МОТИВИ ПО Н.О.Х.Д. №199/2016 Г. НА РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ
Районна прокуратура Луковит е внесла
обвинителен акт срещу С.Б.И. с ЕГН ********** ***, за това, че в периода от м. февруари
2014 г. до м. април 2016 г., включително, в с. Дерманци, след като бил осъден
по силата на съдебно решение по гр.д.№38/2010 г. на РС Луковит, влязло в
законна сила на 08.04.2010 г., да издържа своя низходящ – сина си М.С.И. с ЕГН **********,
живущ ***, чрез неговата майка и законен представител В.Л.В., съзнателно не
изпълнил задълженията си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 27
месечни вноски по 70.00 лева, или общо сума в размер на 1 890.00 лева,
като деянието е извършено повторно, след като е осъден с влязла в сила на
24.12.2014 г. присъда по НОХД №331/2014 г. по описа на РС Луковит за друго
такова престъпление - престъпление по чл.183, ал. 4, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
Непълнолетният пострадал от престъплението
– М.И., е конституиран като частен обвинител, след като е отправил устно искане
за това в съдебно заседание и след дадено съгласие и от майка му В.В..
В съдебно заседание Районна прокуратура
Луковит се представлява от прокурор А. М., която поддържа обвинението, което
намира за доказано от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Счита,
че даваните дребни суми от подсъдимия на детето в единични случаи нямат
характер на издържка, дължима по силата на съдебното решение чрез майката.
Възразява срещу защитната теза, че подсъдимият не плащал издръжка, защото
постигнал споразумение с майката за това срещу дадено съгласие детето да пътува
в чужбина. Пледира за осъдителна присъда и иска да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 8 месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип,
както и да се приложи чл. 68 НК и да се приведе в изпълнение отложеното
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца.
Частният обвинител счита, че подсъдимият е
виновен и иска справедлива присъда.
Подсъдимият С.И. се счита за виновен, като
решението предоставя на преценката на съда. В последната си дума заявява, че е
готов да лежи в затвора, щом като държавата ще плати тези 2000 лева.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.Б.И. е роден на *** ***,
български гражданин, българин, с основно образование, разведен, безработен- не
е регистриран като търсещ работа, не получава социални помощи, осъждан.
Подсъдимият С.И. през 2000 г. сключил
граждански брак с В.В.. През време на брака им – на 23.11.2001 г., се родило
пострадалото дете М.И.. Семейството живеело в къща в с. Дерманци, останала в
наследство на В.В..
На 08.04.2010 г. бракът между тях бил
прекратен със съдебно решение на РС Луковит, с което родителските права върху
детето били предоставени на майката В.В., а бащата С.И. бил осъден да заплаща
месечна издръжка на сина в размер на 70.00 лева. От този момент нататък грижите
за детето били поети изцяло от майката, която била принудена да работи в
чужбина, за да осигури достатъчно средства за отглеждането на М..
От момента на раздялата и постановяване на
съдебното решение бащата С.И. не полагал никакви грижи за сина и много рядко
общувал с него. Заради неплащането на определената от съда издръжка в периода
от м. януари 2011 г. до м. януари 2014 г. на основание чл. 183, ал. 1 НК И. ***
с присъда, влязла в сила на 24.12.2014 г., на пробация със следните пробационни
мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични
срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на обществото.
След този период, за който С.И. бил
осъден, той продължил да не плаща издръжка на сина в периода от м. февруари
2014 г. до м. април 2016 г.
В този период подсъдимият С.И. се издържал
от пенсиите на родителите си и от инвалидната пенсия, която получавала жената,
с която съжителства и която отглежда дете с увреждане. Срещнал се със сина си М.
2-3 пъти, когато му дал суми от порядъка на 20-30 лева, а веднъж през 2015 г.
му изпратил 150 лева, които детето поискало, за да отиде на екскурзия.
В социалното проучване е установено, че
детето М.И. е завършил основно образование в ОУ „Неофит Рилски“ – с. Дерманци,
и желае да продължи образованието си в средно училище в гр. Плевен. Детето е с
добри познания по математика и английски
език, а желанието му е да се занимава с информатика, но среща финансови
затруднения. Становището на органа по
закрила – Дирекция „Социално подпомагане“ Луковит е, че липсата на контакти от
страна на подсъдимия със сина му и неплащането на дължимата издръжка са в ущърб
на детето и ограничават възможностите му за развитие и нормално изграждане на
личността му в бъдеще.
Описаната фактическа обстановка се
установява частично от обясненията на подсъдимия С.И., показанията на майката В.В.
и детето М.И., както и от свидетелските показания на А.П., Б.М. и Д.И.,
съответстващи на писмените доказателства – Удостоверение за раждане, съдебно
решение, справка от ДСИ, справки от ДСП Луковит, Бюрото по труда, НАП, Гранична
полиция при МВР, база данни КАТ, справка за съдимост, автобиография, социалния
доклад, изготвен след проучване от Дирекция „Социално подпомагане“ – Луковит на
основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето.
Подсъдимият С.И. признава, че по силата на
съдебното решение е бил длъжен да плаща издръжка на сина в периода на
обвинението, както и че не е изпълнил това свое задължение. Тези му обяснения
са в пълно съответствие с показанията на детето и майка му, а така също и с
показанията на А.П. – съсед на майката и детето, и другите двама свидетели –
родители на подсъдимия. В подкрепа на този отрицателен факт е и социалният
доклад, извършен от ДСП Луковит. За предоставените два-три пъти суми от
подсъдимия на сина му - 150 лева за екскурзия, и джобни пари около 20 лева,
свидетелства детето М.И., което се признава и от подсъдимия.
Фактите, свързани със социалното и
материално положение на подсъдимия, както и неговото съдебно минало, се
установяват от писмените доказателства, обясненията на С.И. и показанията на
родителите му.
Въздействието на неплащането на
задълженията за издръжка върху детето се установяват от неговите показания и от
социалния доклад.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Неплащането на две или повече месечни
вноски за издръжка е въздигнато в престъпление, което е по-тежко наказуемо,
когато е извършено след като лицето е било осъдено за друго такова
престъпление. Предвиденото в чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 НК наказание за това престъпление е лишаване от свобода
до две години или пробация, както и обществено порицание.
По делото се установи безспорното между страните
обстоятелство, че подсъдимият С.И. не е плащал издръжката на сина си, дължима
по силата на съдебно решение, в периода от м. януари 2014 г. до м. април 2016
г. включително. С това свое бездействие той е осъществил от обективна страна
основният състав на престъплението. От обективна страна е налице и условието,
водещо до по-тежка квалификация на деянието – извършено е след като с влязла в
сила присъда И. е бил наказан за неплащане на издръжка на сина в предходен на
инкриминирания период.
Престъплението е извършено виновно при условията на
евентуален умисъл. С.И. е знаел, че дължи издръжка на сина си. Фактът, че вече
е бил осъден за неплащане на издръжка свидетелства за друг факт от вътрешния мир
на подсъдимия, а именно, че е съзнавал общественоопасния характер на неплащането на
това задължение, както и вредните последици, които могат да настъпят в
личностната сфера на сина му. Съдът прие, че умисълът на подсъдимия не е бил
пряк, т.е. той не е преследвал като пряка цел увреждането на сина, а е искал да
облекчи собственото си положение и да се освободи от финансовото задължение.
Преследвайки тази своя цел, И. се е отнесъл с безразличие към това, че
накърнява правото на сина си да получи родителска грижа и материално
обезпечение на екзистенциалните си и образователни нужди.
Затова съдът прие, че С.И. е осъществил
престъплението, в което е обвинен от РП Луковит, както от обективна, така и от
субективна страна.
Без правно значение са възраженията на
подсъдимия, свързани с недоброто му материално положение. Според Семейния
кодекс облигационното задължение на родителите към децата за издръжка е
безусловно. От гледна точка на наказателното право значение има обективната
невъзможност на родителя да плаща издръжка. В настоящия случай липсват каквито
и да било убедителни доказателства за такова положение. Подсъдимият е бил
безработен и без доходи, но това негово състояние е резултат от бездействието
му, за което свидетелства обстоятелството, че той не е положил дори най-малко
усилие да си осигури трудова заетост, като се регистрира в Бюрото по труда.
Подсъдимият не е потърсил и социално подпомагане, което също е индиция, че той
не е имал затруднения с препитанието си, в каквато светлина се опитват и
родителите му да намерят извинение за бездействието му по отношение на
дължимата издръжка.
Обяснението на И., че не плащал издръжка,
защото имал подобно уговорка с майката на детето, след като дал съгласие то да
напуска страната, се опровергава от показанията на В.В., на която съдът се
довери. Очевидно е, че тя е успяла да отгледа сама сина си след раздялата с
подсъдимия и да му осигури условия за нормално развитие, което е видно от
социалния доклад. При тези положителни данни за личността на майката за съда
няма каквото и да било обективно съмнение, че нейните показания за
добросъвестно депозирани, докато подсъдимият прави опити да изгради защитна
теза. Още повече, че дори между родителите да е имало подобно споразумение, то
би било нищожно като противоречащо на закона и добрите нрави, следователно и не
би могло да погази месечното задължение на подсъдимия към сина му.
По наказанието:
За извършеното
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до 2 година или
пробация, както и обществено порицание. Съдът намери за подходящо по-лекото
наказание – пробация, доколкото при удачно комбиниране на няколко мерки би
могло да се постигне в пълна степен поправяне и превъзпитание на подсъдимия. С двете
задължителни мерки – регистрация по
настоящ адрес и периодични срещи с пробационен служител – за срок от по 3
години, спрямо подсъдимия може да се постигне постоянен контрол, който да
гарантира превенцията на наказанието. С постановената мярка за включването му в
курс за професионална квалификация и програми за обществено съдействие за срок
от 2 година подсъдимият ще бъде научен за правилно поведение, свързано с
търсенето и намирането на работа, както и с осъзнаване на последиците от
престъпното му поведение върху младежката психика на подрастващия му син. Този
ефект ще бъде подсилен с полагането на реален труд в рамките на 200 часа за две
поредни. По този начин ще се поправи подсъдимия, който не е усвоил никакви
трудови навици, които да го направят способен да участва в пазара на труда и да
реализира собствен доход, а не да се издържа от социалната пенсия на увредено
дете и от пенсиите на родителите си.
Съдът наложи и
кумулативното наказание „обществено порицание“, като намери за подходящо същото
да бъде изпълнено от кмета на с. Буковлък чрез оповестяване на присъдата пред
местната общност. По този начин би се ангажирал и обществени ресурс на
съселяните на подсъдимия в целите на наказанието, свързани с неговото поправяне
и предотвратяване на бъдещи престъпления.
Мотивиран от изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: