№ 361
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Махмудиева
Членове:Снежана Бакалова
Даниела Х.а
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502626 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалби на двете страни срещу
Решение № от 16.05.2022 г. по т. д. № 85/2020, по описа на Окръжен съд -
Кюстендил.
В жалбата си малолетните ищци Е. Х. В. и В. Х. В., чрез тяхната майка
и законен представител Д. Р. Т., подадена чрез пълномощниците им адв. Н. Д.
и адв. Ж. Т., твърдят, че обжалват Решение от 16.05.2022 по т.д.№ 85/20 по
описа на Окръжен съд - Кюстендил, в частта, в която е отхвърлен предявения
от тях срещу ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“АД иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП настъпило на 02.07.2020г.,при
което е причинена смъртта на техния баща Х. В. В., ведно със законната лихва
за забава, считано от 04.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, с
правно основание чл. 432 ал.1 от ГПК над размера от 150 000лв. до 250 000лв.
за всеки от тях. Обжалват решението и в частта, в която законната лихва за
забава върху обезщетението и лихвите не е присъдена от 26.08.2020г на
основание чл. 497 ал.1 т.1 от КЗ. Считат постановеното решение в
обжалваната част за неправилно, незаконосъобразно и постановено при
1
нарушение на процесуалните правила. Твърдят, че неправилно е приложен чл.
52 от СК, както и че решението в тази си част не е съобразено с практиката на
съдилищата. Излагат съобраЖ.я относно нарушаване на материалния и
процесуални закон при определяне размера на дължимите обезщетения.
Цитират съдебна практика, която намират за аналогична на случая. Посочват,
че КОС неправилно е приел, че семейството на ищците и техния баща не би
могло да се характеризира, като стабилна семейна структура, тъй като те не са
живели непрекъснато физически заедно, като считат, че в модерния свят при
наличните начини за комуникация, емоционалната близост не може да се
отъждестви с физическата такава. Считат, че при определяне размера на
обезщетението следва да се вземат предвид процесите на инфлация в
страната, тъй като в противен случай то няма да отговоря на критериите за
справедливост.
Молят да бъде отменено решението в обжалваните части и постановено
ново по същество, с което бъдат уваЖ. исковете им до размера от по 250
000лв. общо за всеки от тях, както и иска за присъждане на законната лихва
за забава върху обезщетение и лихви, считано от 26.08.2020г. до изплащането
им. Претендират разноски за двете инстанции.
Постъпило е в срок и допълнение на въззивната жалба от тези
жалбоподатели, в което същите твърдят, че не са доказани приетите от съда
влошени отношения между майката на ищците и баща им, както и че те нямат
отношение към връзката на ищците с техния баща.
Постъпил е отговор на жалбата, в който същата се оспорва изцяло.
В жалбата си ответникът ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“АД обжалва
решението в частта, в която искът е уважен над размера от по 50 000лв. до
150 000лв.за всеки от ищците.Твърди, че е изплатил доброволно на ищците
посочените суми. Счита постановеното решение за неправилно относно
приетата липса на съпричиняване от страна на бащата на ищците Х. В. В.,
който е предприел маневра обратен завой, която не е довършил, като е
започнал двиЖ.е назад и полоЖ.ето на автомобила му е било основната
причина за настъпване на ПТП. Твърди също така, че при определяне размера
на обезщетението неправилно не било отчетено, че част от причините за
поведението и психическата нестабилност на ищците, било поведението на
тяхната майка, която създала друго семейство, в което живеели те и не била
2
осигурена подкрепяща среда, в която те да преодолеят по-бързо негативните
последици. Твърди, че съдът не е диференцирал вредите, тъй като по-
голямото дете е познавало повече баща си и е било по-близко с него, поради
което е претърпяло и по-значителни вреди от малкото, което е било на много
ниска възраст. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и
постановено ново, с което исковете бъдат отхвърлени над размера от по
50 000лв. за всеки от ищците. Моли да бъде изменено решението в частта за
разноските пред първата инстанция и да бъдат присъдени разноски за
въззивната.
В срок е депозиран отговор от ищците, в който се оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
Решението е влязло в сила в частта, в която е осъдена ответната страна
да заплати на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди от по 50
000лв.
По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, в
обжалваната част приема следното:
От събраните доказателства се установява следното от фактическа
страна:
Малолетните ищци Е. Х. В. и В. Х. В. са деца на Х. В. В. и се
представляват от тяхната майка и законен представител Д. Р. Т..
