МОТИВИ по НОХД № 30151 поописа за 2011г. на
РС-гр. Монтана
Подсъдимия Г.Н.Д. xxx е обвинен в това, че на
11.09.2010г. в гр. Монтана, по бул. ”Александър Стамболийски” при управление на
моторно превозно средство лек автомобил, марка “БМВ”, модел”320”, с ДК № М 28
20 АТ, нарушил правилата за движение по пътищата-чл. 21, ал. 1 от ЗДвП-при
избиране на скоростта за движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава стойностите, определени в населено място-50 км. /ч., чл.
20, ал. 2 от ЗДвП-водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движение да се съобразяват със състоянието на пътя и на превозното
средство, с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП-водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват
и по непредпазливост причинил на М.Д.Р. xxx тежка телесна повреда, изразяваща
се в травма на главата с многофрагментно счупване на костите на черепа, с
кръвоизливи под и над твърдата мозъчна обвивка и контузия на мозъка, както и
средни телесни повреди, изразяващи се в увреждане на черепно-мозъчните нерви
вследствие тежката черепно-мозъчна травма довело до загуба на периферното
зрение, от което е налице трайно намаляване на зрението на двете очи за срок
над един месец, както и травма в областта на гръдния кош в десностранния
хемопневмоторакс, наличие на въдух и излив на кръв в гръдната кухина, което е
от естество да води до разстройство на здравето, временно опасно за живота, както
и останали белези, променящи първоначалния вид на тези области, които ги
загрозяват, което води до обезобразяване и обезобразяване на други части на
тялото-престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”б”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура-гр. Монтана
в съдебно заседание поддържа обвинението и неговата правна квалификация. Не
коментира обстоятелствата, подробно изяснени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, тъй като престъплението е доказано по несъмнен и безспорен
начин, а и подсъдимият признава вината си. Счита, че наказателната отговорност
на подсъдимия следва да се реализира при превес на отегчаващи вината
обстоятелства, като обосновава становището си с приложената справка за
нарушител, издадена от Сектор “ПП” при ОД на МВР-гр. Монтана, предходно
осъждане, на основание чл. 343б, ал. 1 от НК, а впоследствие и настоящето
престъпление, извършено по непредпазливост и довело до нанасяне на пострадалото
лице на една тежка телесна повреда в съвкупност от три средни телесни повреди, довели
до изключително тежка увреда на здравословното състояние на пострадалия. Предвид
това, предлага на съда, при съобразяване разпоредбите на глава 27 от НПК и на
основание чл. 58а от НК, да наложи на подсъдимия наказание от от три години
лишаване от свобода, при намаляване на същото с една трета. Представителят на
обвинението настоява така определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, при
първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Счита,
че подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС, за срок от две
години. По отношение на предявения граждански иск, счита, че същият следва да
бъде уважен.
Изслушан в съдебно заседание, подсъдимия Г.Н.Д.
разбира в какво е обвинен. След подробно разясняване на правата му в
производството по глава ХХVІІ от НПК от страна на съдебния състав, не прави
възражение за нередовното му призоваване. Признава вината си. Съжалява за
извършеното, като дава обяснения във връзка с фактическата обстановка по
обвинението.
Служебният защитник на подсъдимия-адвокат Г. Цветкова
от АК-гр. Монтана изтъква, че подсъдимият е бил запознат с правата му по чл. 371
от НПК, а така също и, че събраните на досъдебното производство доказателства и
направеното от него самопризнание, ще се ползват при постановяване на присъдата.
Моли съда да постанови присъда, като замени наказанието лишаване от свобода, с
наказание пробация при условията на чл. 343, ал. 1, б. ”б”, във вр. с чл. 55, ал.
1, т. 2, б. ”б” от НК и му наложи задължителните пробационни мерки, на
основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, като му наложи наказание по чл. 343г
от НК за срока на пробационните мерки. Счита, че гражданският иск е завишен и
моли съда да го уважи по справедливост.
За съвместно разглеждане с наказателната
отговорност на подсъдимия е приет граждански иск, заявен надлежно и
своевременно от пострадалото лице М.Д.Р. xxx за сумата от 50 000 лв. представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждането-11.09.2010г. до окончателното й
изплащане, сумата от 4 870 лв., представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди от същото, както и свързаните с оказване на адвокатска помощ
разноски.
Конституиран като частен обвинител и
граждански ищец по делото, пострадалият от престъплението М.Д.Р. xxx, чрез
процесуалния си представител-адвокат Александров от АК-гр. Монтана, поддържа
становището на прокурора по отношение на предложеното от последния наказание на
подсъдимия Д.. Моли съда да уважи изцяло гражданския иск по отношение на
предявените обезщетения за претърпени неимуществени вреди от деянието, за
причинените от него телесни увреждания на пострадалия, със законните последици,
както и за претендираните и подкрепени с писмени доказателства имуществени
вреди. Поддържа, че и понастоящем пострадалият търпи болки и страдания, неудобства
и несгоди свързани с телесните увреждания, както и, че зрението му изобщо не се
е подобрило и състоянието е такова, каквото е било към момента на извършване на
съдебно-медицинската експертиза. Твърди също, че са налице усложнения и увреда
на здравето за един значително дълъг период от време, като е констатирана с
експертно решение от м. февруари 2011г. 80% намалена трудоспособност, а е само
на 21 години. Моли съда да присъди и разноските по делото.
Производството се развива при условията на чл.
370, ал. 1 и сл. от НПК-проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
На основание чл. 373, ал. 1, във вр. с чл. 283 от НПК съдът ги прие, прочете и
огласи, без да извършва разпит на свидетелите и вещите лица. Съдът прочете
протоколите от разпита на свидетелите и експертните заключения на вещите лица.
След като обсъди събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство и съобрази доводите
и становищата на страните, съдът приема за установено следното:
На 11.09.2010г. след обяд трима приятели от гр.
Монтана- Валентин Р., А. Р. и подсъдимия М.Р. се настанили в заведение
“Калипсо”, в близост до ж. п. прелеза и си поръчали кафе. Подсъдимият паркирал
в странична уличка лекия си автомобил, марка “БМВ”, модел “320” с ДК № М М 28
20 АТ, който закупил преди броени дни от трето лице. По-късно към компанията се
присъединил и свидетеля М.Р., брат на свидетеля Валентин Р.. По едно време, към
17.30ч. подсъдимият и свидетелят Валентин Р. решили да отидат до автоморгата на
Иван Банянски, която се намирала на околовръстния път. Свидетелите А. Р. и М.Р.
решили да ги придружат. Четиримата седнали в колата на подсъдимия и направили
едно кръгче из града. След заведение “Райаните”, минали през светофара и
тръгнали по бул. ”Ал. Стамболийски”с посока към ж. п. прелеза. По същото време,
свидетелят Цветелин Цветанов се движел със собствения си автомобил, марка
“Рено”по бул. ”Ал. Стамболийски”, с около 60 км. /ч. На огледалото за обратно
виждане свидетелят видял, че зад него подсъдимият управлява новозакупения си
автомобил БМВ. С подсъдимия били приятели и се познавали отдавна. Малко преди
да наближи кръстовището на бул. ”Ал. Стамболийски” и ул. ”Хаджи Димитър”, свидетелят
Цветанов констатирал, че подсъдимият започнал да го изпреварва. Автомобила на
подсъдимия се изравнил почти до огледалото на колата на Цветанов, която се
намирала на няколко сантиметра от неговата. Притеснен, че автомобила на
подсъдимия може да го удари, свидетелят намалил леко скоростта, а след това
избягал на дясно. В този момент, подсъдимият се усетил, че не е преценил
дистанцията между двата автомобила и завил на ляво. Моментално автомобила му
започнал да се поднася първоначално на ляво а след това на дясно. След тези
поднасяния автомобила тръгнал с лявата си част напред. Качил се на левия
тротоар откъм магазин 555 и първоначално ударил едно дърво, а след това счупил
железобетонен стълб за улично осветление. Когато автомобила спрял, свидетелят А.
