Решение по дело №647/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „СЕМИЗ“ ООД, ЕИК ***, чрез адв.И. Г., против Решение № 192/13.02.2024г. на Районен съд - Варна, 32-ри състав, постановено по НАХД № 5030/2023г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 23-***/23.08.2023г. на директора на РД „АА“ - Варна, с което за нарушение на чл.10, § 2, пр.1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт /Регламент № 561/2006/, и на основание чл.104, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, на дружеството е наложена имуществена санкция, в размер на 1000,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно отразяване на фактическата обстановка по случая и за неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно твърди, че неправилно е определен субектът на нарушението, т.к. разпоредбата на чл.93б, ал.1, т.2 ЗАвП изрично посочва, че това е физическото лице - водач, а не юридическото лице - превозвач. Твърди, че АНО се е позовал на обща нарушена и на обща санкционна норма, без да е посочил конкретно действие или бездействие, което да се вмени в отговорност на транспортното предприятие, като всички факти сочат на виновно поведение от страна на водача, а не на липсата на организация от страна на превозвача, предвид представената книга за инструктаж. Мотивът, че не са представени планове за работа и график на водача е неправилен, доколкото Регламент № 561/2006 и ЗАвП не предвиждат изготвянето на такива документи, а съгласно чл.12, § 2 от Регламента, следва само да се инструктира водача, с което дружеството е изпълнило задължението си. Освен надлежен инструктаж, в случая е издадена и нарочна заповед за спазване на изискванията на работното време, прекъсванията и почивките на водачите. Намира позоваването на представените по преписката пътни листи за недопустимо, т.к. подобно описание отсъства както в АУАН, така и в постановлението, и съдът не следва да доразвива волята на АНО. На следващо място сочи, че за да се приеме, че превозвачът е осъществил състава на вмененото нарушение, не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от страна на водач на предприятието, а следва чрез допустими по закон средства да се установи, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, т.е, че е в резултат на създадената от него организация на работата или липсата на такава, а не се дължи единствено на виновното поведение от страна на водача. Твърди, че е налице бланкетно позоваване на нарушената разпоредба, без да се сочи конкретно действие на работодателя, а и на работника, довели до допускане на описаното в НП ползване на почивка в намален размер като част от задължението му да организира работата на водача, което е съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Твърди и че неправилно е определена датата на извършване на нарушението. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира и присъждане на разноски. В случай че ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, по арг. от т.1 - 3 от ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на общото събрание на ГК и ТК на ВКС, намира, че такова не следва да се присъжда.

Ответната страна оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор вх.№ 4108/21.03.2024г. Сочи, че в тежест на касатора е да представи доказателства за осъществена организация на работата на водачите и извършването на редовни проверки за това дали при извършване на разпоредения превоз е изпълнил и прецизирал своята работа, спазвайки изискванията на националното и европейското законодателство. По арг. от чл.17 и 18 от Наредба Н-3/07.09.2009г. и поради функционирането на дигиталния тахограф посредством използването на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) за регистриране на данни за местоположение, твърди, че непрекъснатия достъп на превозвача до тази информация осигурява ефективна и редовна организационна дейност, поради което дейността по организиране е не само преди започване на превоза, но трае през целия период по извършване на дейност по управление. Макар законът да не изисква съставянето на графици твърди, че по аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че освен провеждане на инструктаж, превозвачът следва да обезпечи своята дейност и с изготвяне на графици и конкретна организация на служителите, за да гарантира, че е сторил всичко необходимо да уреди и прецизира дейността и ръководството на лицата, които изпълняват неговите разпореждания, а не да се задоволява с полагането на подпис от страна на водача в инструктажната книга. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а с оглед изхода на делото моли съдът да се произнесе по адвокатското възнаграждение на касатора, при условията на чл.63д, ал.2 ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че при извършване на комплексна проверка на „СЕМИЗ“ ООД - притежаващо Лиценз № ***за извършване на обществен превоз на товари на територията на РБ, за спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 и на Регламент (ЕС) № 165/2014 при извършване на транспортна дейност за периода от 01.03.2023г. до 30.04.2023г., с покана изх. № *****/06.06.2023г. от дружеството били изискани документи, удостоверяващи извършваната транспортна дейност. В отговор били представени 6бр. пътни листи за периода от 13.03.2023г. до 18.03.2023г., 6бр. пътни листи за периода от 20.03.2023г. - 25.03.2023г., както и дигитална карта на водача Ц. К. К., от които е установено, че при извършване на обществен превоз на товари на територията на РБ, попадащ в обхвата на цитираните регламенти, с товарен автомобил „Скания“ с рег. № [рег. номер], кат. N 3 (оборудван с дигитален тахограф [Марка], сер. № ****), за двуседмичен период на управление - 13.03.2023г. - 26.03.2023г., Ц. К. е ползвал намалена седмична почивка от 14:45ч. (UTC) на 18.03.2023г. до 05:45ч. (UTC) на 20.03.2023г. - 38 часа и 56 минути, и е намалил последната седмична почивка от поне 45 часа със 7 часа и 36 минути, като е ползвал от 15:22 часа (UTC) на 25.03.2023г. до 04:46 часа (UTC) на 27.03.2023г., седмична почивка от 37 часа и 24 минути. При така установените факти е прието, че дружеството не е организирало работата на водача по такъв начин да спазва изискванията на Глава ІІ, чл.8, § 6, второ тире, изр.1 от Регламент № 561/2006, с което е извършило нарушение на чл.10, § 2, изр.1, пр.1 от Регламент № 561/2006, за което му е съставен АУАН № ***/19.07.2023г., а въз основа на него е издадено НП № 23-****/23.08.2023г., с което на основание чл.104, ал.1 ЗАвП, му е наложена имуществена санкция, в размер на 1000,00лв.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че при издаването му са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН, както и изискванията на чл.57 ЗАНН. За неоснователно е прието оплакването за бланкетен характер на обвинението, доколкото описаното деяние се изразява в бездействие. По същество и тълкувайки разпоредбите на чл.104, ал.1 и чл.78, ал.1, т.1 ЗАвП, чл.8, § 6 и § 6б, и чл. 10, § 2, изр.1 от Регламент № 561/2006, ВРС е приел, че анализът им сочи, че Регламентът предвижда регулярен период на седмична почивка от най-малко 45 часа и намалена седмична почивка от най-малко 24 часа, със съответните регламентирани хипотези на прекъсвания. Прието е, че разпоредбата на чл.10, § 2 от Регламент № 561/2006г. задължава транспортните предприятия да организират работата на водачите по такъв начин, че те да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и Глава ІІ от Регламент № 561/2006. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки. Нормативната уредба дава свобода на предприятията при избора на средства за организация на работата на водачите, отчитайки спецификата и обема на тяхната дейност, като мерките следва да осигуряват спазване продължителността на времето на управление и на времето за почивка на водачите. В този контекст ВРС е приел, че от събраните доказателства се установява както фактът на осъществено нарушение от водача К., така и обвинението, че превозвачът не е предприел съответни действия за осигуряване на надлежна организация на работата, която да обезпечи спазването на регламента от страна на водачите. От страна на дружеството не е представен график, план или друг документ, от които да е видно какви действия е предприело дружеството за да гарантира спазването на работното време от работниците. Не са представени доказателства за изпълнение на задължението за изготвяне на предварителен график за управление на превозното средство от съответния водач, за почивките по време на работа и за периодите, когато К. следва да е на разположение. На контролните органи не са представени доказателства за извършване на редовни проверки на водача, съответно доказателства, че впоследствие му е потърсена дисциплинарна отговорност. От представените пътни листи е изведен извод, че за конкретния период на водача е възложено извършването на значителен брой превози, на чести интервали от време, което е създало обективна невъзможност за водача да спази разпоредбите на Регламент № 561/2006. Доколкото съгласно Наредба № 33/03.11.1999г. пътният лист е документ за контрол и отчитане работата на водачите, с оглед положения подпис и печат от служител на превозвача, е видно, че същият е разпоредил излизането на МПС и на водача за извършване на превозите в установените времеви интервали. По арг. от чл.17 и 18 от Наредба Н-3/07.09.2009г. и поради функционирането на дигиталния тахограф посредством използването на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) за регистриране на данни за местоположение, ВРС е приел, че непрекъснатият достъп на превозвача до тази информация осигурява ефективни и редовни проверки на водачите. След като законодателят не е разписал начина на организиране на транспортната дейност, то е предоставена свобода в избора и метода на средства и е въпрос на оперативна самостоятелност кои от тях ще се използват за да се спазят седмичните и междудневни почивки. Доколкото на доказване подлежат положителните факти, в тежест на превозвача е да докаже фактът по създаване на подобна организация, а такива доказателства не са ангажирани. Прието е и че правилно са определени датата и мястото на извършване на нарушението, както и че не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН.

Така постановеното решение е неправилно.

Дружеството, в качеството му на превозвач, е санкционирано за нарушение на разпоредбата чл.10, § 2 от Регламент № 561/2006, съгласно която транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в § 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.

Според съображение (17) от Регламента, същият цели подобряване на социалните условия за работниците и служителите, които са обхванати от него, както и подобряване на общата безопасност по пътищата. Това се постига чрез разпоредби, отнасящи се до максималното време за управление за ден, за седмица и за период от две последователни седмици, разпоредба, която задължава водачите да ползват редовна междуседмична почивка поне веднъж на две последователни седмици, и разпоредби, които предписват, че при никакви обстоятелства дневната почивка не може да бъде по-малка от непрекъснат период от девет часа. Тъй като тези разпоредби гарантират достатъчна почивка и като се вземе предвид опитът от практиките по привеждане в изпълнение през последните години, системата за компенсиране на намалените дневни почивки вече не е необходима.

Съгласно чл.4, буква з) от Регламент № 561/2006, „седмична почивка“ означава седмичен период от време, през който водачът може свободно да разполага със своето време и който включва „нормална седмична почивка“ и „намалена седмична почивка“, като: „нормална седмична почивка“ означава всеки период с продължителност от поне 45 часа, а „намалена седмична почивка“ означава всеки период, който е по-къс от 45 часа, който може при спазване на условията, предвидени в чл.8, § 6, да бъде съкратен до минимум 24 последователни часа.

Съгласно чл.4, буква и) от Регламента, „седмица“ означава периодът, включващ времето от 00:00 часа в понеделник до 24:00 часа в неделя.

Съгласно чл.8, § 6 от Регламент № 561/2006, през всеки две последователни седмици водачът ползва поне: - две нормални седмични почивки, или – едно нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка от поне 24 часа. Намалението обаче се компенсира с равностоен период на почивка, ползван без прекъсване преди края на третата седмица след въпросната седмица. Седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови периода от края на предишната седмична почивка.

Съгласно чл.10, § 2 от Регламент № 561/2006, транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в § 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.

Както следва от разпоредбата на чл.19, ал.2 от Регламент № 561/2006 и от тълкуването, дадено с Решение на СЕС от 9 юни 2016г. по дело Юроспийд, С-287/14, т.32, както транспортните предприятия, така и водачите, са носители на определени задължения и всеки от тях носи отговорност за неизпълнението на съответните задължения.

В изпълнение на задължението по чл.19, § 2 от Регламента № 561/2006г., по отношение отговорността на транспортните предприятия по чл.10, § 2 от Регламента, в разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗАвП е предвидено, че превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лв.

За да се приеме, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение, не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от страна на водач на предприятието, а следва да се установи, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя. Противно на посоченото от ВРС, по арг. от чл.88 ЗАвП в случая график на водачите не се изисква, поради което неизпълнението на задълженията по глава II от Регламент № 561/2006 следва да е резултат от създадената от работодателя организация на работа или от липсата на такава.

Както приема съдебната практика, създаването на организация на трудовия процес е необходимо-присъщ елемент от работодателската власт на всеки работодател и обхваща дейности по управление и поставяне на задачи на участниците в този процес, по координация между изпълнителите на отделни трудови функции, по контрол за ефективно, качествено и законосъобразно изпълнение на тези трудови функции и т.н., а видно от материалите по административнонаказателната преписка тези въпроси не са детайлно изследвани.

Основателно касаторът твърди, че това е довело до съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в акта и в наказателното постановление не е посочено, в какво точно се изразява деянието, вменено на дружеството като административно нарушение. Посочено е само бланкетно, че превозвачът не е организирал труда на водача Ц. К. в съответствие с правилото по чл.10, § 2 от Регламент № 561/2006, т.к. според данните от картата на водача за двуседмичен период на управление - 13.03.2023г. - 26.03.2023г., К. е ползвал намалена седмична почивка от 14:45ч. (UTC) на 18.03.2023г. до 05:45ч. (UTC) на 20.03.2023г. - 38 часа и 56 минути, и е намалил последната седмична почивка от поне 45 часа със 7 часа и 36 минути, като е ползвал от 15:22 часа (UTC) на 25.03.2023г. до 04:46 часа (UTC) на 27.03.2023г. седмична почивка от 37 часа и 24 минути.

