№ 495
гр. Смолян, 04.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно
гражданско дело № 20235400500470 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:20 часа се явиха:
Жалбоподателят В. С. К., редовно призована, се явява лично и с
пълномощника си адв. Венета Р. - надлежно упълномощена отпреди.
За въззиваемия Средно училище „Свети Свети Кирил и Методий“
- гр. Рудозем, редовно призован, се явява Директора С. К. и адв. К. Р.-В. –
надлежно упълномощена.
Адв. Р.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. Р.-В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки и следва да бъде даден ход
на делото, затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава ход на делото.
Докладва се Въззивната жалба.
Адв. Р.: Поддържам Въззивната жалба с оплакванията в нея.
Адв. Р.-В.: Оспорвам Въззивната жалба. Поддържам отговорът, който
сме депозирали на тази въззъвна жалба. Имам възражения по доклада. На
стр. 5, 6 и 7 от доклада, според мен е техническа грешка, е посочено, че сме
депозирали Отговор на въззивната жалба. В долния пасаж на стр. 5 е
1
записано: „Твърди се, че първоинстанционният съд не е отговорил на всички
наведени от К. възражения…“ Твърди се във Въззивната жалба и ние сме
отговори на това твърдение във Въззивната жалба, просто е пропуснато. Така
както е записано излиза, че ние твърдим, че не са отговорили на всички
възражения на г-жа К.. По същия начин е и на стр. 6 втория пасаж по средата
на страницата, както и на стр. 7 средния пасаж: „Твърди се, че Районния съд
не е съобразил, че е нарушено изискването на чл. 193 от КТ....“ Това се
твърди във Въззивната жалба, ние просто отговаряме на нея.
Адв. Р.: Моля да приемете уточнените, което колегата прави. Очевидно
се касае за техническа грешка.
Съдът намира, че следва да бъде обявен за окончателен проекта за
доклад, изготвен с Разпореждане № 462 от 3.11.2023 година по ВГД №
470/2023 година по описа на Окръжен съд – Смолян, като на стр. 5 в израза:
„Твърди се, да се вмъкне във Въззивната жалба, „че първоинстанционният
съд не е отговорил на всички наведени от К. възражения“. По същия начин и
на стр. 6 от доклада в изречението: „Твърди се във Въззивната жалба, че
работодателят е изложил множество правни норми във връзка с чл. 187, ал.
1, т. 10 от КТ…“, както и на стр. 7 в израза: „Твърди се.. да се вмъкне във
Въззивната жалба, „…че Районен съд не е съобразил, че е нарушено
изискването на чл. 193 от КТ...“ и затова
О П Р ЕД Е Л И :
Обявява за окончателен проекта за доклад, изготвен с Разпореждане №
462 от 3.11.2023 година по ВГД № 470/2023 година, ведно с направените
поправки, посочени от пълномощника на въззиваемата страна.
Адв. Р.: Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Спорът
между страните е във връзка с прилагането на закона и обсъждането на
доказателствата. Представям Списък с разноските, който обобщава и двете
съдебни инстанции, като правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна, в случай че Съдът се наложи да
присъжда тези разноски.
Адв. Р.-В.: Уважаеми Въззивни съдии,
Считам делото за изяснено от фактическа и правна страна. Заявявам, че
считам Въззивната жалба за неоснователна по съображения, които подробно
2
сме изложи в Отговора на въззивната жалба. Претендираме разноски по
списък, който представям ведно с доказателства за платения хонорар.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и
ще следва да бъде приключено съдебното дирене и даден ход по същество,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
Приключва съдебното дирене.
Дава ход по същество.
Адв. Р.: Уважаеми Окръжни съдии,
От името на доверителката ми моля да се произнесете с Решение, с
което приемете Въззивната жалба за основателна, поради което да отмените
решението на Районен съд - Мадан и с решене по същество да уважите
заявеното искане в петитума на Исковата молба, а именно: да отмените като
незаконосъобразна заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„Забележка“. Подробни са съображенията ми и правните аргументи във
Въззивната жалба и няма да ги повтарям пред Вас. Според мен не се налага и
да обсъждам изложеното в Отговора на въззивната жалба, още по-малко на
забележките свързани с това дали съм прочела или не съм прочела решението
и производно от това какви оплаквания съм формулирала, това е без правно
значение, но искания ми извън това, което съм посочила са в следния смисъл:
Моля Ви да приемете за съществено и правно значимо за доверителката
ми, дали спрямо нея ще бъде наложено или ще действа в нейното трудово
досие налагането на забележката, и не защото да кажем това е най-ниската
степен наказание, но първо трябва да посоча, че производният въпрос е
принципен. Той опира и до морални измерения, сочещи на извода дали тя е
допуснала нарушения на трудовата дисциплина и какви точно, а производни
от налагането и прилагането на това наказание спрямо доверителката ми се
прилагат и други негативни за нея последици. Затова казах, че действието на
това наказание е правно значимо за нея, като то е, освен морално
неприемливо, поради това, че тя счита че е незаконосъобразно, но има
финансови измерения, които са свързани с невъзможността й тя да ползва
привилегии, свързани с коледни надбавки, такива за 24 май, които се полагат
на всички учители, за началото на учебната година, и най-вече налагането и
3
прилагането на това наказание има спрямо доверителката ми санкцията, тя да
не може да израства кариерно, правила за което са уредени в Наредба № 12
от 1.09.2016 година за статута й по професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти. Правния спор се свежда
до въпросът: допуснати ли са нарушения, доказани ли са те и най-сетне
законосъобразно ли е наложено дисциплинарното наказание. При отговора на
този въпроси Ви моля, да се произнесете с решение по същество, но като
поставите на своето внимание самата заповед, в нейния чист вид, без да се
влияете от вмъкваните в хода на съдебното разследване на производството
пред първата инстанция, а и сега в Отговора на въззивната жалба нови
аргументи, нови твърдения, нови доказателства. Задължение на Съда е да
провери законосъобразността само на база това, което е посочено в самата
заповед. В тази връзка моля да съобразите възраженията ни още в Исковата
молба по въпросите, което само ще маркирам, а те са: налице ли са
доказателства, които са инкорпорирани в самата заповед, относно
допускането на нарушенията. Тук отварям скобата и това, което искам да
влияе на Вашето решение е, нововежданите твърдия в хода на съдебното
производство и новите доказателства за тези твърдения, в това число и
развитите във Въззивната жалба аргументи. Вторият въпрос е, дали
работодателят се е позовал на верните правни норми и то по такъв начин, че
да е безспорно ясно с кои свои нарушения, с кои свои задължения от
материалните закони доверителката ми е допуснала, какви нарушения. Тук
искам да подчертая, че действително в заповедта са посочени множество -
повече от 10 (десет) за всяко от нарушенията правни норми и правни
квалификации, които дори са взаимоизключващи се. Важно е за досието за
всеки работник и в бъдеще, при преценка на друго негово поведение дали той
е злоупотребил с доверието на работодателя, дали е допуснал грубо
нарушение на трудовата дисциплина, като това е съществено във връзка с
преценка на бъдещата стойност, на налагане на следващо наказание и т.н.
Развила съм подробни съображения във Въззивната жалба по въпроса, че
ползваните правни основания като квалификации са взаимопротиворечиви,
посочени са в цифрово изражение от разпоредби на Правилника, на Кодекса
на труда, но те не кореспондират с изложената също в самата заповед
фактическа обстановка.
Много същественото нарушение от тук насетне в решението на
4
първоинстанционния съд е това, че използвала съм термина „че Съдът е
подмени волята на работодателя“ по следната причина:
Като е наложил едно наказание „забележка“ за няколко нарушения и
като е приел, че едно от тях не е допуснато, всъщност Съдът не е бил
свободен да потвърди заповедта за налагане на това наказание, защото
работодателят е искал да приложи едно наказание, но формирано от три
приети от него като допуснати нарушения. Моля в тази насока да вземете
предвид подробните съображения.
