Р Е Ш Е Н И Е
София, 09.11.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 15736/2019 г., за да се произнесе
взе пред вид следното:
Предявен е иск от „М.“ ЕАД ***, ЕИК ********, чрез Т.Д.–
изпълнителен директор, София, ул. „********, против Д.З.И., ЕГН **********,***,
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за
признаване за установено, че Д.З.И. дължи
на „М.“ ЕАД *** сумата 71 676,94 лв., представляваща пълна имуществена
отговорност, на основание чл. 21, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 23, т. 1 ЗДФИ за причинената липса на
„М.“ ЕАД ***, ведно лихва за забава,
считано от 09.10.2018 г. до датата на съставяне на акта за начет - 28.02.2019
г. в размер 2 847,17 лв. на основание чл. 26 ЗДФИ, и законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2019 г. до окончателното изплащане, за което
вземане по образуваното ч.гр.д. № 30887/2019 г. по описа на СРС, ГО, 90 с-в на
25.06.2019
г. са издадени заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист.
Претендират
се сторените разноски по заповедното и настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че с Акт
за начет № 11-04-5/28.02.2019 г. срещу Д.З.И., служител на „М.“ ЕАД, клон
„ЦКЛ“, Нови Искър, на длъжност „счетоводител - оперативен“, е установена липса
в размер 71 676,94 лв., с която е причинена вреда на ищеца.
Ищецът
твърди, че, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 вр. чл. 23,
т. 1 ЗДФИ, пълна имуществена отговорност за вредата носи ответницата Д.И.,
включително със законната лихва на основание чл. 26 ЗДФИ, начиная
от 09.10.2018 г. до датата на съставяне на акта за начет - 28.02.2019 г. в
размер 2 847,17 лв., както и законната такава след тази дата до окончателното
възстановяване на вредата.
По - нататък
ищецът заявява, че е подал заявление в СРС за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК срещу ответницата и по образуваното гр. д. № 30887 по описа за
2019 г. на СРС, 90- ти състав в негова полза на 25.06.2019 г. е издаден
изпълнителен лист.
За събиране
на вземането е образувано изп. дело № 1114/2019 г на ЧСИ
Д.В.№ 861, но, пред вид постъпилото от длъжника възражение по реда на чл. 414 ГПК,
за ищеца се поражда интерес от предявяването на настоящия иск.
Ищецът
твърди, че ответницата е извършвала действия по боравене с парични средства под
формата на събиране, съхраняване, разходване и отчитане, с което същата е
придобила качеството на „фактически отчетник“ по смисъла на чл. 23, т. 1 ЗДФИ
и, като такава, /в качеството си на отчетник на паричните средства в касата на
клон „ЦКЛ“/, е изплатила разходи за командировки без да са налични първични
счетоводни документи, удостоверяващи правната обоснованост за тяхното
изплащане.
Ищецът е
представил и изискал да бъдат приложени писмени доказателства. Поискал е
назначаване на ССЕ.
В
хода по същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан.
Ответницата Д.З.И., чрез назначения й особен
представител адв. Г.Н., в срока по чл. 131 ГПК не взема становище по исковата
молба и не ангажира доказателства.
В хода по
същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и
недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото се
доказа, с Акт за начет № 11-04-5/28.02.2019 г., издаден срещу Д.З.И., служител
на „М.“ ЕАД, клон „ЦКЛ“, Нови Искър, на длъжност „счетоводител - оперативен“, е
установена липса в размер 71 676,94 лв., с която е причинена вреда на ищеца.
В тази
връзка, по подадено от ищеца Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК срещу Д.И., по гр. д. № 30887 по описа за 2019 г. на СРС, 90 - ти
с-в, в негова полза са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
25.06.2019 г.
Образувано е
изпълнително дело при ЧСИ Д.В.№ 861 - изп. дело №
1114/2019 г., като, във връзка с постъпило от длъжника възражение по реда на
чл. 414 ГПК, ищецът е предявил настоящия иск.
По
искане на ищеца по делото бе назначена съдебно
– счетоводна експертиза, приета от съда и неоспорена от страните. В
заключението си вещото лице установява, че с трудов договор № 1076 от
14.11.1989 г, ответницата Д.З.И. е назначена на длъжността счетоводител към ЦКЛ
- КЗУ София, считано от 18.10.1989 г.
За периода на проверката е било
в сила Допълнително споразумение № 122ЛС/21.12.2006 г към трудовия договор, с
което И. е назначена в „М.“ ЕАД - ЦКЛ на длъжност оперативен счетоводител. Съгласно длъжностната й характеристика
на длъжност счетоводител оперативен, не са й били вменени
отчетнически функции, свързани с получаване и разходване на парични средства в
касата на „М.“ ЕАД - клон „ЦКЛ“ Нови Искър, а функции да обработва и
осчетоводява финансово-счетоводните документи и изготвяне на счетоводни
регистри и отчети, както и да участва при извършване на инвентаризации и
отчитане на резултатите от тях.
При
проверка на документите, предоставени на проверяващия държавен финансов
инспектор Р.И.от отдел „Извън планова инспекционна дейност“ при Агенция за
държавна финансова инспекция, е установил, че през проверявания период - от
01.03.2014 г. до 08.10.2018 г. събираното, съхраняването, разходването и
отчитането на паричните средства в касата
на „М.“ ЕАД - клон „ЦКЛ“ Нови
Искър са извършвани от ответницата Д.И..
Експертизата
е констатирала, че за конкретно посочените периоди
наличността на парични средства в касата на клон „ЦКЛ“ е, както следва:
-
за периода 01.01.2013 г -31.12.2013 г.: наличността в началото на
периода 01.01.2013 г. по счетоводни
данни е 41 092,95 лв., за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013
г е отчетен приход в размер 343
393,01 лв., и за
същия период е отчетен разход от 363
202,13 лв. Наличността на 31.12.2013 г. е била 21 283,83 лв. - за периода 01.01.2014
г. - 31.12.2014 г.: наличността на 01.01.2014 г. е била 21 283,83 лв., за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. е отчетен приход в размер 328
648,43 лв., за
периода 01.01.2014 г. -31.12.2014 г. е отчетен разход 323
506,21 лв., наличността
по счетоводни данни на 31.12.2014 г. е 26 426,05 лв. Със заповед № 57/03.11.2014 г.
изпълнителният директор на „М.“ ЕАД *** (ЦУ) е разпоредил извършване на инвентаризация на активите и пасивите във
всички клонове, като за клон „ЦКЛ“ Нови Искър е определил инвентаризацията да
се извърши от комисия в състав: председател В.Б., управител
на клона и членове Ц.Ц., дефектоскопист
и Д.З.И., счетоводител оперативен. Съгласно Протокол за касова наличност от 16.01.2015 г,
подписан от
управителя В.Б.и Д.З.И., счетоводител оперативен, е установена наличност на парични средства в касата на
клона на 31.12.2014 г в размер 26 426,05 лв. От
съпоставката е видно, че установената наличност на парични средства съответства на наличността по счетоводни данни.
По – нататък в заключението си вещото лице подробно е изследвало
извършената ревизия и е изготвило следната рекапитулация: В резултат на ревизията е
издаден Акт за начет № 11-04-5/28.02.2019 г срещу Д.З.И., служител на „М.“ ЕАД,
клон „ЦКЛ“, Нови Искър, .на длъжност „счетоводител оперативен“
и е установена липса в размер 71 676,94 лв., която сума е формирана, съгласно подробния
анализ по години по-горе както следва: 1/ Изплатена на управителя В.Б.сума,
съгласно РКО № 07-29/31.07.2014 г без подпис на РКО за получил сумата 4
000,00 лв., 2/
Изписаната като разход сума, въз основа на Протокол за констатирана липса в
касата на клона от 23.02.2015 г в размер 47 127,50 лв. 3/ Изписани като разход изплатени парични
средства за командировки на обща стойност 20 549,44 лв. - проверяващия е констатирал, че
РКО, с който са изплатени сумите на лицето/лицата, са подписани от
получателите, но не и от управителя на клона, като разпоредил изплащане на
сумата.
