Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл.258 от ГПК. Г. районен съд е постановил решение № .... /12.11.2010г. по гр.д. № ..../2010г. с което, на основание чл. 2, т.2, пр.второ и чл.4 ог ЗОДОВ, е осъдил Прокуратурата на РБългария да заплати на А. Д. С. от гр.Г. О. сумата от 4000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени, претърпени вследствие на незаконно образувано срещу него наказателно производство Дознание ....- ...... ...../...... г. по описа на ОслС В.Т., прокурорска преписка № ..../20.... г. на ГОРП, ведно със законната лихва от 30.08. 2005г. до окончателното плащане, и е отхвърлил иска до предявения пълен размер от 12 000,00 лв. за разликата от 4000,00 лв. до 12 000,00 лв. Осъдил е Д. да заплати и д.т. в размер на 320,00 лв. В полза на Д. са присъдени и разноски. Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Прокуратурата на РБългария, чрез представителя по право РП Г. О., в частта в която предявеният иск от Д. е уважен за сума в размер на 4000 лв., както и в частта за разноски. Счита, че решението в тази част е неправилно, тъй като съдът не е взел предвид изтъкнатите факти: разследването е било проведено в разумен срок, липсва изпълнявана по-тежка мярка за неотклонение. Прокуратурата не е внесла обвинителен акт, а е прекратила производството по делото след обективен анализ на доказателствата. Името на С. не е било огласявано в средствата за масова информация, а само близките му са разбрали за провежданото срещу него следствено дело, но това е станало тъй като самият С. ги е информирал за това. В жалбата са изложени съображения за приложение на хипотезата на чл. 5, ал.1 от ЗОДВ, както и за завишен размер на определеното от ГОРС обезщетение.Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира за разноски. Жалба е подадена и от А. Д. С., но в частта на решението с която е отхвърлен предявения от него иск за разликата от 4000,00 лв. до 12 000,00 лв. Счита, че решението в тази част е неправилно, тъй като съдът не е преценил размера на неимуществените вреди и ги е присъдил в занижен размер в сравнение от действителния им. Разследването е продължило повече от година, а е започнало по жалба от лице, което е било принудено да подаде жалба против него. По време на воденото разследване е изпитал притеснения, отрицателни емоции и преживявания. Било му е повдигнато обвинение по чл.214 от НК /рекет/ и то след като е опитал да защити севритьорката, за да й бъде върнат мобилния телефон. Счита, че всичко това е огромна неправда и тенденциозност към личността му. Моли съда да уважи иска в целия претендиран размер и да отмени присъдената д.т. И двете страни са взели становища в качествата им на насрещни страни по съображения подробно изложени в отговора на С. и по съществото на спора от Прокуратурата на РБългария, чрез ВТОП. В. окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбите, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Фактическата обстановка е безспорно установена и не е била спорна по делото, като накратко тя е следната: срещу А. Д. С. е било образувано дознание № 57/ 2003г., на основание прокурорска преписка № 321/ 2003г. на ГОРП, за това, че в началото на м.декември 2002г. в гр.Г. О., в бар"О." с цел да набави за себе си и за Д. С. Я. от гр. Г. О. имотна облага, принудил А. Р. И., С. Г. Т., В. Т. П. и Х. Н. З., всички от гр. Г. О., чрез заплашване да извършат нещо противно на волята им - да му дадат 120 ,00 лв. и с това им причинил имотна вреда в размер на посочената сума- престъпление по чл.214, ал.1 от НК. Спрямо С. е била взета мярка за неотклонение "подписка". Дознанието е било преобразувано в слд.д. № ....../ 20.... г. С постановление от 11.07. 2005г. прокурорът, след като е преценил, че обвинението не е доказано, е прекратил производството по следственото дело и е отменил мярката за неотклонение "подписка". Това постановление е влязло в сила. Първоинстанционният съд е приел, че в резултат на воденото досъдебно производство С. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на психическото му и физическото му здраве и като последица от това увреждане -тревожност, неспокойствие, чувство за неудобство пред близки и приятели. Това състояние, заедно с влошено състояние вследствие на прекаран преди това инфаркт на миокарда, е довело за продължителен период от време С. да не се занимава с осъществяваната от него търговска дейност. Взетата мярка за неотклонение "подписка" е ограничила неговото право на свободно придвижване и местоживеене. Тези изводи на ГОРС се подкрепят изцяло от настоящата инстанция тъй като те са изведени на основание събрани по делото писмени и гласни доказателства. В тази насока съдът се позовава на изложените мотиви от ГОРС. Правилно съдът е определил и дължимото обезщетение за претърпените от С. неимуществени вреди. При обезщетяване на неимуществени вреди по ЗОДОВ се прилага принципа на справедливост, установен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Понятието"справедливост", обаче, не е абстрактно понятие, а е свързано с конкретни обстоятелства по всяко дело. В настоящия случай ищецът, чрез показанията на разпитаните свидетели, е доказал как воденото срещу него досъдебно производство е повлияло на душевното му състояние - отрицателни изживявания, стрес, и на физическото му здраве. Предвид така установените от съда обстоятелства, първоинстанционният съд е формирал и вътрешно убеждение за справеливо обезщетение в размер на 4000,00 лв., който размер се приема и от настоящата инстанция. Обезщетение над този размер се явява неоснователно, тъй като то не е доказано. Решението в тази част е правилно, а жалбата на П. на РБългария неоснователна. Обстоятелството, че досъдебното производство е прекратено преди да бъде внесен обвинителен акт е без значение при определяне отговорността на държавата по реда на чл. 2 от ЗОДОВ. Претенцията в конкретния случай е именно заради причинени неимуществеÝи вреди от воденото досъдебно производство, пък било то й в разумен срок. Обстоятелството, че от страна на разследващите органи не е било огласено воденото разследване също е без значение, тъй като по делото е установено, че С. е претърпял неимуществени вреди от самия факт на воденето срещу него разследване и то за тежко умишлено престъпление. Налице е причинна връзка между действията на разследващите органи и понесените от С. вреди. Размерът на вредите, както се изложи по-горе е правилно определен, поради което й жалбата на С. за присъждане на обезщетение над 4000,00 лв. се явява неоснователна. Предвид неоснователността на жалбите разноски не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № ...../12.11.20....г. по гр.д. № ..../20.... г. на ГОРС, като правилно. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |