РЕШЕНИЕ
№ 156
гр.
Враца, 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 13.04.2021г. /тринадесети
април две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 40 по описа на АдмС –
Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от Г.Б.Ч. *** против Решение № 260096
от 04.12.2020 г., постановено по АНД № 972/2020 г. по описа на Районен съд –
Враца. С оспореното решение е потвърдено НП № 1795-ВР/20 от 11.09.2020
г., издадено от Началник Сектор „БДС“ при
ОДМВР - Враца, с което на касатора на основание чл.
81, ал. 2, т. 2 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 40.00 /четиридесет/ лева
за нарушение по чл.
7, ал. 1 от ЗБЛД.
В касационната жалба
са релевирани доводи за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при
постановяването му, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК
във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на първата съдебна инстанция и вместо него
да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да се отмени.
Ответникът - Сектор
„БДС“ при ОДМВР - Враца, не изразява становище по делото.
Участващият по делото
прокурор от ОП – Враца дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата
е допустима. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Враца е НП № 1795-ВР/20
от 11.09.2020 г., издадено от Началник Сектор
„БДС“ при ОДМВР - Враца, с което на касатора на
основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 40.00 /четиридесет/ лева за нарушение по чл.
7, ал. 1 от ЗБЛД.
При осъществен
контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените писмени и гласни
доказателства, районният съд е приел за безспорно установено, че Г.Б.Ч. не е
опазил от повреда личната си карта № **, изд. на **.**.**** г. от МВР - ***, с
което е нарушил разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД. Прието е, че при реализиране
на административнонаказателната отговорност не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН, което да е
довело до опорочаване на производството по налагане на административно
наказание. При тези констатации съдът е направил извод за законосъобразност на
издаденото НП и го е потвърдил.
Решението е
неправилно.
Касаторът е наказан за неизпълнение на задължението си
по чл.
7, ал. 1 от ЗБЛД, според който гражданите, притежатели на български лични
документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване, без в АУАН и НП да е направено описание в какво се изразява повреждането, а само е
посочен вида и номера на личния документ. Описание на повредата се прави за
първи път и единствено в с.з. при разпита на допуснатите свидетели. Точното
описание на конкретното повреждане на документа за самоличност е от значение за
преценката относно наличието на нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН във връзка с чл. 7 от ЗБЛД. В конкретния случай в наказателното постановление не се съдържа
такова описание съгласно императивното изискване на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Даденото от АНО описание от една страна е бланкетно, по начин, който не позволява да се установи дали
е налице повреждане на документа за самоличност и в какво се изразява това
повреждане, като на практика се свежда до правен извод за такова нарушение, без
да е описано фактически. Недопустимо е признаците на вмененото административно
нарушение да се извеждат от доказателства, събирани в съдебната фаза на административнонаказателното
производство. Горното представлява съществено нарушение на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и обоснова извод за незаконосъобразност на
наложеното административно наказание само на това основание. От друга страна, чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД предвижда глоба
за лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ. В
случая изпълнителното деяние като
елемент от обективна страна на фактическия състав на описаното нарушение е
повреждане на личен документ, без обаче да е доказано, че същият е повреден от
касатора. Не е установена и датата на
увреждането, за да се упражни
съдебен контрол дали АУАН е съставен и НП е издадено в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Като не е установил тези нарушения в административнонаказателната
процедура, водещи и до материалната незаконосъобразност на НП, приемайки същото за законосъобразно, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който
следва да бъде отменен.
При постановяване на
решението си касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на
спора, тъй като не се установи съществено нарушение на процесуалните
правила в производството пред въззивния съд и не се налага установяване на факти, за
които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Съдът намира, че
издаденото НП е незаконосъобразно по изложените по-горе съображения, поради
което следва да бъде отменено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
260096 от 04.12.2020 г., постановено по АНД № 972/2020 г. по описа на Районен
съд – Враца,
с което е потвърдено НП № 1795-ВР/20 от 11.09.2020 г., издадено от Началник Сектор „БДС“ при ОДМВР -
Враца и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ НП № 1795-ВР/20 от 11.09.2020 г., издадено от Началник Сектор „БДС“ при ОДМВР - Враца, с което на
Г.Б.Ч. ***, на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от
Закона за българските лични документи е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 40.00 /четиридесет/ лева за нарушение по чл.
7, ал. 1 от ЗБЛД.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.