Решение по дело №8766/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1684
Дата: 5 ноември 2018 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20174430108766
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 05.11.2018г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публичното заседание на 05.10.2018г., в състав:

 

                                                 Председател: БИЛЯНА ВИДОЛОВА,

 

при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8766 по описа на съда за 2017 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Иск с правна квалификация чл.26 ал.2 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „В.Е.” ЕООД, срещу „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********,  М.Д.А. и Г.Н.Н., за прогласяване на нищожност на договорна ипотека върху недвижим имот, нот. акт №115, том ХІІ, дело №1340/2006г. на нотариус С.П.. Ищецът твърди, че на 15.12.2006г. между ответната банка, като кредитор, от една страна, и В.Н.Н., като кредитополучател, Г.Н. А.и М.Д.А., последните двама като собственици на имот, е подписан нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на Г.Н. А.и М.Д.А., а именно: АПАРТАМЕНТ №18, на шестия етаж, в жилищна сграда-блок, находяща се в гр.***. Ищецът твърди, че с влязло в сила съдебно решение по гр. дело №2665/2006г. на Плевенския районен съд е бил прекратен с развод сключения граждански брак между Г.Н. А.и М.Д.А., като след развода между същите лица е извършена доброволни делба на недвижими имоти, придобити по време на брака, с договор за доброволни делба на недвижими имоти от 03.04.2007г. Сочи, че по силата на тази доброволна делба Г.Н.Н. е получила в дял и е станала собственик на описания недвижимия имот, а понастоящем той е собственост на ищеца „В.Е.” ЕООД, ЕИК *********. Ищецът твърди, че през м. януари 2009г. ответника М.Д.А. е постъпил за лечение в Клиниката по обща психиатрия- мъже на УМБАЛ „***” ЕАД гр.Плевен, като му е била поставена диагноза „***” и е било констатирано, че заболяването е с давност от около 3 години. Твърди, че той провел стационарно лечение от 10.01.2009г. до 23.01.2009г., а през 2010г. и през 2011г. бил лекуван в „МБАЛ - Левски” ЕООД гр.Левски, където било констатирано, че заболяването е с около 5 годишна давност с алтерниращи маниакално-депресивни периоди. Ищецът твърди, че и през 2013г. М.А. е бил настанен за задължително лечение с Решение на PC-гр.Плевен по чл.155 от Закона за здравето, като е лекуван в УМБАЛ „***” ЕАД гр.Плевен, с диагноза „***”. Твърди, че било констатирано, че освидетелствания не може да дава информирано съгласие при това заболяване. През м. август 2014г.и  м.юни 2015г. А. отново е лекуван за пореден път в психиатрично заведение ОДНБПЗ при УМБАЛ гр.Плевен, със същата диагноза. Поради изложеното, счита, че ответникът М.Д.А. е страдал от психично заболяване - ***, от 2005г., и не е могъл да формира и изразява правно валидна воля и да извършва правно-валидни действия, както и да преценява и разбира правните последици от такива действия. Твърди, че това негово състояние е било налице и към датата на сключване на договора за учредяване на договорна ипотека, обективиран в нотариален акт №115, том XII, дело №1340/2006г. на нотариус С.П.. Твърди, че сключеният договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот е сключен при липса на съгласие за това от страна на М.Д.А., в качеството му на собственик на имота, поради което е недействителен - нищожен, в тази си част. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД да признае за нищожен и прогласи нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, в частта му относно учредяване на договорна ипотека върху процесния недвижим имот от страна на съсобственика М.Д.А., поради липса на валидно, сериозно и действително съгласие от последния. Претендира разноски. В молба на л. 6 от делото е уточнил, че претенцията му е за прогласяване на нищожността на договора за учредяване на ипотека в частта му относно учредяването от страна на съсобственика М.Д.А., т.е. за ½ част, поради липса на съгласие.

Ответникът „Първа инвестиционна банка” АД оспорва иска като недопустим и неоснователен. Излага аргументи за недопустимост както поради твърденията в и.м., сочещи друга правна квалификация, така и поради липса на твърдения за нищожност на сделката по отношение на ответника Г.Н.. Не оспорва, че с Договор за кредит №25КР-АА-4823/13.12.2006г. е отпуснал на В.Н.Н., който е брат на Г.Н.Н., банков кредит в размер на 40 000 лева, като за обезпечение на отпуснатия банков кредит Г.Н. Антова, понастоящем Н. и М.Д.А. са учредили в полза на Банката договорна ипотека, върху недвижимия имот, подробно описан в исковата молба. Не спори, че към датата на учредяване на ипотеката недвижимият имот е бил собственост на Г.Н. А.и М.Д.А.. Твърди, че при учредяване на ипотеката в акта изрично е отбелязано от нотариуса, че са изпълнени особените изисквания на закона и че актът е прочетен на страните и същите са заявили, че разбират смисъла и значението и че на добра воля я извършват. Ответникът не оспорва, че бракът между Г.Н. и М.А. е прекратен с развод съгласно решение по гр.д.№2665/2006г., както и че на 03.07.2007г. чрез договор за доброволна делба, М.А. и Г. А.са извършили делба на придобитите по време на брака недвижими имоти. Не оспорва, че след учредяване на договорна ипотека, ищецът е придобил собствеността върху недвижимия имот, подробно описан в исковата молба, но твърди, че на основание чл. 173, ал. 1 от ЗЗД и чл. 175, ал.1 от ЗЗД тази сделка е непротивопоставима на банката. Твърди, че поради неплащане на дължимите суми по Договора за кредит се е снабдил с изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.дело № 317/2013г. на PC Плевен срещу В.Н.Н., и е образувал изпълнително дело №20168150400449 по описа на ЧСИ Татяна Кирилова с рег.815 на КЧСИ, като по изпълнителното дело е извършен опис на недвижимия имот, подробно описан в исковата молба. Счита, че от представените писмени доказателства не може да че установи, че на датата на учредяване на договорната ипотека лицето М.А. е било неспособно да изрази правно валидна воля и да извършва правно валидни действия, както и да преценява и разбира правните последици о такива действия. Твърди, че основанията за нищожност на договорите във всички случаи следва да се преценяват към момента, когато е сключена атакуваната сделка и че доказателствата към и.м. не съдържат информация за психическото състояние на М.А. на 15.12.2006г., както и  че той не е поставян под запрещение. Сочи, че сделката, сключена от дееспособно лице, което не е могло да разбира и да ръководи действията си, подлежи на унищожаване, а не е нищожна, а хипотезата по чл.26 ал.2 от ЗЗД има предвид съзнателна липса на съгласие. Твърди, че ищецът не е процесуално легитимиран да води иск за унищожаване па договора за ипотека по чл. 31, ал.1 от ЗЗД, по който не е страна и че такъв иск е погасен и по давност на основание чл. 32, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че ответникът М.А. е участвал активно в гражданския оборот като е сключвал множество сделки, включително е участвал в съдебни производства, в дело за развод и е извършвал търговска дейност. Твърди, че процесната ипотека не е инцидентно разпоредително действие и не представлява изключение от житейския опит и имуществените работи на М.А.. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск срещу „Първа Инвестиционна Банка”АД.

Ответникът М.Д.А. е представил по делото писмен отговор, с който е заявил, че не е дал съгласие за ипотекиране на процесния недвижим имот. Представя доказателство, в което сочи, че притежава вещното право на ползване на недвижимия имот, не може да даде обяснение как е станала ипотеката без негово съгласие. Твърди, че през 2001г. е починала майка му и той трудно е преживял смъртта ѝ и е възможно предписаните му лекарства да са повлияли психичното му здраве. Моли съда да прогласи ипотеката за нищожна.

По отношение на първоначално посочения ответник - Г.Н.Н., и след уточняване на исковата молба и установяване, че ипотеката /от 15.12.2006г./ е сключена след прекратяване на брака на страните /на 19.10.2006г./, производството е прекратено на осн. чл. 130 от ГПК с Определение № 2328/20.06.2018г.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, че на 13.12.2006г. ответникът „Първа инвестиционна банка” АД е отпуснал с Договор за кредит №25КР-АА-4823/13.12.2006г. на В.Н.Н., банков кредит в размер на 40 000 лева, като за обезпечение на отпуснатия кредит Г.Н. Антова, понастоящем Н., и ответникът М.Д.А., са учредили в полза на Банката договорна ипотека, върху недвижим имот, тяхна съсобственост, бивша СИО. Ипотеката е обективирана в нотариален акт №115, том XII, дело №1340/15.12.2006г. на нотариус С.П.. Относно начина на сключването на договора за ипотека, по делото бяха разпитани в качеството на свидетели нотариуса, изповядал сделката -  С.П., представителя на Банката при подписването на ипотеката -А.Д.Г., както и кредитополучателят В.Н.Н.. Св.П. посочи, че познава М.А., той бил клиент на Банката и оттам го довели при нея. Заявява, че към м.декември 2006 г. или на по-късен етап, ответникът бил напълно вменяем и дори ѝ се похвалил, че се е записал студент право във Велико Търново. Нямал никакви симптоми към този момент, че не разбира, че е невменяем, че е психически неустойчив, че не разбира за какво се подписва пред нея, а това, че не си плащал кредитите било друг въпрос. Свидетелката посочи, че ответникът дошъл със съпругата си, която също подписала акта, отношенията им били добри. Посочи, че не познавала кредитополучателя, представителя на банката ѝ казал, че М.А. го е завел в банката, че този човек работил при нето и той го е осигурявал. Свидетелката заяви категорично, че е обяснила на М.А. последствията от учредяване на ипотеката при подписването ѝ  и той е бил абсолютно наясно за какво става въпрос. Св. Г. посочи, че при предоставянето на кредитите е контактувал лично с М.А., присъствал е на учредяването на ипотеката. Посочи, че той е бил е добър клиент. Заяви, че е си спомня точно как е изглеждал в момента на сделката, защото са имали много сделки, но М.А. им бил добър клиент с кредит, който бил на името на жена му. Посочи, че именно той довел В., като мисли, че той е бил първи братовчед на жена му или негов, работел в негова фирма и се осигурявал. Заяви, че В. не го познавали в Банката, а М.А. го довел като клиент. Относно ответника А., свидетеля посочи, че е умно момче, струвал му се адекватен в общуването, начетен, разбирал от финанси, от сделки и от кредити. В общуването му правело впечатление, че той знае как да се оформи сделка, обезпечения, кредити, а за конкретния случай осъзнавал, че участва не като кредитополучател, т.к. виждал, че не може да вземе жена му или той кредит, т.к. вече имал голям такъв и затова довел В.. Посочи, че не знае за кого са били реално парите от този кредит, но мисли, че самия А. връщал вноските. Посочва, че когато е имало просрочие, той е звънял на М.А., казвал, че има просрочие - в колко дни и колко пари, до коя дата да се внесат, и А. ги внасял. Свидетеля посочи, че не е имало случай да му се обади, че има просрочена вноска и той да каже, че няма такова задължение, че не е правил такава ипотека и да откаже да внесе парите.