Данните от картата на водача обаче дават информация само за това, за съответния период колко време МПС е било в период на управление или на почивка. Същите нямат нищо общо с организацията на работа, създадена от превозвача, т.к. нарушението на правилата по глава ІІ от Регламент № 561/2006 може да се дължи както на виновно поведение на превозвача, така и на виновно поведение на самия водач, който въпреки създадената от работодателя си организация не е спазил правилата за почивките.

По административнонаказателната преписка са приложени общо 12бр. пътни листи, издадени в периода от 13.03. - 18.03.2023г., и в периода от 20.03.-25.03.2023г., които, противно на приетото от ВРС, не доказват, че превозвачът така е възлагал превозите на водача, че последният е в обективна невъзможност да спазва регламентираните почивки.

Безспорно пътният лист е документ за контрол и отчитане работата на водачите и съобразно утвърдените реквизити в Приложение 11 към чл.66, т.7 от Наредба № 33/1999г., удостоверява времето на излизане и на прибиране в гаража, дали МПС е технически изправно, дали водачът е годен да го управлява, начален и краен километропоказател и изминатия маршрут. Пътният лист обаче няма пряко отношение към срока за извършване на превоза и към регламентираните почивки. При липсата на други доказателства, които да удостоверяват конкретно уговорено между превозвача и водача време за извършването му, не може да се приеме, че превозите са възлагани за изпълнение в нарушение на правилата за почивки на водачите.

Отделно от това, при обобщаване на данните от представените пътни листи и анализирането им в контекста на данните за време на управление и време на почивка, извлечени от дигиталния тахограф, не се потвърждава извода на ВРС, че след като превозвачът е възлагал множество превози през кратки интервали от време, е възпрепятствал водача да спази изискванията относно почивките. Напротив, представените пътни листи сочат на различен извод.

От представените по преписката пътни листи се установява, че в релевантния към спора и обследван при проверката двуседмичен период по смисъла на чл.4, буква и) от Регламент № 561/2006 – от 13.03.2023г. (понеделник) до 26.03.2023г. (неделя), дружеството е издало на водача общо 12бр. пътни листи, в които са отразени следните данни за „час на излизане от гаража“ и за „час на прибиране на гаража“ – т.е. за време на управление, както ги е тълкувал ВРС:

 

пътен лист №	ден от двуседмичния период	час на излизане от гаража	час на прибиране в гаража
49/13.03.2023	понеделник	8,00 часа	17,00 часа
50/14.03.2023	вторник	8,00 часа	17,05 часа
51/15.03.2023	сряда	8,00 часа	17,30 часа
52/16.03.2023	четвъртък	8,00 часа	17,00 часа
53/17.03.2023	петък	8,00 часа	17,00 часа
54/18.03.2023	събота	7,45 часа	17,00 часа
55/19.03.2023	неделя	7,50 часа	17,30 часа
56/21.03.2023	вторник	7,50 часа	17,00 часа
57/22.03.2023	сряда	8,00 часа	17,00 часа
58/23.03.2023	четвъртък	7,50 часа	17,00 часа
59/24.03.2023	петък	8,00 часа	17,00 часа
60/25.03.2023	събота	7,50 часа	17,30 часа

 

По арг. от чл.4, буква з) и чл.8, § 6 от Регламент № 561/2006, през тези две последователни седмици (т.е. в периода от 00:00 часа на 13.03.2023г. до 24:00 часа на 19.03.2023г. – първа седмица, и в периода от 00:00 часа на 20.03.2023г. до 24:00 часа на 26.03.2023г. – втора седмица), водачът е следвало да ползва поне: две нормални седмични почивки (от поне 45 часа) или една нормална и една намалена почивка от поне 24 часа, което намаление следва да се компенсира с равностоен период на почивка без прекъсване, преди края на третата седмица.

Според данните, удостоверени в горепосочените пътни листи, в края на първата седмица - на 19.03.2023г. (неделя), водачът се е прибрал в гаража в 17,30 часа, след което в понеделник – 20.03.2023г., е почивал и е започнал работа в 7,50 часа на 21.03.2023г. – вторник. Тоест, според пътните листи в периода от 17,30 часа на 19.03.2023г. до 7,50 часа на 21.03.2023г., водачът е ползвал една пълна седмична почивка от поне 45 часа и това е достатъчно за да се приеме, че изводът на ВРС – че превозвачът, възлагайки множеството превози по посочените пътни листи, е поставил водача в невъзможност да спази изискванията за ползване на задължителните почивки.

Възможно е в определени случаи този факт да се установява въз основа на пътни листи – например, когато от тях се установява, че в периода, в който водачът е следвало да ползва почивка, превозвачът му е възлагал извършването на превози, но в случая това не е така, т.к. за 20.03.2023г. (неделя) не е установен издаден пътен лист.

Същественото в случая е, че данните за времето на излизане и прибиране в гаража, т.е. за времето на работа съгласно пътните листи, не кореспондират с данните за начало, край и почивки при управлението, регистрирани от дигиталната карта на водача. Макар за 20.03.2023г. да не е издаван пътен лист, тахографът е отчел време на управление за тази дата - вж. приложените по преписката Справки – Резюме на месечни работни смени, март 2023г.

От данните от картата на водача безспорно се установява констатацията на АНО - че в периода 13.03.2023г. - 26.03.2023г., К. е ползвал намалена седмична почивка от 14:45ч. (UTC) на 18.03.2023г. до 05:45ч. (UTC) на 20.03.2023г. - 38 часа и 56 минути, и е намалил последната седмична почивка от поне 45 часа със 7 часа и 36 минути, като е ползвал от 15:22 часа (UTC) на 25.03.2023г. до 04:46 часа (UTC) на 27.03.2023г. седмична почивка от 37 часа и 24 минути.

Липсват обаче доказателства за това, че неспазване на изискването по чл.8, § 6 от Регламент № 561/2006г. се дължи на организацията на работа/липсата на организация, създадена от превозвача.

Нито един от описаните в АУАН и НП факти не сочат на извод, че превозвачът така е организирал работата на водача, че последният да не е в състояние да спазва глава ІІ от Регламент (ЕО) 561/2006 - чл.8, § 6 от същия, поради което основателно касаторът сочи, че в описанието на нарушението липсва минимален обем от факти, необходими за изследване съставомерността на вмененото административно нарушение.

От друга страна и както следва от разпоредбата на чл.10, § 2 от Регламент № 561/2006, осигуряване спазване на разпоредбите на глава ІІ от регламента се осъществява посредством инструктиране на водачите и извършването на редовни проверки.

В случая по преписката са приложени Заповед № 11 от управителя на „СЕМИЗ“ ООД, издадена на основание чл.78, ал.1, т.1 ЗАвП относно спазване от страна на водачите на изискванията за времето за управление, прекъсване и почивка, както и Книга за инструктаж за водачите към „СЕМИЗ“ ООД, водена на основание Наредба № 11/31.10.2002г., според която инструктажът на Ц. К. е проведен на 02.07.2019г. - при постъпването му на работа. В АУАН и НП липсват каквито и да било констатации в тази връзка, респ. изводи какво още друго е следвало да извърши транспортното предприятие за да осигури спазване на разпоредбите глава II от Регламент № 561/2006 от страна на водачите.

Неправилно ВРС е обосновал извод за доказаност на обвинението, поради това че транспортното предприятие не е представило график/ план за управление на водачите, т.к. подобно задължение не е нормативно установено. Законът изрично вменява задължение на водачите да спазват изискванията за седмични почивки, респ. - отговорност ако не изпълняват това свое задължение, и именно поради това в тежест на АНО е до обоснове и докаже, че неспазването на правилата за почивка се дължи не на виновното поведение на водача, а на създадената организация на работа от превозвача, съответно - на липсата на такава.

Като е стигнал до други фактически и правни изводи ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН в полза на касатора следва да се присъдят сторените разноски, които в случая съгласно договори за правна защита и съдействие от 09.10.2023г. и 26.02.2024г., се претендират за две инстанции, общо в размер на 800,00лв. Договореното и изплатено одвокатско възнаграждение кореспондира с обжалвания материален интерес и с фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 192/13.02.2024г. на Районен съд - Варна, 32-ри състав, постановено по НАХД № 5030/2023г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-***/23.08.2023г. на директора на РД „АА“ - Варна, с което за нарушение на чл.10, § 2, пр.1 от Регламент № 561/06 и на основание чл.104, ал.1 ЗАвП, на „СЕМИЗ“ ООД, ЕИК ****, е наложена имуществена санкция, в размер на 1000,00лв.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „СЕМИЗ“ ООД, ЕИК ****, разноски за две инстанции общо в размер на 800,00лв.

Решението е окончателно!