№ 684
гр. Велико Търново, 25.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500300 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.1 т.2 ГПК вр. чл.248 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Е. п. п.“ АД, ЕИК *, с адрес град В., В. Т.-Г, бул. „В.
В.“ № 258, чрез пълномощник – адвокат АН. М., срещу Определение № 315/09.03.2022г. по
гр.дело № 1869/2021г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, с което е оставено без
уважение искане за изменение на протоколно определение № 136/11.02.2022г. по същото
дело в частта му относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв. в полза на адвокат Н.К., в качеството на пълномощник на ищеца Д. М. Д.,
определено на основание чл.38 ал.2 ЗА вр. ал.1 т.2 вр. чл.36 ал.2 ЗА и чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и за
присъждане в полза на ответника на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв., като неоснователно. Жалбоподателят излага доводи за
неправилност на атакуваното определение. Посочва, че за да е налице неизпълнение при
безсрочно парично задължение, каквото е вземането по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, законът
изисква покана до кредитора и тъй като в случая дружеството е получило покана за плащане
на исковата сума с получаване на ИМ, в срока за отговор е предприело плащането й и не е
оспорило вземането, то е приложима разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК за възлагане на
разноските по делото върху ищеца. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и
вместо него постановяване на друго, с което бъде изменено протоколно определение №
136/11.02.2022г. по гр.дело № 1869/2021г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица в
частта му за разноските, като вместо присъдените с него в тежест на дружеството разноски,
такива бъдат присъдени в тежест на ищеца. Претендира присъждане на направените в
настоящото производство разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна,
чрез пълномощника й – адвокат Н.К., в който се заема становище за нейната
неоснователност, като се излагат подробни правни съображения за липса на изискуемите от
разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК предпоставки.
След като разгледа подадената частна жалба, както и доводите на жалбоподателя и
1
тези на насрещната страна, изложени в отговора й и се запозна с материалите по делото,
съдът установи:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице –
страна по делото с правен интерес да атакува неизгоден за нея акт, поради което същата се
явява допустима и подлежи на разглеждане. По същество се явява неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството по гр. д. № 1869/2021г. по описа на РС – Горна Оряховица е
образувано по предявен от Д. М. Д., чрез пълномощника му адвокат Н.К., оказал му
безплатна правна помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, против „Е. -п. п.“ АД осъдителен
иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена на иска от
95 лв., представляваща сбор от начислени и събрани без основание суми от по 19 лв. за
такса за възстановяване на захранването до обекта на потребителя – ищец по процесните пет
фактури. Ищецът е претендирал разноски за внесена държавна такса, както и е предявено
искане по чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
упълномощения адвокат. С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор
ответникът „Е. -п. п.“ АД, чрез своя пълномощник – адвокат АН. М., е оспорил изцяло иска,
като неоснователен, с довод, че не дължи всяка една от сумите по процесните фактури, тъй
като те са заплатени и върнати своевременно на ищеца в хода на процеса на 28.10.2021г., за
което е представено преводно нареждане от с.д. Поискано е присъждане на сторените по
делото разноски.
С протоколно определение от 11.02.2022г. производството по делото е било
прекратено по реда на чл.232 ГПК поради оттегляне на предявения иск от ищеца, което е
добило законна сила. Със същото определение съдът е възложил сторените от ищеца по
делото разноски за заплатена държавна такса в тежест на ответника „Е. -п. п.“ АД, осъдил е
същото дружество да заплати на адвокат Н.К. сумата 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по делото на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА, както и е отхвърлил
претенцията на ответника за разноски. С обжалваното пред настоящата съдебна инстанция
Определение № 315/09.03.2022г. първоинстанционният съд е отхвърлил направеното в срока
по чл.248 ал.1 ГПК искане от страна на „Е. -п. п.“ АД за изменение на протоколното
определение от 11.02.2022г. в частта за разноските, като е приел, че в случая не са налице
предпоставките на чл.78 ал.2 ГПК за възлагане на разноските по делото върху ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
настоящия случай несъмнено ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на
делото. Предмет на прекратеното производство е бил осъдителен иск с правно основание
чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД - неоснователно обогатяване при начална липса на основание. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 5/21.11.2019г. по тълк. д. № 5/2017г. на ОСТК
на ВКС, задължението за връщане на даденото при начална липса на основание в хипотезата
на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е безсрочно – правоотношението е с извъндоговорен характер, то не
възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните
да са определили предварително срок за изпълнение, такъв няма определен и в закона.
Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно,
може да се иска от кредитора веднага. /арг. чл.69 ал.1 ЗЗД/. То възниква от момента на
получаване на недължимото и от този момент става изискуемо /т.7 ППВС № 1/1979г./
Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на основание чл.114 ал.1
ЗЗД, но автоматично не води до забава на длъжника. След като при връщане на дадено при
начална липса на основание вземането е изискуемо от момента на разместване на
имущественото благо, то в процесният случай, ответникът, при налично знание за
съществуване на процесното вземане на ищеца по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, доколкото
начисляването на такса за възстановяване на ел. захранването до обекта на потребителя –
2
ищец почива на неравноправна клауза от ОУДПЕЕ и ответникът по иска не го е изпълнил
доброволно в един доста продължителен период от време от изискуемостта му до датата на
предявяване на ИМ, то същият с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради
което не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК за възлагане на разноските върху ищеца. С
оглед на това ответното дружество не може да се освободи от отговорността си за разноски
по делото, респ. на него не му се следват направени по делото разноски.
Приложимостта на чл.78 ал.2 ГПК не може да се обоснове с факта, че ответникът не е
оспорил иска нито преди, нито след завеждането му и е върнал на ищеца получената без
основание искова сума в срока за подаване на писмен отговор на ИМ, доколкото
изискуемостта на вземането и изпадането в забава на длъжника са различни правни понятия
и релевантна за отговорността за разноски е изискуемостта на вземането, настъпила от
момента на разместване на имущественото благо и невръщането от ответника на
полученото от него без основание от получаване на недължимото по процесните фактури до
датата на ИМ.
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
определение – правилно и законосъобразно, поради което като такова то следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото, на частния жалбоподател не се следват разноски. Искането
му за присъждане на такива в настоящото производство е неоснователно и поради това, че
съгласно трайната съдебна практика спорът за разноски не може да обуслови отговорност на
страните за съдебни разноски в съответното съдебно производство, тъй като отговорността
за разноски е функция от разрешен материално - правен спор, какъвто при спор за разноски
не се разрешава.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 315/09.03.2022г. по гр.дело № 1869/2021г. по описа
на Районен съд - Горна Оряховица, с което е оставено без уважение искане на „Е. п. п.“ АД,
ЕИК *, с адрес град В., В. Т.-Г, бул. „В. В.“ № 258, за изменение на протоколно определение
№ 136/11.02.2022г. по същото дело в частта му за разноските, като ПРАВИЛНО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3