Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
гр. Плевен, 23.02.2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на втори
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА
ИВАНОВА
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Нанка Рачева,
като разгледа докладваното от съдия Дилова касационно административнонаказателно
дело № 12 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С решение № 561/09.12.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 1781/2020
г., Районен съд – гр. Плевен е потвърдил наказателно постановление № 20-0938-002967 от 08.07.2020 година на
Началника сектор към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175А, ал.1 пр.3 от ЗДвП на
В.П.С. ***, ЕГН ********** e наложено административно
наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Против решението е постъпила касационна жалба от В.П.С.,
чрез адв.Н.Н. от ПлАК, с която се иска съдебното решение да се отмени като
неправилно и необосновано, както и да се
присъдят разноските по делото. Твърди се, че първоинстанционното решение е постановено при
неправилна оценка на събраните по делото доказателства, свързани с преценка
свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по съставяне на АУАН.В
жалбата се твърди, че от свидетелските показания са тенденциозни, създават несигурност по
отношение обективното установяване на фактите и обстоятелствата, свързани с
твърдяното нарушение.Твърди се, че не
са ангажирани други доказателства освен показанията на разпитаните по делото свидетели
при дадената от първостепенния съд възможност да се представи запис на камерите,
в съдебно заседание е установено, че на приложения с нарочно писмо диск няма
каквато и да било информация, няма такъв запис. Твърди се, че свидетелят,
посочен от С., е посочил друга фактическа обстановка - за един интензивен
трафик в деня и часа, когато се твърди, че е извършено административното
нарушение, което по принцип с оглед формулата за извършеното нарушение, т.нар.
дрифт действие, не е възможно да бъде осъществено при такъв интензивен трафик,
т.к. се изисква ускоряване, и то значително, след което да последва такова
действие. Излага доводи, че административното нарушение не е установено по
несъмнен начин и неправилно съдът е
преценил показанията на св.Ц. като неотносими към предмета на доказване.
В заключение прави искане решението на РС Плевен да бъде отменено, както и да
му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява,
представлява се от адв.Н.. Поддържа касационната жалба, като отново навежда
твърденията от нея пред съда.
Ответникът Областна Дирекция на МВР - Плевен, редовно призован, не
се представлява и не ангажира становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна,
а решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено
в сила.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен състав следва да
обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
В
конкретния случай с касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост
на въззивното решение, тъй като РС не е направил правилна оценка на събраните
доказателства, касаещи нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира, че горните оплаквания са
неоснователни.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на В.С. затова, че на 30.06.2020
година, 17,58 ч. в гр. Плевен, на ул.
„Ген.л-т Ат.Стефанов“ като водач на лек автомобил БМВ 330 ЦД с рег. № ******
държава България, на ул. „Ген. л-т Атс
Стефанов“ до художествена галерия Ил. Бешков, посока на движение към гр.Ловеч
управлява собствения си лек автомобил БМВ 330 ЦД с рег.№ ****** и извършва
следното-не използва път отворен за обществено ползване в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари.Преднамерено извежда извън
контрол автомобила чрез „презавиване“ и рязко подаване на газ, така довежда
автомобила до загуба на сцепление на задните колела движейки се напречно на
пътя и преминавайки от дясна пътна лента в лявата и обратно. Извършва т.нар.
„дрифт“.Движейки се по описания начин преминава през пешеходна пътека
обозначена с пътна маркировка тип М 8.1 и в близост до останалите участници в
движението, като създава реална опасност за тях. Нарушението е квалифицирано по
чл.104Б т.2 от ЗДвП. За констатираното
нарушение на В. С. на осн. чл.175
а ал.1 пр. 3 от ЗДвП на В.С. било наложено административно наказание глоба в
размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел,
че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
описаната в акта и НП фактическа обстановка. Кредитирал е с доверие показанията
на контролните органи, тъй като същите са възприели непосредствено
констатираното нарушение. Приел е, че същите съответстват и на писмените
доказателства за състоянието на пътната настилка. При така установената
фактическа обстановка съдът е счел за безспорно доказано извършването на
нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДвП. Посочил е, че съобразно тази норма водачите
са длъжни да използват пътищата отворени за обществено ползване, като всички
останали действия следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособени
за тази цел места. Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна РС е счел, че жалбата срещу НП е неоснователна. Приел е за установено по
несъмнен начин, че С. е осъществил всички признаци на визираното и в акта и в
последвалото го наказателно постановление нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
Изложил е мотиви, че всички доказателства по делото установяват, че на
посочената в акта дата жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство
нарушил закона, като не използвал пътя, отворен за обществено ползване по
негово предназначение. Изложил е мотиви, че разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП
съдържа императивното задължение, с което е изрично забранено да бъдат
използвани пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Това свое
задължение жалбоподателят не изпълнил. ПлРС е кредитирал показанията на
разпитаните свидетели И. Д. и Б. М., от които се установява по категоричен и
несъмнен начин, че на посочената в акта и наказателното постановление дата
жалбоподателят демонстративно извършил продължително въртене, няколко еднотипни
занасяния, с управлявания от него автомобил по улиците за обществено ползване в
град Плевен, с което е осъществил фактическия състав на нарушение по чл. 104Б ЗДвП. Съдът е кредитирал като неотносими към предмета на доказване показанията на свидетелката Ц. Същата
установява единствено това, че на посочената дата е пътувала заедно с жалбоподателя в процесния
лек автомобил, но през цялото време се забавлявала с телефона си, като не била
възприела същият да е извършил каквито и да е забранени действия, не забелязала
трафика, нито това, че посока противоположна на тяхното движение се движел
полицейски автомобил, с който се разминали. Въз основа на всички събрани по
делото доказателства РС е обосновавал извода, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл. 104Б т. 2 ЗДВП. При така изложените правни и фактически
съображения РС е счел, че НП е законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон. При определяне
вида на наложеното наказание наказващият орган е съобразил и правилно е
приложил санкционните разпоредби на чл. 175А, ал. 1, пр. 3, която предвижда
наказание в конкретно определени размери. Наложените на основание последната
разпоредба административни наказания за извършеното нарушение по чл. 104Б, т. 2
ЗДВП са съобразени с високата степен на засягане на обществените отношения с
конкретното нарушение, обстоятелствата при извършването му и степента на
обществена опасност. РС е намерил, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено като наложените наказания ще
изпълнят своя превъзпитателен ефект спрямо нарушителя.
По наведените
касационни основания съдът съобразява следното:
Касационната инстанция намира решението на районния съд, с което
на жалбоподателя на основание чл. 175А,
ал. 1, пр. 3 от ЗДВП е наложено наказание глоба в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за правилно, съответстващо на материалния закон и
доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност на вмененото на
С. нарушение. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока
формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което
не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни. На
същите районният съд е дал отговор в своето решение и е достигнал до правилния
извод за безспорно извършено от С. нарушение на чл.104Б ал.1 т.2 от ЗДвП, което
вменява задължение на водачите да използват пътищата отворени за обществено
ползване съобразно тяхното предназначение за превоз на пътници и товари.
Районният съд е извел и решаващия си извод относно безспорната установеност на
приписаното на водача административно нарушение. За да потвърди НП, районният съд правилно и
обосновано е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и е стигнал до крайния извод, че в хода на
административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила.
При направената служебна проверка, по реда
на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението
Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо, съобразено е с материалния закон и следва да бъде оставено
в сила.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 561/09.12.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 1781/2020 г.
на Районен съд – гр. Плевен.
Решението не
подлежи на оспорване.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.