Родителите на ищците не са били в брак към момента на тяхното
раждане и децата са били припознати от бащата. Майката и децата са
живеели отделно от бащата, който имал сключен граждански брак и живеел
постоянно със съпругата си. Въпреки това, обаче, Х. В. В. ги посещавал
редовно, организира с тях разходки, пътувания, посещаване на заведения.
Осигурявал издръжката им. Задоволявал желанията на децата, играел с тях,
помагал на голямото дете в домашните за училище. Отношенията между
децата и бащата се характеризирали с взаимна обич и привързаност.
Тъй като Х. В. отказвал да напусне съпругата си, двамата с майката на
ищците са разделили. Д. Т. през 2019г. установила друга връзка, от която
родила и друго дете на 27.07.2019г. Въпреки раздялата, майката и децата
продължили да живеят в същото жилище в с. Б., като бащата продължил да
поддържа връзка с децата си по същия начин.
3
На 02.07.2020г. към 11.00 часа Х. В. бил на работа и се намирал в
близост до второкласен път ВП II-62, км 14+180, между с.Невестино и
гр.Дупница, с цел да провери ремонтни дейности, които се извършвали на
водопровод за питейна вода. Автомобилът му – л.а.марка „Мерцедес“ с рег.№
********, бил паркиран срещу отбивката за „Топлиците“, до мантинелата от
дясната страна, гледано в посока от с.Невестино към гр.Дупница, извън
пътното платно, в десния банкет на пътя. Към 11.15 часа решил да си тръгва,
с намерението да се върне в с. Невестино. Качил се в автомобила и след като
се уверил, че движещите се в колона автомобили в посока гр.Дупница са на
достатъчно голямо разстояние, от десния банкет, където бил паркиран
автомобилът, потеглил и започнал да извършва маневра завиване в обратна
посока. Когато пресякъл дясната пътна лента и навлязъл в лявата установил,
че не може да извърши маневрата на един път, спрял и върнал леко назад.
Извършвал маневрата бавно. Малко преди това, с висока скорост –
мотоциклет марка „Сузуки“, с рег.№ *******, управлявано от водача С. Р.,
започнало да изпреварва колоната от автомобили, движейки се в лявата пътна
лента (насрещна на неговото двиЖ.е) в посока към гр.Дупница, която била и
посоката на двиЖ.е на мотоциклета. Идващият мотоциклет задействал
спирачки, но със скоростта, с която се движел – около 180 км/ч, не успял да
спре, опитал се да заобиколи лекия автомобил отляво, но не успял и
последвал челен удар в предната лява врата на намиращия се почти напречно
лек автомобил. В резултат на ударния импулс възникнали деформации по
двете МПС, мотоциклетистът навлязъл в автомобила през стъклото на
предната лява врата и автомобилът се обърнал странично по таван. Р. загинал
на място, а Х. В. по пътя към здравното заведение, транспортиран от екип на
СМП.
Произшествието е станало на прав участък, извън населено място, в
светлата част на денонощието и на суха асфалтова пътна настилка на
второкласен път. Пътното платно е било двупосочно с по една пътна лента
във всяка посока, при следната надлъжна пътна маркировка – непрекъснати
странични ограничителни линии, очертаващи границите на платното за
двиЖ.е – М1 и единична прекъсната разделителна осева линия, разделяща
платното за двиЖ.е – М3. В района на произшествието не е имало пътни
знаци.
4
Ударът между двете МПС е настъпил на около 2.20 м вляво от линията,
разделяща на две платното, по което са се движили процесните превозни
средства, спрямо посоката им на двиЖ.е. В момента на настъпване на удара
автомобилът се е движил назад, което според експертизата е видно от
полоЖ.ето както на самия автомобил, така и от полоЖ.ето на лоста за
предавките.
Участъкът от пътя, където е настъпило ПТП, според заключението на
назначената и изслушана съдебно-автотехническа експертиза бил прав, с
геометрична видимост от над 300 м назад от мястото на удара спрямо
посоката на мотоциклета. От мястото, където автомобилът е бил спрян –
десния банкет, водачът му е имал техническа възможност да наблюдава пътя
и участниците в двиЖ.ето през огледалата или чрез обръщане назад. Според
вещото лице водачът на лекия автомобил не е имал видимост към
мотоциклетиста, независимо дали той е започнал изпреварването преди
започването на маневрата или по-рано и се е движил в лявата лента при
започването на маневрата от водача на автомобила.