Връщам се и на нарушенията, които все пак Районният съд е приел, че
са допуснати и Ви моля да съобразите дали те на фона на отпадането на едно
от нарушенията и на фона на фактологията за другите две, действително
спрямо доверителката ми следва да бъде потвърдено наказанието. Едно от
нарушенията е - закъснения дали за работа, или за влизане в час с 3 (три)
минути. Действително в закона е предвидена дисциплинарна отговорност при
закъснение за работа, но съгласете се, че 3 (три) минути на всеки човек в
живота може да се наложи да закъснее. Не искам да давам пример със себе
си, но аз например често ми се налага да закъснявам… Тези 3 (три) минути за
влизане в час, според мен без съмнение показват тенденциозност при
прилагане на дисциплинарната отговорност спрямо В. К..
Другото прието като осъществено от фактическа страна нарушение е
една ситуация с ученик от 5 (пети) клас, спрямо който доверителката ми
направила забележка „И другата ръка ли искаш да ти я гипсират?“ Оттук
насетне се започнаха въвеждане на едни тълкувания, какво точно е искала да
каже, че била заплашила детето, че то било страсирано. Все аргументи и
мотиви, които бяха навеждани в защитата в хода на съдебното производство
както пред първата инстанция, така и пред Вас в Отговора на въззивната
жалба. Тук следва да има значение за решението на Съда и за обстоятелството
какво точно се е случило при разискването на въпроса за тази случка в
Координационен съвет, в Етична комисия и какво отношение все пак е
проявила доверителката ми към създала се ситуация. Тя е признала грешката,
под условие, че това нейно поведение или тази нейна реплика по някакъв
начин е притеснила детето. Но тук въобще не може да се говори за заплаха
или всяване на страх спрямо ученика. Нещо, което така и не става ясно нито
от заповедта, какво точно работодателят е приел, че доверителката ми е имала
5
предвид под тази реплика, за да се тълкува по-нататък, но само в съдебния
процес като нещо, което е застрашило емоционалното, или физическото, или
друго здраве на детето. Конкретно от предпоставки, които трябва да се
съобразяват с при налагане на наказанието, много съществено е и какво е
отношението на съответния субект на дисциплинарна отговорност към
поведението му, което се санкционира или предстои да се санкционира и ще
видите в материалите, които са събрани по повод проверка на случай, че
съвсем чистосърдечно, добронамерено К. е изразила критика към своето
поведение. Тя критично се е произнесла и изразила и по въпроса за своите 3
(три) минути, с които е закъсняла. Фактът, че е наложена най-ниското по
степен наказание „Забележка“ по никакъв начин не би следвало според нас да
омаловажава последиците все пак от налагането на тази забележка. На това
отгоре, в хода на работата на Етичната комисия, в Координациония съвет на
нея й е обърнато внимание и това е послужило достатъчно, за да се поправи
тя и да не допуска впоследствие други нарушения, ако се приеме че те са
такива.
Смятам, че на този фон, при отменя и при липса на доказателства за
допускане на едно от нарушенията, макар и най-ниската степен - наложната
забележка, се явява несъразмерно тежка с поведението на доверителката ми,
поради което Ви моля обсъждайки и подробните ни съображения да се
произнесете с исканото от нас решение, като моля да ни присъдите
разноските и за двете съдебни инстанции.
Адв. Р.-В.: Уважаеми Въззивни съдии,
Както казах преди малко считам Въззивната жалба за неоснователна по
съображения, които подробно сме изложили в Отговора на въззивната жалба.
В наведените в днешно съдебно заседание твърдения ще изразя
следното становище:
Не мога да се съглася с изложените съображения за това, че
първоинстанциония съд е подменил волята на работодателя. Волята на
работодателя, както е видно от заповедта е, госпожа К. да бъде наказана за
редица нарушения на трудовата дисциплина, които са подробно изброени в
оспорената заповед, като явно не се отнася към тенденциозно към г-жа К., тъй
като за 3 (три) нарушения на трудовата дисциплина, той е избрал да й наложи
най-ниското по степен наказание, а именно: „Забележка“. Точно изборът на
6
наказанието което е наложено, показва липсата на тенденциозност по
отношение на наказанията наложени за нарушенията на г-жа К.. Не мога да се
съглася и с изложеното но процесуалния представител на г-жа К., че са
вмъкнати нови аргументи и доказателства в първата инстанция и във
въззивната такава. Позицията на довереното ми училище, е все една и съща, и
тя е изразена както пред първата инстанция, така и пред въззивната
инстанция, в Отговора на исковата молба и в Отговора на въззивната жалба.
Не сме навеждали нови аргументи, не сме навеждали нови доказателства.
Доказателствата, които се събираха в първата инстанция, бяха в отговор на
изложеното в Исковата молба и с цел доказване извършените нарушения в
трудовата дисциплина. Работодателят не е длъжен да представя със заповедта
такива доказателства. Той ги е представил при искането за отмяната й в
съдебното заседание какъвто е процесуалния ред.
По отношение на изразения морален финансов мотив и че наложеното
наказание е пречка за кариерно израстване на г-жа К., считам че същата ако
има такива притеснения морални и финансови, за развитие на кариерата си не
би следвало да допуска нарушение на трудовата дисциплина, но въпреки това
считам, че това не е правен аргумент за отмяна на процесната заповед, още
повече, че знаем че трудовите наказания се отразяват в досието, които през
определен период ще са заличени, така че едва ли ще бъдат пречка за нейното
кариерно израстване.
Изложи се твърдение в настоящото съдебно заседание, че работодателят
преди да наложи дисциплинарното наказание е извършил тълкувания какво е
искала точно да каже г-жа К. и дали детето Денис е било заплашено, като се
твърди, че г-жа К. не е имала предвид това, което е възприело детето.
Възприятието и тълкуването на репликата от г-жа К. не е от значение. Тя
може действително да не е искала да заплаши детето, но е безспорен факт, че
детето е било толкова уплашено, че отказва да идва на училище. В училището
е постъпил сигнал от неговата майка и именно поведението на детето,
неговият страх и поведението на майката, както и притесненията й са
основание да се наложи дисциплинарното наказание. Тука не става въпрос за
тълкува - ти си казал това, ама имаше предвид и нещо друго. Не! Ние говорим
за факти и е факт, че детето се е страхувало да идва на училище, което не е
целта на учебния процес и е недостойно като поведение на един учител –
вместо да приобщи детето към учебния процес, той го отказва от него.
7
По така изложените в Отговора на въззивната жалба съображения и по
заявеното днес в съдебното заседание, Ви моля да оставите
първоинстанционното решение в сила като правилно и законосъобразно.
Реплика адв. Р.: В делото се съдържат доказателства, че от
учителският колектив е наблюдавано видеозаснемането в класа, като след
тази забележка, която учителят е отправил, детето по никакъв начин не е било
притеснено. Това го каза и майката при изслушването й. Колегата може би не
съм била достатъчно ясна и не ме разбра: посочено само по себе си
цитираните изявления на доверителката ми в заповедта, по никакъв начин не
са анализирани. Това, че детето е било заплашено, като един вид му е казала
госпожата да не се клати на стола, е тълкуване което го прави ответната
страна в хода на съдебното производство. В самата заповед по никакъв начин
не разискван въпроса: „Защо това е нарушение? По какъв начин то е
рефлектирало, като учителят е направило забележка на детето да стои мирно.
Репликата: „И другата ръка ли искаш да ти я гипсират?“ как можем да я
тълкуваме? Помислете и Вие по тези въпроси.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решението си на 3.01.2023 година.
Заседанието се закри в 11.45 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8