Р Е Ш Е Н И Е

№ 248

град Пловдив, 14 .02.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в открито заседание на девети номеври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурор Костадин Паскалев като разгледа административно дело № 1762/2021година по  описа на съда, докладвано от председателя, взе предвид следното:

Производство по реда на Глава ХI АПК, вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба, предявена от Д.К.Д.,***, ЕГН**********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив, депозирана чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София. С нея се иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 50000.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане, за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр.Пловдив за времето от 01.01.2015г до 31.12.2017г., от 01.01.2018г до 31.12.2019г в ТПО-Пловдив, от 01.01.202г. до 01.08.2020г. в Следствен арест Пловдив с МНО „Задържане под стража“ и от 01.08.2020г до датата на подаване на исковата молба в Затвора гр.Пловдив. Ищецът сочи, че тези вреди са се изразявали в обстоятелства по неговото унижение, срам, чувство на безпомощност, болки и страдания за периодите, през които е пребивавал в местата за изтърпяване на наказанието, като твърди, че те са пряк и непосредствен резултат на поставянето му в неблагоприятни условия, обективирани в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), като не му е бил осигурен санитарен възел и течаща топла и студена вода, държан е при лоши хигиенни условия и постоянно наличие на вредители в спалните помещения. С така изложените обстоятелства счита, че са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (съкр.ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (съкр. ЗИНЗС). В хода на съдебното производство поддържа предявеният иск и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество на спора счита, че иска е доказан по своето основание и размер и моли да бъде присъдено обезщетения според пълната му претенция. Претендира разноски.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и размер и ангажира доказателства писмени доказателства. По същество на спора счита, че исска не е доказан по своето основание и размер и моли да бъде отхвърлен. Не претендира разноски.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за неоснователност, необоснованост и недоказаност на предявения иск и счита, че същият следва да бъде изцяло отхвърлен.

Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че Д.Д. е търпял МНО Задържане под стража“ в Следствен Арест –Пловдив в периода 25.01.2020г до 11.08.2020г., и наказание „лишаване от свобода“ в Затвора- гр. Пловдив през периода от 07.07.2015г. до 17.08.2018г. и от 11.08.2020г. до 28.06.2021г. /дата на подаване на сиковата молба/. Така за периода 07.07.2015г-24.07.2015г е бил настанен в Затвора Пловдив спално помещение №54, а от 24.07.2015г до 16.10.2016г в спално помещение №6. За периода от 06.10.2016г. до 17.08.2018г е бил настанен в ЗООТ“Хеброс“. Така за времето 10.07.- 24.07.2015г. Д. е пребивавал в спално помещение №54, за което от страна на ответника не са представени никакви доказателства за квадратурата на помещението, броя на настанените в него лица, наличие или не на санитарен възел. От представеният доклад на Омбусман на Р България за зивършена проверка в Затвора Пловдив се установява най- общо, че е налице видима пренаселеност на помещенията за периода до 2016година. Представени са протоколи за периодична дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в корпуса на Затвора Пловдив. В периода от 24.07.2015г до 16.10.2016г спално помещение №6, пост 6 е с квадратура от 28.28 кв.м. без санитарен възел, който е с размери 2.48кв.м., отваряеми прозорци 2 бр с размери 0.45х1.10м и 0.50/1.10м., със самостоятелен отваряем прозорец на санитарния възел с размери 0.35х1.10м.. През този период на пребиваване на ищеца липсва справка за брой настанени и не е опровергана тезата на ищеца, че се е стигало до превишаване на лимитираният му капацитет, като не му е била осигурена чиста жилищна площ от 4.00кв.м..В потвърждение на неговата теза са представени докаладите на омбусмана на Р България, установяващи видима пренаселеност. В периода от 07.10.2016г. до м.май 2018г. е настанен в ЗООТ „Хеброс“, спално помещение №5, с размери 4.70/4.10, обща квадратура 19.27 кв.м., където е бил настанен с 5 и 6 броя лица в различни неуточнени периоди, което обосновава тезата му за пренаселеност. Същата е с два големи отваряеми прозореца, с поставени легла, шкафове и маса, с осигурен денонощен достъп до санитарен възел извън помещението, разполагащ с течаща студена вода.Топла вода е предоставяна във връзка с ползваната баня в дните понеделник, сряда и петък. От м.май 2018г до освобождаването си на 17.08.2018г. е бил настанен в спално помещение №15 на ЗООТ „Хеброс“, което е с площ 47 кв.м., като в него са били настанявани 8-9 лица в различни неустановени периоди, с което всеки лишен от свобода е разполагал със жилищна площ над 4 кв. м.- по 5.22кв.м. на всеки един и е в съответствие с изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. В този смисъл за посоченият период ответникът е опровергал тезата на ищеца за пренаселеност на спалните помещения.

За периода на настаняването му в Арест –Пловдив от 25.01.2020г до 11.08.2020г. ищецът е бил в спално помещение №224 с квадратура 14.74кв.м., където е пребивавал с още две задържани лица, с което отговаря на изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС, като чистата жилищна площ на настанените в него лица е над 4.00 кв. м. за всяко едно от тях. В помещението е имало общо 3 бр легла с размери 190/71 см, маса за хранене с размери 60/60см и 2бр кръгли табуретки с диаметър 30см. Предоставян му е ежеседмично изпиран постелъчен материал – чаршаф, одеала и възглавница. Поддържането на хигиената е била задължение на настанените в тях лица, като дезинфекция се е извършвала ежедневно. Изградената осветителна система отговаря на изискванията за осветеност. Спалното помещение разполага със собствен санитарен възел на площ 125х112см, с мивка със студена и топла вода. На помещенията е осигурена вентилация и осветеност и от разположения в тях отваряем прозорец с размери 150/150 см. И е осъществявана периодична обработка за дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещението е провеждана съгласно сключения Договор №11179/13.11.2018г. между ГД „ИН“ и дружество ДДД-1 ООД-София, в която връзка са приложени протоколи от 29.01.2020г., 10.03.2020г., 18.06.2020г., 18.05.2020г., 04.08.2020г., като това е потвърдено и от приложените доклади по национален превантивен механизъм на обмусмана на РБългария за извършени периодични проверки.

По отношение на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив за периода 11.08.2020г. до 26.06.2021г. се установи, че Д. е бил настанен в две спални помещения: за времето от 14.08.2020г до 26.07.2019г. в спално помещение №15 на пост 6, което е с чиста жилищна площ 28.28 кв.м, с прилежащ санитарен възел с отделна квадратура 2.69 кв.м., с предвиден капацетет от 7 лица, колкото са настанени в периода до 21.08.20г до 27.08.20г.. През този период на пребиваване  на ищеца в него техният фактически брой от 7 лица не води до превишаване на лимитираният му капацитет, поради което на всеки настанен е била осигурена чиста жилищна площ от 4.04 кв.м.. За времето от 14.08 - 21.08.20г в него фактически настанени са 8 лица, с което са нарушени изискванията за осигуряване на чиста жилищна площ от минимум 4 кв.м. на човек.. Изяснява се, че спалното помещение има два отваряеми прозореца с размери 0.99х1.15кв.м и 0.45х1.15кв.м, а прозорецът на санитарния възел е с размери 0.34х1.17 кв.м.. Представени са протоколи за периодична обработка за дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещението е провеждана съгласно сключени договори между ГД „ИН“ и дружество ДДД-1 ООД-София, последните два на Фаворит ДДД- Варна.

За времето от 28.08.2020г. до освобождаването му на 07.07.20221г по молба на ищеца е настанен в спално помещение №6 пост, което е с площ от 28.28кв.м без санитарен възел, който е с размери 2.48кв.м., отваряеми прозорци 2 бр с размери 0.45х1.10м и 0.50/1.10м., със самостоятелен отваряем прозорец на санитарния възел с размери 0.35х1.10м, с посочен капацитет за настаняване на 7 броя лишени от свобода. През този период на пребиваване  на ищеца в него техният фактическия им брой е варирал в различни периоди от 6 до 9 лица. Така за времето от 04.09.20г до 08.11.20г., от 15.01.2021г до 04.04.21г., от 16.04.21г. до 17.06.21г. лимитираният му капацитет не е бил превишаван. Превишението на неговия капацитет с повече от 7 лица е било за периодите от 28.08.20г до 03.09.20г.; 09.11.20г. до 14.01.2021г.; 05.04.21г. до 15.04.21г.; от 04.06.21г до 13.06.21г. и от 18.06.21г. до датата на подаване на исковата молба, общо 101 дни, в които е бил превишаван размерът на дължимата чиста жилищна площ от 4 кв.м., в който смисъл са били нарушени изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. В него има поставено легло с размери 90/180 см за всяко едно лице и шкафове с размери 45/50 см. Санитарният възел към помещението е снабден с мивка с постоянно течаща студена вода. По отношение на наличните вредители, е извършвана периодична обработка за дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещението, съгласно сключения Договор №10812/08.11.2016г. между ГД „ИН“ дружество ДДД-1 ООД-София, както и дружеството Фаворит ДДД ООД- Варна. За изпълнението му са приложени протоколи по номера за извършвани мероприятия от 04.08.2020г. до 23.03.2021г.. Тези обстоятелства са изяснени и от приложените доклади по национален превантивен механизъм на обмусмана на РБългария за извършени периодични проверки.

По делото са разпитани свидетелите Т.Н.К.и Б.И.Б.. В показанията си свидетелят Грудов излага фактите по обстоятелството, че с ищеца се познават от затвора –Пловдив, като в периода 2020-2021г са в едно спално спални помещения. Според него, всички спалното помещение винаги е било пренаселено, с постоянно настанени  9-14човека, а трябвало да бъдат 7 човека. Винаги има гризачи и вредители, които са напаст за лишените от свобода, а извършените ДДД обработки определя като неефективни. Хигиената се е поддържала от лишените от свобода, но не са имали достатъчно препарати, а само метли и лопати.

Свидетелят Б.Б.в показанията си излага факти, че познава ищеца от съвместното им пребиваване в ЗООТ „Хеброс“ към Затвора Пловдив в периода 2015г- 2016г., катто и в самият корпус на Затвора за периода м.09-.м.12.2020г. като са били в съседни спални помещения. В помещението на ищеца били настанени по 8-10 човека постоянно. Сочи, че Д. е имал оплаквания от липса на топла вода, както и от това, че постоянно има дървеници и хлебарки, като провежданата ДДД обработка според него не давала необходимият ефект.

Горната фактическа обстановка съдът установи от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства. Така показанията на свидетелите Т.Н.К.и Б.И.Б.съдът не кредитира по делото, като същите се явяват необективни, вътрешно противоречиви, несъответни на приложените писмени доказателства, с възникнали съмнения в тяхната достоверност, дължащи се на заинтересованост, в предвид стремежът им да подкрепят едностранно тезата на ищеца. Тя се подкрепя от приобщените писмени доказателства- справка рег. №4334/30.07.2021г на началник на Затвора Пловдив с приложения, приета в съдебно заседание от 01.09.2021г., справка рег. №СА-1406/12.10.2021г. на началник сектор „Арести“ ОС „ИН“-Пловдив с приложения; от приложените с отговора от ответника протоколи за извършени услуги по дезинфекция и дезинсекция; 2бр. Доклади от извършени проверки по национален превантивен механизъм на Омбусмана на Р България.

При така изяснената фактическа обстановка, на  база събраните гласни и писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Исковата претенция на Д.Д. е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Следствен арест и Затвора гр. Пловдив, които съгласно разпоредбата на чл.12 ал.1-3 ЗИНЗС са териториални поделения към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, представляващо юридическо лице на бюджетна издръжка. Съобразно разпоредбата на чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. По отношение на посочената в иска незаконосъобразна дейност по фактическото изпълнение на МНО „Задържане под стража“ и наказание „лишаване от свобода“, безспорно се явява административна дейност, която се осъществява от администрацията на посочените териториални поделения, като тя включва изпълнение на условията за упражняване на правата от задържаните лица и на техните задължения, което е в рамките на специфичният им правен статус и положение. Налице е активна процесуална легитимация на ответника.

По отоношение на съответствието на претенцията с материално- правните предпоставки за осъществява на отговорност от ответника за извършена незаконосъобразна административна дейност, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС  сочи, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Така чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС определя, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, като тя се определя по общоприетите правила, а именно с измерване по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. За да бъде достатъчна тази жилищна площ, тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.. Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

От установеното по делото, Д.Д. *** и в Затвора-Пловдив през посочените по – горе периоди, вкл. и към датата на предявяване на исковата молба. Несъмнено се изяснява от представените от страните доказателства, че на ищеца е дължимо обезщетение за неимуществени вреди за времето на пръвият му престой от 07.07.2015г. до 16.10.2016г., причинени от нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС, предмет на претенция по настоящото дело. Така се установявят обстоятелства, свързани с пребиваването му в Затвора-Пловдив, когато спрямо него са налице незаконосъобразни действия и бездействия от страна на затворническата администрация, дължащи се неосигуряване на дължимата му жизнена площ от минимум 4 кв. м.. Тези незаконосъобразни действия са се изразили в настаняването в тях на повече на брой лица, отколкото е капацитета на спалното помещение. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в периода от 07.07.2015г. до 16.10.2016г. и от 16.10.2016г. до м.май 2018г., както и за периода от 101 дни за времето на престоя си през 2020-2021г., когато от администрацията за ищеца в спалното му помещение по пребиваване не е била осигурена жизнена площ от минимум 4 кв. м., което се потвърждава от представените доклади на Омбусман на Р България и приобщените справки. Този факт на обитаване на пренаселени килии е достатъчен, за да се приеме, че в този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание ищец в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В тази си част исковата молба се явява основателна, доказана и обоснована и претенцията следва да бъде уважена.

По отношение на останалите претендирани от ищеца обезщетение за неимуществени вреди в периода на престоя му в Следствен арест-Пловдив и затова Пловдив, вкл. ЗООТ Хеброс за времето от м.май 2018г. до 18.08.2018г., свързани с пренаселеност на спалните помещения и нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС, съдът от събраните доказателства счита, че молбата се явява неоснователна. Установи се, че спалното помещение в Арест –Пловдив е конструирано по начин, при който настанените лица да имат жизнена площ от минимум 4кв.м. за всеки един от тях. Помещенията са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена и топла вода, като е осигурено отопление, пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Събраните доказателства сочат, че тези помещения са с отлични хигиенни условия. Редовно се извършва ДДД обработка. Така и при престоя му в ЗООТ Хеброс в този период и в Затвора гр.Пловдив за периода от 04.09.20г до 08.11.20г., от 15.01.2021г до 04.04.21г., от 16.04.21г. до 17.06.21г. ищецът  е бил настанен в спално помещение, в което броят на лицата не е надвишавал капацитета му от 6 човека, с което му е била осигурена минималната жизнена площ съгласно изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС, като молбата му и в тази си част е неоснователна, необоснована и недоказана.

По отношение на претенцията на ищеца за дължимо обезщетение, дължащо се на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на студена и топла течаща вода, наличие на вредители и гризачи, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, съдът счита, че иска се явява неоснователен, необоснован и недоказан. Претенциите са свързани със спалните помещения, които от представените от ответника писмени доказателства се установи, че са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, като е осигурено отопление, осветяемост и пряк достъп на дневна светлина, както и възможност за проветряване. Събраните доказателства сочат, че тези помещения са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависят от личните усилия на лишените от свобода, които се грижат за почистването. Редовно се извършва ДДД обработка.За това съдът приема за недоказано и наличието на паразити - дървеници и хлебарки в този период, доколкото от страна на ответника се представиха доказателства за извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Не се установява с необходимите доказателства да е налице увреждане на ищеца по начина, по който той излага обстоятелствата в исковата си молба. Ето защо в тази си част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В този смисъл, на осн. чл. 284, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗИНЗС следва да се приеме, че Д.Д. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния и дължащи се на обитаване на помещения, в който не му е била предоставена жизнена площ от минимум 4 кв.м. за действително доказания период на изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и ЗООТ Хеброс. В тази връзка конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ, според която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 8 лева на ден за периода от 07.07.2015г. до 16.10.2016г.; от 17.10.2016г. до 31.05.2018г., както и за периода от  28.08.20г до 03.09.20г.; от 09.11.20г. до 14.01.2021г.; от 05.04.21г. до 15.04.21г.; от 04.06.21г до 13.06.21г. и от 18.06.21г. до датата на подаване на исковата молба- 28.06.2021г., общо са 1161 дни, като определеният му размер на  9288.00 лева най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, причинените му болка и страдания от поставянето му в неблагоприятни исловия за изтърпяване на наложеното му наказание. В останалата си част до претендирания размер от 50000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Спрямо този уважен размер на предявения иск от 9288.00 лева, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2021г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на спора на ищеца се дължат и направените разноски. Същите се констатираха само в размер на 10 лева за платена държавна такса. Приложеният по делото договор за правна защита и съдействие от 25.06.2021г. не съдържа платено адвокатско възнаграждение и неговият размер не се доказа в хода на производството. Ето защо съдът не дължи произнасяне по него. Ответникът не претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, ето защо съдът не следва да се произнася в тази част.

Така мотивиран и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати Д.К.Д., ЕГН**********,***, обезщетение в размер на 9288,00 /девет хиляди и двеста и осемдесет и осем/ лева за претърпени неимуществени вреди от нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС от 07.07.2015г. до 16.10.2016г.; от 17.10.2016г. до 31.05.2018г., както и за периода от  28.08.20г до 03.09.20г.; от 09.11.20г. до 14.01.2021г.; от 05.04.21г. до 15.04.21г.; от 04.06.21г до 13.06.21г. и от 18.06.21г. до 28.06.2021г, както и законовата лихва върху тази сума, считано от 28.06.2021г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/, до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер от 50000.00 /петдесет хиляди/ лева като неоснователна.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на Д.К.Д., ЕГН********** ***, сумата от 10,00 /десет/ лева разноски за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне по реда на АПК.

СЪДИЯ: