№ 123
гр. Кюстендил , 16.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Членове:Ваня Др. Богоева
Татяна Хр. Костадинова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500319 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ №7 чрез
пълномощника Адвокатско дружество „Георгиева, Фитковски и Тонев“, чрез адв.
Н.М.М. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Дунав“ №13, ет.2 против
определение №126 от 28.06.2021 г. на Районен съд - Кюстендил, постановено по гр. д.
№ 1001/2021 г. по описа на същия съд.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без
разглеждане исковата претенция на „УниКредит Булбанк“ АД против С. Д. СТ. като
процесуално недопустима и е прекратил образуваното гражданско производство. За да
постанови обжалваното определение, районният съд е приел, че доколкото към датата
на образуване на производството ответникът е бил починал, съответно е липсвала
пасивна процесуална легитимация, то образуваното пред него производство се явява
процесуално недопустимо. Изложил е аргументи за недопустимост на процесуално
правоприемство между починалия и неговите наследници, обуславяща
недопустимостта и на предявения иск.
Недоволен от постановения първоинстанционен съдебен акт ищецът в
производството, сега частен жалбоподател, го обжалва изцяло, излагайки доводи за
неговата неправилност, считайки, че неоправдано е ограничен достъпът му до
правосъдие. Пояснява, че процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска,
а материалноправната – неговата основателност. Акцентира, че доколкото към
момента на депозиране на исковата молба, за ищеца не е ясно какво е действителното
правно положение, то констатирането на обстоятелството, че ответникът е починал
преди предявяване на иска, не следва да има за последица автоматичното прекратяване
на производството. В тази хипотеза се застъпва становището, че следа да намери
приложение приетото ТР №1/30.03.2012 г. на ОСГК на ВКС разрешение във връзка с
процесуалната легитимация на страните, а именно „ако се установи, че исковете са
1
предявени срещу несъществуващ ответник, следва да се укаже на ищеца да отстрани в
определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на
надлежен ответник“. В подкрепа на изложения довод се цитира и приетото в т.5 на ТР
№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че „когато касационната инстанция констатира, че
исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствена част, в която
се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да търси защита срещу определено
лице и петитум, насочен срещу друго, въззивното решение е недопустимо и подлежи
на обезсилване“. Поддържа виждане, че съществуването на така вменените служебни
задължения на съда не следва да бъде отричано и когато при връчване на препис от
исковата молба се установи, че посоченият ответник – физическо лице, е починало
преди подаване на исковата молба в съда. Приетото от първонистанционния съд
разрешение приема за сериозно увреждащо интересите му на ищец в производството и
засягащо правото му да търси защита на материалните си права пред съда. Счита, че в
случая не е налице пречка да бъде приложена нормата на чл.227 ГПК при което
производството да продължи с участието на правоприемника. По изложените
аргументи иска отмяна на обжалваното определение и връщане делото на
първоистанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и
предприемане на действия по конституиране на наследниците на починалия ответник.
При преценка основателността на частната жалба, въззивният съд взе
предвид следното:
Частната жалба е подадена от страна с правен интерес, в предвидения от закона
преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
съдът я приема за неоснователна по следните съображения:
Производството пред РС – Кюстендил е образувано по искова молба, подадена
от „УниКредит Булбанк“ АД, срещу С. Д. СТ., с която са предявени кумулативно
съединени искови претенции с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл.288 ТЗ вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
При изпълнение процедурата по чл.131 ГПК съдът е установил, че ответникът е
починал. След изготвена служебна справка в Национална база данни „Население“ е
потвърдено, че същият е починал на 22.02.2020 г., за което е съставен Акт за смърт
№0126/23.02.2020 г. Съобразявайки, че исковата молба е подадена на 25.05.2021 г., т.е.
след като ответникът е бил починал, съдът е постановил обжалваното определение.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема
следното:
Съгласно чл.26 ал.1 от ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и
срещу които се води делото за защита на лични или имуществени права, предвидени в
материалното право, носители на каквито по аргумент от разпоредбата на чл.1 от ЗЛС
са физическите лица от момента на раждането до смъртта им. С оглед на това и по
силата на чл.27 ал.1 от ГПК страната трябва да е процесуално правоспособна.
Следователно наличието на процесуална правоспособност е предпоставка за
възникването на качеството “страна по гражданско дело”, респективно за допустимост
на гражданския процес и за нея съдът следи служебно. Когато правоспособността по
материалното право е отпаднала /погасила се е/ поради смъртта на физическото лице,
настъпила преди предявяването на иск, към този момент отпада и процесуалната му
правоспособност, т.е. то не може вече да бъде субект на процесуални правоотношения
2
като страна. В такъв случай не намира приложение разпоредбата на чл.227 от ГПК за
приемство в процеса, тъй като предпоставка за това е смъртта на физическо лице, по
отношение на което вече е било валидно възникнало качеството на страна по
гражданско дело. В тази насока е приетото в т.2 на Тълкувателно дело №1/2017 г. на
ОСГТК на ВКС. В същото ТР е посочено, че след като процесуално правоотношение
не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при условията на чл. 227 ГПК. Без
правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник
е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се
приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство,
процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след
това производството продължава с участието на неговите правоприемници.
С оглед на изложеното и съобразявайки практиката на ВКС, обжалваното
определение се явява правилно. При данните по делото, че ответника е починал преди
постъпване на исковата молба в съда, правилно районният съд е приел, че той не е
придобил качеството на страна в процеса, съответно не са били налице предпоставките
на чл. 227 ГПК за конституиране на неговите наследници по закон като страна по
делото.
Аргумент за противното не може да се черпи и от правилото на чл. 228 ГПК за
замяна на страна, чиято приложимост е също в зависимост от надлежно възникнало
процесуално правоотношение, каквото липсва при предявяване на иска срещу лице,
което към този момент вече е починало. С оглед на това е ирелевантно дали
наследниците на лицето са изразили желание да придобият процесуалното качество
страна (ответник) по делото, или не. Съгласието на страните по делото и на лицето,
което заменя някоя от тях, е елемент от фактическия състав на доброволното
процесуално правоприемство, съобразно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 ГПК –
хипотеза, която е дефинитивно изключена, когато се касае за конституиране като
страна по делото на правоприемниците на починал преди предявяване на иска
ответник, поради липсата на надлежно възникнало процесуално правоотношение.
Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца за това, че посоченият
от него ответник вече е починал. Защитата на материалните права е в интерес на
ищеца, поради което именно той трябва да бъде активен, за да може да защити
нарушените си материални права.
В заключение също така следва да се отбележи, че предявяването на иска против
лице, което към този момент е починало, не съставлява нередовност на исковата молба
по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК и съдът не е бил длъжен да дава указания за
поправянето й в каквато насока са изложените от частния жалбоподател доводи за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при постановяване на
обжалваното определение.
Изложените съображения налагат извод, че атакувания съдебен акт е правилен,
поради което той следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран от горното, съставът на Кюстендилския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение №126 от 28.06.2021 г. на Районен съд -
Кюстендил, постановено по гр. д. № 1001/2021 г. по описа на същия съд.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
4