Решение по дело №443/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260035
Дата: 3 ноември 2020 г.
Съдия: Христо Иванов Крачолов
Дело: 20205000600443
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260035

 

гр. Пловдив, 03 ноември 2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав, на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  КРАЧОЛОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ

                                                                                      ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

                                                                  

с участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ БОЖИЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, въззивно наказателно общ характер дело № 443 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на гл. 21 НПК.

 

С присъда № 27/07.07.2020 г., постановена по НОХД 15/2020 г., Старозагорският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. В.М.И. за ВИНОВЕН в това, че на 14.09.2017 г. на АМ „Т.“, км 188+200, в района на гр. Ч., обл. С.З., при управление на МПС - лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № *, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20 ал. 1 ЗДвП и чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДвП, в резултат на които нарушения по непредпазливост е причинил смъртта на А. Ж. ***, поради което и на основание чл. 343 ал. 1 б. В вр. чл. 342 ал. 1 НК и чл. 58а ал. 1 НК ГО Е ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ОТ ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

 

На основание чл. 66 ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл. 343г вр. чл. 343 вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 НК е лишил подс. В.М.И. от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.

 

 Съдът със същата присъда се е произнесъл за веществените доказателства и направените по делото разноски.

       

Недоволни от така постановената присъда са останали частните обвинители, които с въззивни жалби, депозирани чрез техните повереници, обжалват присъдата на първоинстанционния съд и искат увеличаване размера на така наложените наказания на подс. И..

 

Прокурорът даде заключение, че жалбите са неоснователни.

 

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбите, намира и приема за установено следното:

 

ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

За да постанови атакуваната присъда, Старозагорският окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че подс.  В.И.  е с висше образование, женен, работи като лекар в „С.“ ЕАД филиал „Н.б.“, неосъждан. Той е правоспособен водач, категория В и АМ.

На 14.09.2017 г. вечерта, около 20.50 часа, подсъдимият потеглил от гр. П. за гр. Н.З.. Движил се по автомагистрала „Т.“ в посока от запад на изток, управлявайки личния си лек автомобил Ф.П. с рег. ДК № *. Заедно с него на предна дясна седалка се возила съпругата му – св. М.Д. - И..

          На същата дата по автомагистрала „Т.“, в посока запад-изток се движил влекач И.М.*с рег. № *, с прикачено към него полуремарке, с рег. № *, собственост на П ЕООД - Я. и управляван от пострадалия А. К., на 45 години, от гр. Я.. Превозвал стомана за армиране на стоманобетонни конструкции, натоварена от гр. П. за гр. Б..

Около 20.55 ч., на км 188+200, след загуба на контрол над управлението, товарния автомобил управляван от пострадалия, се ударил в разделителните мантинели от ляво на пътното платно и продължил движението си между тях до установяване в покой в посочения участък, където останал с пуснати аварийни светлини. В резултат на удара превозваният от него товар и отломки от МПС-то се разпилели по цялото пътно платно и в двете посоки на движение. Резервоарът на влекача бил спукан и от него изтичала нафта, която се разляла в платното за движение в посока гр. С.З..

По това време в същият участък и същата посока на движение -запад-изток, преминавал св. Б.Б., който управлявал цистерна, състояща се от влекач с ремарке, превозваща битум от гр. С. за гр. К.. След него се движил колегата му – св. П.Т., който управлявал товарен автомобил със същия товар и направление. Свидетелят Б.Б. забелязал първо разпиления товар в лентата за насрещно движение, а впоследствие и катастрофиралия камион по средата на магистралата, установен между разделителните мантинели. Свързал се с колегата си по радиостанция и двамата решили да окажат помощ.

Спрели в аварийната лента, като пуснали аварийни светлини и  буркани, светещи в предупредителен жълт цвят за привличане на внимание, сигнализиране и предупреждение и били пригодени към управляваните от тях автомобили, предвид опасния товар, който превозвали. Товарният автомобил, управляван от св. П.Т., бил спрян успоредно на  управлявания от А. К. товарен автомобил, а пред него била спряна цистерната, управлявана от св. Б.Б..

Двамата отишли до А. К. и след като се уверили, че същият бил добре, се заели с обезопасяването на района. Свидетелят П.Т. взел от камиона си предупредителен триъгълник и прожектор, облякъл светлоотразителна жилетка и започнал да предупреждава за разпиления товар по платното автомобилите, движещи се в посока изток-запад /към гр. С./. Предвид излива на нафта върху платното и опасния товар, който превозвали, св. Т. изместил двете цистерни на около 100 метра от местопроизшествието, в посока изток.

Свидетелят Б.Б. и пострадалият също облекли светлоотразителни жилетки и започнали да предупреждават за опасност движещите се автомобили в посока запад-изток, чрез подаване на светлинни сигнали. Двамата застанали успоредно един на друг, като свидетелят бил в крайна дясна аварийна лента и подавал предупредителен сигнал с фенерчето на мобилния си телефон, а А. К. застанал в крайна лява лента до смачканата разделителна мантинела, предупреждавал колите да спират, като подавал сигнал с фенерче, което държал в дясната си ръка. За предупреждение за внимание и опасност поставили и светлоотразителен триъгълник на около 60 м западно от катастрофиралия камион.

Междувременно били подадени сигнали, първият от които в 20.55 ч., на телефон 112 за самокатастрофирал влекач с ремарке и разпилян товар в пътното платно в посока „изток-запад“. Неточно съобщената информация, относно местопроизшествието и платното за движение, забавила пристигането на аварийните екипи и полицията.

Свидетелят З.Г., служител на А. ЕАД, който бил дежурен в този часови интервал, след сигнал на телефон 112 получил съобщение от дежурния служител на О.п.у.- С.З. за възникналия инцидент със самокатастрофиралия тежкотоварен автомобил и разпиления товар по платното и незабавно се отправил към местопроизшествието. Достигайки местопроизшествието, спрял управлявания от него служебен автомобил в дясната аварийна лента в платното за движение в посока изток, успоредно на катастрофиралия камион, като го оставил с пусната сигнална лампа, светеща в оранжев предупредителен цвят. Поставеният по-рано светлоотразителен триъгълник в платното за движение запад-изток липсвал към този момент. Провел разговор със св. П.Т., който го информирал за инцидента и посочил пострадалия като водач на камиона, който в този момент обезопасявал района, носейки светлоотразителна жилетка и подаващ светлинен сигнал на идващите автомобили.  

В този момент от запад се задал управляваният от подс. В.И. лек автомобил Ф.П.,  който се движил със скорост  90 км/ч. в крайна лява лента, на светлината на автомобилни фарове, на къси светлини. Въпреки множеството светлини, предупреждаващи за повишено внимание, не реагирал и не намалил скоростта си.

Пострадалият, който се намирал до южната разделителна мантинела, предприел активни действия по сигнализиране на произшествието с енергично ръкомахане и подаване на светлинен сигнал с фенерчето, което носел. Навлязъл на платното за движение на автомагистралата, на около 0,80 м в изпреварващата лента, при което бил ударен от л.а. Ф.П., управляван от подсъдимия.

Въпреки че имал техническа възможност да забележи пострадалия, който бил облечен със светлоотразителна жилетка, на разстояние около 100 - 105 м пред автомобила, подсъдимият го възприел едва в момента, в който А. К. навлязъл на платното за движение. В този момент автомобилът му бил на около 32,42 м преди мястото на удара. При удара, който настъпил в предна лява част на л.а. Ф.П. се счупило предното стъкло, а тялото на пострадалия се повдигнало над височината на автомобила, претърколило се по тавана, счупвайки задното стъкло, достигайки до задния капак на автомобила, където паднало на асфалта зад него и останало да лежи безжизнено на пътното платно. Лекият автомобил се установил в крайно положение на около 51 метра от мястото на първия контакт с пострадалия К.. 

Непосредствено след инцидента на място пристигнали екип на РСБПЗН и полицейски екип от РУ - Ч. – св. Р. К. и св. Т. С. и започнали да обезопасяват района.

Пристигналият екип на ЦСМП констатирал смъртта на А. К..

 

От заключението на тройната автотехническа експертиза се установява, че В.И. е управлявал л.а. Ф.П. по лявата лента на южното платно за движение на АМ Т., в посока от запад на изток. През това време А. К. се намирал северно от южното платно в близост до мантинелата, като е бил с жълта светлоотразителна жилетка и фенерче, като сигнализирал приближаващите ППС за опасност от предмети на платното, които са били разпилени от възникнало преди това произшествие с товарния автомобил. Когато л.а. Ф.П. се намирал на около 32 - 33 м, А. К. навлязъл в платното за движение в посока от север на юг, от ляво на дясно пред автомобила. Водачът на л.а. Ф.П. реагирал, но преди ефективното задействане на спирачната система настъпил удар в лява част на л.а. Ф.П.. След удара пострадалият паднал на мястото и в положението, отразено в протокола за оглед и видян на фотоалбума на местопроизшествието, а лекият автомобил се установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видно от фотоалбума към него.

Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че А. К. навлязъл на платното за движение пред л.а. Ф.П. по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с приближаващия се автомобил и когато мястото на удара е било вътре в опасната зона на л.а. Ф.П.. Ако се приеме, че пешеходецът, който бил с жълта светлоотразителна жилетка и фенерче, като е сигнализирал приближаващите ППС за опасност от предмети на платното, представлявал предвидимо препятствие, то причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е и закъснялата реакция от страна на водача на л.а. Ф.П. В.И., който вместо да реагира на разстоянието, на което е имал техническа възможност да забележи А. К. - 100-105 м, е сторил това на около 32-33 м.

Скоростта на движение на л.а. Ф.П., непосредствено преди произшествието и в момента на удара, е била 90 км/ч. и технически съобразена с конкретната пътно-климатична обстановка и дължината на конкретната видимост към автомобил със светещи габаритни светлини при движение на къси светлини, както и към пешеходец със светли дрехи и конкретно  към А. Ж..

Според експертите подсъдимият имал техническа възможност да забележи пострадалия, който е бил със светлоотразителна жилетка, на разстояние около 100 - 105 м пред автомобила. Имал е възможност да намали скоростта и при необходимост да спре, тъй като дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на автомобила в конкретната пътно-климатична обстановка с установената скорост е 95,51 м.

Вместо да стори това и да реагира своевременно, подс. В.И. възприел пострадалия, едва в момента в който е навлязъл на платното за движение, като в този момент автомобилът му е бил на около 32,32 м преди мястото на удара, когато вече е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстремно спиране, тъй като ударът е бил предотвратим при движение на автомобила със скорост, по-малка от 41 км/ч.  

 

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп  № 247/2017 г., при удара А. К. получил множество травматични увреждания: съчетана черепномозъчна травма и лицевочерепна травма; вдишана кръв в белите дробове; малокръвие на трупа; счупване на костите на двете подбедрици; множество охлузвания, кръвонасядания и разкъсноконтузни рани по гръдния кош, корема и крайниците. Тези травматични увреждания отговарят да са получени при блъскане на пешеходец от лек автомобил.

Причината за смъртта на А. К. е съчетаната черепномозъчна травма и лицевочерепна травма, несъвместими с живота.

 

Според заключение по протокол за химическа експертиза №  397/18.09.2017 г., в изследваните проби кръв, взети от пострадалия К., не се доказва етилов алкохол.  

Според заключение по протокол за химическа експертиза №  391/15.09.2017 г., в изследваните проби кръв, взети от подсъдимия И.,  не се доказва етилов алкохол.

     

Видно от справката за нарушител/водач /т. II, л.247 ДП/,  подсъдимият е правоспособен водач - притежава валидно свидетелство за управление на МПС и не е наказван по административен ред за нарушения по  ЗДвП и ППЗДвП.

 

Описаната по-горе фактическа обстановка е установена след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Правилно е преценено, че направените от подс. В.И. самопризнания на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изцяло кореспондират, с доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство: протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум /том I л. 14 ДП/; протокол за оглед на веществени доказателства /т. І л. 39 ДП/ и фотоалбум /т. ІІ л. 304 ДП/; протоколи за разпит на свидетели Д.В. /т. I л. 53 ДП/; М.З. Д.-И. /т. І л. 54 ДП/, Б.Б. /т. І л. 55 т. ІІ, л. 172 ДП/, П.Т. /т. І, л. 57 ДП/, З.Г. /т. І л. 59 ДП/, Г.К. /т. І л. 60 ДП/, Х.Х./т. І л. 63 ДП/, Т.Т. /т. І л. 64 ДП/, Ж.К. /т. ІІ л. 173 ДП/, С.К. /т. ІІ л. 177 ДП/, В.К. /т. ІІ л.182 ДП/, Т. С. /т. ІІ, л. 187 ДП/, З.З./т. ІІ л. 189 ДП/, Р. Р. /т. ІІ л. 190 ДП/; съдебно­медицинска експертиза на труп /т. I л. 67 ДП/; протокол за химическа експертиза № 397/18.09.2017 г. за А. К. /т. I, л. 74 ДП/; протокол за химическа експертиза № 391/15.09.2017 г. за В.И. /т. I л. 76 ДП/; протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество /т. І л. 78 ДП/; автотехническа експертиза /т. ІІ л. 293 ДП/; справка за водач /т. II л. 247 ДП/; удостоверение за съпруга и родствени връзки /т. ІІ л. 249 ДП/; характеристична справка за подсъдимия /т. І л. 49 и т. ІІ л. 171 ДП/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /т. І, л. 50 ДП/, както и от актуалната справка за съдимост на подсъдимия.

 

При така установената безспорна фактическа обстановка, законосъобразно съдът е приел, че  подс. В.И. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 343 ал. 1 б. В вр. чл. 342 ал. 1 НК, понеже на 14.09.2017 г. на АМ „Т.“, км 188+200, в района на гр. Ч., обл. С.З., при управление на МПС - лек автомобил Ф.П. с рег. № *, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. Ж.К..

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

 

Законосъобразно първоинстанционният съд е преценил, че подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДП. Според този текст, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В тази насока са изложени подробни съображения, които настоящата инстанция напълно споделя. Категорично по делото е установено, че подсъдимият В.И. е имал обективна възможност да възприеме като опасност пострадалия от около 100 – 105 м от точката на удара. Отделно от това, пътният участък, на който е станало произшествието, е бил обозначен с включени аварийни светлини, включени сигнализиращи светлини на автомобилите на свидетелите Б.Б. и П.Т.. Свидетелите и пострадалият са били с поставени светлоотразителни жилетки.

Следователно напълно правилен е изводът на Старозагорския окръжен съд, че пътната обстановка, относно всички изброени по-горе обстоятелства, е налагала поведението на подсъдимия да бъде съобразено с тях и е следвало намаляване на скоростта/респ. спиране на управляваното от него моторно превозно средство.

По отношение на нарушението по чл. 20 ал. 1 ЗДП Пловдивският апелативен съд счита, че същото не е налице. Няма данни подсъдимият В.И. да не е контролирал моторното превозно средство, съответно да не е упражнявал непрекъснат контрол върху него по време на движение. Поради това, въззивната инстанция счита, че прецизността изисква досежно това обвинение той да бъде признат за невинен и оправдан, тъй като по делото, с оглед на посочените по-горе доказателства, безспорно е установено, че в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП е именно нарушението, допуснато от подсъдимия по чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДП. В тази насока и присъдата на Старозагорския окръжен съд е необходимо да бъде изменена.

 

Основният довод, който се развива във въззивните жалби на частните обвинители, е свързан с искането за увеличаване размера на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, включително и да се отмени приложението на разпоредбата на чл. 66 НК.

Пловдивският апелативен съд счита, че с определения размер на наказанието първостепенният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В тази насока като смекчаващи правилно са преценени чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на нарушения на правилата за движение по пътищата и правилника за неговото приложение; добрите характеристични данни за личността му, семейното и социално положение и неговата трудова ангажираност.

Не може да се игнорира обстоятелството, че и пред първата, и пред въззивната инстанция подс. В.И. изрази своето искрено разкаяние и съжаление за случилото се. Коректно Старозагорският окръжен съд е отчел и  наличието  на съпричиняване, макар и в минимална степен, на пострадалия А. К., който, въпреки желанието си да обезопаси пътния участък, е следвало да съобрази поведението си и с хипотезата на чл. 114 т. 1 ЗДП. И настоящата инстанция счита, че няма наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства.

Не може да бъде споделен доводът на частните обвинители, според който е налице по-висока степен на обществена опасност на деянието, с оглед интензитетът на този вид престъпления.

Съгласно чл. 35 ал. 1 НК, наказателната отговорност е лична и съответно размерът на санкцията следва да се определя за всеки конкретен случай, като се отчетат всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Самата обществена опасност на дееца, от своя страна, също не е висока, поради изброените по-горе обстоятелства.

Всичко това води до извода, че напълно правилно Старозагорският окръжен съд е преценил, че на подс. В.И. е необходимо да бъде наложено наказание в минимално предвидения от закона размер от 2 години, а след задължителната редукция по смисъла на чл. 373 ал. 2 НПК вр. чл. 58а ал. 1 НК наказанието, наложено на подс. В.И., е в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода.

Неоснователни са доводите на частните обвинители, според които е необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно. Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер и за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне правилно е преценено, че не е необходимо санкцията да бъде изтърпяна ефективно. Напълно споделяеми са съображенията в атакуваната присъда, че необходимостта от приложението на хипотезата на чл. 66 ал. 1 НК се извежда от ниската обществена опасност на дееца, липсата на други нарушения по ЗДвП, осъзнатите последици от деянието. Това прави и неоснователно възражението на частното обвинение за ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Изпитателният срок е определен справедливо, а именно 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

 

Пловдивският апелативен съд счита, че наложеното наказание по реда на чл. 343Г вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 НК, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца също е справедливо определено.

Не може да се приеме доводът, поддържан в жалбата пред настоящата инстанция, според който и това наказание е явно несправедливо. При определяне на този вид санкция първоинстанционният съд също така справедливо е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства и с основание е преценил, че този срок е напълно достатъчен, за да се постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция.

 

Законосъобразно е процедирано и с приложените по делото веществени доказателства.

 

Направените по делото разноски са правилно изчислени, като на основание чл. 189 ал. 3 НПК са възложени в тежест на подсъдимия.

Пред настоящата инстанция такива не са направени, поради това не е се и присъждат.

 

Предвид на изложеното и на основание на чл. 337 ал. 1 т. 2 НПК, Пловдивският апелативен съд и

 

Р   Е   Ш   И:

 

      ИЗМЕНЯ присъда № 27/07. 07. 2020 г. по НОХД 15/2020 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, както следва:

 

-                     ПРИЗНАВА подс. В.М.И., със снета по делото самоличност, за НЕВИНЕН в това да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал. 1 ЗДвП и го ОПРАВДАВА само по това първоначално повдигнато обвинение.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й ЧАСТ.

 

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено пред ВКС.

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ:     1.                        

 

 

 

                                                                              2.