Мотоциклетистът е забелязал опасността от разстояние около 161 метра
от мястото на удара. Опасната зона на мотоциклета за посочената скорост на
двиЖ.е – 180 км/ч е била около 244 метра.
Мотоциклетистът не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара, т.е. автомобилът е попадал в опасната зона на мотоциклета.
При двиЖ.е на мотоциклета с разрешената скорост, до удар не би се стигнало,
тъй като при възприемането на опасността той би имал време да спре преди
конфликт между двете превозни средства.
Не е спорно между страните (видно от въззивните жалби), че смъртта
на Х. В. В. е настъпила, като пряка и непосредствено последица от травмите,
претърпени от описаното ПТП.
Не е спорно също така между страните, че гражданската отговорност
на виновния за ПТП водач е била застрахована по валидна застраховка
Гражданска отговорност при ответното дружество и че ищците са отправили
застрахователна претенция на 04.08.2020г. към ответника за заплащане на
обезщетение за причинените им неимуществени вреди.
С оглед изложеното правилно е определена правната квалификация на
иска, като такъв по чл. 432 ал.1 от КЗ и същия е преценен като доказан по
5
своето основание.
Във въззивното производство са спорни размера и вида на
претърпените неимуществени вреди от ищците, както и наличието или
липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
но само досежно съпричиняването от неправилно извършена маневра обратен
завой, при която същия е предприел двиЖ.е назад.
По отношение на вида и размера на вредите на ищците:
И двете страни считат този размер за неправилно определен. За
доказване на вида и обема на вредите са събрани гласни доказателства и са
изслушани заключенията на две съдебно-психологични експертизи пред
първата и пред въззивната инстанция. От съвкупната преценка на тези
доказателства се установява, че ищците са претърпели неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от емоционално и психическо естество,
които са следствие от смъртта на Х. В. В., техен баща – подкрепящ и
съпричастен към нуждите им родител, на чиято издръжка и грижи те са
разчитали. Внезапната му смърт е предизвикала у тях реакция на стрес,
последвана от протрахирана реакция на траур, изразяващи се в тревожност,
вътрешно напреЖ.е, страхове с невротичен характер, нарушения в съня и
страхове да заспиват и да остават сами, отричане на смъртта, фантазиране с
преживявания на присъственост, идеализиране на обекта на загуба,
подчиняване на мислите им изцяло на загубата, без възможност
за редефиниране и възстановяване на функционирането.
От заключението на експертизата, изслушана пред въззивната
инстанция и изготвена въз основа на доказателства за извършени прегледи на
ищците за период след постановяване на първоинстанционното решение, се
установява че към периода на провеждане на психологическото изследване
при В. В. продължава работата на траура във връзка със загубата на баща му.
Няма заместващ образ. Продължава вътрепсихичната преработка на факта, че
загубата е невъзвратима. Като елементи на тази преработка могат да се
разглеждат процеса на идеализация на бащиния образ и опита на В. да поеме
частично бащината функция спрямо Е.. По-голяма вероятност за
благоприятна прогноза относно бъдещото психично развитие на В. би била
възможна, ако на момчето бъде осигурена продължителна професионална
подкрепа от подготвен психотерапевт вместо продължителни психологически
6
изследвания. Адекватната професионална помощ би стимулирала
естествените съпротивителни сили на подрастващия да се справи със загубата
и да намери своето поле за реализация, което би спомогнало и за повишаване
на самооценката му, която към периода на настоящото изследване не е
особено висока.
По отношение на ищеца Е. В., експертизата дава заключение, че
поради по-екстровертната му ориентация и по-ниската му възраст, при
подходяща професионална психотерапевтична помощ, би могло да се очаква
добра посока на психичното развитие на Е.. За целта, обаче, е нужно да се
работи с момчето и за по-успешно справяне с учебните занимания, което би
го направило по- уверен и в ежедневието.
Според експерта, травмата от загубата на бащата преди две и половина
години няма как да бъде преработена за този кратък период. Към днешна дата
момчетата остро чувстват липсата на неговата подкрепа, независимо дали и
доколко тя е била реална или въображаема и са склонни да обясняват много
от неуспехите и несгодите си с неговото отсъствие от реалния им днешен
живот.
Няма данни за наличие на заболявания на ищците в резултат на
психическата травма от загубата на баща им, нито за предписвани лекарства
или лечение. Наблюдаваното е в сферата на невротичните оплаквания, няма
психотични характеристики. И при двете момчета е налице непреработена
тежка психическа травма, свързана с внезапната загуба на баща им.
Заключението на изслушаната пред въззивната инстанция експертиза
не се различава по същество от заключението изслушано пред първата
инстанция, с изключение на извода, че травмата от загубата на баща им все
още не е преработена и не е преодоляна и те продължават да страдат от
неговото отсъствие въпреки изминалия период от време. Не се наблюдава от
вещото лице влошаване на състоянието им и задълбочаване на последиците.
По делото са представени многобройни психологични изследвания на
двамата ищци, които са коментирани от заключенията на двете вещи лица
психолози.
При наличието на тези констатации, настоящата инстанция намира, че
справедливия размер на дължимото обезщетение би било в размер на по 150
000лв. за всеки от ищците, както същото е определено от първата инстанция.
7
Основателно е възраЖ.ето на ответника, че ищците са били на
различна възраст и единия от тях е имал по –продължителен контакт с баща
си преди да почине, но от събраните доказателства се установява, че макар и
различни по вид и начина на преживяване и двамата ищци са търпели и ще
търпят значителни по интензитет вреди, които следва да бъдат възмездени с
еднакво обезщетение.
При определяне на този размер на обезщетението е взето предвид, че
ищците са били привързани към баща си, като той се е грижил за тях, но не е
живеел с тях постоянно, а ги и е посещавал много често.
От разпита на свидетелите, посочени от ищците пред първата
инстанция, се установява, че Х. В. е настанил ищците и майка им първо в
апартамента под наем в град Дупница, а после в къща, която ремонтирал в с.
Б. за тях и ги посещавал често, но не живеел с тях постоянно, а се прибирал
при съпругата си. От показанията на свидетелите се установява, че съпругата
му не е знаела за съществуването им, което води до извод, че той не би могъл
да бъде непрекъснато с тях.
След смъртта му, майката не съобщила веднага на децата и никой от
тях не присъствал на погребението на В., като обясненията на свид. В. Т. за
това са, че Д. Т. не била в състояние да отиде тъй като не била на себе си, а на
свид. В. Д., че след разговор двете решили да постъпи така.
Когато майката съобщила на децата за смъртта на техния баща те го
приели тежко, плачели, продължавали да го търсят, да го очакват да се върне,
липсвал им, липсвал им грижите му.
Преди инцидента майката на ищците и Х. В. се разделили, тъй като тя
установила връзка с друг мъж. Показанията на свид. относно времето на тази
раздяла се различават, но с оглед обстоятелството, че през 2019г. тя родила
дете от друг мъж, следва да се приеме, че това е станало повече от година
преди инцидента. В. продължавал де се интересува от децата си и да
поддържа връзка с тях. В момента децата живеят с майката и новия й съжител
в същото населено място, но в друго жилище.
При определяне на конкретния размер на неимуществените вреди за
ищците, КОС е съобразил от една страна обстоятелствата, че ищците са деца,
че са момчета, за които ролята на бащата е особено съществена за
формирането им като пълноценни личности, че същите са виждали в негово
8
лице пример за подражание и източник на сигурност, но и на забавления и
радости, което са загубили безвъзвратно както и факта, че смъртта на му е
променила на емоционално ниво качеството им на живот за относително
продължителен период от време, с всички тези проявления на негативни
изживявания. Към момента на приключване на устните състезания и пред
настоящата инстанция, у ищците се констатират симптоми на тревожност,
болестно преработване и фиксиране към загубата на бащата, с липса на
категорична прогнозируемост относно периода на възстановяване, който
зависи както от самите деца, така и от фактори на средата, но и факта че не се
касае за патологично или болестно състояние.
При отчитане на конкретните обстоятелства, имащи отношение към
естеството и интензитета на вредите е взето предвид, че децата не са преки
свидетели на инцидента; не са присъствали и не са видели баща им като
пострадал от ПТП; не са присъствали на ритуала по погребването му, а са
разбрали за инцидента по-късно от майка им. Също така – майката с децата,
от една страна, и бащата, от друга, не са живели заедно дори в периода, в
който са имали връзка. Същевременно след раздялата на родителите не може
да се приеме, че е била налице стабилна семейна структура, с характерните за
нея принадлежност, споделеност, откровеност, честност, сигурност
и прогнозируемост на отделните звена от семейната система, което се
установява от заключението на КСППЕ, изслушана пред първата инстанция.
Пред настоящата инстанция е цитирана практика на съдилищата при
определяне на обезщетение за загинал родител в по-високи размери, но
същата не може да бъде приложена механично, тъй като следва да се отчитат
всички конкретни обстоятелства. Следва да се отбележи и че са налице и
други съдебни решения в които е определен аналогичен размер на
обезщетението като това по настоящата дело при сходни обстоятелства
(Решение № 260023 от 6.01.2023 г. на СГС по гр. д. № 11524/2020 г.; Решение
№ 24 от 8.03.2023 г. на ОС - Ловеч по т. д. № 38/2022 г. и др.), като не може
да се търси пълна идентичност на обстоятелствата от значение за определяне
на размера на обезщетението и размера му, както се позовават въззивниците
в жалбата.
По отношение на твърдяното във въззивната жалба на ищците, че
обезщетението е несправедливо поради наличието на инфлационни процеси в
9
настоящия момент. ВъзраЖ.ето е неотносимо. В практика си ВКС
многократно е посочвал, че при определяне размера на обезщетението
следва да се вземат предвид конкретните икономически условия в страната,
но към момента на настъпване на същото, а не към датата на определянето
му. Същите са взети предвид от първоинстанционния съд.
По отношение на доводите във въззивната жалба на ответника за
наличие на съпричиняването на вредоносния резултат:
Във въззивната жалба се поддържа само възраЖ.ето за съпричиняване
от неправилно извършена маневра обратен завой, при която същия е
предприел двиЖ.е назад (не и за наведените в първата инстанция липса на
поставен колан и съпътстващи заболявания на починалия). ВъзраЖ.ето е
неоснователно, тъй като макар и да се установява от заключението на
автотехническата експертиза и показанията на свидетелите, че Х. В. е
предприел неправилна маневра, нарушил чл. 38 ал.4 от ЗДвП, като се е
движил назад при извършването на обратен завой, това нарушение не се
намира в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. В
допълнителното си заключение вещото лице посочва, че и да не е извършвал
двиЖ.е назад автомобила, сблъсък между двете МПС е бил неизбежен при
скоростта, с която се е движил мотоциклетиста. Не може да се отговори с
категоричност какви биха били вредите при удар с други части на МПС
поради което съдът приема за недоказано възраЖ.ето за съпричиняване.
Ищците са обжалвали решението и в частта относно присъдената
законна лихва, кат твърдят, че освен тази, присъдена им върху обезщетението
от датата на уведомяването на застрахователя – 04.08.2020г., ответникът
дължи и лихва върху общата сума от обезщетението и законната лихва,
считано от 26.08.2020г. на основание чл. 497 ал.1 от КЗ. Искането е
неоснователно. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в
този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
т. е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е
предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования,
само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на
уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по
10
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-
ранна. Следователно, обезщетението за забава е присъдено от
първоинстанционния съд при спазване на приложимите законови разпоредби
от момента на депозиране на заявлението до застрахователя. В полза на
въззивниците -ищци не е възникнало на второ основание (по чл. 497, ал. 2 от
КЗ) още едно обезщетение за забава под формата на законна лихва.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на
КОС, следва да бъде потвърдено решението в обжалваната част.
С оглед изхода на производството на всяка от страните за въззивната
инстанция се дължат разноски за отхвърлената жалба на другата страна,
съобразно материалния интерес по жалбата на противната страна, както
следва: на адвоката оказал безплатна адвокатска помощ на ищците по 4 236
лв. с ДДС за всеки от ищците, като размера е определен по Наредбата за
минималните размери в редакцията преди изменението с ДВ бр.88 от 2022г.,
тъй като въззивната жалба е била подадена преди тази дата.
На въззвника-ответник са дължат разноски на база материалния
интерес на отхвърлената жалба на ищците – по 200лв. за юрисконсултско
възнаграждение за двамата ищци.
Разноските за вещо лице и д.т. остават за ответника така както са
направени, поради неоснователността на неговата жалба. Заплатените от
бюджета на съда разноски за вещо лице остават за сметка на бюджета, поради
неоснователността на жалбата на ищците.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № от 16.05.2022 г. по т. д. № 85/2020, по
описа на Окръжен съд - Кюстендил в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* да
заплати на адвокат Ж. В. Т. с адв. № **********, гр. София, ул. „Х. Белчев“
№2, , офис 4 сумата общо 8 472 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска защита на основание чл. 38 ал.2 от ЗА за
двамата ищци.
11
ОСЪЖДА Е. Х. В. ЕГН ********** и В. Х. В. ЕГН **********,
представлявани от тяхната майка и законен представител Д. Р. Т. да заплатят
на ЗД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* разноски в общ
размер на 400лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12