Номер 198610.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 10.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Мая Недкова
Константин Д. Иванов
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20203100501495 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 407 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 10497/06.02.2020 г., подадена от „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощник против
Разпореждане № 5640 от 13.01.2020г., постановено по ч.г.д. № 16695/2019 г. по описа на ВРС,16св. с което е разпоредено издаване на
изпълнителен лист в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ" ЕООД, ЕИК *********, за сумата от 325,00 лв.
/триста двадесет и пет лева/, представляващи съдебни разноски по ч.г.д. № 16695/2019 г., определени със заповед за изпълнение №
7949/18.10.2019 г.
В жалбата се излагат аргументи, че разпореждане е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон,
съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че на 23.10.2020г. са получили ПДИ по изп.дело № 138/2020г. по
описа на ЧСИ Л.Станев, рег.№ 895 в КЧСИ,образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 14.01.2020г. по ч.гр.д. №
16695 от 2019г. по описа на Районен съд гр. Варна „Енерго Про Продажби"АД е осъдено да заплати на „Агенция за закрила на
потребителите" ЕООД съдебно деловодни разноски в общ размер от 325лв., от които държавна такса в размер от 25лв. и 300лв.
адвокатско възнаграждение,на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Допълнително по изпълнителното дело се претендират разноски в размер
на 200лв. - адвокатско възнаграждение, както и разноски по изпълнителното дело в размер на 149.40лв.
Твърди се,че Заповед за изпълнение № 7949/18.10.2019г., по силата на която „Енерго-Про Продажби" АД следва да заплати на „Агенция
за закрила на потребителите" ЕООД сумата от 19.00лв., представляваща недължимо платена такса за възстановяване на пренесена
електрическа енергия по Фактура № ТП **********/11.02.2019г., което вземане е прехвърлено в полза на заявителя с Договор за цесия
от 24.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.10.2019г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 325.00лв., представляваща сторените в заповедното производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
ГПК, в частта за разноските по ч.гр.дело № 16685/2019г. по описа на ВРС не е влязла в сила, доколкото по делото е проведена процедура
по чл.414а от ГПК.Излагат се аргументи, че решаващият съд не се е произнесъл по възражението на длъжника по чл. 414а ал.2 от ГПК,
както и по становището по чл.414 ал.3 от ГПК. Не е съобразил, че срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
постъпило възражение от длъжника с твърдения за изпълнение в срока за доброволно изпълнение по чл. 414а от ГПК.Във случая е
налице хипотеза на чл.414, ал.4 от ГПК, съгласно която, при постъпило в срок становище подадено от заявителя, съдът се произнася по
възражението и постъпилото становище.Това произнасяне предполага постановяване на акт по решаване на материалноправния спор,
чрез проверка на твърденията на страните и преценка на представените доказателства, каквото в настоящия случай липсва,като съда не е
обсъдил нито писмените доказателства приложени във връзка с възраженията на длъжника, нито становището на заявителя.
Твърди, че по същество не са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист за разноските. Излагат се аргументи, че „Енерго
Про Продажби“ АД е заплатило задължението си в размер на 19.00 лв. в срока за доброволното изпълнение, както и, че не е дал повод
за завеждане на делото, с оглед на което не дължи разноски с аргументи идентични с изложеното в депозираното по дело възражение по
чл.414а от ГПК, за което към същото са приложени доказателства.
Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане, както и присъждане на разноски за настоящото производство по чл.407 ал.1 от
ГПК , съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл. 276 от ГПК не е постъпило становище от насрещната по жалбата страна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и подлежи на разглеждане, като
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 414а, ал. 1 ГПК дава възможност на длъжника, който е изпълнил задължението си в срока по чл.412 т.8 от
ГПК от връчването на заповедта за изпълнение, да възрази писмено срещу нея с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично
задължението си. Към възражението си длъжникът следва да приложи доказателства за изпълнението. Съгласно разпоредбата
на чл. 414а, ал. 2 ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази и, че
не дължи разноски за производството. Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да
подаде становище в тридневен срок. Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или
частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските, съгласно чл. 414а, ал. 4, изр. 1 ГПК. Ако становище е
подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище - чл. 414а, ал. 4, изр. 2 ГПК.Т.е. с разпоредбата
на чл.414 а от ГПК, давайки възможност на длъжника да изложи и изрични възражения, че не дължи и разноските по заповедното
производство, законодателя е задължил заповедния съд да се произнесе и по тях/ чл. 414а, ал. 4, изр. 2 ГПК/ и съответно ако ги
приеме да обезсили заповедта за изпълнение и в частта за разноските, като по този начин реши спора между страните изцяло.
В настоящия случай въпреки, че съда не е изложил мотиви по възражението на длъжника,че не е станал причина за завеждане
на делото и от там не дължи разноски по същото, т.е. липсва произнасяне по възражението по чл.414а от ГПК, с обжалваното
разпореждане първоинстанционният съд е постановил да се издаде изпълнителен лист на заявителя за разноските по заповедта
за изпълнение, с което на практика не е приел възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК.
Безспорно разпореждането на съда е немотивирано.Същото е и неправилно.
Анализът на доказателствата, представени от длъжника с възражението му по чл. 414а, ал. 2 ГПК – че не дължи разноски за
заповедното производство,обосновават извод, че в случая с поведението си длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД, не е дало
повод за предявяване на вземането. Видно от същите длъжникът е уведомен от стария кредитор, чрез пълномощник –
заявителя, за извършената цесия на дата 15.10.2019 г., като видно от уведомлението в него не е посочена банкова сметка, както
и друг начин на плащане. На 22.10.2019 год. длъжникът изпратил сумата по заповедта по сметка на кредитора в ЦКБ; на
21.10.2019 год. на обявения в ТР електронен адрес на дружеството-заявител, длъжникът изпратил покана с искане за
предоставяне на банкова сметка по която да се плати сумата по цедираното вземане, на която все още няма отговор от
заявителя; на 22.10.2019 год. длъжникът изпратил и нот. покана до заявителя на адреса на управление в ТР, като нотариусът
констатирал, че на този адрес не се помещава дружеството-цесионер, липсва и сграда или обозначение за фирма с подобно
наименование; на същата дата – 22.10.2019г. – длъжникът пратил същата покана до заявителя и чрез куриер на адреса на
управление в ТР – писмото било върнато в цялост, куриерът констатирал същото като нотариуса, а именно че на този адрес не
се помещава дружеството-цесионер, липсва и сграда или обозначение за фирма с подобно наименование.
В същото време, заявлението по чл.410 от ГПК е депозирано в съда на 16.10.2019г., като Заповед за изпълнение №
7449/18.10.2019г. по ч.гр.дело № 16695/2019г. по описа на ВРС, 16 св. е връчена на длъжника на 24.10.2019г. Незабавно след
получаване на заповедта за изпълнение на същата дата -24.10.2019г. длъжникът платил сумата по заповедта – главница и
лихва, по посочената там банкова сметка. Т.е. в периода от получаване на съобщението за цесията до връчването на заповедта
длъжникът е предприел редица действия за извънсъдебно изпълнение, но не е получил съдействие от кредитора – цесионер.
Настоящия съдебен състав счита, че възражението на длъжника за злоупотреба с права от страна на заявителя е основателно,
предвид съотношението между размера на вземането и размера на претендираните разноски, разгледано на плоскостта на
множеството съдебни производства с идентичен предмет между същите страни.
По така изложените мотиви, възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК е основателно - длъжникът не дължи разноски за
заповедното производство, а като последица от това искането за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта за
изпълнение в частта за разноските е неоснователно.
Предвид изложеното Разпореждане№ 5640 от 13.01.2020г., постановено по ч.г.д. № 16695/2019г. по описа на ВРС,16св., с което е
разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ" ЕООД, ЕИК *********, за
сумата от 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляващи съдебни разноски по ч.г.д. № 16695/2019 г., определени със заповед за
изпълнение № 7949/18.10.2019 г. е неправилно и следва да бъде отменено, а искането за издаване на изпълнителен лист -
отхвърлено.
Предвид изхода на спора на въззивника следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски в размер на
240.00 лева с ДДС съгласно представения списък и доказателства за извършването им.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 5640 от 13.01.2020г., постановено по ч.г.д. № 16695/2019г. по описа на ВРС,16св. с което е
разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ" ЕООД, ЕИК
*********, за сумата от 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляващи съдебни разноски по ч.г.д. № 16695/2019 г.,
определени със заповед за изпълнение №7949/18.10.2019 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ искането на
заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна за издаване на
изпълнителен лист за разноските в размер на 325 лева, определени със заповед за изпълнение № 7949/18.10.2019 г., , издадена
по ч. гр. дело № 16695/2019 год. по описа на РС-Варна,16св. ОСЪЖДА „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата от 240.00/двеста и четиридесет/лева с ДДС,
представляващи сторени по делото разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Определението е окончателно и неподлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________