Решение по дело №32/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба ,подадена от адв.Б. като пълномощник на Я. С. Г. ,К. И. Г. и Д. З. –тримата от гр.Г.Д. против решение №398/19.11.2009г. на РС-Г.Д. по гр.д.№275/2009г.,с което е отхвърлен предявения от тях иск против С. К. Г. и К. А. Г. от гр.Г.Д. за осъждане на ответниците да премахнат PVC Ф-50 тръба ,обираща мръсни води отвеждани към вертикалния щранг на сградната канализация ,както и да премахнат PVC Ф-110 У парче от тръба-30-40см ,обираща фекални води от сервизното помещение и банята на ответниците ,от банята на ищците находяща се на първия жилищен етаж от двуетажната двуфамилна жилищна сграда,изградена в УПИ ХХІХ-1952 ,кв.48 по действащия план на гр.Г.Д.,утвърден със заповед №32/1992г. на кмета на Община Г.Д.,и същите да бъдат монтирани на пода на санитарния възел на ответниците ,находящ се на втория жилищен етаж от гореописаната жилищна сграда.

В жалбата се твърди,че решението е постановено при нарушение на материалния закон и в противоречие с установената от доказателствата фактическа страна на спора.Твърди се ,че за изградената при фактическото й положение канализация липсвало съгласие на ищците да преминава през тяхното жилище.Фактическото положение на канализационните тръби в сервизното помещение на ответниците създават неудобства за ищците предвид естетическото и санитарно-хигиенно състояние на тавана на собствената им баня .Въззивниците поддържат,че искът им е основателен и молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да го уважи,ведно със законните последици.

Въззиваемите чрез процесуалния си представител адв.К. са подали отговор на жалбата в срока по чл.263 ал.1 ГПК.Поддържат становището,че обжалваното решение е правилно и молят въззивния съд да го потвърди.

В производството пред въззивната инстанция служебно е назначена нова съдебно-техническа експертиза,като писмения доклад на в.л.Г. е приобщен към доказателствата по делото без да е оспорен от страните.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от легитимирана да обжалва първоинстанционното решение страна в срока по чл.259 ал.1 ГПК.

Като разгледа жалбата ,обсъди доводите на страните и извърши съвкупна преценка на събраните доказателства,въззивният съд приема за установена следната фактическа страна на спора:

Страните са етажни собственици на самостоятелни обекти-жилища в двуфамилната жилищна сграда,построена в УПИ ХХІХ-1952 ,кв.48 по действащия план на гр.Г.Д..Въззивниците са собственици на първия жилищен етаж от сградата на основание давностно владение и изтекла придобивна давност,като правото им на собственост по посоченото придобивно основание е признато с констативен н.а. №25 т.І. рег.№5388 д.№589/2001г. на нотариус Е. Л.-О. с район на действие РС-Г.Д..Въззиваемите са собственици на втория жилищен етаж от сградата като собственическите им права са признати на основание давностно владение с констативен н.а. №80/2002г. на нотариус М. Б. с район на действие РС-Г.Д..По договор за дарение,сключен по реда на чл.15 ЗСГ ищецът К. Г. ,неговия баща И. К. Г. и ответника С. Г. /последните двама са братя/ са придобили правото на собственост върху урегулирания поземлен имот,в който е построена сградата с процесния обект /вж.н.а. №7 т.VІ д.№1987/1975г. и скица №453/14.05.2002г. /.От огледа на място вещото лице Г. установява,че отпадните води от кухненската мивка и от мивката в тоалетната в жилището на ответниците на втория етаж се отвеждат с PVC Ф-50 тръба,монтирана покрай стената ,разделяща кухненския бокс и серзивното помещение ,преминаваща през плочата между първи и втори етаж ,която продължава под тавана на сервизното помещение,изградено на първия етаж и в ъгъла на това помещение се включва в канализационния вертикален щранг от PVC тръба Ф-110 .В същата PVC Ф-50 тръба се включва и тръбата от подовия сифон на сервизното помещение на ответниците.В сервизното помещение на въззивниците е видимо парче от тръбата PVC Ф-110 ,представляваща връзка с вертикалния щранг на канализационната инсталация,което парче от тръбата с дължина 30-40см се вижда на тавана на сервизното помещение на ищците.Чрез това парче тръба се отвеждат фекалните води от тоалетната на втория етаж във вертикалния щранг на канализационната инсталация на сградата,преминаващ в ъгъла на сервизното помещение на първия етаж.Това фактическо състояние на канализационната инсталация съществува от построяването на сградата ,което е извършено през 1977г.-1978г.,въз основа на одобрен архитектурен проект от 04.04.1977г. Експертът Г. констатира ,че проект за част В и К за сградата не се съхранява в Община Г.Д..Фактическото положение се явява заварено от действащата понастоящем Наредба №4/17.06.2005г. за проектиране и изпълнение на сградни В и К инсталации, която предвижда канализационните клонове за отделните консуматори да е изпълнено скрито/по пода или в стените/ ,така че да не са видими в сервизните помещения на етажа отдолу.Към момента на построяване на сградата обаче В и К инсталациите са били изпълнявани така както е положението в сградата на страните.Обновяването на канализацията според изискванията на действащата Наредба е възможно ,но изпълнението е свързано със значително преустройство,според заключението на в.л.Г..Съдът възприема изцяло това заключение ,тъй като дава обективни и ясни отговори на поставената задача.Изслушаното заключение по допуснатата в първата инстанция съдебно-техническа експертиза се основава на фактологически неточности-така в.л.Витанова приема,че канализацията на втория етаж на сградата е изпълнена без да е дадено съгласие на собствениците на първия етаж като се позовава на чл.185 ал.2 и 5 от ЗУТ без да съобрази ,че този закон е в сила от 2001г. ,далеч след построяването на сградата.Законът няма обратно действие,поради което не стои въпрос за съгласие на собствениците на първия етаж с начина ,по който е прокарана канализационната инсталация на жилището на втория етаж.ЗУТ е заварил сградата така както е била изградена след 1977г. ,без да са извършвани каквито и да е преустройства по отношение на процесната канализационна система.Посочените обстоятелства се установяват непротиворечиво от св.К. Г.-син на ответника С. Г. и М. Г.-съпруга на ищеца К. И. Г..Последната установява,че тръбите в жилището на втория етаж са били положени така както са сега още преди тя да отиде да живее като снаха в къщата.Такова е положението от построяването на сградата от 1978г.Св.К.Г. установява,че отношенията между страните се влошили в последните две години,а преди това не е имало никакви спорове. Когато преди около 2 г. ищците поискали да си направят ремонт в банята ,поставили въпрос пред ответниците за преместването на процесните тръби и след като не било предприето действие в такава насока,ищецът отрязъл видимата в неговото помещение част от канализационните тръби ,излизащи от жилището на втория етаж.За това му действие му е повдигнато обвинение за самоуправство ,видно от материалите по приложеното досъдебно наказателно производство .

При така установената фактическа страна на спора,съдът приема следните правни изводи.

Предявеният иск е с правно основание чл.109 ЗС и е допустим.Възражението на ответниците за недопустимост на негаторната претенция правилно е счетено от РС за неоснователно.Негаторният иск по чл.109 ЗС може да се предяви срещу всяко лице ,което проявява неоснователни въздействия върху имота на ищеца,ограничаващи или смущаващи правото му на собственост /ТР №31/1984г. ОСГК/ При упражняването на този вид искова защита ищецът може да постигне не само отричане на основанието за въздействие върху неговия имот ,но и премахване на източника на това неоснователно въздействие чрез съдебна принуда за да възстанови състоянието на имота,каквото е било преди нарушението.В случая обаче не се установи ответниците да са извършили нарушение ,с което се ограничава или смущава правото на собственост на ищците.Канализационната инсталация на сградата е във вида,в който е била построена през 1977-78г. съобразно действащите тогава норми за санитарно-хигиенни изисквания.Това че действащата към момента на предявяване на иска нормативна уредба поставя по-високи изисквания за вида и начина на прокарване на В и К инсталацията не обуславя основателност на предявения иск.Сградата е в завареното от ЗУТ положение без да са извършвани действия от страна на ответниците,които да са предизвикали нежеланото въздействие върху жилището на ищците на първия етаж.Установи се ,че процесната част от канализационната инсталация на сградата е пряко свързана с вертикалния щранг и преминава през разделителната плоча между първия и втория етаж,тоест –касае се за такава част от канализацията ,която е свързана /респ.прокарана през общи части на сградата.Такива общи части по естеството си по смисъла на чл.38 ал.1 ЗС са вертикалния канализационен щранг и разделителната плоча между първия и втория етаж.Безспорно е наложително да се извърши ремонт на В и К инсталацията на сградата ,но тъй като това ще представлява значително преустройство според неоспорените констатации на експерта Г. и ще се засегнат общи части на сградата,ремонтът не може да бъде предписван чрез съдебната принуда,която следва от уважаването на негаторния иск.За наложителните ремонти ,засягащи общи части на сградата е уреден друг ред-по Закона за управление на етажната собственост,в сила от 01.05.2009г.С иска по чл.109 ЗС не може да се предписва извършването на ремонт или съществено преустройство в жилището на ответниците .Наличното състояние,което безспорно смущава правото на собственост на ищците ,следва да бъде отстранено чрез взаимните усилия на страните.Премахването на видимата част от тръбите,чрез които се отвеждат отпадните води от сервизното помещение на втория етаж като източник на смущаващо собствеността на ищците въздействие налага съответни ремонтни работи и в тяхното жилище на първия етаж.Разрешаването на проблема е свързано с извършването на СМР,за които се изисква становище на инженер-конструктор съгласно чл.147 ал.2 във вр.с ал.1 т.2 от ЗУТ и съгласие на етажните собственици ако се засягат общи части.Чрез негаторния иск такъв резултат не може да се постигне,тъй като той осигурява защита срещу създадени от ответниците неоснователни въздействия върху имота на ищците.А в случая ответниците не са предизвикали създаденото фактическо положение,не са установени данни да са предприели неоснователни действия ,с които да са предизвикали неоснователното въздействие над обекта на правото на собственост на ищците ,поради което предявения негаторен иск е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен от РС.

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК, Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №398/19.11.2009г. на РС-Г.Д. по гр.д.№275/2009г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: