Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 101 10.01.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на тринадесети декември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5795 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК , във връзка с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 92 ЗЗД, чл. чл. 342, ал. 2 ТЗ.
Ищецът „Теленор
България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от и.д. О.Б.Ш.,
чрез пълномощника си а. Ц., е предявил против К. Г. Д., ЕГН ********** ***
искове за признаване на установено, че ответникът дължи сумата в общ размер на 2 968.46 лева /две хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и четиридесет и шест
стотинки/ - главница,
представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови
вноски, за които са издадени фактури, както следва: фактура №
**********/25.08.2015 г. на стойност 111.59 лева, с дължим остатък в размер на
106.55 лева, за отчетен период от 25.07.2015 г. до 24.08.2015 г., с настъпил
падеж: 09.09.2015 г.,; фактура № **********/25.09.2015 г. на стойност 107.17 лева, за отчетен период от
25.08.2015 г. до 24.09.2015 г., с настъпил падеж: 10.10.2015 г.; фактура №
**********/25.10.2015 г. на стойност 122.27 лева, за отчетен период от
25.09.2015 г. до 24.10.2015г., с настъпил падеж: 09.11.2015 г.; фактура №
**********/25.11.2015 г. на стойност 30.35 лева, за отчетен период от
25.10.2015 г. до 24.11.2015 г., с настъпил падеж: 10.12.2015 г.; фактура №
**********/25.12.2015 г. – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в
размер на 1997.70 лева и за предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в
размер на 604.42 лева, с настъпил падеж: 09.01.2016 г., издадени въз основа на
Договор за мобилни услуги № **** и договор за лизинг от 12.01.2012 г.,
Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани
услуги № *** и Договор за лизинг от 15.11.2013 г., Договор за мобилни услуги № ****
и Договор за лизинг от 14.02.2014 г., Договор за мобилни услуги № *** от
14.02.2014 г., Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № *** от 14.02.2014 г., Допълнително споразумение
по програма „Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани услуги № **** от
24.11.2014 г. и Договор мобилни/фиксирани услуги № *** и договор за лизинг от
29.05.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
12.02.2018 г. до окончателното й погасяване, които са присъдени по ч.гр.д. №
2463/18 г. по описа на ПдРС. Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призован и
уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано,
че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено
на 13.12.2018 г. ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото
ищецът чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.
131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението
за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият
съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявения иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 968.46
лева /две хиляди деветстотин
шестдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/ - главница, представляваща неплатени абонаментни такси, използвани
услуги и лизингови вноски, за които са издадени фактури, както следва: фактура
№ **********/25.08.2015 г. на стойност 111.59 лева, с дължим остатък в размер
на 106.55 лева, за отчетен период от 25.07.2015 г. до 24.08.2015 г., с настъпил
падеж: 09.09.2015 г.,; фактура № **********/25.09.2015 г. на стойност 107.17 лева, за отчетен период от
25.08.2015 г. до 24.09.2015 г., с настъпил падеж: 10.10.2015 г.; фактура №
**********/25.10.2015 г. на стойност 122.27 лева, за отчетен период от
25.09.2015 г. до 24.10.2015г., с настъпил падеж: 09.11.2015 г.; фактура №
**********/25.11.2015 г. на стойност 30.35 лева, за отчетен период от
25.10.2015 г. до 24.11.2015 г., с настъпил падеж: 10.12.2015 г.; фактура №
**********/25.12.2015 г. – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в
размер на 1997.70 лева и за предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в размер
на 604.42 лева, с настъпил падеж: 09.01.2016 г., издадени въз основа на Договор
за мобилни услуги № **** и договор за лизинг от 12.01.2012 г., Допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани услуги № ***
и Договор за лизинг от 15.11.2013 г., Договор за мобилни услуги № *** и Договор
за лизинг от 14.02.2014 г., Договор за мобилни услуги № *** от 14.02.2014 г.,
Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ***** от 14.02.2014 г., Допълнително споразумение
по програма „Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани услуги № **** от
24.11.2014 г. и Договор мобилни/фиксирани услуги № **** и договор за лизинг от
29.05.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
12.02.2018 г.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния
им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 602,83 лв.
и а.ско възнаграждение в размер от 525,35 лв. Следва
да бъдат присъдени и направените по ч. гр. дело № 2463/18 г. по описа на ПдРС разноски- 59,37 лв. за държавна такса и 400,68 лв. –адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Г. Д.,
ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост”
4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от и.д. О.Б.Ш. сумата в общ размер на 2 968.46 лева /две
хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/ - главница, представляваща неплатени
абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, за които са издадени
фактури, както следва: фактура № **********/25.08.2015 г. на стойност 111.59
лева, с дължим остатък в размер на 106.55 лева, за отчетен период от 25.07.2015
г. до 24.08.2015 г., с настъпил падеж: 09.09.2015 г.,; фактура №
**********/25.09.2015 г. на стойност
107.17 лева, за отчетен период от 25.08.2015 г. до 24.09.2015 г., с настъпил
падеж: 10.10.2015 г.; фактура № **********/25.10.2015 г. на стойност 122.27
лева, за отчетен период от 25.09.2015 г. до 24.10.2015г., с настъпил падеж:
09.11.2015 г.; фактура № **********/25.11.2015 г. на стойност 30.35 лева, за
отчетен период от 25.10.2015 г. до 24.11.2015 г., с настъпил падеж: 10.12.2015
г.; фактура № **********/25.12.2015 г. – неустойки за предсрочно прекратяване
на услуги в размер на 1997.70 лева и за предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски в размер на 604.42 лева, с настъпил падеж: 09.01.2016 г.,
издадени въз основа на Договор за мобилни услуги № *** и договор за лизинг от
12.01.2012 г., Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към Договор за
мобилни/фиксирани услуги № *** и Договор за лизинг от 15.11.2013 г., Договор за
мобилни услуги № **** и Договор за лизинг от 14.02.2014 г., Договор за мобилни
услуги № *** от 14.02.2014 г., Сертификат за пакетни услуги Globul
Combo + № *** от 14.02.2014 г., Допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани услуги № ****
от 24.11.2014 г. и Договор мобилни/фиксирани услуги № *** и договор за лизинг
от 29.05.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.02.2018 г. до окончателното й
погасяване, които суми са присъдени по ч.гр.д. № 2463/18 г. по описа на ПдРС.
ОСЪЖДА К. Г. Д., ЕГН **********
***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от и.д. О.Б.Ш. направените по делото разноски в размер на
1128, 18 лева, както и направените по частно гр. дело № 2463/ 2018 г. на ПдРС разноски в размер на 460,05 лева, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от
решението, ведно с приложеното частно гр. дело № № 2463/ 2018 г. на ПдРС, IX
–ти гр. с-в. да
се изпратят на ПдРС, IX –ти гр. с-в.
Ответникът разполага със защита срещу
решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