№35
гр. Силистра, 05.04.2019 год.
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
проведено на пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Василева
Кремена
Краева
При
секретаря Е. Н., като разгледа докладваното от съдия Кремена Краева въззивно гражданско
дело № 29/2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК.
ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА обжалва решение №75/29.11.2018г. на
РС Тутракан, с което се уважават предявени кумулативно обективно съединени
искове по чл. 422, във вр. с чл. 327 от ТЗ и чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от
ЕКО 2015 ЕООД, в качеството му на цесионер, за установяването на вземанията му,
предмет на Заповед от 22.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 46/2018 г. на Районен
съд - гр. Тутракан, за заплащане от ответника на цена на закупена стока - 210
бр. контейнери, тип „Бобър” 1,1 куб. м., предмет на спогодба от 13.11.2012 г.,
сключена между ГРАНД КОМЕРС 2011 ООД и ответника, възлизаща на 21 000 лв.
Искането е да се отмени решението, като се отхвърли
изцяло предявената искова претенция.
Ответникът по жалбата - ЕКО 2015 ЕООД
депозира становище за неоснователност на
жалбата.
Постъпилата
въззивна жалба е допустима, като подадена от активно процесуално легитимирано
лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, в законния срок, редовна е по
съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на преписи за
отговор до насрещната въззиваема страна.
Разгледана
по същество ОС намира въззивната жалба за неоснователна, по следните
съображения:
Оплакването
във въззивната жалба на ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА според въззивният съд се свежда до това, че
първоинстанционното решение не било обосновано по изводите, че цесионерът ГРАНД КОМЕРС 2011 ЕООД – страна по спогодбата от 13.11.2012 г., с
нотариално заверени подписи, е придобил
вземането по доставката на процесните съдове за сметосъбиране. Подддържа се
прекъсване на редицата от сключени шест договори за цесия, последством които
задължението за заплащане на тези съдове е прехвърляно на няколко търговски дружества - още в самото начало на
поредицата.
Това
оплакване въззивният съд преценява за неоснователно, тъй като РС Тутракан е
постановил решението си, като правилно е мотивирал същото със събраните по
делото доказателства, при адекватно извършен доказателствен анализ. По повдигнатите
в жалбата въпроси съдът се е позовал на безспорно установеното по делото, че
между ответника и ГРАНД КОМЕРС 2011 ЕООД е сключена спогодба, съгласно която
общината е признала свое задължение в размер на 105 000 лв., чието плащане е
разсрочено на пет равни годишни вноски (по 21 000 лв.); сключени договори за цесия, по силата
на които процесното вземане на ГРАНД КОМЕРС 2011 ЕООД – страна по спогодбата, е
прехвърлено последователно на ГРАНД КОМЕРС НОВА ЕООД, ГРАНД КОМЕРС 2014 ЕООД, ГРАНД КОМЕРС 2015 ЕООД, ГРАНД КОМЕРС 01 ЕООД и на ищеца
ЕКО 2015 ЕООД; Общината е уведомена за извършените цесии,
поради което същите на осн чл. 99, ал. 4 от ЗЗД я обвързват и задължението по
спогодбата е преминало последователно върху изброените цесионерим; при плащания ответникът се е
съобразил с извършените цесии, изкл. плащането от 04.07.2014 г. При тези
данни съдът е намерил, че по признатото в спогодбата задължение е останала
непогасена част от 21 000 лв. - последната
пета вноска по спогодбата, чиято изискуемост е настъпила на
28.07.2017 г.
Подадената
от ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА жалба не налага промяна в мотивите на първоинстанционното
решение, а по възраженията на ответника, въззивният съд намира следното:
Съобразно изразената пред въззивния съд процесуална позиция от страните –
липсва спор, че на 07.12.2007г. процесните сметосъбиращи съдове са доставени на
ответника от ГРАНД КОМЕРС ВАРНА ЕООД – така и двустранно подписан протокол от
12.2007г.( л.47). В протокола е отбелязано, че цената
на контейнерите се дължи при поискване от изпълнителя, а при прехвърляне на
вземането – от новия кредитор по чл.99 ЗЗД. Последствие - с договор за цесия от
10.2012г.(л. 53) доставчикът – първоначален кредитор
ГРАНД КОМЕРС ВАРНА ЕООД е прехвърлил цялото си вземане от въззивника на ГРАНД
КОМЕРС 2011 ЕООД. Не е оспорено пред първата инстанция, че цесията е съобщена
на ответника – л.46 от делото. Това опровергава напълно тезата на
въззивника, че вземането не е преминало
към ГРАНД КОМЕРС 2011 ЕООД. След първата
цесия, новият кредитор ГРАНД КОМЕРС 2011 ЕООД и ответникът са сключили
визираната по - горе Спогодба с нотариална заверка на подписите,
рег.№7369/13.11.2012г. на нотариус Десислава Петрова, рег.№429 на НК. Спогодбата
обективира изричното отбелязване, че ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА признава към ГРАНД КОМЕРС
2011 ЕООД, свое задължение в размер на
105 000лв., за получени в одобрение контейнери, съгласно протокол от
12.2007г. На посоченото основание
и след като пред първата и въззивната инстанция не се твърдят пороци на
сключеното споразумение, следва да се приеме, че подписването на спогодбата с ГРАНД
КОМЕРС 2011 ЕООД е осъществено по
причина придобиване на вземането по доставката на контейнерите за
сметосъбиране. Предвид това
и въззивният съд приема, че кредитор по вземането в резултат на извършените
цесии към настоящият момент е последният цесионер – ЕКО 2015 ЕООД.
Доводите
в жалбата във връзка с издадена ф-ра №3/07.2013г. за сумата от 105 хил. лева от
ГРАНД КОМЕРС ВАРНА ЕООД не представляват основателно възражение срещу иска, тъй
като не се поддържа твърдение, че търсената от ищеца сума вече е била платена
въз основа на фактурата на предишния кредитор.
Ето защо обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди, като въззивният съд на осн.
чл.272 от ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода на делото разноски на
жалбоподателя
за настоящото производство не се дължат. Разноски на ответника по жалбата не се присъждат, тъй като не са поискани и не са
представени доказателства, че такива са направени в настоящото производство.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№75/29.11.2018г. на РС Тутракан.
Решението подлежи на обжалване в месечен
срок пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: