РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Силистра, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Ана Аврамова
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
в присъствието на прокурора С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Натали Яс. Жекова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20243400600367 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
Образувано е по протест, депозиран от прокурор при РП-Силистра,
против Присъда № 41/03.07.2024 г., постановена по НОХД № 207/2023 г. по
описа на РС-Силистра, с която обвиняемият В. Ж. Д., е признат за
НЕВИНОВЕН в осъществено в периода от неустановена дата през месец март
2021 г. до 10.04.2021 г. в гр.Силистра, престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 209, ал. 1 НК и чл. 28, ал. НК, като на осн. чл. 304 НПК е оправдан по
повдигнатото обвинение.
С протеста се релевират доводи за неправилност и необоснованост на
съдебния акт. Представителят на държавното обвинение счита, че събраната
по делото доказателствената съвкупност обосновава обвинението и наличието
на признаците на състава на престъплението. Прави искане за отмяна на
обжалваната присъда, като бъде постановена нова такава, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото обвинение
по чл. чл.210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 НК и чл. 28, ал. НК
В о.с.з. представителят на ОП-Силистра сочи, че депозираният протест е
основателен, а постановената присъда – незаконосъобразна. Счита, че
1
събраните по делото доказателства сочат на изначална липса на намерение у
подс. Д. да окаже посредническата услуга, доколкото липсват данни по
отношение на същия да е налице изискуемия от закона лиценз. Предвид
стойността на материалната щета и начина на извършване на деянието,
намира, че се касае за маловажен случай, като моли подсъдимият да бъде
осъден и да му бъде наложено наказание по чл. 209, ал. 3 НК.
Редовно призован, подсъдимият се явява лично в о.с.з. и се представлява
от защитник – адв. А., който по същество навежда твърдения, че подсъдимият
не е имал възможност да извърши обещаната услуга, предвид
обстоятелството, че е бил задържан.
При предоставено право на последна дума подсъдимият моли
протестираната присъда да бъде потвърдена.
От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички
релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното.
Подсъдимият В. Ж. Д. С влязла в сила на 24.11.2020 г. Присъда по
НОХД № 1079/2018г. по описа на Районен съд – София, бил осъден за
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и му било наложено наказание една година
и шест месеца „лишаване от свобода“, с отложено изтърпяване на същото за
срок от три години. През месец март 2014 г. било регистрирано търговското
дружество „ЕУРО КОНСУЛТИНГ“ ООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, представлявано и управлявано от
подсъдимия Д. и И.Х.И.. Предметът на дейност на дружеството включвал и
посредничество при намиране на работа на лица в страната и в чужбина. През
месец юни същата година правно-организационната форма на търговеца била
променена в ЕООД и едноличен собственик на капитала и управител останал
подс. Д.. Последният разбрал, че за да може да осъществява посредническата
дейност по набиране на хора за работа в чужбина, е необходимо дружеството
да има лиценз. Поради това приятелят му И.И. предложил да работят като
посредници с частна чешка трудова борса. През 2015 г. И.И., който бил
приятел от години и със св. А.В., запознал последния с подсъдимия Д.. Св. В.
от 2007 г. започнал работа в гр. Прага, Чехия, където през 2013 г. със свой
познат – чешки гражданин с първо име П., регистрирал фирма „MANEPRO
S.R.O“ с идентификационен номер 24238031, с предмет на дейност
ресторантьорство, хотелиерство и др. След срещата между св. В., И.И. и
подсъдимия Д. последният получил Договор за сътрудничество и съвместна
дейност от 15.06.2015 г., страни по който били визираното чешко дружество в
качеството на възложител, представлявано от св. В. като негов управител, и
подсъдимият като изпълнител. Подс. Д. следвало да извършва дейност по
насочване и подпомагане на търсещи работа лица за започване на такава и
сключване на договор за наемане на работа в чужбина /чл. 1, т. 4/ – без
конкретизиране на държавата. Договорът бил със срок 12 месеца, след
изтичането на който било договорено, че става безсрочен. Подсъдимият
започнал да публикува обяви за осигуряване работа в чужбина в няколко сайта
– „Ало.Бг“, „Заплата. Бг“, „Работа. Бг, „Зор.Бг“, предоставял личния си
2
телефонен номер и имената си за връзка с кандидатите за работа. Пояснявал
на желаещите да заминат на работа извън страната, че трябва да заплатят
капаро в размер половината стойност от цената на билета за автобусен превоз,
който превод се правел на негово име, и в деня на заминаване от съответното
място в гр. София кандидатът за работа следвало да заплати другата половина
на тази цена. На обявата за осигуряване на работа в Германия с посочена дата
за заминаване през месец март 2021 г. се отзовала св. Х.Х. от гр.Силистра.
Свързала се с подсъдимия на посочения телефонен номер и след разговора им
за начина на плащане цената на билета св. Х. направила превод на сумата 70,
00 лева по „Изипей“ на името на подсъдимия на дата 21.03.2021 г. Поради
Ковид пътуването се отложило, за което подсъдимият уведомил със СМС св.
Х., като посочил датата 10.04.2021 г. за заминаване от гр. София за Германия.
На 08.04.2021 г. подсъдимият бил задържан под стража във връзка с дело на
Районен съд – Велико Търново и телефонът му бил изключен. Бил освободен
на 14.05.2021 г. След освобождаването му направил опит да се свърже със св.
Х., но не успял. Процесната сума от 70,00 лева била върната от подсъдимия,
чрез неговия баща Ж. Д., с превод от 21.12.2022 г.
Въз основа на гореописаната фактическа обстановка съдът изложил
съображения да това, че очертаните с ОА действия на подсъдимия не сочат
преднамерена деятелност на подсъдимия, както и че такава не се доказва от
събраните по делото доказателства.
Съдът, след преценка на материалите по делото с оглед вменените му
с чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК задължения за цялостна проверка на
постановения акт по отношение на правилността, обосноваността и
справедливостта му, намира за установено следното.
Въззивният протест е подаден в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1
НПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустим.
След преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, настоящият състав установи сходна с
първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият В. Ж. Д., . С влязла в сила на 24.11.2020 г. ПРИСЪДА,
постановена по НОХД № 1079/2018г. по описа на Районен съд – София,
същият бил осъден за престъпление по чл. 209, ал.1 НК, като му било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест
месеца, изтърпяването на което било отложено за срок от три години.
През месец март 2014 г. подс. Д. и негов приятел И.Х.И. учредили
търговското дружество „ЕУРО КОНСУЛТИНГ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, в чийто предмет на дейност се
включвало посредничество при намиране на работа на лица в страната и в
чужбина. През месец юни същата година едноличен собственик на капитала и
управител останал подсъдимият, като правно-организационната форма на
дружеството била изменена в ЕООД. След като разбрал, че за
осъществяването на такава дейност, е необходим лиценз, подсъдимият
започнал да осъществява тази дейност, като изпълнител по Договор за
3
сътрудничество и съвместна дейност от 15.06.2015 г., възложител по който
било чешко дружество „MANEPRO S.R.O“. Последното било учредно през
2013 г. от св. А.В.и друг гражданин на Чешката република с първо име П., тъй
като св. В. започнал работа в Прага, Чешка република през 2007 г., а с
подсъдимия се запознал чрез И.И..
Във връзка с извършваната от него дейност, подс. Д. публикувал обяви
за осигуряване работа в чужбина в няколко сайта – „Ало.Бг“, „Заплата. Бг“,
„Работа. Бг, „Зор.Бг“, като към обявата предоставял за връзка личния си
телефонен номер и имената си. При подготовката за заминаването извън
страната, кандидатите за работа заплащали чрез паричен превод на негово име
капаро в размер на половината стойност от цената на билета за автобусен
превоз, а в деня на заминаване – заплащали остатъка от цената. На обявата за
осигуряване на работа във Федерална Република Германия с определена дата
за заминаване през месец март 2021 г. се отзовала св. Х.Х.. Същата се свързала
с подсъдимия на посочения в обявата телефона, като след разговора им и
съгласно неговите указания на 21.03.2021 г. извършила паричен превод на
сумата в размер на 70, 00 лева по „Изипей“ на името на подсъдимия.
Поради обстановката в Република България и Европа, създала се от
пандемията от Ковид 19, пътуването се отложило, за което подсъдимият
уведомил свидетелката със СМС. На 08.04.2021 г. В периода 08.04.2021 г.-
14.05.2021 г. подсъдимият бил задържан под стража във връзка с дело в РС-
Велико Търново, поради което телефонът му бил изключен. След
освобождаването му безуспешно се опитал да се свърже със св. Х. Процесната
сума в размер на 70, 00 лв. била възстановена на св. Х. с паричен превод от
21.12.2022 г., извършен чрез „Изипей“.
Гореописаната фактическа обстановка кореспондира с дадените от
страна на подсъдимия последователни и логични обяснения по отношение
извършваната от него дейност. Същевременно същите кореспондират с други
събрани по делото доказателства – Договор за сътрудничество и съвместна
дейност от 15.06.2015 г., справка в ТР за „ЕУРО КОНСУЛТИНГ“ ЕООД,
справка съдимост по отношение на подсъдимия Д., Разписка №
01000126965593700/15.03.2021 г., Разписка № 0100017460809059/21.12.2022 г.
Видно от приложения по делото договор, същият бил сключен между
подсъдимия и регистрираното в Чешката република дружество „MANEPRO
S.R.O“ с идентификационен номер 24238031. Съгласно него подсъдимият се
задължил да информира и/или консултира търсещите работа лица и
работодателите, да преглежда необходимите за работната позиция документи
да насочва към обучения за възрастни, както и да извършва дейност по
насочване и подпомагане на търсещи работа лица за започване на такава и
сключване на договор за наемане на работа в чужбина – без конкретизиране на
държавата /чл. 1, ал. 1 /. Изложеното от подсъдимия, че действията му по
публикуване на обяви за работа, осъществяване на контакт със св. Х. били
извършени в изпълнение на облигационна връзка с посочения възложител,
намира опора в именно в приобщения като писмено доказателство договор.
4
Наведените от обвинението аргументи, че липсата на лиценз за
извършване на горецитираната посредническа дейност доказва преднамерена
деятелност по въвеждане на св. Х. в заблуждение с цел извличане на имотна
облага, не могат да бъдат споделени. Елементите от фактическия състав на
деянието, вкл. и субективните такива, подлежат на доказване. Липсата на
лиценз като обстоятелство само по себе си, а и с оглед на това, че не намира
опора в останалата доказателствена съвкупност по делото, не води до
категоричен извод за осъществяване на деянието, за което е повдигнато
обвинение.
Св. А.В. отрича сключването на такъв договор, както и наличието на
правоотношение между дружеството и подсъдимия. Показанията му в тази
насока обаче съдържат вътрешно противоречие, доколкото същият
първоначално категорично сочи, че фирмата никога не е осъществявала
дейност, едновременно с това и че е възможно такава да е осъществявана от
И.И. Поради това съдът не гради правните си изводи върху тях.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че показанията на св.
Х.Д.Х. не допринасят за изясняване на на обстоятелства, относими към
повдигнатото обвинение, поради което правните изводи на настоящата
инстанция не могат да бъдат изградени върху тези гласни доказателства.
Отделно от горното, видно от представената справка съдимост по
отношение на подс. Д., същият е бил задържан под стража в периода
08.04.2021 г. – 14.05.2021 г., в който с обвинителния акт се сочи, че св. Х. е
следвало да замине, за да работи във Федерална Република Германия и е бил
преустановен контактът между нея и подсъдимия. Това обстоятелство, както и
ноторното такова, касаещо затрудненото пътуване в Европа в условията на
пандемията от Ковид-19 също създават съмнение в обвинителната теза.
Видно от постъпилото Уведомление от управителя на международна
автогара „Сердика“, информация за транспортните фирми, осъществили
превоз на пътници извън страната на 10.04.2021 г., не може да бъде
предоставена, доколкото информация се съхранява за срок от една година.
Въз основа на съвпадащите фактически изводи, направени от двете
инстанции, правният извод на първостепенния съд за недоказаност на
изпълнителното деяние като обективен елемент от състава на престъплението
по чл. 209 НК, а именно – осъществени действия от страна на подсъдимия,
които да са повлияли върху съзнанието на св. Х. по начин, водещ до
възникване на неверни представи у нея относно факта на заминаването на
работа във Федерална Република Германия, които да я мотивират да извърши
акт на имуществено разпореждане със сумата от 70, 00 лв. в полза на
подсъдимия, се явява правилен и обоснован.
Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че
описаните с обстоятелствената част на обвинителния акт действия на
подсъдимия, вкл. и обещанието му да върне парите, в случай че свид. Х. се
откаже от пътуването, не сочат на преднамерена деятелност на подсъдимия, за
която му е повдигнато обвинение.
5
С оглед всичко гореизложено, релевираните с депозирания протест доводи
за обезпеченост на обвинението от събраната по делото доказателствена
съвкупност, се явяват неоснователни. Поради това и с оглед съвпадане на
фактическите и правни изводи на двете инстанции, протестираната
първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена.
Водим от горното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 41/03.07.2024 г., постановена по НОХД №
207/2023 г. по описа на РС-Силистра.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6