От друга страна, воденият от ответника А., свидетел В.Н.Н., посочи, че през 2006 г. е теглил кредит от „Първа Инвестиционна банка“ и когато му поискали обезпечение, той попитал сестра си дали има недвижимо имущество. Тя се съгласила да ипотекира за него. Посочи, че звъннал  на банката, за да сключат сделката, взел сестра си и тръгнали към нотариуса. Докато сестра му пътувала към нотариуса, звъннала на М.А., с когото вече били разведени, и го накарала да дойде, като го заплашила, че ако не дойде, нямало да си вижда децата. Този свидетел посочи, че ответника тогава не бил много наред и раздавал пари на хора, които виждал за първи път, не се прибирал с дни. Посочи, че той дошъл при нотариуса, снимали му документите, подписал си и си заминал, всичко станало набързо. Свидетелят заяви, че само той е контактувал с банката, когато се уговаряли за кредита, ходил е и е носил документите, само той е подписал договора. По отношение на подписването на ипотеката при нотариуса, посочва, че М.А. видимо принципно е бил добре, но от време на време го нямало, раздавал пари, ходел странно и сестрата на свидетеля го карала да ходи на психиатър и после му споделила, че е отишъл все пак. На свидетеля било известно, че в момента А. има някакво психическо заболяване и се е лекувал. Свидетелят впоследствие заяви, че в деня на ипотеката А. подписал някакви документи, без да знае какви са те, казал, че всичко ще подписва, едва ли не да си вижда децата. Заяви, че към момента на подписване на ипотеката, той е ходил на психолог, но няма информация, че към момента на учредяване на ипотеката е страдал от психично заболяване. За себе си свидетелят посочи, че е работил, когато е подписвал ипотеката, но няма спомен къде, защото е сменил доста работи. Случвало му се е да работи във фирма, собственост на А., но то е било за кратко и не може да каже кога. Категорично отрича А. да го е водил в Банката и да го е запознал със служители във връзка с този кредит. Към този момент не помни каква заплата е получавал, само посочва, че щом е преценил да изтегли кредита, значи си е направил сметка, че ще може да си погасява вноските и е искал да развива свой бизнес.

По делото е изготвена съдебно-психиатрична експертиза /л. 141–152 от гр.д. 3644/16г. на ПлРС, потвърдена от в.л. и в настоящето дело/ и допълнителна такава, като и двете са изследвали състоянието на ответника М.А.. По делото са приети и негови епикризи за периода от 2009г. до 2016г. от различни медицински заведения и съдебни книжа /л.8-40 от гр.д. 3644/16г./, върху които е работила експертизата. Съгласно първоначалната експертиза, към 15.12.2006г.  М.А. не е страдал от психическо заболяване по смисъла на Международната класификация на болестите, което да покрива критериите за умствена недоразвитост или психическо разстройство в смисъла на критерия „продължително или краткотрайно разстройства на съзнанието“. В заключението си вещото лице е установило, че няма медицинска документация към 15.12.2006г., от която да се установява, че М.А. е страдал от психично заболяване. От заключението се установява, че към 15.12.2006г. М.А. е могъл да дава информирано съгласие, тъй като всяко лице, при което не са налице симптоми на умствена недоразвитост или психическо разстройство на съзнанието, е в състояние да дава информирано съгласие. Посочено е, че към момента на сделката – 15.12.2006г. А. е бил със запазена годност да формира и изразява  правновалидна воля, да ръководи постъпките си и да преценява последиците от своите действия в съответствие с разбирането за непозволеност и наказуемост поради факта, че не е страдал от психическо разстройство по смисъла на МКБ-Х, което да представлява умствена недоразвитост или психическо разстройство, в смисъла на критерия „**“. Същото е потвърдено отново в настоящето производство от вещото лице, изготвило експертизата. Доколкото в с. з. ответникът е представил нов документ – Протокол за изписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК от 26.09.2006г., по делото е допусната и допълнителна експертиза, която обаче сочи, че този протокол не  е заверяван в РЗОК Плевен, и изписания продукт „Флуанксол депо“ не е получаван от аптека Медея на посочената в него дата. Посочено е, че се потвърждава посоченото първоначално заключение, че ответникът А. не е страдал към 15.12.2006г. от психично заболяване. В съдебно заседание в.л. посочи, че лекарят, посочен в протокола – д-р. Д.– е бил категоричен, че ответникът А. не е посещавал кабинета му и че не го познава, документи на това лице не са открити по него. Посочи, че липсата на изходящ номер на протокола предполага, че той не може да бъде занесен и заверен в Здравната каса.  Посочено бе, че след проверка в РЗОК, в информационна система няма никаква информация това лице да има рецептурна книжка, да е имало личен лекар към периода 2006 г. За този пациент има информация за 24.01.20090г., което съвпада с вписването му в първата хоспитализация в клиника, че е закупил лекарство, с което се лекуват психични разстройства, т.нар. халоперидол и ривотрил. Впоследствие е получавал лекарства.

При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи: На първо място следва да се отбележи, че съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите П. и Г. относно психичното състояние на ответника А. към датата на сключване на договора за ипотека. Тези показания са логични, последователни и кореспондиращи едно с друго, съответстват изцяло на заключенията на двете съдебно-психиатрични експертизи, които съдът също изцяло кредитира като компетентни и работили на базата на богат доказателствен материал. Съдът не кредитира показанията на св. Нинов, доколкото той е заинтересован от изхода на делото като кредитополучател и брат на бившата съпруга на ответника. Съответно – показанията му са подробни в една част – относно това как е станало подписването на договора за ипотека от страна на ответника А., какви думи са били разменени, как е изглеждал той и какво е правел в този период, но в същото време свидетелят не си спомни къде е работил самият той по това време и каква заплата е получавал. Тези обстоятелства сочат, че показанията на св. Нинов не следва да бъдат кредитирани от съда и приемани за доказателства за релевантните по делото въпроси. Като цяло анализът на доказателствата сочи, че ответникът М.А., към датата на сключване на ипотечния договор изцяло е съзнавал действията си, можел е да ръководи постъпките си и е осъзнавал последиците от тях в съответствие с разбирането за позволеност и наказуемост. Към 15.12.2006г. той не е страдал от психическо разстройство, което да представлява умствена недоразвитост или психическо разстройство в смисъла на критерия „**“. От друга страна, дори и по делото да беше доказано наличие на психическо разстройство у ответника А. към посочената дата, то това не би довело до извод за нищожност на сделката, по начина по който е предявен иска. Съгласно практиката на ВКС (Решение № 813 от 7.09.2011г. на ВКС по гр.д.№256/2010г., IV г. о., ГК; Решение № 374 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1792/2015 г., IV г. о., ГК), според изричната разпоредба на чл.31 ал.1 ЗЗД договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем, а не нищожен поради липса на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД. Действително фактическият състав и при двете хипотези включва опорочено съгласие за сключването на договор. В първия случай, обаче, съгласието е несъзнавано, тъй като лицето, което го е изразило, макар и формално да е било дееспособно, не е могло да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. По аргументи и от  чл.31 ал.2 ЗЗД и чл.5 ЗЛС, тази неспособност се дължи на слабоумие /тежка или дълбока олигофрения или деменция/ или на душевна болест, които обуславят поставянето на лицето под запрещение. За разлика от тези случаи, липсата на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД е налице, когато изявлението е направено несериозно, без намерение за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, при насилие или в състояние, изключващо въобще формирането на воля, но по причини, не дължащи се на някое от посочените заболявания - малолетие, поставяне под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация и др. При тези правни доводи, съдът приема, че ищецът, домогвайки се да докаже наличие на психично заболяване у ответника А. към 15.12.2006г., не би могъл, а и не доказа в действителност наличието на липса на съгласие по начина, по който предвижда чл. 26 ал. 2 от ЗЗД.

При така изложеното, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника „Първа инвестиционна банка” АД за заплащане на направените по делото разноски, които представляват: 30 лв. - депозити за свидетел, 5 лв. - за съдебно удостоверение, 300лв. - юрк. възнаграждение по гр.д. 3644/16г. на ПлРС, 300 лв. – юрк. възнаграждение по в.гр.д. 557/2017г., 300лв. – юрк. възнаграждение за настоящето производство /юрк. възнаграждения са изчислени по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК/.

Воден от горното, съдът

 

 

Р        Е       Ш        И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.Е.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и законен представител Г.Н.Н., против „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** и М.Д.А., ЕГН **********, иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за признаване нищожността поради липса на съгласие до ½ ид.ч. – за частта, собственост на М.Д.А., на Договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека  върху недвижим имот, №115, том ХІІ, дело №1340/2006г. на нотариус С.П., рег.№ 017 на НК, вписан в СВ гр.Плевен с Акт № 28, том ХІ, дело 14201/2006г., вх.р.№23441 от 15.12.2006г., като  НЕОСНОВАТЕЛЕН  и  НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „В.Е.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и законен представител Г.Н.Н., ДА ЗАПЛАТИ на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в общ размер на 935.00лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: