РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Сандански, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20211250101190 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. АЛ. С., с ЕГН-
**********, от гр.С.........., ул.“Р............“, № ..., срещу АН. АЛ. С. от гр.С..........., ул.“Р.........“,
№ ... за прекратяване на брака им с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, и свързания с него иск за предоставяне ползването на семейното жилище.
Правно основание- чл.49, ал.1 от СК и чл.56 от СК.
Сочи се в исковата молба, че страните са законни съпрузи от .................г., като от брака
си имат родени четири деца, които са пълнолетни. Сочи се още, че семейното им жилище е
било в гр.Сандански, съставляващо втори жилищен етаж от сграда, построена по време на
брака в парцел 30, кв.140 по плана на гр.Сандански. Твърди се, че до 2008г. семейните им
отношения протичали нормално, но след това между тях често възниквали скандали от
липсата на достатъчно парични средства. Твърди се, че ответницата заминала на работа в
Г..........., като първоначално се прибирала в Б........ редовно и подпомагала финансово
семейството, но след шест месеца идванията в Б....... се разредили, финансовата помощ
също, като ответницата преустановила обажданията към съпруга си. Твърди се, че от 10
години съпрузите са в състояние на трайна фактическа раздяла. Твърди се, че бракът им е
изпразнен от съдържание, поради което се иска неговото прекратяване като дълбоко и
непоправимо разстроен, както и за предоставяне на ползването на семейното жилище. В
подкрепа на иска се представят писмени доказателства и се сочат гласни такива.
Ответницата не е депозирала в срок отговор на исковата молба. Същата, редовно
призована, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Р. АЛ. С., с ЕГН-**********, и А.А. А............., с ЕГН-**********, са сключили
граждански брак на ...............г., като съпругата приела фамилното име на своя съпруг
(удостоверение за сключен граждански брак). От брака си съпрузите имат родени четири
деца, които са пълнолетни (удостоверение за съпруга и родствени връзки). През ..........г.
родителите на съпруга са му учредили право на строеж на втори жилищен етаж от
съществуващата сграда в парцел ........., в кв............ по плана на гр.С..... (нотариален акт за
1
суперфиция). Този етаж е бил и семейното жилище на съпрузите, като се състои от спалня,
хол и кухня, без баня и тоалетна, които съществуват на първия етаж, притежаван от
родителите на съпруга (свидетелските показания). Преди повече от 10 години съпругата
заминала за Г.........., като при идванията си не общувала със съпруга си и спяла отделно от
него, а през последните 5-6 години въобще не се е прибирала в семейното им жилище
(свидетелските показания, които съдът кредитира, тъй като се основават на
непосредствените им възприятия и не са противоречиви).
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Относно иска за развод:
За да се прекрати бракът между страните с развод е необходимо да се установи, че
същият е дълбоко и непоправимо разстроен. Установи се, че повече от 10 години съпрузите
са в състояние на трайна фактическа раздяла. Следователно, през този период съпрузите са
живеели в противоречие с основните нравствени изисквания за привързаност, взаимна грижа
и подкрепа. На практика страните отдавна са престанали да са съпрузи и семейството се е
разпаднало. Предвид изложеното съдът намира, че са разрушени основите на брака и
същият няма изискваното от закона и морала съдържание. В интерес на обществото е този
брак да бъде прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,
като причина за това разстройство е продължителната фактическа раздяла между съпрузите,
което състояние съдът намира за непреодолимо, предвид отчуждението между съпрузите и
липсата на желание да съхранят брака си. По горните съображения искът за развод е
основателен и следва да бъде уважен.
Относно иска за предоставяне ползването на семейното жилище:
Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от СК, когато семейното жилище не може да се
ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако
той е поискал това и има жилищна нужда, а съгласно ал.5 на същия член, когато съпрузите
са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на
ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
Установи се, че семейното жилище е придобито по време на брака, чрез осъществяване
на отстъпено право на строеж, поради което същото е семейна имуществена общност.
Установи се, че жилището представлява втори жилищен етаж от сграда, построена в парцел
30, кв.140 по плана на гр.Сандански, както и че се състои от спалня, хол и кухня, без баня и
тоалетна. Съгласно трайната съдебна практика, когато семейното жилище е общо (както е в
настоящия случай) на първо място се преценява възможността то да се ползва поотделно от
двамата съпрузи. В ППВС № 12/71г. е дадено тълкуване кога семейното жилище може да се
ползва поотделно от двамата съпрузи-в случай, че жилищните и сервизни помещения могат
да се обособят в отделни жилища, без преустройства, изменения или промяна в
предназначението им, независимо от това дали отношенията им са търпими или не, а ако
няма достатъчно сервизни помещения за двамата, се разпределят жилищните помещения
при общо ползване на сервизните, но само ако отношенията между бившите съпрузи са
търпими. В практиката на ВКС се приема, че отношенията между съпрузите са търпими,
когато са основани на взаимна толерантност, изключваща физически или психически
2
тормоз, установена е поносимост, умереност и е възможен диалог, когато липсва физическа
и словесна агресия, а поведението е насочено към избягване на конфликти, прояви на такт и
разрешаване на проблемите чрез взаимни отстъпки. В настоящия случай предвид броя и
вида на помещенията в жилището, то не може да се обособи в две отделни жилища, но
предвид отношенията между съпрузите съдът намира, че жилището може да се ползва и от
двамата съпрузи (с общи сервизни помещения). Не се твърди, а и не се събраха
доказателства отношенията между съпрузите да са непоносими. В настоящия случай искане
за ползване изцяло на семейното жилище е направил само съпругът-ищецът по делото,
както от брака няма ненавършили пълнолетие деца. В този случай, за да се предостави само
на него ползването на семейното жилище е необходимо да докаже, че има жилищна нужда,
както и да се преценят фактите и обстоятелствата, касаещи въпроса за вината за разтрогване
на брака, здравословното състояние на страните и други обстоятелства, които биха имали
значение за правилния извод на съда. Установи се, че бракът е разстроен по обективни
причини (установената трайна фактическа раздяла) и същият се прекратява без вина. По
делото се установи, че в семейното жилище не живее никой от двамата съпрузи-ответницата
го е напуснала и е заминала за Гърция, като повече от 5 години не го е посещавала, а ищецът
живее на първия етаж в същата сграда, който етаж е наследствен от родителите му (в
исковата молба ищецът признава, че живее в първия етаж, а от свидетелските показания се
установи, че този етаж има наследствен характер). Следователно, ищецът няма жилищна
нужда. Не се твърди съпругът да е с влошено здравословно състояние, както и не се твърдят
други обстоятелства, налагащи предоставяне ползването на семейното жилище на ищеца.
Предвид на изложеното съдът намира, че следва да остави без уважение искането на ищеца
за предоставяне ползването на семейното жилище изцяло на него.
Относно фамилното име:
Съгласно разпоредбата на чл.326 от ГПК, в решението, с което се допуска разводът,
съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в
бъдеще. Установи се, че при сключване на брака съпругата е приела фамилното име на своя
съпруг. Същата не е предявила иск за възстановяване на фамилното си име преди брака
(чл.53 от СК), поради което съдът следва да постанови запазване на брачното фамилно име
на съпругата.
Относно държавната такса:
Съдът определя окончателна държавна такса по производството за развод в размер на
първоначално внесения от 25лв.
Водим от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК и чл.56 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак, сключен на 15.11.1974г. в гр.Сандански,
между съпрузите Р. АЛ. С., с ЕГН-**********, и АН. АЛ. С., с ЕГН-**********, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съпруга Р. АЛ. С. за предоставяне ползването на
семейното жилище-втори жилищен етаж от сграда построена в парцел 30, кв.40 по плана на
3
гр.Сандански, изцяло на него.
След прекратяване на брака съпругата ще носи брачното си фамилно име С..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 25 лева (двадесет и
пет лв.).
Решението може да се обжалва пред Благоевградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като им се изпрати препис от настоящото.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4