Решение по дело №674/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Агенция А“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. "Сарафово", ул. "Лагуна" № 3, ет. 4, ап. 24-25, чрез управителя С.В.Ж., против Решение № 167/02.03.2023 г., постановено по АНД № 4649/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 648105-F663463/02.11.2022 г., издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на касатора, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита оспореното решение за немотивирано, като оспорва съставомерността на вмененото му нарушение. Излагат се и доводи за маловажност на констатираното нарушение. Моли се съдът да отмени оспореното решение и да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище поддържа подадената касационна жалба на сочените в нея основания.

Ответникът по касация - началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че дружеството „АГЕНЦИЯ А“ ЕООД, извършва продажба на стоки в това число бебешки и детски дрехи, от търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - електронен магазин www. bonbonkids.bg, като касаторът е санкциониран за това, че при извършена на 02.06.2022 г. проверка от инспектори на ГДФК, ЦУ на НАП, била направена поръчка от сайта на дружеството - www.bonbonkids.bg, на един брой Teto летен комплект за момиче на стойност 16,90 лева. Уговорено било доставката да бъде извършена чрез куриер до офис на „Еконт експрес“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“, ул. „Марица“, като при отваряне на пратката, от инспекторите било установено, че в нея няма наличен фискален касов бон/системен бон, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, за извършената продажба. В хода на проверката било установено, че дружеството има регистрирани и въведени в експлоатация фискални устройства - с индивидуален № DY360480 и № DT765328, находящи се в гр.Бургас, ж.к.“Лазур“ бл.145. Прието било, че дружеството не е изпълнило задължението си да регистрира всяка извършена продажба, чрез издаване на фискална касова бележка от регистрираното в обекта-ел.магазин фискално устройство в нарушение на чл. 25, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. ал. 118 ал. 1 от ЗДДС. За извършеното нарушение е съставен АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП.

За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. След анализ на доказателствата съдът е приел, че дадената правна квалификация кореспондира на установените факти. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Видно от ал. 4 на същата разпоредба, условията, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от същата наредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. В разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е предвидено когато лице по чл. 3, ал. 1 извършва продажби на стоки чрез електронен магазин, които се регистрират и отчитат чрез издаване на фискален бон на хартиен носител, бонът да се издава по реда на чл. 25, ал. 2 от наредбата. В случаите на предоставяне на услуги бонът се издава и предоставя на клиента най-късно при плащане на услугата. Когато лице по чл. 3, ал. 1 извършва продажби на стоки чрез електронен магазин, които се регистрират и отчитат чрез издаване на фискален/системен бон, генериран в електронен вид, бонът се издава и предоставя на клиента най-късно към момента, в който стоката напусне обекта, от който се доставя. В случаите на предоставяне на услуги бонът се издава и предоставя на клиента най-късно при плащане на услугата. / чл. 25, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ/.

Анализът на правните норми сочи, че задължението на касатора да издаде фискален касов бон възниква предварително – още при приемане на поръчката. В конкретния случай поръчката била направена чрез електронния магазин от органа по приходите, с оглед на което фискалният касов бон е следвало да бъде предаден на клиента от разносвача, при получаване на плащането на цената за доставената стока.

Неоснователни са възраженията на касатора, че стоката е била изпратена от физическото лице С.В.Ж. в лично качество, доколкото по делото безспорно се установява, че поръчката е направена от сайта www.bonbonkids.bg, който е регистриран именно на санкционираното дружество. На следващо място, от страна на касатора не са ангажирани доказателства, че дейността на „Агенция А“ ЕООД е била прекратена, в каквото насока са обясненията, дадени пред АНО.

Правилно районният съд е приел, че в случая не са налице основания за квалифициране на нарушението като "маловажен случай", по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, в каквато насока са възраженията на касатора. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В случая, се касае за неизпълнение на административно задължение, насочено към спазване на данъчната дисциплина и охраняване интересите на фиска, чрез своевременното и вярно регистриране и отчитане на всички продажби, представляващи основание за възникване на публични държавни вземания. Поради това самият законодател е определил този вид деяния като такива с висока степен на обществена опасност, видно от вида и размерите на определените за тях санкции. Същевременно, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид и като е достигнал до изводи аналогични на изложените районният съд е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон.

Освен, че е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, противно на наведените доводи в касационната жалба, въззивният съд е обсъдил и всички възражения, посочени във въззивната жалба, като аргументирано е достигнал до извода за тяхната неоснователност, който извод се споделя напълно и от касационната инстанция. В съответствие с доказателствата правилно е възприел фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за доказаност на визираното в НП административно нарушение. Посочил е също, че наложената имуществена санкция е в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС размер, поради което не подлежи на преразглеждане или изменение от съда.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас, XIV състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 167/02.03.2023 г., постановено по АНД № 4649/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: