена молба от 16.11.2012г. ответникът е отправил до
съда искане на основание чл.219 ГПК за привличане в производството – в
качеството на трето лице помагач на „Българска федерация по вдигане на
тежести”, рег. по ф.д. № 219/2011г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление:
гр.С., район Средец, бул. „В.Л.” № 75, представлявана от Н.К..
С допълнителната искова молба от 03.08.2012г. ищецът заявява, че поддържа
изцяло исковата молба.
С допълнителния отговор ответникът поддържа изцяло възраженията си,
направени с отговора на исковата молба.
В производството по делото е допуснато и прието в о.с.з. на 30.01.2013г. експертно
заключение по извършена: съдебно-счетоводна експертиза, от вещо лице - С.А.М..
С определение от 30.01.2013г. съдът е оставил без уважение искането на
ответника за привличане в качеството на трето лице - помагач на страната на
ответника на „Българска федерация по вдигане на тежести”, представлявана от Н.К.,
по съображения, изложени в протоколното определение, подлежащо на самостоятелно
обжалване пред Софийски апелативен съд .
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, изявленията на ищеца и възраженията
на ответника съобразно чл.12 и чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно установени между
страните в хода на производството са следните обстоятелства:
На 17.05.2008г. е бил сключен
договор № ОП 36-00-108 по силата на който ищецът предоставил на ответника на
траншове целеви финансови средства за обезпечаване на олимпийската подготовка
на състезателите по вдигане на тежести за участието им в състезание от спортния
календар на международната федерация. Страните не спорят също и по отношение
наличието на сключено между тях споразумение № 36-00-12 от 2010г., съгласно
което ответника се задължил да изплати разсрочено със срок до 31.12.2012г. описаните
в споразумението суми.
Общоизвестно е
обстоятелството, че през месец юни 2008г. единадесет български състезатели по
вдигане на тежести са дали положителни допинг-проби (с установено забранено
вещество анаболен стероид – метандиенон). До приключване на съдебното дирене
пред настоящата инстанция не са налице конкретни данни за причинителите и
причините довели до наличието на забранени стимуланти в организма на
спортистите.
Между страните не се спори, че провокирана от
установеното количество допинг у българските състезатели, Международната
федерация по вдигане на тежести наложила на БФВТ финансова санкция,
незаплащането на която неминуемо щяла да доведе до преустановяване на
състезателни права за срок от четири години. За да бъде избегнат описаният
негативен развой, ДАМС, чийто правоприемник е ищецът в настоящото производство,
отпуснал на ответника допълнителна сума, която същият разходвал за заплащане на
наложената санкция.
От
констативно-съобразителната част на приетото по делото, неоспорено от страните,
експертно заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза (л.174-179)
се установява, че на 15.09.2008г. с нареждане за презграничен превод, БФВТ е
превела на Международната федерация по вдигане на тежести сумата от
145 120.50 лева. Същият разход е бил осчетоводен на 30.09.2008г. по дебита
на сметка 609/10 – „Глоби и неустойки“ и по кредита на см.502 „Разплащателна
сметка в лева“.
Спорни в производството се
явяват обстоятелствата налице ли са незаконосъобразно разходени от ответната
федерация парични средства във връзка със сключения между страните договор № ОП
36-00-108, респ. възникнало ли е валидно задължение за същата да върне отпуснатите
и суми на основание чл.40 Наредба № Н-1
от 08.02.2008г. за условията и реда за финансово подпомагане от
Министерството на физическото възпитание и спорта на спортни дейности, в
светлината на направените от ответника възражения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира за установено, от правна страна, следното:
Съобразно разпоредбата
на чл.154, ал.1 ГПК, в настоящото производство ищецът МФВС следва да докаже
наличието на пълно изпълнение на поетите с процесния договор задължения, а
именно за изплащане на упоменатите в същия суми на траншове. Тежестта да
установи целесъобразното разходване на преведените му по силата на процесния
договор парични суми, както и основателността на наведените в отговора на
исковата молба възражения, при условията на пълно, главно доказване, лежи върху
ответника.
Предвид
съдържанието на изложените от ответника с отговора на исковата молба
възражения, съдът счита за коректно да разгледа на първо място изложеното
възражение за преждевременност на предявената от ищеца претенция. Това е така,
доколкото даването на отговор на посоченото възражение ще определи налице ли е
легитимен правен интерес за ищеца да търси заплащане на процесните суми, респ.
налице ли е положителната процесуална предпоставка за упражняване на правото му
на иск. Видно от представеното в производството Споразумение №
36-00-12/17.02.2010г. (л.125) и по-конкретно чл.3 на същото ответникът БФВТ
може да извършва преводи на парични средства по всяко време в рамките на
уговорения срок (а именно от 01.01.2010г. до 31.12.2012г.). Чл.4 посочва, че
БФВТ има право да плати цялата сума и преди изтичането на срока,
вкл.несъобразявайки се с установения в споразумението механизъм на разсрочено
плащане. От така изложените обстоятелства е несъмнено видно, че уговореният
между страните срок за заплащане на сумите по споразумението е установен в
полза на длъжника – т.е. задължението е изискуемо след настъпване на крайната
дата на уговорения срок, но е изпълняемо по преценка и според възможностите на
длъжника и преди това. Нещо повече, никъде в текста на разглежданото
споразумение страните не са уговорили възможност за настъпване на предсрочна
изискуемост, в случай на неизпълнение на която и да е от вноските на
съответната падежна дата. Предвид това, съдът намира по същество, наведеното от
ответника възражение за основателно, тъй като кредиторът е предявил претенцията
си преди настъпване на изискуемостта на задълженията по процесното
споразумение. Въпреки това обаче, настоящият състав не следва да прекрати производството
по делото като недопустимо, поради преждевременно предявена искова претенция,
тъй като в хода на процеса е възникнало ново обстоятелство, касаещо именно
настъпване на изискуемостта на претендираното главнично задължение. Единодушно
прието е както в правната теория, така и
в съдебната практика, че настъпването на изискуемостта преди приключване на
съдебното дирене е обстоятелство, което следва да бъде съобразено от решаващия
съд при постановяване на крайния съдебен акт, поради което и настоящият състав
прецени за законосъобразно да разгледа предявената претенция по същество.
Допълнителен аргумент за разглеждането й по същество, съдът счита свързан с факта,
че видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът основава
претендираните от него вземания не на споразумението, а на договор № ОП
36-00-108, сключен между страните.
Като
предварително следва да бъде отбелязано обстоятелството, че отношенията между
страните – предмет на настоящия спор намират своята правна регламентация в
НАРЕДБА № Н-1 от 8.02.2007 г. за условията и реда за финансово подпомагане от
Министерството на физическото възпитание и спорта на спортни дейности, издадена
на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 64 във връзка с чл. 4, т. 6, 9 и 12 и чл. 8,
ал. 3, т. 7 от Закона за физическото възпитание и спорта. Съгласно разпоредбите
на същата се определят условията и редът за финансово подпомагане от
Министерството на физическото възпитание и спорта на дейности на лицензирани
спортни организации и техни членове за олимпийска подготовка, развитието на
спорта за високи постижения, спорта за учащи, спорта за всички, спорта за хора
с увреждания и деца в риск и на дейности за изграждане, реконструкция и
модернизация на спортни обекти и съоръжения и обекти за социален туризъм, както
и редът за отчитане и доказване на целесъобразността на разходваните средства
(чл.1 от същата). Възникването на договорните отношения е подчинено на особен
режим, включващ наред с гражданскоправните и административноправни елементи,
изразяващи се в одобряване от нарочна комисия на представени от федерациите
проекти за обезпечаване на олимпийската подготовка на българските спортни
състезатели за съответната година. Едва след приключване на процедурата по
одобрение се сключва договор за целево отпускане на финансови средства, като по
силата на чл.40 от Наредбата предоставените средства, които не са усвоени, не
са разходвани по предназначение, не са отчетени съгласно изискванията на
наредбата или сключения договор или чието отчитане не е прието, се
възстановяват в пълен размер ведно със законоустановената лихва. Настоящият
съдебен състав намери за необходимо да очертае приложимата правна рамка, за
яснота на изложените по-долу разсъждения.
Досежно
основателността на предявените в производството претенции, съдът намира, че
спорът в производството се заключва в отговора на въпроса разходвани ли са
целесъобразно средствата, отпуснати на ответника по силата на договор № ОП
36-00-108/17.05.2008г. Като предварителен следва да бъде разгледан въпросът за
основанието, по силата на което ищецът претендира възстановяване на отпуснатите
от него суми. Видно от събрания по делото доказателствен материал, на
17.05.2008г. между ДАМС и БФВТ е бил сключен договор № ОП 36-00-108 (л.116), по
силата на който държавната агенция е отпуснала на ответника парична сума с
целево предназначение, въз основа на одобрени преди това годишни тренировъчни
планове. Сумата, която е следвало да бъде отпусната съгласно договора била в
размер на 1 244 460.00 лева. Въпреки липсата на удостоверено
изпълнение на задължението от страна на ищеца с други доказателства, съдът
прие, че същото е било реализирано предвид липсата на възражения от страна на
ответника, както и с оглед установеното в констативно-съобразителната част на
приетото експертно заключение, съгласно което на БФВТ са били преведени средства
по договора в размер по-малък от уговорения, а именно 1 026 062.00
лева. Описаните средства са били отпуснати за реализация на тренировъчните
планове, както и за предолимпийска подготовка на спортистите, като конкретните
дейности са подробно описани в Приложения № 1 и 2 (л.122 и л.123) към договора.
Основният довод на ищеца, свързан с нецелесъобразността на разходваните средства
касае наличието на нарушения, свързани с употребата на забранени стимуланти, съществуването
на които е ангажирало финансовата отговорност на БФВТ пред Международната
федерация. Настоящият съдебен състав счита, че за да се определи
основателността на претенцията е необходимо да бъдат разгледани поотделно
процесните договор и споразумение, представени в производството. Видно от
съдържанието им, същите представляват съглашения със самостоятелно правно
значение. Споразумение № 36-00-12/17.02.2010г. касае парични средства,
отпуснати на БФВТ със специфично целево предназначение, а именно за заплащане
на наложена на БФВТ глоба, неизпълнението на която би довело до невъзможност за
българските състезатели по вдигане на тежести да участват в организирани
спортни мероприятия за срок от четири години. Именно с оглед предотвратяване на
тази заплаха, е била преведена на ответника посочената и претендирана парична
сума. Недоказани са твърденията на ищеца, че исковата сума се дължи на
основание договор № ОП 36-00-108, тъй като видно от същия в частта касаеща
материята „Отговорност и санкции“ (чл.18 от договора) в случаите на
неизпълнение на чл.17, ал.2, т.6 или чл.45, ал.1 и 2 ЗФВС или НАРЕДБАТА за
допингов контрол при тренировъчна и състезателна дейност, приета с ПМС № 128 от
4.06.2008 г., обн., ДВ, бр. 54 от 13.06.2008 г., в сила от 13.06.2008 г., отм.,
бр. 83 от 22.10.2010 г., в сила от 22.10.2010 г. ищецът разполага с
правомощията да спре, респ. да прекрати финансирането на спортната федерация
(чл.19 от договора), а не да търси връщане на отпуснатите средства. На следващо
място, обстоятелството, че се касае за сума получена на самостоятелно основание
и отпусната непредвидено, целево за заплащане на наложената глоба, се
установява по безспорен начин и от приетото по делото експертно заключение,
останало неоспорено от ищеца, съгласно което сумата от 145 120.50 лева е била
осчетоводена от ответника на 30.09.2008г. по дебита на сметка 609/10 – „Глоби и
неустойки“ и по кредита на см.502 „Разплащателна сметка в лева“. Косвено
потвърждение на самостоятелния характер на споразумението, съдът извежда и от
наличието на условие, касаещо действието на споразумението, а именно
провеждането на младежко първенство по вдигане на тежести. Същото е било
проведено през месец юни 2010г., за което МФВС е отпуснало нова парична сума на
ответната федерация в размер на 206 100.00 лева, видно от сключения от
страните допълнителен договор (л.146) и съобщение за одобрен проект и покана за
сключване на договор изх.№ 09-00-1038/6 от 20.05.2010г. (л.149). Предвид
изложеното, съдът намира, че процесната сума не е част от преведената на
основание договор № ОП 36-00-108 сума от 1 026 062.00 лева. Именно посоченото
обстоятелство извежда така предявената искова претенция като неоснователна,
доколкото от петитума и обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че
ответника претендира възстановяване на част от сумата, отпусната по договор №
ОП 36-00-108, каквато предвид доказателствата по делото, съдът счита, че
исковата сума не е. Същата е била и целесъобразно разходвана, предвид конкретната
цел, за която е била отпусната, а именно заплащане на глоба на Международната
федерация по вдигане на тежести.
За пълнота,
съдът ще разгледа и възражението на ответника за целесъобразност на
разходването на отпуснатите средства по договора. Визираното от ищеца нарушение
на задълженията на ответника касае разпоредбата на чл.11 от договор № ОП
36-00-108, съгласно която БФВТ има задължение да следи дали всички състезатели,
лекари и други длъжностни лица спазват допинг-правилата. Описаното задължение
безспорно е съществувало, но по делото не са налични никакви конкретни
доказателства, от които да е видно, че ответникът е нарушил задълженията си,
във връзка с което нарушение е възникнало основание за ангажиране на отговорността
на федерацията по договора. Нещо повече и до днес причините за получените
положителни допинг-проби са останали неустановени, като следва да се отбележи,
че съгласно действащото през 2008г.
законодателство в областта на допинговия контрол фактическият контрол на
състезателите за употреба на забранени стимуланти към онзи момент се е
осъществявал от Националната комисия за допингов контрол, респ. от
антидопингови екипи. В случай на констатирани нарушения на предписанията,
свързани с допинговия контрол, всяка спортна федерация е подлежала, а и
понастоящем подлежи на санкциониране по нарочен нормативно установен ред (вж.
чл.80 от НАРЕДБА за допингов контрол при тренировъчна и състезателна дейност –
ред. от ДВ, бр. 54 от 13.06.2008 г., в сила от 13.06.2008 г., отм., бр. 83 от
22.10.2010 г.). При все това по делото няма данни отговорността на ответната
федерация, на спортист или на спортно-техническо лице по см. на Наредбата да е
била ангажирана. От друга страна, ищецът не сочи други причини, които да обосновават
претендираното нецелесъобразно разходване на средства, отпуснати по договор №
ОП 36-00-108, поради което настоящия състав счита, че следва да остави така
формулираната претенция без уважение. Наличието на споразумение между страните
за заплащане на процесната сума и лихви в случая е неотносимо към така
заявената от ищеца претенция, доколкото същата се основава на договора, а не на
представеното по делото споразумение или друго релевантно основание. Не на
последно място в споразумението са посочени две суми и две отделни договорни
споразумения, а именно 145 120.50 лева (предмет на настоящото
производство) и 545 450.00 лева, като за нито една от двете суми не е
посочено във връзка с кой конкретен сключен договор между страните се дължи и
на какво основание. Посочената неопределеност съдът не е в състояние да
разтълкува или изясни, поради което и стигна до изложения негативен за ищеца
извод по съществото на правния спор.
Предвид
изхода на производството по главния иск и съобразявайки акцесорния характер на
предявените претенции за заплащане на мораторни лихви, съдът следва да отхвърли
същите като неоснователни. Независимо от това и видно от представената по
делото покана за доброволно изпълнение от 24.11.2011г. (л.129), не са налице
данни представеният документ да е бил получаван от ответника, поради което дори
и дължими на друго основание, посочените суми съдът не може да приеме за
изискуеми, респ. не може да се заключи, че ответникът е изпаднал в забава за
връщането им.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на делото на ищеца не се следват съдебни разноски, в т.ч. за
юрисконсултско възнаграждение, като отчитайки липсата на искане, и на ответника
не следва да бъдат присъждани такива.
Воден от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХЪРЛЯ като недоказан иска, предявен от Министерство на физическото възпитание и спорта (МФВС),
гр.С., бул. „В.Л.” №**, преставляван
от И.И. Г. – главен юрисконсулт е предявил срещу Българска федерация вдигане на
тежести (БФВТ), рег. по ф.д. № 16219/2009г. по описа на Софийски градски съд,
представлявана от А.Б.К. – председател на управителния съвет, с адрес за
призоваване: гр.С., бул. „Ш.П.” № **, ет.* – адв.дружество П. на основание чл.9 ЗЗД, вр. с чл.40 Наредба № Н-1 от
08.02.2008г. за условията и реда за финансово подпомагане от Министерството на
физическото възпитание и спорта на спортни дейности и чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с неизпълнение на договор № ОП
36-00-108/17.05.2008г. за сумата от 205 921.11 лв., от която
145 120.50 лв.-главница, представляваща отпуснати целеви средства за
заплащане на глоба на Международната федерация по вдигане на тежести и 60
800.61 лв. – мораторна лихва върху същата.
ОТХЪРЛЯ като неоснователен и иска, предявен
от Министерство на физическото възпитание и спорта (МФВС), гр.С., бул. „В.Л.” №
75, преставляван от И.И. Г. – главен юрисконсулт е предявил срещу Българска
федерация вдигане на тежести (БФВТ), рег. по ф.д. № 16219/2009г. по описа на
Софийски градски съд, представлявана от А.Б.К. – председател на управителния
съвет, с адрес за призоваване: гр.С., бул. „Ш.П.” №**, ет.* – адв.дружество П. на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху сумата, от датата на
завеждане на иска до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: