Присъда по дело №197/2022 на Районен съд - Попово

МОТИВИ към ПРИСЪДА по НЧХД № 197/2022г. по описа на ПпРС
Подсъдимият А. З. А. от с.Г.Г., общ.О. е предаден на съд с обвинение, за това, че : „
на 26.08.2022 г., около 22:30 ч., пред магазин, намиращ се в с.*****, причинил на С. М. С. от
с.Г. Г., общ. О., ул.“М.Т. № 4, ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в оток
и кръвонасядане по клепачите на лявото око, със субконюнктивален кръвоиззлив на лявата
очна ябълка, кръвонасядане под долния клепач на лявото око и леко замъглено зрение, които
наранявания са му причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота“–
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Ведно с тъжбата пострадалият от престъплението С. М. С. от с.Г. Г., общ. О.
предявява и граждански иск за претърпени неимуществени вреди против подсъдимите в
размер на 8000.00 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й
изплащане.
До започване на съдебното следствие, на основание чл.84 и сл. от НПК предявеният
граждански иск беше приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, като частният
тъжител бе конституиран и като граждански ищец.
Частният тъжител се явява в с.з. и чрез повереника си адв.И.Ц. от ТАК поддържа
изцяло обвинението като безспорно доказано, пледира за справедливо наказание и пълно
уважаване на гражданския иск, претендират се и направените по делото разноски.
Подсъдимия А. З. А. от с.Г.Г., общ.О. не оспорва извършеното деяние. Защитникът
му адв Б.Костадинова от ТАК също не оспорва обвинението, като пледира, че това деяние е
извършено от подсъдимия в емоционално нестабилно състояние, под въздействието на
афект. По отношение на гр.иск, защитника счита, че претендирания размер е несъразмерно
висок с нанесените телесни повреди. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение
След като изслуша обясненията на подсъдимият и свидетелските показания, след
като обсъди и прие приложените писмени доказателства по делото, съдът установи
следното от фактическа страна:
Подсъдимият А. З. А. и тъжителя С. М. С. живеят в с.Г.Г., общ.О.. Последният имал
и смесен магазин, пред който често вечер се събирали хора от селото.
На 26.08.2022г., вечерта пострадалия заедно със свои съселяни, в т.ч. и св.Р.Ю., св.Р.*
и св.Ф.О. били седнали пред магазина, където имало поставени маси и столове. Около
22.30ч., както си говорили, внезапно и много бързо се появил и приближил подс.А.. Без да
каже каквото и да е, същият застанал пред пострадалия, и му нанесъл два силни удара с
юмрук, в областта на лявото око, около слепоочието и скулата. При тези удари пострадалия
се навел, а присъстващите станали и хванали подсъдимия за ръцете, след което го дръпнали
на страни. След това викайки и крещейки, А. си тръгнал.
На 29.08.20211., пострадалия посетил съдебен лекар, който го прегледал и установил,
че С. има оток и кръвонасядане по клепачите на лявото око, със субконюнктивален
кръвоиззлив на лявата очна ябълка, кръвонасядане под долния клепач на лявото око и леко
замъглено зрение. В приложеното съдебно медицинско удостоверение №222/29.08.2022г е
описано, че тези увреждания могат да бъдат получени по начин и място, както съобщава
освидетелствания, и са обусловили временно разстройство на здравето не опасано за
живота.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи още, че след
инцидента С. бил надут и с посинено око, и това продължило около седмица-две. Пак от
показанията на тримата свидетели се установи, че предния ден е имало кавга между
пострадалия и брата на подсъдимия, при която кавга С. му ударил шамар. От обясненията
на подсъдимия се установи, че заради този шамар на брат му, ударен предния ден, решил да
1

се разправя с пострадалия, като първоначално не е имал намерение да го удря, но тъй като
С. (по негови думи) го погледнал „злонамерено“, това го провокирало и му нанесъл два
удара.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се доказа от показанията на всички
разпитани по делото свидетели, от представеното съдебно-медицинско удостоверение, както
и от станалия писмен доказателствен материал, в т.ч. и от приложената в цялост преписка от
РП-Т.. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са
непротиворечиви като цяло – по отношение на основните факти, възпроизведени в тях,
взаимно се допълват, логически издържани са. Съдът кредитира и обясненията на
подсъдимия, които освен основно средство за защита са и начин за събиране на
доказателства по делото. Същите обективно съответстват на установените чрез другите
доказателствени средства факти по делото. При така установеното съдът приема, че от
обективна страна подс.А. е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, и в
този смисъл обвинение е безспорно доказано.
Предвид приетата и установената фактическа обстановка съдът намира, че деянието
на подсъдимия осъществява състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК. Нанесените
удари са причинили описаните горе телесни увреждания, които са причинили на тъжителя
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което квалифицира
деянието му по чл. 130, ал.1 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия виновно, с пряк умисъл. Когато се нанасят
удари по лицето, деецът цели най-малко с действията си именно това – причиняване на
неприятни физически усещания – кратковременно разстройство на здравето,
представляващо леко увреждане на анатомичната цялост на организма. Установи се, че
подсъдимия е имал мотив за постъпката си – спречкването и удрянето на шамар предния ден
между пострадалия и брата на под.А.. Даже и тъжителя до някаква степен да е провокирал
това поведение на подсъдимия съдът не отчита това като смекчаващо вината обстоятелство,
защото здравето на човека е сред основните ценности в нашето общество и неговото
накърняване не е оправдано по никакъв начин, поради което и най-малкото му засягане,
както в процесния случай, е инкриминирано от закона деяние.
Съдът прие, че подсъдимият по време на извършване на деянието не е бил в
състояние на силно раздразнение или така нар.”афект”. По делото липсват доказателства
относно наличието на силно раздразнение по смисъла на закона, предизвикано от
пострадалия. Налице са единствено твърденията на подсъдимия, като отсъства категорично
становище за състояние на физиологичен афект или на патологичен афект, при който
отсъства изцяло вменяемостта на подсъдимия. Такива данни няма. Не така седи въпроса за
физиологичния афект, който се характеризира с внезапно силно душевно вълнение при
което чувствата силно завладяват съзнанието на дееца до такава степен, че изцяло волята му
се подчинява на тези чувства. Самият подсъдим обясни, че още при разбиране за конфликта
между С. и брат му, се ядосал, тъй като била наранена честта на семейството му. Но
физиологичния афект се характеризира с още един елемент - внезапност на действията на
извършеното престъпление като непосредствена реакция от предшествуващите го събития.
В случая обаче анализирайки действията на подсъдимия изключват тази внезапност
отчитайки обстоятелството и за времетраенето на това състояние, което според съдебната
практика винаги е ограничено по време. Съобразно доказателствения материал, събран по
делото, съдът прие за доказано, че конфликта е започнал по рано-предния ден, преди
извършеното престъпление, по причина нанесен шамар на близко лице на подсъдимия.
Вследствие на този инцидент, и то разбирайки за него на следващия ден, подсъдимия е взел
решение за саморазправа с пострадалия, което неминуемо изключва внезапността на
вземане и изпълнение на престъпното действие. Още по-малко афекта може да се свърже със
злонамерено поглеждане към някого, както твърди подсъдимия.
2

При това положение съдът призна подсъдимия за виновен по посочения текст, като
отчете, че са налице кумулативните предпоставки за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание, тъй като: 1/ За извършеното от него
престъпление е предвидено наказание до 2г. ЛОС или пробация; 2/ Деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер, видно от изисканата справка за съдимост. Установено по
делото е, че същия не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ,
раздел ІV от НК. 3/ Не са констатирани причинени от престъплението материални щети,
които следва да бъдат възстановени.
Предвид това съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба, в размер на 1000лв. Съдът прие, че този размер е
достатъчен за реализиране на наказателната превенция спрямо подсъдимия, като в същото
време ще действа възспиращо срещу извършването на други противообществени прояви в
бъдеще.
Тъй като призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл.130,
ал.1 от НК т.е. установи наличието на причинно - следствена връзка между неговото
противоправно и виновно поведение и увреждането причинено на пострадалия, съдът уважи
предявения граждански иск.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в
процесния казус безспорно се установи. По силата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Неимуществените са неизмерими с пари и затова размерът на следващото се за тях
обезщетение се определя на принципа на справедливостта. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се имаха предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му
положение.Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява
главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането, която
фактическа обстановка бе констатирана по несъмнен начин по-горе. Правилното прилагане
на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след като се
установи, че действително е претърпял такава вреда, което с оглед на изложеното по горе,
се установи недвусмислено по делото. На тази база съда счете, че размера на обезщетението
следващо се на пострадалия за претърпените в резултат на престъплението по чл.130, ал.1
от НК неимуществени вреди следва да е в размер на 2000лв, като в останалата си част до
8000лв предявеният граждански иск се отхвърли като неоснователен. Тъй като вземането от
непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му -26.08.2022г., когато
деецът е известен още тогава (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД), то подсъдимия по делото бе осъден да
заплати и лихви за забава именно от този момент, тъй като причинителят на непозволеното
увреждане се смята в забава и без покана, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като осъди подсъдимия да възстанови
на тъжителя направените съдебни и деловодни разноски в размер на 324.50 лв., както и 4%
върху уважения размер на гр. иск – в размер на 80.00 лв. по бюджета на съдебната власт, по
сметката на ПпРС.
При определяне на тези разноски съдът прие възражението на защитника на
подсъдимия за прекомерност на претендиранато адвокатско възнаграждение от страна на
тъжителя, съобразявайки се с фактическата и правна сложност на делото, както и с
извършените съдопроизводствени действия. С оглед на това, съобразявайки се и с
3

разпоредбата на чл.13 от Наредба №1/09.07.2004г., както и съобразно уважената част на
гражданския иск съдът прие, че дължимите се от подсъдимия разноски на тъжителя възлизат
в общ размер от 324.50лв.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ :

4

Номер на акта:	23
Дата:	8 ноември 2022 г. (в сила от 23 ноември 2022 г.)
Съдия:	Маринела Георгиева Стефанова

Дело:	20223520200197
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	12 октомври 2022 г.

Присъда по дело №197/2022 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите