Р Е Ш Е Н И Е № 260018
20.10.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 6 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от пълномощника юрисконсулт Б Р , против Р.Т.К.,
ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***0.
Ищецът твърди, че на 28.03.2019г. бил подписан Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ между „Креди Йес“ ООД, ЕИК ********* и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като с него сумите произтичащи от
договор за паричен заем № 601011 от дата 18.09.2018г., сключен между Р.Т.К. и
„Креди Йес“, са прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството – кредитор. Сочи, че договора за кредит съдържал изрична клауза,
която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. Излага, че длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от
страна на „Креди Йес“ ООД с Уведомително писмо, изпратено с известие за
доставяне, както и че „Кредит Йес“ ООД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 28.03.2019г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. Било изпратено по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомително
писмо до длъжника с изх.№ УПЦ-П-КРЙ/601011 от 10.05.2019г. за станалата
продажба от „Кредит Йес“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, но
писмото се върнало в цялост, като на 19.12.2019г. било изпратено писмо с изх.№
УПЦ-П-КРЙ/601011 повторно съобщение с
куриер, но не било върнато към момента на депозиране на исковата молба. Към
исковата молба прилага уведомление за извършената цесия, което да се връчи на
ответника, като в случай, че нейното връчване е по реда на чл.47, ал.1 от ГПК
излага подробни съображения във връзка с това, че за основателността на иска е
ирелевантно уведомлението за извършената цесия да е получено лично от длъжника.
Ищецът твърди, че на 18.09.2018г. „Кредит Йес“ ООД като заемодател и Р.Т.К.
като заемател бил сключен договор за паричен заем № 601011 при спазване на ЗЗД
и ЗПК. Съобразно сключения договор заемодателят се задължил да предостави на
заемополучателя под формата на заем парична сума в размер на 500 лева,
представляваща главница и чиста стойност на договора. Редът и условията, за
отпускането на заема били уредени в самия договор и общите условия към него, с
които ответникът се бил запознал и съгласил изрично и безусловно, като
удостоверил това обстоятелство с положения от него подпис върху договора за
заем. Заявява, че с полагането на подписа си върху договора за паричен заем,
заемополучателят удостоверил, че е получил заемната сума от представител на
заемополучателя, с което последния изпълнил своето задължение по сделката.
Погасителните вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовката и обслужването на заема определена
добавка, представляваща печалбата на заемодателя. Годишният процента на
разходите по заема бил фиксиран за срока на договора, като съгласно
разпоредбите на приложимите Общи условия не можел да бъде променян едностранно
от страна на заемодателя. Страните били уговорили обща стойност на плащанията
по договора в размер на 617,26 лева, като договорната лихва била в размер на
117,26 лева, която следвало да се изплаща на части с договорените месечни
погасителни вноски. Заемополучателят се бил задължил по процесния договор да
върне заемната сума в срок до 18.09.2019г. на 12 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер 51,44 лева, като първата вноска следвало да
бъде платена на 18.10.2018г., а последната била с падеж на плащане на
18.09.2019г. Сочи се, че срокът на договора бил изтекъл на дата 18.09.2019г. с
последната погасителна вноска и не бил обявен за предсрочно изискуем.
Съобразно клаузите на сключения договор
за заем, страните се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне
две от посочените в договора обезпечения – издаване на запис на заповед от
страна на заемателя, предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана от БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора
за заем до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума
за плащане по договора за заем, включваща договорна главница и лихва или
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
условията посочени в договора относно размер на осигурителен доход, да не са
поръчители по друг договор за заем, да не са заематели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със заемодателя, да нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни,
така и по погасени задължения и др. С подписването на договора за заем,
заемателят декларирал, че се счита за уведомен в случай, че в тридневен срок от
подписване на договора не представи договореното обезпечение, същият дължи на
заемодателя неустойка за неизпълнение на задължение, като предвид неизпълнение
на въпросното задължение, на длъжника била начислена неустойка в размер на
414,74 лева, която била разсрочена на 12 равни вноски в размер на 34,56 лева,
платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за
заем. Така погасителната вноска, дължима от заемодателя била в размер на 86,00
лева.
Съобразно приложимите Общи условия при
забава плащане на дължимите погасителни вноски заемателят дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава за всеки ден на просрочие, като в
тази връзка ответникът дължал сумата от 111,79 лева за периода 17.11.2018г.
/датата, на която бил станала изискуема първата неплатена погасителна вноска от
длъжника/ до датата на подаване на заявлението в съда, изчислени за всяка
отделна падежирала неплатена погасителна вноска.
Заемополучателят не заплатил изцяло
дължимия паричен заем към дружеството, като изплатената сума била в размер на
86 лева, с която били погасени както следва: неустойка – 34,56 лева; договорна
лихва: 34,44 лева и главница: 17,00 лева.
Предвид това за ищцовото дружество
възникнало правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника Р.Т.К. за дължимите суми.
Съдът бил уважил претеницята по образуваното ч.гр.д.№ 693/2019г., по описа на
РС – Средец и бил издал заповед за изпълнение, но тъй като длъжникът не бил
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение
била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което от своя страна обуславяло и
правния интерес от предявяване на настоящата
искова молба. Отправя искане да се постанови съдебен акт, по силата на
който да се признае за установено по отношение на длъжника Р.Т.К., че дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 465,56 лева –
представляваща главница по договор за заем; 100,26 лева – представляваща
договорна лихва за периода от 17.11.2018г. до 18.09.2019г.; 380,18 лева – неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 17.11.2018г. до
18.09.2019г.; 111,79 лева ––
представляваща обезщетение за забава за периода от 17.11.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от дата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноските, сторени в исковото и заповедното
производство.
В хода на производството ищеца поддържа
исковата молба, като релевира подробни съображения по същество на спора и
отправя искане за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Р.Т.К., чрез
пълномощника адв.Е.Д.. Релвира доводи, че извършената цесия все още не била
произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД,
тъй като препис от исковата молба и приложенията към нея били връчени по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК. Уведомяването за цесията не можело да произведе действие
и тъй като представителството на особения представител било по силата на
закона, а не договорно такова. Във връзка с претенцията за неустойка, особеният
представител счита, че не е установено неизпълнението на задължението, обуславящо
дължимостта на вземането за нея. Това от своя страна имало за последица
неоснователност на претенцията за неустойката. Отделно от това излага доводи,
че процесната неустойка излиза извън типичната си обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция, същата била уговорена с цел да се заобиколи императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПП, уреждаща максимален размер на годишния
процента на разходите, поради което на основание чл.21 от ЗПП била нищожна и
плащане по нея не се дължало. По тези съображения адв.Д. счита, че исковете с
правно основание чл.92 от ЗЗД следва да се отхвърлят като неоснователни. Сочи
подробни съображения във връзка с недължимостта на претендираното
юрисконсултско възнаграждение, а в условия на евентуалност, че следва да бъде
определено такова възнаграждение в минимален размер.
В проведените открити съдебни заседания
особения представител адв.Е.Д. – Н. поддържа отговора на исковата молба. Счита,
че прехвърлянето на вземането е недействително, тъй като липсвали доказателства
да е платена покупко – продажната цена. Отправя искане за отхвърляне на
исковата претенция.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за паричен заем №
601011 към искане № 66793 от 18.09.2018г. се установява, че „Креди Йес“ ООД е
предоставило на Р.Т.К. заем в размер на 500,00 лева, като страните са уговорили
месечен лихвен процент от 3,4%, ГПР от 49,368%, погасителна вноска в размер на
51,44 лева, като кредитът следва да бъде заплатен на 12 броя вноски, като
датата на първо плащане е 18.10.2018г., а датата на последното плащане е
18.09.2019г., посочена е и размера на общата сума за плащане по кредита –
617,26 лева. С процесния договор за уговорени и обезпечения – поръчителство на
едно или две лица, отговарящи на определени условия, както и едно от следните
обезпечения: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество,
банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на зеамтеля. При непредставяне
на уговорените обезпечения в срок от три дни се начислявала неустойка съобразно
чл.19, ал.2 от ОУ, като нейният размер е обективиран в чл.8 от договора за заем
и в процесния случай е начислена такава в размер на 414,74, платима на 12 равни
месечни вноски, ведно с дължимите вноски по самия заем, всяка в размер от 34,56
лева, като видно от представения погасителен план към договора за заем общия
размер на погасителната вноска е 86 лева /51,44 лева – вноска по заема и 34,56
– неустойка за обезпечението/.
В чл.4, ал.1 от
договора страните са обективирали, че с полагане на подпис от страна на
заемополучателката, удостоверявала получаването на заемната сума от 500,00
лева. Представено е молбата за отпускане
на процесната заемна сума с № 66793 от 18.08.2018г., с която ответницата
отправя волеизявление до „Креди Йес“ ООД за отпускане в заем на сумата от 500,00 лева.
По делото е представен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на взамения /цесия/ от 28.03.2019г., сключен между „Креди Йес“ ООД
и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с потвърждение за извършената
цесия от 08.05.2019г. от „Креди Йес“ ООД, както и Приложение № 1 от
08.05.2019г. към рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от
28.03.2019г., видно от които вземането на „Креди Йес“ ООД към ответницата по
договора за заем от о18.09.2018г. е прехвърлено изцяло на дружеството ищец.
Представено е и пълномощно от „Креди Йес“ ООД, с което упълномощава „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД да уведоми длъжника за извършената цесия, както и два
броя уведомителни писма от ищеца с дата 10.05.2019г. и 19.12.2019г., изпратени
до ответницата на адреса в село Бистрец, като видно от обратната разписка
връчителят е констатирал, че адресата се е преместил.
В настоящото производство е допусната Съдебно –
счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че задължението на
ответницата по процесния договор е главница – 465,56 лева, договорна лихва - 100,26 лева, неустойка за липса на
обезпечение – 380,18 лева, както и лихва за забава в общ размер от 139,06 лева,
начислена за периода от датата на възникване на задължението – 19.11.2018г. до
датата на делото – 28.09.2020г., включваща лихва за забава върху главницата в
размер на 67,13 лева, лихва за забава върху договорна лихва – 16,05 лева и
лихва за забава върху неустойката – 55,88 лева. В експертизата се сочи, че е
платена една погасителна вноска в размер на 86,00 лева, с която били погасени
както следва: 34,44 лева – главница по договора за паричен заем, 17,00 лева –
договорна лихва и 34,56 лева – нестойка за непредставяне на обезпечение. Съдът кредитира експертизата относно
констатациите за извършените погашения на кредита от страна на К., както и това
с изплатената сума от нея каква част от дължимото е погасено по пера –
главница, лихви и неустойки, както и относно посочените дължими суми за
главница, договорна лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение. Съдът не
кредитира експертизата относно посочения размер на лихвата за забава, тъй като
не е изчислена за исковия период, за който се претендира, а именно от
17.11.2018г. /датата на която е станала изискуема първата погасителна вноска/
до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, а именно –
28.10.2019г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание
чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 693/2019г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1641/30.10.2019г. по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Р.Т.К., за вземанията, предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е
приета за редовно връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване
на претендираната в заповедното производство сума в едномесечен срок от
съобщаването. Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4
от ГПК по отношение на всички вземания, предмет на заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид това е налице правен интерес от
предявения в настоящото
производство иск по чл.422 от ГПК, което от своя страна определя неговата допустимост.
Основателността на исковата претенция е обусловена от
установяването при условията на пълно и главно доказване на следните
материалноправни прeдпоставки: 1. наличие на валидно възникване на
твърдяното облигационно правоотношение; 2. изпълнени на задължението за
предоставяне на заемната сума; 3. изискуемост на претендираните вземания; 4. сключването на
договорите за прехвърляне на вземания, с които са прехвърлени претендираните
вземания. Относно претенцията за неустойка, следва да се установи, че същата е
уговорена между страните и е валидна, че задълженията от страна на лицето,
което я претендира са изпълнени или е налице готовност за изпълнение, както и
че задължението на лицето, от което се претендира неустойката не е изпълнено.
В настоящото производство се установи
наличието на облигационно отношение по Договор за паричен заем №
601011/18.09.2018г. между ответницата и ищцовото дружество, в качеството му на
цедент на прехвърлените му вземания от „Креди Йес“ ООД. От представените по
делото договор за прехвърляне на вземания, ведно с потвърждение и приложение
към него, се установи, че процесните вземания са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. Видно от представените договори за цесия,
приложенията към тях и потвържденията, същите са подписани от лица в качеството
на пълномощници и представляващи дружествата, с оглед на което са налице
волеизявления за пораждане на правните последици на въпросните сделки. В тази
връзка доводите на особения представител адв.Д. за недействителност на договора
за прехвърляне на вземанията, предвид
липсата на доказателства за заплащане на
покупно – продажната цена по договора за цесия са неоснователни, тъй като
действителността на въпросния договор по никакъв начин не е обусловена от
заплащане на уговорената с него цена, а касае въпроса за изпълнението на
облигационните задължения между цедента и цесионера.
Относно фактът на уведомяването на
длъжницата за извършената цесия, доколкото препис от исковата молба, ведно с
приложения към нея – включително и уведомителните писма за прехвърлянията на
вземанията, са връчени на особения представител, който я представлява в
настоящото производство, следва да се презумира, че е уведомена за цесията,
съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Още повече, че уведомяването на
длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има
значение при изследване на противопоставимостта на цесията на дъжника /и на
трети лица/, който може валидно и с погасителен ефект да плати на предишния
кредитор преди уведомяването. В настоящия случай няма данни по делото за
извършени плащания към предишния кредитор след подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, с което се претендират процесните суми, като такива оплаквания
не са и правени.
Относно обстоятелството, че К. е
получила отпусната в заем сума, настоящият съдебен състав намира следното.
Установи се, че ответницата е усвоила уговорената в кредита сума в размер на 500,00
лева, тъй като същата е подписала процесния договор за потребителски кредит, с
което е удостоверил получаването ѝ, съобразно предвиденото в нормата
чл.4, ал.1 от същия. Липсват по делото ангажирани доказателства, че ответницата
е погасил изцяло претендираната главница, като от приобщеното в настоящото
производство заключение на Съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
дължимия остатък от главницата е в размер на 465,56 лева. С оглед обстоятелството, че в
настоящото производство се установи, че заемната сума е предадена, то и
претенцията за главница е основателна. Основателна е и претенцията за договорна
лихва в размер на 100,26 лева, предвид нейния акцесорен характер спрямо
наличието на действителното вземане за главница по договора за заем, както и с
оглед валидната уговорка за процесната договорна лихва.
В хипотеза на срочен договор за кредит,
какъвто е и настоящия, неговата изискуемост настъпва с изтичане на неговия
срок. От съдържанието на процесния договор за потребителски кредит става ясно,
че последната дължима вноска по кредита е на дата 18.09.2019г., с оглед на
което изикуемостта на цялата заемна сума е настъпила с изтичане срока на
договора именно на тази дата – 18.09.2019г.
Относно претенцията за неустойка,
претендирана в настоящото производство, съдът намира следното:
Сключеният от ответницата договор за
потребителски кредит, намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на
чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника – потребител да върне предоставената парична сума.
Условие за неговата действителност е писмената форма – чл.10, ал.1 от ЗПК. При
преценката дали потребителският договор поражда правни последици е от
съществено значение установяване на обстоятелството дали същият е действителен,
като в тази връзка следва да се имат предвид разпоредбите на глава VI от ЗПК –
„Недействителност на договора за потребителски кредит, поради неравноправни
клаузи“, според които всяка клауза в договора за потребителски кредит с
фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по – голямо от
посоченото в чл.32, ал.4, е нищожна, а когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1 – 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Нормите на ЗПК, уреждащи материята за неравноправните
клаузи, съдържанието на договора за потребителски кредит и неговата
недействителност са повелителни. В тази връзка е налице и възражение от страна
на особения представител на ответника, че уговорената неустойка е нищожна.
С така уговорената процесната
неустойка се обезпечава изпълнение на едно непарично задължение, а именно за
предоставяне на обезпечение по сключения договор за заем, в указания в договора
срок. Неустойката обаче не е за неизпълнение на основното задължение по
договора – връщане на заетата сума, а за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечения по кредита, което е акцесорно по отношение на
главното задължение, като неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечението в договора не влияе пряко на изпълнението на главното задължение,
за което обаче в чл.7.1 от договора е предвидено, че за забава на вноските е
дължима законна лихва за всеки ден от забавата. С оглед изложените съображения
претендираната неустойка се основава на неравноправна клауза, доколкото с
нейното уговаряне потребителят е поставен в изключително неблагоприятно
положение спрямо търговеца, предоставящ кредита, да заплаща паричен ресурс при
непредставяне на обезпечение – предоставяне на поръчител в много кратък срок,
който трябва да отговаря на определени изисквания, както и едно от следните
обезпечения: ипотека, върху недвижим имот, залог върху движима веща, банкова
гаранция. В тази връзка въпросната неустойка е недействителна, тъй като е в
противоречие с добрите нрави, доколкото нейното уговаряне излиза извън
присъщата ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Ето защо исковата претенция за вземането за неустойка
в размер на 380,18 лева е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед гореизложените съображения, ответникът дължи
връщане единствено на главницата по договора за кредит в размер от 465,56 лева,
от която следва да се приспадне платеното по неустойката в размер на 34,56 лева
/видно от заключението на СЧЕ/, съобразно чл.23 от ЗПК, т.е. сумата от 431,00
лева, както и законна лихва върху главницата считано от подаването на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда на 29.10.2019г. до окончателното ѝ изплащане. С
оглед акцесорния характер на договорната лихва и валидното ѝ уговаряне,
същата е дължима в претендирания размер от 100,26 лева, начислена за периода от
17.11.2018г. до 18.09.2019г. /падежа на последната погасителна вноска/. Относно
претенцията за лихва за забава, същата е дължима само върху главницата считано
от настъпване на забавата за всяка една вноска от 17.11.2018г. до 28.10.2019г.
– датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК в съда, като след изчисление
от съда в calculator.bg установи, че размерът е 23,29 лева, с оглед на
което претенцията за разликата над 23.29 лева до пълния претендиран размер от
111,79 лева следва да се отхвърли като неоснователна.
Относно
разноските:
При този изход на спора на
разноски имат право и двете страни. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски пропорционално на уважената част от исковете. Същият е
доказал заплащането на държавна такса в размер на 175,00 лева, депозит за
особен представител в размер на 200,00 лева и депозит за възнаграждение на вещо
лице в размер на 150,00 лева. Претендира на основание чл.78, ал.8 от ГПК във
вр. с НЗПП да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100,00 лева. Общият размер на разноските за исковото
производство възлизат на 625,00 лева, като по съразмерност следва да му бъдат
присъдени 327,66 лева. За заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в общ размер на 25,00 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и
50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, като следва да му се присъдят по
съразмерност 39,32 лева. На ответницата не следва да се присъждат разноски, тъй
като такива не са направени от нейна страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Т.К., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***0, че дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от пълномощника юрисконсулт Б Р , сумата от 431,00 лева /четиристотин тридесет и един лева/
- главница по Договор за паричен
заем № 601011 към искане № 66793 от 18.09.2018г., сключен между „Креди Йес“ ООД
и Р.Т.К.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК на 29.10.2019г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 100,26
лева /сто лева и двадесет и шест стотинки/ - договорна лихва за периода от
17.11.2018г. до 18.09.2019г., сумата от 23,29 лева /двадесет и три лева
и двадесет и девет стотинки/ - обезщетение за забава върху главницата за
периода от 17.11.2018г. до 28.10.2019г.
– датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1641/30.10.2019г. по ч.гр.д.№ 693/2019г., по описа на Районен съд – Средец, II гр.състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
признаване за установено по отношение на Р.Т.К.,
ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***0, че
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от пълномощника юрисконсулт Б Р следните
суми, претендирани по Договор за паричен заем № 601011 към искане
№ 66793 от 18.09.2018г., сключен между „Креди Йес“ ООД и Р.Т.К.: исковата претенция за главница за
разликата над 431,00 лева до претендирания размер от 465,56 лева, исковата
претенция за неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
380,18 лева, дължимо за периода от 17.11.2018г. до 18.09.2019г., както и
исковата претенция за обезщетение за забава за разликата над 23,29 лева до претендирания
размер от 111,79 лева, начислена за периода от 17.11.2018г. до 28.10.2019г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1641/30.10.2019г. по ч.гр.д.№ 693/2019г., по описа на Районен съд – Средец, II гр.състав.
ОСЪЖДА Р.Т.К., ЕГН **********,*** и настоящ
адрес:***0, да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, сумата от 327,66 лева /триста
и двадесет и седем лева и шейсет и шест стотинки/, представляваща съдебно
деловодни разноски по съразмерност за исковото производство и сумата от 39.32 лева /тридесет
и девет лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща съдебно деловодни разноски по съразмерност за заповедното
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас.
Районен съдия:……………….....