Р. започнал да вика името на свидетеля М.Р., който бил прилегнал на задната
седалка и не мърдал. Извадили М. от колата и повикали линейка. Когато линейката
пристигнала, натоварили пострадалия в нея, като същият бил откаран в ЦСМП-гр. Монтана.
Видно от надлежно изготвената и не оспорена от
страните съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. Лозанов,
при изпреварването на лек автомобил “Рено”19, управляван от негов приятел, подсъдимият
е форсирал двигателя на “БМВ”-то си, като развил скорост от 110 км. /ч. Вещото
лице е констатирало, че автомобила на подсъдимия бил технически неизправен, поради
монтиране на аварийна гума на задно ляво колело. При изравняването на двата
автомобила, вследствие на сложните сили действащи върху стабилността на купето
и най-вече аварийната гума, която е поела по-голяма част от товара на задния
мост и е намалила усилието на предна дясна гума върху асвалта, се е получило занасяне
на “БМВ”-то наляво, без участието на водача му. Автомобила навлязъл в
насрещното платно за движение, пресичайки двойната непрекъсната линия. Предната
гума се качила на левия тротоар, изпуснала вздух и повалила метално колче. При
съприконсовението на ляво задно колело в бурдюра, джантата се деформирала и
внезапно изпуснала въздуха от аварийната гума. В този момент, автомобила станал
неуправляем. В заключение, вещото лице е категорично, че от техническа гледна
точка пътно-транспортното произшествие е настъпило в резултат на изпреварване с
висока скорост от 110 км. /ч. в населено място, с техническа неизправност в
ходовата част.
Вследствие, от изтотвената видеотехническа
експертиза безспорно е установено, че в интервала 16:56:38-16:57:38 на 11.09.2010г.
тъмно МПС движещо се по улицата се отклонява вляво от посоката на движението, удря
неподвижен обект на тротоара, след което се завърта странично и удря сс
средата/задната част в стълб на тротоара, отново се завърта, излиза на уличното
платно и спира на него.
Видно от заключението на съдебния експерт по
назначената съдебно-медицинска експертиза, пострадалия М.Д.Р., вследствие на
станалото ПТП на 11.09.2010г., е получил следните увреждания:
-Травма на главата:с оток и кръвонасядане на
меките тъкани около ляво око, с многофрагментно счупване на костите на черепа в
лявата лицева част /с фрактурни линии в областта на челната и теменната кости в
ляво, на теменната кост в дясно, на сфеноидеалната и етмоидеалната кости и кръвоизливи
в левия максиларен синус, в сфеноидеалния синус и етмоидеалният комплекс/, с
кръвоизливи над и под твърдата мозъчна обвивка, с контузия на мозъка и
травматично увреждане на черепно-мозъчните нерви.
-Гръдна травма с:десностранен хемопневмоторакс.
-Вследствие на травмата на главата и
контузията на мозъка са се развили квадрипаретичен синдром, като е налице и
намаление на зрението с отпадане на част от периферното зрение на двете очи.
-От проведеното оперативно лечение
/направените трапанация на черепа, трахеотомия и десностранна торакоцентоза/ са
останали белези в областта на главата, шията и гръдния кош.
Вещото лице е установило, че уврежданията са
получени по механизма на удари с или върху твърди, тъпи и тъпоръбести предменти
и добре отговарят да са получени по време и начин посочен от пострадалия и
свидетелите, в условията на станалото ПТП, при травма в автомобил.
Съдебният експерт сочи, че тези увреждания са
от естество да водят до:
-Травмата на главата с многофрагментното
счупване на костите на черепа, с кръвоизливите под и над твърдата мозъчна
обвивка и контузията на мозъка е била от естество да води до ПОСТОЯННО ОБЩО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
-Уврежданията на черепно-мозъчните нерви
вследствие на тежката черепно-мозъчна травма е довело и до двустранна загуба на
периферното зрение-т. е. налице е и ТРАЙНО НАМАЛЕНИЕ НА ЗРЕНИЕТО НА ДВЕТЕ ОЧИ
ЗА СРОК НАД ЕДИН МЕСЕЦ.
-Травмата в областта на гръдния кош с
десностранния хемопневмоторакс /наличие на въздух и излив на кръв в гръдната
кухина/ е от естество да води до РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА
ЖИВОТА.
-Останалите белези от проведеното оперативно
лечение в областта на челно-теменната област на главата, на шията и гръдния кош
са белези, които ще са трайни белези променящи първоначалния вид на тези
области, като ги загрозяват-т. е., тези белези могат да се преценят като
ОБЕЗОБРАЗЯВАНЕ И ОБЕЗОБРАЗЯВАНЕ НА ДРУГИ ЧАСТИ НА ТЯЛОТО.
Вещото лице подчертава, че оздравителния
период на такава травма/при условие, че не настъпят допълнителни усложнения от
предстояща нова оперативна интервенция/ е около една година, след което е
необходимо да се направи допълнителен преглед с оглед отчитане на евентуални
остатъчни явления.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът намери, че подсъдимият Г.Н.Д. е осъществил от обективна страна
състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”б”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на 11.09.2010г. в гр. Монтана, по бул. ”Ал. Стамболиъски”, при
управление на моторно превозно средство, лек автомобил марка “БМВ”, модел”320”,
с ДК № М 28 20 АТ е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно-чл. 20,
ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на М.Д.Р.
xxx тежка телесна повреда, изразяваща се в травма на главата с многофрагментно
счупване на костите на черепа, с кръвоизливи под и над твърдата мозъчна обвивка
и контузия на мозъка, както и средни телесни повреди, изразяващи се в увреждане
на черепно-мозъчните нерви всмледствие тежката черепно-мозъчна травма довело до
загуба на периферното зрение, от което е налице трайно намаляване на зрението
на двете очи за срок надедин месец, както и травма в областта на гръдния кош с
десностранния хемопневмоторакс, наличие на въздух и излив на кръв в гръдната
кухина, което е от естество да води до разстройство на здравето, временно
опасно за живота, както и останали белези от проведеното оперативно лечение в
областта на челно-теменната област на главата, шията и гръдния кош са трайни
белези, променящи първоначалния вид на тези области, които ги загрозяват, което
води до обезобразяване и обезобразяване на други части на тялото.
От субективна страна, по смисъла на чл. 11, ал.
3 от НК, деянието е извършено по непредпазливост, подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Обвинението е доказано от събраните на
досъдебното производство писмени доказателства-протоколи за оглед на веществено
доказателство, фотоалбум, АУАН и медицинско изследване на кръвна проба, протокол
за доброволно предаване, разписки, документ за МПС, справка за нарушител на
региона, свидетелство за съдимост, съдебни-автотехническа, видеотехническа, оценъчна
и медицинска експертизи, които съдът приема като компетентно и незаинтересовано
изготвени. Както и от показанията на разпитаните на досъдебното производство
свидетели Р., Кръстев, Цветанов, Р., Крумов, които съдът кредитира, като
обективни и незаинтересовани от изхода на делото.
При условията на чл. 343, ал. 4 от НПК, съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното от подсъдимия самопризнание и доказателствата от
досъдебното производство, които го подкрепят.
Налице са всички условия на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36 от НК-относно целите на наказанието и на чл. 54 и сл. от НК- за неговата
индивидуализация.
За да определи вида и размера на наказанието, съдът
отчете високата степен на обществената опасност на конкретното деяние, по чл. 343,
ал. 1, б. ”б”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Като отегчаващи вината
обстоятелства по отношение на подсъдимия, съдът взе предвид предишните
осъждания, едно от които е за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, проявеното
пренебрежително отношение към разпоредбите на ЗДвП, многобройните санкционирани
нарушения на същия закон, отразени в справката за нарушител на региона. Касае
се за извършител с прогресираща степен на обществена опасност и то с
преобладаващи нарушения на ЗДвП, проявяващ престъпна самонадеяност, извършил
престъпление със също така висока степен на обществена опасност. В случая съдът
не откри каквито и да било смегчаващи вината обстоятелства, освен признаването
на вината, при наличие на безспорно установени обстоятелства.
В тази връзка съдът не намери изключителни или
многобройни смегчаващи вината обстоятелства, налагащи приложението на чл. 55 от НК. Тези престъпления са с особена актуалност и търпят по сериозно отношение и
санкции за извършителите им. Подсъдимият е знаел, че при поставянето на
несъразмерна резервна гума, в сравнение с останалите гуми, не следва да
управлява автомобила с висока скорост-“По принцип знам, че не бива да карам с
висока скорост, когато резервната ми гума не отговаря по размер на останалите
три гуми. ”Знаел е също, че в градски условия разрешената скорост е 50 км. /ч. и
въпреки това е карал със 110 км. /ч. и то на една от най-уживените булеварди в
града. Освен с престъпна самонадеяност, настоящия съдебен състав не може да
квалифицира по друг начин извършеното от подсъдимия. Поведението му, като водач
на МПС при случилото се ПТП на 11.09.2010г. потвърждава по несъмнен начин, че
предишните осъждания с които наказанието лишаване от свобода е заменено с наказание
пробация, както и нарушенията на ЗДВП, отразени в справката за нарушител, простираща
се на два листа от дознанието, с нищо не са допринесли за поправянето и
възпитанието му, да уважава правата на останалите участници в движението по
пътищата и да съхранява здравето и живота им. От възможните 39 контролни точки,
са му останали 18 контролни точки. подсъдимият е бил лишаван и от право да
управлява МПС.
Ето защо, при преобладаващи отегчаващи вината
обстоятелства, наказанието на подсъдимия Д. бе определено на основание чл. 54
от НК, като съдът намери, че в случая адекватно и съответстващо на извършеното
престъпление е предвиденото наказание лишаване от свобода, да бъде изтърпяно
ефективно.
При определяне размера на предвиденото
наказание лишаване от свобода, съдът взе предвид освен горепосочените
обстоятелства, наличието
на преобладаващи вината обстоятелства, при
съобразяване степента на обществената опасност на деянието, която не е малка, а
и прогресиращата такава на подсъдимия.
Съдът призна подсъдимия Г.Д. за виновен по
повдигнатото обвинение, за което му определи наказание лишаване от свобода. По
вътрешно дълоко убеждение съдът намери, че в настоящия случай следва да приложи
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, като определи наказанието на подсъдимия
от една година и шест месеца лишаване от свобода, което наказание след
редукцията с една трета, определи наказание от една година лишаване от свобода.
Съобразно разпоредбите на чл. 61, т. 2 и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС съдът определи
първоналачен строг режим на изтърпяване на наказанието, в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 343г от НК, съдът наложи на
подсъдими административно наказание-лишаване от право да управлява МПС, за срок
от ДВЕ ГОДИНИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 36 от НК, наказанието
се налага с цел да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и
добрите нрави, като въздейства предупредително върху него и му се отнеме
възможността да върши други престъпления.
В настоящия случай наказанието пробация
налагано по предходните осъждания спрямо подсъдимия явно не са дали желания
резултат, визиран в горната разпоредба. Налице е изключително тежък вредоносен
резултат, надхвърлящ значително квалифициращите елементи от състава на
престъплението, които без съмнение завишават степента на вината. В случая, изключително
високата обществена опасност на конкретното деяние свързана с грубото нарушение
на правилата на движение и настъпилите тежки последици доминират над обществената
опасност на дееца. Така определеното наказание по разбиране на настоящия
съдебен състав, би следвало да въздейства поправително-възпитателно и
въздържащо върху личността на подсъдимия да не нарушава правилата за движение. Широката
разпространеност и обществената нетърпимост изисква да се води непримирима
борба за предотвратяване причините водещи до осъществяване на тези деяния и
един от начините за постигане целите на генералната превенция е интензивната
наказателна репресия.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Приет е за съвместно разглеждане с
наказателната отговорност граждански иск от пострадалия М. xxx против
подсъдимия Г. НИКОЛОВ Д. за сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди от престъплението, заедно със
законната лихва от датата на увреждането-11.09.2010г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата от 4 870 лв., представляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди и разноски по делото в размер на 500 лв. за
адвокатски хонорар.
За да е осъществен състава на чл. 45 от ЗЗД
трябва да е налице настъпила вреда, противоправно поведение и причинна връзка
между тях. По делото безспорно е установено, че вредите настъпили за
гражданския ищец в размер на 4 870 лв. са в резултат на виновното, противоправно
поведение на подсъдимия, който следва да обезщети пострадалия от престъплението.
Съдът намери, че предявения иск е основателен и доказан както по основание, така
и по размер и уважи изцяло исковата претенция. Установената по безспорен начин
фактическа обстановка отразена по-горе в наказателната част на мотивите сочи, че
са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, предвидени
в нормата на чл. 45 от ЗЗД, поради което подсъдимия Г.Д. следва да се осъди да
възстанови всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
престъпното му деяние. От заключението на назначената на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза безспорно се установява вида, броя и
характера на причинените на гражданския ищец телесни повреди, както и
продължителността на лечение на същите. По делото са приложени и писмени
доказателства, сочещи на причинените телесни повреди, проведеното лечение и
състоянието при изписване и от болничното заведение. Вещото лице твърди, че е задължително
извършването на основен преглед след една година от получаване на травмите на
пострадалия. В съдебно заседание пострадалият, чрез процесуалния си
представител твърди, че все още периферното зрение на двете очи не е
възсановено, независимо от отразеното в заключението, че оздравителния период е
един месец. С предизвиканото от подсъдимия тежко болестно състояние на
пострадалия Р., последният е търпял и понастоящем търпи болки, страдания и
неудобства от причинените му телесни увреждания. Касае се за млад мъж, на 21
години, студент, в активна възраст, с намалена трудоспособност 80% установена с
експертно решение от ТЕЛК от 7.02.2011г. Причинените вреди са пряка и
непосредствена последица от осъщественото деяние, за което подсъдимият е
признат за виновен. По справедливост, с оглед вида и броя на причинените
телесни повреди-една тежка по смисъла на чл. 128 от НК и три средни, по смисъла
на чл. 129 от НК, а и конкретно претърпените страдания от страна на ищеца и
конкретната фактическа обстановка, съдът прие, че на пострадалия следва да бъде
присъдено обезщетение за неимуществени вреди от престъплението в размер на
50 000 лв., която сума да бъде възстановена от подсъдимия, със законната
лихва, считано от 11.09.2010г. до окончателното й изплащане. Касае се за
претърпени значителни такива както към момента на причиняването им, така и
свързани с продължителността и характера на лечението, а именно, такова от една
година-обичайното развитие на оздравителните процеси. Вещото лице е посочило, че
оздравителния период на такава травма /при условие, че не настъпят допълнителни
усложнения от предстоящат нова оперативна интервенция/ е около една година, след
което да се направи допълнителен претглед с оглед отчитане на евентуални
остатъчни явления.
Съдът присъди в полза на пострадалия и
направените в хода на съдебното следствие разноски по делото в размер на 500 лв.
При горния изход на делото и на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са направените по делото разноски, като
съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ВСС сумата от 289 лв. -разноски
по делото, сумата от 2 194.80- лв. държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск и 5 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
При този правен и фактически разбор на доказателствата,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: