РЕШЕНИЕ
№ 2044
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. ХР. Ш.А-М.
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20221110210304 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
”И.” АД, представлявано от изпълнителния директор - Г. П. и член на Съвета на
директорите - В. Ц. чрез адв. К. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №4
ПВР/20.07.2022г. на ръководител на звено „Правна дейност“, Дирекция
„Администрация“ в Централната избирателна комисия /ЦИК/, с искане за отмяната му
като незаконосъобразно. Сочи, че в съответствие с Конституцията и законите, в
изборния ден медията е упражнила правото да публикува общественозначима
информация, като в публикацията на „Д********“ не са включени предварителни
резултати от изборите. Отделно от това, смята че използването на комуникационните
канали извън публикациите в официалния сайт на медиите в интернет пространството,
не е забранено от закона, като няма яснота, по какъв начин е определено
административноотговорното лице, на което е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Намира, че от описаното в АУАН и НП не
се осъществява състав на административно нарушение.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. К. поддържа жалбата и моли
НП да бъде отменено като незаконосъобразно по изложени в същата съображения.
Допълва, че НП не е издадено от независим орган, тъй като ръководителят на звено
„Правна дейност“ е йерархично подчинен на председателя на ЦИК, който е съставил
АУАН, създавайки предпоставки за необективен анализ и преценка на фактите и
1
подвеждането им под съответната норма, каквато е посочена за нарушена в акта.
Допълва също, че съобразно определението на понятието за медийна услуга в §1, т.15
от ДР на ИК, единствено официалните електронни издания в интернет, регистрирани
като доставчици са подчинени на задълженията и забраната на чл.205, ал.5 от ИК. По
делото се установило, че се касае до информация достъпна по Ютюб, което било
социална мрежа и не представлявал официален интернет сайт на изданието
„Д********“. Изтъква също така, че информацията, която била публикувана, не
представлява допитване на обществено мнение, тъй като се виждало, че не се цитира
социологическо проучване или социологическа агенция, която да е извършила
допитването, като в случая ставало въпрос за изразяване на мнение, право на
изразяване, а не на публикувани в изборния ден междинни резултати, за каквото е
наказано дружеството. По този начин, изнесените данни, нито можели да мобилизират
избиратели, нито да повлияят на техните намерения да гласуват за определен кандидат,
поради което и със самото публикуване на данните не се създавала обществена
опасност, каквато е присъща на административните нарушения. Претендира за
присъждане на разноски, в размер на адвокатското възнаграждение по договор за
правна помощ и съдействие.
Наказващият орган чрез юрк. Р. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП
са спазени законовите изисквания за форма и съдържание, като компетентността на
актосъставителя и наказващия орган били очертани в Изборния кодекс, който бил
спазен и не можело да се тълкува с смисъла на липсва на обективност, при наличие на
йерархична връзка между издалия НП и актосъставителя - Председателя на ЦИК. От
събраните доказателства, категорично се установило извършеното нарушение на
чл.205, ал.5 от ИК. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако съдът постанови
решение в полза на жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на ”И.” АД е наложена имуществена санкция, в размер на
2000лв., за това, че на 21.11.2021г., в 11:03 часа в изборния ден е огласило резултати от
допитвания до обществено мнение по повод на изборите за президент и вицепрезидент
на Р. България чрез публикуване на интернет страницата на официалния Youtub
профил на Dnevnik.bg на предварителни резултати от гласуване за кандидатите за
президент: Р. Р. – 63,1%, А. Г. – 33,3% и „Не подкрепям никого“ – 3,6%, озаглавено
„Предварителни резултати от балотажа за президент на 21.11.2021г. към 09:30 часа“,
чрез които се визират кандидати на партии, коалиции и инициативни комитети от
2
гласуването на новия /втори/ избор за президент и вицепрезидент на Р. България на
21.11.2021г. - нарушение на чл.205, ал.5 от Изборния кодекс ИК/.
НП е издадено, въз основа на АУАН №8 ПВР/26.01.2022г. и Решение №1002-
ПВР/21.11.2021г. на ЦИК.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалваното НП и представени в съдебно заседание от наказващия орган писмени
доказателства – Решение №Д-05-58/07.07.2021г. на СЕМ и извадка от Регистър на
СЕМ за публикуване на това решение.
Разпитани по делото са свидетелите К. С. Н. - актосъставител и Р. Б. М. -
присъствала при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които в
ЦИК е постъпил сигнал за нарушение на чл.205 от ИК от дружеството – жалбоподател,
което в интернет страницата си - Dnevnik.bg е публикувало в изборния ден – на
21.11.2021г. резултати от допитване на обществено мнение, т.е. предварителни
резултати от допитване – екзит пол, с посочване на имената на кандидатите за
президент и съответни проценти. Конкретният сигнал бил подаден от член на
гражданския съвет към ЦИК, като сигнала се проверил чрез преглеждане на този
интернет сайт, в който имало и линк, от където всъщност се достигало да резултатите.
Сигнала и приложенията към него били достъпни до всички членове на ЦИК и още
същия ден на заседание на ЦИК се взело решение, че дружеството-жалбоподател е
извършило нарушение на чл.205, ал.5 от ИК и се възлагали правомощия на
председателя на ЦИК да състави АУАН, който бил съставен в присъствието на
представител на дружеството, на когото бил предявен.
Разпитан по делото е свид. С. Б. М., който като наблюдател към българското
сдружение за честни избори и граждански права следял изборния ден за президент и
вицепрезидент на 21.11.2021г. именно, за да не се допускат нарушение на изборните
правила, тъй като от предишни избори бил свидетел на такива, следял определени
издания. Едно от тях било интернет изданието Dnevnik.bg на дружеството-
жалбоподател. Установил, че в 11:30 часа била публикувана информация от
предварителни резултати от изборите за президент, с посочване на линкове,
препращащи към Ютюб канал, от които били видими тези резултати, озаглавени
„Предварителни резултати от балотажа за президент на 21.11.2021г. към 09:30 часа“, с
конкретно дадени имена на двамата кандидати в балотажа и съответни проценти към
всеки от тях, включително и опцията „Не подкрепям никого“. Подал сигнал за тази
публикация до ЦИК като приложил и изглед на интернет изданието, съответната
страница, тъй като бил на мнение, че по този начин се влияело на определени
избиратели в изборния ден.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
3
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
основателна.
Съдът при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП
установи, че е със задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Съставен е при
спазване на правилата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и е предявен, съгласно разпоредбата на
чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът е съставен от председателя на ЦИК, възложено му с
Решение №1002-ПВР/21.11.2021г. на ЦИК, съгласно правомощията по чл.496, ал.2, т.1
от ИК. АУАН е съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН - тримесечен от откриване
на нарушителя и не по-късно от две година от извършване на нарушението.
Само за пълнота на изложението, съдът ще посочи, че предвидения в
разпоредбата на чл.496, ал.1 ИК тридневен срок за съставяне на акта от получаване на
жалбата или сигнала има инструктивен характер и не дерогира разпоредбите на ЗАНН
за сроковете за образуване на административнонаказателно производство- съставянето
на АУАН, тъй като приложимостта на разпоредбите на ЗАНН към процедурата по
установяване на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на
НП е изрично предвидена в чл.498 от ИК
Съдът установи, че процесното НП е съобразено със законовите изисквания за
форма и съдържание, предписано по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Издадено е от компетентен
орган - оправомощено от председателя на ЦИК длъжностно лице със заповед №16-
АД/21.06.2022г., съобразно предвиденото в чл.496, ал.3 от ИК, в случая е
ръководителят на звено „Правна дейност“, Дирекция „Администрация“ в ЦИК. По
отношение на възражението на жалбоподателя, относно йерархичната връзка на
подчинение на наказващия орган от актосъставителя, обективността на преценката и
обоснованост на анализа при взимане на решение за реализиране на състав на
административно нарушение и налагане на наказание, не се изчерпва само и
единствено с връзката между тези органи. Извлича се от мотивите в НП,
доказателствата, които обосновават изводите. Конкретното НП е мотивирано и в
достатъчна степен обосновано, както по отношение на авторството, така и
изпълнителното деяния. Друг е въпроса дали изводите са правилни при тълкуването и
прилагането на закона и дали се възприемат от жалбоподателя.
Констатациите в акта и НП, във връзка с публикацията, озаглавена
„Предварителни резултати от балотажа за президент на 21.11.2021г. към 09:30 часа“,
достъпна чрез Ютюб канал на интернет изданието Dnevnik.bg на ”И.” АД, от която се
виждат снимки на двамата кандидати, имената, процентите като резултати от
гласуване, категорично се установиха от показанията на разпитаните по делото
свидетели, които съдът кредитира като последователни и незаинтересовани, така и от
извлечения /изглед на интернет страницата/, които са приложени по АНП. В тази част,
жалбоподателят не оспорва констатациите, даже ги потвърждава.
4
Спорът по делото е свързан с това, представлява ли процесната публикация
огласяване на резултати от допитвания до обществено мнение и Ютюб канала на
интернет изданието Dnevnik.bg, представлява ли официален интернет сайт на същото
издание или е социална мрежа в контекста на определението за медийна услуга в §1,
т.15 от ДР на ИК, предоставянето, на която се подчинява на забраната на чл.205, ал.5
от КТ, но само от официалните електронни издания в интернет, регистрирани като
доставчици на медийни услуги.
Видно от приложените в АНП извлечения /изглед на интернет страница/ в
Ютюб, достъпна посредством линк на страницата на интернет изданието Dnevnik.bg, се
вижда до снимката и името на участниците в балотажа, проценти, заедно с показване
на процента на възможността „не подкрепям никого“. Не остава съмнение, че това са
предварителни резултати от балотажа на 21.11.2021г. в 09:30 часа при 4,6%, тъй като
самата публикация така е озаглавена, с оглед на буквалното значение на заглавието
„Предварителни резултати от балотажа за президент на 21.11.2021г. към 09:30 часа“.
Така е категорично ясно, че са публикувани резултати от гласуване на изборите -
балотаж за президент и вицепрезидент, проведени на 21.11.2021г. Категорично е и, че
чрез публикуването се огласяват тези резултати, а и това е основната роля на
предоставянето на информацията, чрез публикуване - огласяване на информацията и
достигане до неограничен кръг потребители.
Според §1, т.15, б.“бб“ от ДР на ИК, "Медийна услуга" е създаването и
разпространението на информация и съдържание, предназначени за значителна част от
аудиторията и с ясно въздействие върху нея, независимо от средствата и технологията,
използвани за предаването им - онлайн новинарските услуги - електронните издания на
вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания. Безспорно
чрез интернет изданието Dnevnik.bg, дружеството - жалбоподател предоставя медийна
услуга, но процесната публикация е достъпна в Ютюб канал на това електронно
издание. Пак в същата разпоредба е предвидено, че не са медийни услуги социалните
мрежи - фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове, с изключение на
профилите в социалните мрежи на медиите по букви "а" и "б". Известно е, че Ютюб
/YouTube/ е социална мрежа, видео хостинг услуга, сайт за видео споделяне на снимки,
клипове, новини, реклами, социални мрежи и пр. Установи се категорично, че
изданието Dnevnik.bg в нарочен, свой канал в Ютюб е публикувал процесната
информация, към която има и специален линк - връзка, т.е. става въпрос за профил на
това издание, където потребителите не е необходимо да търсят в цялата социална
мрежа конкретната публикация, а са насочени чрез линка - профила на точното място,
от където бързо и лесно да се сдобият с услугата. Затова, съдът не приема
възражението на жалбоподателя, че огласената информация през Ютюб канала, не е
доставена медийна услуга на изданието Dnevnik.bg.
5
Не се събраха доказателства, че става въпрос за огласени резултати от
допитвания до обществено мнение, т.н. резултати екзит пол, както се изразиха
свидетелите и както е посочено в НП, тъй като израза е от английски exit poll и
представлява допитване до гласоподавателите за техния вот, веднага след като те
напуснат избирателните секции. Става въпрос за експресни проучвания, които се
правят от наети от медиите социологически агенции, за да бъдат
получени ранни индикации за развоя на резултатите в изборния ден. Имено затова се
наричат междинни резултати. Става въпрос за проучвания или допитвания, които се
правят от регистрирани в ЦИК социологически агенции, за да бъдат получени ранни
резултати от гласуването в изборния ден. Само изготвени по този начин, резултатите
от екзит пол могат да се ползват като предварителни резултати, с цел проучване на
гласуването по партии, коалиции или за определени кандидати, в определени часове на
изборния ден и в определени секции.
В конкретната публикация, не е посочена социологическа агенция, провела
допитване, избирателната секция, където е проведено проучването, групата на
участващите в това проучване, географски регион, и пр. детайли, от които да може
категорично да се направи извод за допитване до общественото мнение на изборите за
конкретните кандидати. В конкретната статия, действително има процентното
изражение на резултатите, наречени „предварителни резултати“, както и връзка с
реални кандидати на балотажа за изборите за президент, включително и процента на
избирателната активност, но никъде не е посочено, че това е допитване, т.е. това са
резултати от социологическо проучване, в конкретна секция, регион и от определяем
брой, реално съществуващи хора, гласували на изборите, проведени в този ден. Така на
„ръба на закона” е направена публикацията, но не нарушава изискването на чл.205,
ал.5 от ИК, поради което и неправилно деянието е квалифицирано като
административно нарушение на чл.205, ал.5 от ИК.
При горните съображения, НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, без да се обсъжда правилността на наложеното наказание, както и
приложението на чл.28 от ЗАНН.
При този изход на делото, в полза на жалбоподателя, на осн. чл.63д, ал.1 от
ЗАНН следва да се присъдят сторените разноски. Според представени договор за
правна помощ и съдействие, е уговорено възнаграждение в размер на 700 лева без ДДС
за адвокатска защита от адв. К., като е направено възражение за прекомерност от
представителя на наказващия орган, с искане за намаляване до минималните
адвокатски възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху
6
стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В конкретния случай,
имуществената санкция е в размер на 2000 лева. Според чл.7, ал.2, т.2 от същата
наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв. В случая горницата над 1000 лева е 1000 лева или 10% са 100
лева, т.е. по правилата на тези разпоредби минималното адвокатско възнаграждение е
500 лева. Съгласно чл.14, ал.2 от наредбата, за защита по наказателно или
административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. В случая, по делото са
проведени три съдебни заседания и то не по вина на жалбоподателя, а заради
доказателствени искания на наказващия орган. Затова адвокатското възнаграждение, с
тези допълнителни 250 лева за третото заседание по делото, което е било последно за
приключване прави 750 лева, а уговореното адвокатско възнаграждение е 700 лева, т.е.
дори е под минималното по наредбата и не следва да се намалява, а да се присъди в
полза на жалбоподателя в този размер, според договора за правна помощ и съдействие.
Учреждението и организацията чийто орган е издал НП, по арг. на чл.63д, ал.4
от ЗАНН, а това е ЦИК следва да бъде осъдено да заплати в полза на дружеството -
жалбоподател 700 лева разноски в производството, тъй като това е уговореното
адвокатско възнаграждение. Заплатените 840 лева, не са част от този договор и по тази
причина не следва да се възлагат в тежест на другата страна.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №4 ПВР/20.07.2022г. на
ръководител на звено „Правна дейност“, Дирекция „Администрация“ в
Централната избирателна комисия като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА учреждението и организацията чийто орган е издал НП – ЦИК да
заплати на жалбоподателя ”ИКОНОМЕДИА” АД с ЕИК ********* направените
разноски, в размер на 700 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7