РЕШЕНИЕ
№ 19058
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20241110130553 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част трета, глава XXV от ГПК.
Образувано е по предявен от Б. И. И., ЕГН: **********, действаща със съгласието на
своя баща И. Д. И., ЕГН: **********, срещу Н. А. Ч., ЕГН: ********** иск с правна
квалификация чл. 150 СК във връзка с чл. 143, ал. 2 СК.
В исковата молба непълнолетната ищца твърди, че ответницата – нейна майка е
осъдена с Решение № 260085/02.04.2021 г., постановено по гр.д. № 560/2020 г. по описа на
Районен съд – гр. Велинград, да й заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева.
Поддържа, че към настоящия момент е на 15 години, живее с баща си в гр. София и учи в 10
СОУ „Теодор Траянов“, кв. „Младост“. Ищцата излага доводи, че от момента на определяне
на издръжката от съда са изминали повече от 03 години, през който период са се повишили
цените на основните стоки и услуги, и тя е пораснала, поради което са се увеличили и
разходите й за задоволяване на нуждите от облекло, храна, образователни потребности и
извънкласни дейности. Излага твърдения, че ответницата е в отлично здравословно
състояние и трудоспособна възраст, и няма други алиментни задължения. Поради това,
моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената издръжка от
250 лева на 450 лева.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответницата Н. Ч., с което поддържа, че предявеният иск е частично основателен.
Излага твърдения, че за периода от месец декември 2023 г. – месец май 2024 г. полученото от
нея нетно трудово възнаграждение е в размер на 6471,61 лева или средно по 1078,60 лева на
месец, а по време на определяне на издръжката с решението нетният й доход е бил в размер
на 800 лева, т.е. средномесечният й доход от тогава до сега се е увеличил с 278 лева. Твърди,
че за да спазва определения й режим на лични отношения с детето трябва да прави
допълнителни разноски за пътуване до гр. София. Излага доводи, че единственият източник
на доходи е трудовото й възнаграждение, че не притежава недвижими имоти, чрез които да
си осигурява допълнителни доходи, живее в жилище, което е собственост на нейните
родители и на 13.06.2024 г. е ползвала потребителски кредит за сумата от 2000 лева, като
сумата е използвана за подмяна на крайно амортизираните домакински уреди в общото им
домакинство с родителите й. Поради това поддържа, че претендираният размер на
издръжката е завишен с оглед реалните възможност и разходите й.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищцата е родена на 12.05.2009 г. и нейни родители са ответницата Н. А. Ч. и
И. Д. И. (удостоверение за раждане на лист 5 по делото), както и че с решение №
260085/02.04.2021 г., постановено по гр.д. № 560/2020 г. по описа на Районен съд – гр.
Велинград (представено на лист 6-13 по делото) ответницата в настоящото производство е
осъдена да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 250 лева, считано от
18.09.2020 г. до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на
издръжката.
Съгласно служебно изисканата от съда информация от Националната агенция за
приходите (л.76) за 2023 г. ответницата Н. Ч. е получила среден месечен нетен доход в
размер на 1090,65 лева.
Видно от удостоверение, издадено от „Евромес“ ООД (л.27) за периода 01.12.2023 г. –
31.05.2021 г. ответницата е получила среден месечен нетен доход в размер на 1078,60 лева.
Съгласно служебно изисканата от съда справка от Националната агенция за приходите
(л.58) бащата на ищцата за периода месец юли 2023 г. – месец декември 2023 г. се е
осигурявал на минималната работа заплата за периода от 780 лева, а за периода 01.01.2024 г.
– 30.06.2024 г. средният му месечен осигурителен доход е в размер на 1766,93 лева.
Съгласно служебно изисканата от съда информация от Националния осигурителен
институт (л.51) за родителите на ищцата за периода от 01.07.2023 г. до 12.07.2024 г. няма
представени данни и/или документи за отпускане на пенсии и/или изплащане на парични
обезщетения за временна неработоспособност и/или безработица.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен e иск с правно основание чл. 150 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК.
Съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да
бъде изменена. Под изменение на обстоятелствата, съгласно ППВС № 5/1970 г., следва да се
разбира трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице. Изменението може да засяга едни или
други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по чл.
150 от СК. Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който
търси издръжка и това да се дължи на различни причини, или само изменение досежно
възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.150 от СК.
Съдът приема за безспорно, че с нарастването на възрастта на детето, нарастват и
неговите нужди и съответно разходи, за съществуване, образование и социално-културно
развитие, като от момента на определяне размера на издръжките със съдебното решение от
02.04.2021 г. до настоящия момент са изминали повече от три години, пред който период
размерът на необходимата за детето издръжка несъмнено се е увеличил, включително
предвид настъпилите в страна инфлационни процеси. Този извод се допълва от факта, че
при определяне на размера на издръжката ищцата е била на 12 година, а към настоящия
момент вече е на 15 години, което предполага навлизане в различна възрастова група, с
различни потребности и съответно нужда от повече парични средства за задоволяването им.
Поради това, съдът счита, че е налице съществено изменение на нуждите на издържаните,
което е трайно, тъй като не може да се обоснове извод, че е възможно връщане на
състоянието от преди изменението на обстоятелствата.
Във всеки случай, размерът на издръжката следва да се определи и съобразно
възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 от СК). В тази връзка съдът намира,
че при определяне размера на дължимата издръжка следва да се вземе предвид
обстоятелството, че ответницата получава месечно трудово възнаграждение в размер на
около 1100 лева и по делото няма данни да получава други доходи, но няма данни и да
страда от заболявания, които й пречат да реализира доход в по-висок размер, както и да
дължи издръжка на други лица.
При съобразяване на възрастта на непълнолетната ищца, доходите на баща й и на
майка й, съдът намира, че за издръжката й месечно са необходими 600 лева, която следва да
бъде поета от двамата родители, като майката заплаща по-голям дял, тъй като бащата изцяло
е поела грижите за отглеждането и възпитанието на детето. С оглед на това, настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимата от ответницата издръжка следва да бъде
определен на 350 лева, а за сумата над 350 лева до пълния предявен размер от 450 лева
3
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Ищцата е доказала разноски в размер на 800 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на л.14 по делото). Съразмерно на
уважената част от иска, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от
400 лева разноски по делото.
Ответницата е доказала разноски в размер на 500 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на л.24 по делото). Съразмерно на
отхвърлената част от иска, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата сумата
от 250 лева разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК ответницата дължи
на СРС държавна такса върху увеличението на издръжката на детето в размер на 144 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК размера на дължимата месечна издръжка от Н. А.
Ч., ЕГН: **********, присъдена с решение от 02.04.2021 г. по гр.д. № 560/2020 г. по описа
на Районен съд – гр. Велинград, в полза на Б. И. И., ЕГН: **********, действаща със
съгласието на своя баща И. Д. И., ЕГН: **********, от 250 лева на 350 лева (триста и
петдесет лева) месечно, считано от датата на предявяване на иска – 29.05.2024 г. до
настъпване на законна пречка за изменение или прекратяване на издръжката, като
ОТХВЪРЛЯ иска за месечна издръжка за сумата над 350 до пълния предявен размер от
450 лева като неоснователен.
ОКЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. А. Ч., ЕГН: ********** да заплати на Б.
И. И., ЕГН: **********, сумата от 400 лева (четиристотин лева) разноски за производството
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. И. И., ЕГН: ********** да заплати на Н.
А. Ч., ЕГН: ********** сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) разноски за
производството съразмерно на отхвърлената част от иска.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Н. А. Ч., ЕГН: ********** да заплати по
сметка на СРС сумата от 144 лева (сто четирдесет и четири лева) държавна такса по иска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му ( чл.315, ал. 2 във вр. с чл. 259, ал. 1 ГПК)
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5