От
предоставените Баланси на „М.“ ЕАД, клон „ЦКЛ“, Нови Искър за 2013 г, 2014 г.,
2015 г., 2016 г., т.е. за периодите, в които проверяващият държавен финансов
инспектор Р.Й.от отдел „Извън планова инспекционна дейност“ при Агенция за
държавна финансова инспекция е констатирал, че отчетените РКО за изплатени
разходи за командировки на служители на клона, общо за проверявания период в
размер 20 549,44 лв. не съдържат подпис на ръководител, който да потвърди
изплатените суми, е констатирано, че тези годишни финансови отчети са подписани
от съответните ръководители през всеки един от периодите за 2013 г., 2014 г.,
2015 г., 2016 г. с което те са потвърдили всички извършени дейности от клона на
„М.“ ЕАД, включително и разходите за командировки.
През
2019 г е осчетоводено вземането на „М.” ЕАД на основание Акт №11-04-
5/28.02.2019 г. и отразено по с/ка 442-31-2 „Вземания
по липси и начети и съдебни спорове“ по аналитични партида на Д.И. включваща и
начислените лихви възлизащи на 2 847,17 лв. за периода от 09.10.2018 г. до
датата на съставяне на акта за начет - 28.02.2019 г. в размер 74 524,11 лв.
/образувана от 71 676,94 лв. + 2 847,17 лв.
Други
релевантни за настоящия спор доказателства, по делото не бяха представени.
Изложеното се доказва
от приетите по делото и неспорени писмени
доказателства и експертизи.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК за признаване за установено по
отношение на Д.З.И., че тя дължи на ищеца сумите, визирини в издадената
заповед за незабавно изпълнение, респ. изпълнителен лист по реда на чл.
417 ГПК.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка
една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения, а, съобразно характера на
предявения иск - положителен установителен, и правилото, че на пълно доказване
в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, ищецът следваше да
докаже в процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната сума. Ищецът, като кредитор, следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, респ. наличието на неизпълнение, а ответникът
-длъжник - възраженията си срещу вземането.
Производството
по чл.422 ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и
размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за
провеждане на заповедно производство.
Настоящият
съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява наличието на задължение по акта за начет, с който е
приключило процесното ревизионно производство, пред вид факта, че, съгласно чл.
21, ал. 1, т. 2 вр. чл. 23, т. 1 ЗДФИ, пълна
имуществена отговорност за вредата, ведно начислената лихва за забава за
периода от 09.10.2018 г. до датата на съставяне на акта за начет /деня на
откриване на вредата/ - 28.02.2019 г. в размер 2 847,17 лв., както и за
законната лихва върху главницата след този период, на основание чл. 26 ЗДФИ,
носи ответницата Д.И.. Доказа се в хода на делото, че през проверявания период
тя е извършвала действия по боравене с парични средства под формата на
събиране, съхраняване, разходване и отчитане, по смисъла на чл. 23, т. 1 от
ЗДФИ и съдът намира в тази връзка, че възраженията й по направения акт за начет
са неоснователни.
Настоящият извод съдът прави, освен с оглед събраните
доказателства, на база на констатациите в приложения по делото Акт за начет №11-04-
5/28.02.2019 г., и от процесуалното поведение на ответната страна, която не
опроверга фактическите констатации в акта в хода на проведеното исково
производство.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за основателен и и
доказан и счита, че той следва да бъде уважен, като бъде признато, че ответницата
дължи на ищеца посочените в заповедта за изпълнение и изпълнителен лист суми,
произтичаща от съставения, описан по – горе, Акт за начет след протекло
ревизионно производство.
Съдът не присъжда разноски на ищцовата страна,
пред вид факта, че ищецът в хода на делото и по същество не е заявил, че
претендира такива.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за
установено по иска,
предявен от „М.“ ЕАД ***, ЕИК ********, чрез Т.Д.– изпълнителен
директор, София, ул. „********, против Д.З.И., ЕГН **********,*** с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, че Д.З.И. дължи на „М.“ ЕАД ***, сумата 71 676,94 лв., представляваща пълна имуществена отговорност, на основание чл. 21,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 23, т. 1 ЗДФИ за причинената
липса на „М.“ ЕАД ***, ведно лихва за забава, считано от
09.10.2018 г. до датата на съставяне на акта за начет - 28.02.2019 г. в размер
2 847,17 лв. на основание чл. 26 ЗДФИ, и
законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2019 г. до окончателното изплащане, за което вземане
по образуваното ч.гр.д. № 30887/2019 г. по описа на СРС, ГО, 90 с-в на
25.06.2019
г. са издадени заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: