№ 8
гр. Б. , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
Секретар:Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20201200501262 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от Р. В. С.
против Решение № 907526/28.09.2020г., постановено по гр. дело № 798/2020г. по описа
на Районен съд – Б.. Съдебният акт се обжалва в цялост. В жалбата се съдържат
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост на атакувания акт,
както и се сочи, че е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и непълнота на доказателствата. Сочи се, че първата инстанция неправилно е
тълкувала материалния закон. Ищецът С. не е подавал молба за напускане по взаимно
съгласие на дата 02.04.2020г., такава е подадена преди две години и то при липса на
съгласие, а в изпълнение на заповед на управителката на ответното дружество. Дори и
да се приеме, че такава молба е подадена на 2018г., то по същата е следвало да има
произнасяне от работодателя в 7 дневен срок. Прекратяването на трудовото
правоотношение две години по-късно се явява незаконосъобразно. Сочи се, че
изводите на районния съд не кореспондират с доказателствата по делото, като са
кредитирани единствено показанията на свидетелите на ответната страна. На
показанията на ищцовите свидетели не е дадена вяра, въпреки че същите са
незаинтересовани от изхода на делото. Прави се искане за отмяна на атакувания акт и
уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор по жалбата. Сочи се, че
решението е правилно и следва да бъде потвърдено. По делото било безспорно и
категорично установeно, че ищецът е подал молба за прекратяване на трудовото му
правоотношение преди издаване на процесната заповед. Същият не е възразил при
получаване на заповедта, посочвайки че не е подавал молба за прекратяване на
трудовото правоотношение, а такава реакция е последвала едва на следващия ден и
при консултация с адвокат. Прави се искане за потвърждаване на обжалвания акт,
1
претендират се разноски.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при
извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Пред районния съд са ангажирани писмени и гласни доказателства, от които се
установява следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че жалбоподателят – ищец в първоинстанционното
производство, е работил при ответното дружество въз основа на трудов договор от
дата 14.11.2014г. на длъжността „Автомонтьор“. Работодателят не оспорва, че
последното получено БТВ от ищеца преди уволнението /за месец март/ е в размер на
1013г. Не е спорно и това, че със Заповед № ЛС-01-58/02.04.2020г., издадена от
управителя на ответното дружество, трудовото му правоотношение е прекратено,
считано от 02.04.2020г. по взаимно съгласие. Заповедта е връчена лично на ищеца на
същата дата.
Пред районния съд и пред настоящата съдебна инстанция са ангажирани писмени
доказателства, от които се установява, че след прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът е регистриран в Бюрото по труда като безработно лице
/справката е до 09.10.2020г. и обхваща шестмесечния процесен период/.
По делото не е спорно и това, че ищецът собственоръчно е написал молба
адресирана до работодателя, в която е обективирано желание за освобождаване от
длъжност. В молбата не е посочена дата. Спорният по делото въпрос е на коя дата
ищецът е подал молбата си до работодателя. В исковата молба твърденията са, че тази
молба е подадена и подписана още през 2018г., по искане на работодателя, като такава
била практиката при ответния работодател. Твърденията в писмения отговор по реда
на чл. 131 ГПК са, че молбата е депозирана лично от ищеца на 02.04.2020г., за което е
поставен входящ номер и на която дата трудовото правоотношение е прекратено.
За момента на депозиране на молбата за прекратяване на трудовото
правоотношение по делото са ангажирани гласни доказателства и от двете страни.
В качеството на свидетели са разпитани лицата С.С., Л.Х. и Д.К.. И тримата сочат,
че са работили в ответното дружество, като понастоящем трудовите им
правоотношения са прекратени и св. Х. води дело за уволнението си. Свидетелите
посочват, че било практика постъпващите на работа в ответното дружество
предварително да подават молби за напускане. Такива подписали св. С. и св. К..
Ищецът споделил със свидетелите, че също е подал такава молба предварително без
дата. Свидетелят Х. също е бил принуждаван да подписва такива молби, но той
отказвал и затова впоследствие бил уволнен дисциплинарно.
Свидетелката В.С., съпруга на ищеца, твърди че съпругът й не е имал намерение да
напуска работа. Работодателят му го притискал да подпише молба за напускане, но той
отказал. Споделил й че преди това има стара молба, която е за напускане, но нова не е
подавал.
Св. З.Д., посочва че работи в ответното дружество на длъжността технически
секретар. На 02.04.2020г. ищецът се явил в ответното дружество, разговарял с
управителката, след което лично оставил молбата си за напускане на свидетелката.
След това последната входирала молбата в деловодството, където се поставил синият
2
печат и входящ номер.
Свидетелката Г.Г. посочва, че работи при ответника на длъжността „Главен
счетоводител“. На 02.04.2020г. била уведомена, че ще има служител, чието
правоотношение се прекратява. Направени били необходимите проверки за липси и
още същия ден му била връчена заповедта за уволнение, като към молбата била
прикрепена и молбата му за напускане. На същата дата св. З.Д. също е била на работа.
Свидетелката Б.З. сочи, че работи при ответника на длъжността „Ръководител
направление Финанси“. На 02.04.2020г. видяла ищецът да оставя документи при З.Д..
Впоследствие от колегите разбрала, че е молба за напускане. За установяване на
обстоятелството дали св. Д. е била на работа на 02.04.2020г. като доказателство е
представена разпечатка, удостоверяваща достъпа до административната сграда, от
която е видно, че на процесната дата било регистрирано влизане на служителя Д. в
07.58 часа и в 13.33 часа.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове по чл. 344, ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ, с които е
направено искане заповедта, с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено
да бъде отменена, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност и да му бъде изплатено обезщетение за оставане без работа за период от шест
месеца.
Исковете са отхвърлени като съдът е приел, че е изпълнен фактическият състав за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните.
Настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният акт е неправилен и
незаконосъобразен предвид следните съображения:
На осн. чл. 325, т. 1 КТ трудовият договор може да се прекрати по взаимно съгласие
на страните. Фактическият състав изисква всяка от тях да направи категорично
писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение.
Взаимното съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният между тях
трудов договор са престане да съществува. Константна и категорична е практиката на
ВКС, че взаимното съгласие се отнася и до датата, на която трудовият договор се
прекратява. Несъвпадението на волята на страните относно датата на прекратяване на
трудовия договор означава липса на съгласие.
В конкретния казус липсва както дата, на която е депозирана молбата от ищеца за
освобождаването му от длъжност, така и волеизявление относно това от коя дата
процесното правоотношение следва да бъде прекратено.
Ищецът оспорва да е подавал молба за освобождаване от длъжност на дата
02.04.2020г., като твърди че такава е подадена, но по изрично настояване на
работодателя още през 2018г. При наличие на такова изрично оспорване по делото не
беше доказано по категоричен и безспорен начин, че молбата е подадена на
02.04.2020г. В тази връзка работодателят, чиято е доказателствената тежест, ангажира
гласни доказателства. Свидетелката З.Д. посочва, че молбата е подадена лично от
ищеца на процесната дата. Сочената свидетелка обаче е служител при ответника и с
оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК се явява заинтересовано лице, поради което и
категорично на показанията й не може да бъде дадена вяра, доколкото липсва
категорично друго доказателства в подкрепа на твърдяното от нея и подкрепящо
ответната теза. Останалите свидетели, също служители при ответника, не установяват
3
правно-релевантния факт на подаване на молбата. Сочат, че на 02.04.2020г. ищецът е
бил в дружеството и му е връчена процесната заповед. Входящият номер върху
молбата също не доказва обстоятелството, че е подадена именно на дата 02.04.2020г.,
доколкото същият се поставя от работодателя, поради което и не може да се приеме, че
е налице достоверна дата, която да обвърза ищеца. Установяване на точната дата на
подаване на молбата е от съществено значение с оглед на това, че разпоредбата на чл.
325, ал. 1, изр. 2 КТ изисква работодателят да отговори на отправеното предложение в
седмодневен срок, в противен случай предложението не се смята за прието и трудовото
правоотношение не се прекратява.
На следващо място по делото липсват доказателства за това, че е налице постигнато
съгласие между страните и по отношение на датата на прекратяване на трудовото
правоотношение. В практиката на ВКС се приема, че при наличие на съдебен процес,
при който е оспорено основанието по чл. 325, т. 1 КТ за прекратяване на договора и
във връзка с това оспорване се установи, че датата от която се иска прекратяването не е
изписана от предложителя и същата не се установява с други доказателствени средства
не може да се приеме, че е постигнато съгласие относно тази дата и следователно, че е
налице прекратяване на договора по взаимно съгласие. Настоящият случай е именно
такъв. В писмената молба на ищеца, адресирана до работодателя /дори и да се приеме,
че е подадена на 02.04.2020г./ липсва посочване на датата, от която следва да се
прекрати договорът. Работодателят не е установил при условията на пълно и пряко
доказване, че работникът е посочил датата, от която договорът следва да се счита
прекратен, поради което не може да се приеме, че има воляизявление в тази насока.
При тази хипотеза не е изпълнен фактическият състав на хипотезата на чл. 325, ал.1
КТ. Следователно прекратяването на трудовия договор на това основание е незаконно
и следва да бъде отменено.
В посочения по-горе смисъл е многобройната практика на ВКС, част от която е
Определение № 249/20.03.2019г. на ВКС по гр. дело № 10/2019г. IV г.о. ГК; Решение №
60/07.05.2015г. на ВКС, постановено по гр. дело № 5467/2014г. на III г.о. ГК; Решение
№ 4/21.02.2012г., на ВКС по гр. дело № 278/2011г. IV г.о. ГК.
Обстоятелството, че ищецът е подписал заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение без забележки и това, че не сезирал компетентните органи не
променят горните изводи на съда. Дали едно лице ще сезира или не компетентни
органи във връзка с нарушени трудови права е негово лично право, неупражняването
на което не може да се тълкува в негова вреда. На следващо място полагането на
подпис от страна на работника при връчване на заповедта удостоверява единствено
факта на извършеното връчване, а не наличие на съгласие за прекратяване, поради
което не може да се направи извод за това, че след като е подписал заповедта
уволненият служител е бил съгласен с прекратяването на трудовото правоотношение,
поради обективирано взаимно съгласие. В посочения по-горе смисъл са Решение №
10/01.02.2017г., постановено по гр. дело № 2801/2016г. III, Г.К. на ВКС и Определение
№ 568/23.04.204г. на ВКС по гр. дело № 954/2014г. IV г.о, Г.К.
С оглед на изложеното предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен, като се отмени като незаконосъобразна
Заповед № ЛС-01-58/02.04.2020 г. на управителя на „В.. и к...” ЕООД - Б., с ЕИК
81104.. със седалище и адрес на управление в Б., ул. „...” № 3, представлявано и
управлявано от инж. Р.Д. - управител.
Предвид уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ основателен се явява и искът
4
по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като жалбоподателят следва да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност – „автомонтьор” с място на работа „Направление
производствено - техническо, отдел автотранспортна дейност”
Напълно основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на
обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца. Такова се претендира с
исковата молба за периода 02.04.2020г. - 02.10.2020г. в размер на 6078 лв., ведно със
законната лихва. Работодателят не оспорва, че последното получено от ответника БТВ
е в размер на 1013 лв. /вж. становище на лист 58 от делото/. Пред настоящата съдебна
инстанция, а и пред районния съд, са ангажирани доказателства – служебни бележки от
агенцията по заетостта, с които се установява че за целия процесен период ищецът е
бил без работа. Ето защо и предявеният осъдителен иск се явява напълно основателен и
ще следва да се уважи в пълния му размер, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното ѝ плащане.
Предвид на изложеното по-горе ще следва обжалваният акт на първата инстанция да
бъде отменен изцяло и вместо него се постанови решение, с което исковете по чл. 344,
ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ да бъдат уважени така, както са предявени.
По разноските:
С оглед изхода на спора ще следва ответното дружество да заплати на жалбоподателя
сторените пред районния съд и пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер
на общо 1200 лв., дължими за заплатени адвокатски възнаграждения.
По дължимите държавни такси в полза на съда:
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ще следва работодателят да заплати по сметка на съда
дължимите държавни такси по предявените искове както за въззивната, така и на
първата инстанция, които са в общ размер на 604,68 лв. /403,12 лв. в полза на районен
съд - Б. и 201,56 лв. в полза на Окръжен съд - Б./.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 907526/28.09.2020г., постановено по гр. дело №
798/2020г., по описа на Районен съд - Б., като неправилно и незаконосъобразно и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА уволнението на Р. В. С., с ЕГН **********, с адрес за контакти в гр. Б.,
ул. „..“ № 24, ет. 2 за незаконно и ОТМЕНЯ Заповед № ЛС-01-58/02.04.2020 г. на
управителя на „В.. и к...” ЕООД - Б., с ЕИК 81104.. със седалище и адрес на управление
в Б., ул. „...” № 3, представлявано и управлявано от инж. Р.Д. - управител;
ВЪЗСТАНОВЯВА Р. В. С., с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност - „автомонтьор” с място на работа „Направление производствено -
техническо, отдел автотранспортна дейност” при „В.. и к...“ ЕООД; ОСЪЖДА „В.. и
к...“ ЕООД Б., с ЕИК 81104.., със седалище и адрес на управление в Б., ул. „...” № 3,
представлявано и управлявано от Р.Н.Д. - управител да заплати на Р. В. С., с ЕГН
**********, с адрес за контакти в гр. Б., ул. „..” № 24, ет. 2 обезщетение за времето,
през което е останал без работа поради уволнението за периода 02.04.2020 г. -
02.10.2020 г. в размер на 6078,00 (шест хиляди седемдесет и осем) лева, ведно със
5
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
27.05.2020г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „В.. и к...“ ЕООД Б., с ЕИК 81104.., със седалище и адрес на управление в
Б., ул. „...“ № 3, представлявано и управлявано от Р.Н.Д., да заплати на Р. В. С., с ЕГН
**********, с адрес за контакти в гр. Б., ул. „..“ № 24, ет. 2 сторените по делото
разноски за първа и втора инстанция в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лева).
ОСЪЖДА „В.. и к...“ ЕООД Б., с ЕИК 81104.., със седалище и адрес на управление в
Б., ул. „...“ № 3, представлявано и управлявано от Р.Н.Д., да заплати по сметка на
Районен съд - Б. държавна такса в размер на 403,12 лв. (четиристотин и три лева и
дванадесет стотинки).
ОСЪЖДА „В.. и к...“ ЕООД Б., с ЕИК 81104.., със седалище и адрес на управление в
Б., ул. „...” № 3, представлявано и управлявано от Р.Н.Д., да заплати по сметка на
Окръжен съд - Б. държавна такса в размер на 201,56 лв. (двеста и един лева и петдесет
и шест стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6