№ 1233
гр. София, 27.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно
дело № 20211100604065 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.8 от НПК.
Образувано е по частна жалба на М. АЛ. Д. срещу определение на Софийски
районен съд (СРС), Наказателно отделение, 22 състав от 30.07.2021г., постановено по
н.ч.д. № 10 369/2021г. по описа на СРС, с което е потвърдено постановление на
Софийска районна прокуратура (СРП) от 29.06.2021г. за прекратяване на
наказателното производство по д.п. № 15 086/2020г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр.
№ 54 336/2019г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 309, ал.1 от НК.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното
определение, като се акцентира върху обстоятелството, че експертът по назначената
графическа експертиза не е дал правилен отговор на поставената му задача, т.е.
жалбоподателят оспорва авторството на подписа, положен върху разчетно –
платежната ведомост за м. 08.2019г. и настоява за назначаване на повторна експертиза
с избрано от нея вещо лице.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, материалите
по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
СРС се е произнесъл с недопустим съдебен акт.
Преди съдът да провери правилността на атакувания акт по реда на чл.243, ал.5
от НПК ( в случая постановлението на СРП за прекратяване на наказателното
1
производство), е необходимо да се увери, че са налице процесуалните предпоставки да
стори това, т.е. да е налице жалба, изходяща от лице имащо качеството на пострадал и
срещу акт, подлежащ на обжалване.
В конкретния случай не е била една от така посочените положителни
процесуални предпоставки за допустимостта на извънредната съдебна интервенция в
рамките на д.п., а именно – жалбата не изхожда от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация да инициира съдебен контрол върху акта на СРП, слагащ
край на наказателното производство.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата на М.Д. срещу постановлението
на СРП от 29.06.2021г. е процесуално недопустима, тъй като не изхожда от
легитимирано лице, имащо подлежащ на защита правен интерес да претендира
отмяната на атакувания акт на СРП. Това е така, тъй като жалбоподателя Д. няма
качеството на “пострадал”по см. на чл.243, ал.4 от НПК и следователно за нея липсва
възможност да инициира съдебния контрол върху постановлението от 29.06.2021г. на
СРП за прекратяване на наказателното производство. Последното е образувано и
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал.1 от НК,
специфичният обект на нарушаване при който изключва наличието на “пострадал”,
тъй като при осъществяването на престъпния състав не се нарушават права на
отделната личност и/или юридическо лице респ. такова засягане се явява
несъставомерно. Аргументи в тази насока са както систематичното място на
престъплението – против документооборота , така и обективните признаци на състава
на конкретното престъпление, от които е видно, че се накърняват обществените
отношения, свързани с законосъобразното съставяне и съдържание на частните
документи . Ето защо и лицата, засегнати от престъплението , не могат да бъдат
конституирани в качеството на граждански ищци и/или частни обвинители.
Аналогията между употребения в разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК от една страна и
в чл.74 от НПК от друга израз - “пострадал” води до извод, че законът дава
възможност единствено на лицето, претърпяло вреди от престъплението, да защити
интересите си и по реда на чл.243, ал.4 от НПК. В настоящия случай това не е така и
жалбоподателят няма подлежащ на защита интерес, в който смисъл е и константната
практиката на ВКС, съгласно която на обезвреда в наказателното производство
подлежат съставомерните вреди.
По изложените съображения, съдът намира, че определението на СРС следва да
бъде отменено, жалбата на М.Д. срещу постановлението от 29.06.2021г. на Софийска
районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство следва да бъде
оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и производството по
настоящото частно дело - прекратено, като обсъждането на наведените в частната
2
жалба доводи е безпредметно.
В същото време жалбоподателят М.Д. не е лишен от възможност да потърси и
получи правна защита, тъй като разглеждането на жалбата му е от компетентността на
горестоящата прокуратура по отношение на тази, която е прекратила наказателното
производство и която горестояща прокуратура има възможност да прецени
правилността на прекратяването на наказателното производство. Поради това
правната защита на твърдяното от него право се осигурява по реда на
вътрешноинстанционния ред за проверка на постановленията в рамките на
прокуратурата. Този извод следва от разпоредбата на чл. 243, ал. 10 от НПК, в чиято
хипотеза е предвиден горестоящ прокурорски контрол върху постановленията за
прекратяване на наказателното производство, когато те не са били обжалвани пред
съда. Оттук следва, че постановленията за прекратяване на наказателни производства,
по които не съществуват лица с право на жалба по чл. 243, ал. 4 от НПК, също могат да
бъдат атакувани пред горестоящата прокуратура, защото тя има правомощия и
служебно да се самосезира за проверка на правилността им. Легитимацията на лицата,
които имат право да възбудят съдебно обжалване, не е идентична с тази на лицата,
които могат да поискат инстанционен прокурорски контрол. Това е така. тъй като
прокуратурата, поради конституционното си правомощие по чл. 127, ал. 1
Конституцията на РБ да преценява на кои лица и за кое престъпление ще повдига
обвинение, може да извърши пълна ревизия както на фактите на престъплението,
предмет на разследването, така и на правната му квалификация и да прецени, не само
дали е извършено първоначално разследваното престъпление, но и дали има данни по
делото за друго. Тази проверка е дължима с оглед осигуряването на правото на достъп
до правосъдие на всяко лице, ако е пострадало от престъпление от общ характер.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.8 от НПК , Софийски
градски съд, НО, ХІV в.с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 22
състав от 30.07.2021г., постановено по н.ч.д. № 10 369/2021г. по описа на СРС, с което
е потвърдено постановление на Софийска районна прокуратура от 29.06.2021г. за
прекратяване на наказателното производство по д.п. № 15 086/2020г. по описа на 06 РУ
– СДВР, пр.пр. № 54 336/2019г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 309, ал.1 от НК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , като процесуално недопустима, жалбата на
М. АЛ. Д. срещу постановление на Софийска районна прокуратура от 29.06.2021г. за
3
прекратяване на наказателното производство по д.п. № 15 086/2020г. по описа на 06 РУ
– СДВР, пр.пр. № 54 336/2019г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 309, ал.1 от НК.
Делото да се изпрати на Софийска градска прокуратура по компетентност за
произнасяне по жалбата, депозирана в СРС от М. АЛ. Д. срещу постановление на СРП
от 29.06.2021г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 15 086/2020г.
по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр. № 54 336/2019г. по описа на СРП, водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал.1 от НК.
Препис от определението да се изпрати на М.Д. за сведение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4