РЕШЕНИЕ
№ 4619
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110126669 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Я. Х. Г.,
ЕГН: **********, и Х. Я. Г., ЕГН: **********, и двамата с адрес: ......., чрез
адв. Е. Й. от ........, срещу „........, със седалище и адрес на управление: ....... с
която е предявен иск с правно основание чл. 456 КЗ за осъждане на ответника
да заплати на ищците сумата от 21066,13 лв. (след допуснато увеличение на
размера на иска по реда на чл. 214 ГПК), представляваща заплатени от
ищците суми за погасяване на задължения на техния наследодател ........ Г.а по
сключения от същата с „........... договор за потребителски кредит № ......... г.,
обезпечен със застраховка „Живот“ по рамков договор № ......, сключен между
ответното застрахователно дружество и банката, във връзка с настъпило
застрахователно събитие – смърт на кредитополучателя на 14.07.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
20.05.2022 г., до оконачателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на ........
Г.а, починала на 14.07.2020 г., която приживе в качеството на
кредитополучател, заедно с първият ищец, в качеството съдлъжник, са
сключили с „........ договор за потребителски кредит № ..........от ....... г., за
сумата от 31350 лв. ........ Г.а попадала в обхвата на сключен между ответника
..... и ......... договор за групова застраховка „Живот“ за обезпечаване на
кредитни вноски. На 14.07.2020 г. настъпила смъртта на ........ Г.а, която била
покрит по застраховката риск. Към тази дата по договора за кредит били
налице непогасени задължения в размер на 21066,13 лв., които били заплатени
от ищците в качеството им на наследници по закон на починалия
1
кредитополучател, веднага след смъртта на последния. При отправена
извънсъдебна претенция за изплащане на остатъка от задълженията по
кредита, съгласно условията на застрахователния договор, ответникът отказал
плащане с възражение, че е налице изключен риск, като се позовал на т. 16,
раздел „Общи изключения“ от специалните условия за застраховане със
застраховка „Живот“ на кредитополучатели за обезпечаване на кредитни
вноски към банка от 20.07.2015 г. Ищците оспорват отказа на застрахователя
за заплащане на дължимата застрахователна сума като неоснователен, като
твърдят, че за да се приеме едно обстоятелство за съществен за риска и в този
смисъл основание за отказ за изплащане на обезщетение, застрахователят
следва писмено да постави на застрахованото лице въпроси дали то е налице
към сключването на договора. В случая, такива въпроси за наличие на такива
обстоятелства не били поставени на застрахованата, поради което не можело
да се приеме, че е налице случай на несъзнателно или съзнателно неточно
обявяване или премълчаване по смисъла на чл. 362 КЗ, поради което ищците
считат, че не съществува основание за отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да уважи
предявения иск. Претендират разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„........... за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез юрк. .............-М.а. Процесуалният представител оспорва иска по
основание и размер. Не оспорва, че наследодателят на ищците – ........ Г.а, била
застрахована по сключен групов застрахователен договор между банката-
кредитодател ................ и ответното дружество при специални условия за
групова застраховка на кредитополучатели при условията на договор №
..............., застрахователна полица № .......... Не оспорва, че по повод смъртта на
кредитополучателя, пред ответното дружество е била предявена претенция за
заплащане на застрахователната сума, по която е бил постановен отказ.
Поддържа, че застрахователят правомерно е отказал плащане, тъй като при
разглеждане на представените във връзка с претенцията медицинска
документация се установило, че причина за смъртта на застрахованото лице е
„Хроничен алкохолен хепатит с остър тласък. ОССН и ОДН“, а съгласно т. 16
от специалните условия към застраховката, с които наследодателят на ищците
е заявил изричното съгласие, извън застрахователното покритие били случаи
на смърт, настъпила вследствие на употреба и въздействие на опиати,
наркотици, алкохол и/или други упойващи вещества. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
........., конституирана като трето лице-помагач на страната на ищците, не
взима становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
Така очертаният с исковата молба предмет на делото дава основание на
настоящия състав да приеме, че предявеният иск следва да се квалифицира
като такъв по чл. 456 КЗ. В тежест на ищците по делото е да докажат, че са
наследници по закон на лице, което приживе е сключило договор за банков
кредит; че същото лице, в качеството си на кредитополучател, е застраховано
лице по валиден договор за застраховка; че в срока на действие на
застрахователния договор е настъпил покрит застрахователен риск – смърт на
застрахованото лице, както и че след настъпване на застрахователния риск
ищците са платили остатъчното задължение по договора за кредит. За
установяване на посочените обстоятелства ищците са ангажирали писмени
доказателства.
В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за отказ от
плащане, на което се е позовал в отговора на исковата молба, а именно, че
смъртта на застрахования е настъпила вследствие на употреба и въздействие
на алкохол. За установяване на посоченото обстоятелство ответникът е
ангажирал множество писмени доказателства и по негово искане е назначена
съдебно-медицинска експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 438, ал. 1 КЗ договорите за застраховка
„Живот“ се сключват срещу събития, свързани с живота, здравето и
телеснатата целост на физическото лице, което може да бъде застрахования
или трето лице. Тази застраховка покрива риск, който засяга непосредствено
неимуществената сфера на застрахования като предмет на застраховане са
лични, неимуществени блага. За двете страни по нея има насрещни престации:
застрахования да плати застрахователна премия, а за застрахователя да плати
застрахователна сума при настъпване на някой от застрахованите рискове.
Застрахователната сума няма обезщетителен характер, а е определена в
договора като глобален размер и не зависи от размера на претендираните
вреди. Предвидената в чл. 438, ал. 4 КЗ възможност застрахованото лице да е
различно от застраховащия е отделно закрепена в чл. 443 КЗ, който
реграментира сключването на застраховка „Живот“ с предмет животът,
здравето или телесната цялост на друго лице (застраховано лице). Такъв
договор има сила само ако е сключен с изрично писмено съгласие на
застрахованото лице.
Съгласно чл. 456, ал. 1 КЗ, когато застраховка „Живот“ е била
сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо
лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу
застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са
платили задължението при настъпило застрахователно събитие към
кредитора. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е
платило задължението.
В настоящия случай, страните не спорят, а и от приетия по делото
договор за потребителски кредит № ........., се установява, че на 08.04.2016 г.
между „........... (понастоящем „............, в качеството на кредитодател, и ........
3
Г.а, в качеството на кредитополучател, и ищеца Я. Х. Г., в качеството на
съдлъжник, е сключен договор за потребителски кредит. Размерът на
отпуснатия кредит е 31350 лв, който кредитополучателят се задължил да
върне на кредитора, заедно с уговорената възнаградителна лихва, на 120
равни (анюитетни) месечни вноски, в срок до 15.04.2026 г. – чл. 1 и чл. 5.1 от
договора. Суматата която е следвало да бъде върната в края на периода е в
размер на 44722,80 лв. – чл. 4.4. от договора.
Няма спор също така, а и от приетите доказателства – сертификат и
съгласие за включване в групата на застрахованите лица по групов договор за
застраховка „Живот“ от 06.04.2016 г., подписани от кредитополучателя, чийто
подпис не е оспорен по делото, се установява, че кредитополучателят ........ Г.а
е застраховано лице по договор за групова застраховка „Живот плюс“ на
кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски, сключен между
„........., в качеството на застраховащ, и ответника „..........., като застраховател,
като с изрично писмено съгласие на кредитополучателя ........ Г.а е застрахован
неговият живот, здраве и телесна цялост. Застраховката е направена в полза на
трето лице .......... – т. 15.1. Страните не спорят относно действителността на
застрахователното правоотношение и неговото съдържание. Съгласно
условията на застрахователния договор (видно от приложения по делото
сертификат) при настъпване на покрит риск "смърт" на застрахования
кредитополучател застрахователят дължи застрахователно плащане в размер
до главницата по кредита. Застрахователният договор е сключен при
условията на рамков договор № ........, сключен между ответното дружество и
„..........., и Специални условия за застраховане със застраховка „Живот“ на
кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към банка в сила от
20.07.2015 г. за застрахователна сума в размер до главницата по договор за
кредит № .............
Не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че
застрахователното събитие смърт на застрахованото лице ........ Г.а е настъпило
на 14.07.2020 г. и ищците са негови наследници по закон, а именно Я. Х. Г. –
съпруг и Х. Я. Г. – син, видно от приетите като доказателства препис –
извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници. За настъпването
му ищците са уведомили застрахователя, при който е заведена застрахователна
претенция № ..........за заплащане на застраховатената сума, видно от
представената по делото кореспонденция между главните страни по делото,
неоспорена от същите.
Не се спори между страните, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства, че ответникът е постановил отказ, позовавайки
се на т. 16.3. от Специалните условия за застраховане със застраховка „Живот“
на кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към „......... от
20.07.2015 г. Застрахованото лице ........ Г.а е приела посочените Специални
условия за застраховане със застраховка „Живот“ на кредитополучатели за
обезпечаване на кредитни вноски към .......... от 20.07.2015 г. и е получила
екземпляр от същите, видно от попълнената от застрахования декларация в
4
края на приетите по делото формуляр за застраховане по застраховка за
необезпечени с ипотека кредити. При това съдът приема, че посочените
Специални условия, валидно обвързват застрахования, съгласно чл. 348, ал. 1
КЗ. Съгласно т. 4 от посочените условия, застрахователното покритие включва
следните рискове: смърт на застрахования, вследствие на злополука или
заболяване; трайна загуба на работоспособност над 70%, вследствие на
злополука или заболяване, диагностицирано за първи път в срока на
застраховката, включително когато този процент загубена работоспособност е
установена като допълнителна загуба на работоспособност при
преосвидетелстване вследствие на заболяване, диагностицирано за първи път
в срока на застраховката. По силата на застрахователния договор ответникът е
поел задължение при настъпване на застрахователно събитие, съставляващо
покрит риск, да изплати на кредитора ............. задължения по договора за
кредит и по-конкретно при смърт на застрахованото лице – остатъчната
стойност по кредита, видно от т.14.1 вр. т. 14 от специалните условия. В т.
16.3 вр. т. 16 от същите е предвидно, че застрахователят не покрива смърт или
трайна загуба на работоспособност, ако са натъпили вследствие на употреба и
въздействие на опиати, наркотици, алкохол и/или упойващи вещества, когато
са в причинна връзка със смъртта или загубата на работоспособността.
За установяване на причината за смъртта на ........ Г.а по делото е
допусната и изслушана съдебно – медицинска експертиза, въпреки
оспорванията на ответната страна, по която вещото лице след запознаване с
всички налични по делото медицински документи е дало заключение, че
причината за смъртта на ........ Г.а е чернодробна кома и полиорганна
недостатъчност. Според вещото лице чернодробната кома е довела до
описаното състояние, при което се нарушават функциите на много органи и
системи – полиорганна недостатъчност, която включва и сърдечна и
дихателна недостатъчност. Вещото лице е посочило, че в приложената по
делото медицинска документация няма данни, които да изяснат защо
хроничното чернодробно заболяване при починалата е определено като
провокирано от употреба на алкохол. Сочи, че в анамнезата няма данни за
алкохолна зависимост, включително и за лечение на такава. Констатирано е, че
на починалата не са проведени лапароскопия или аутопсия, които при цироза
(въз основа на нейни характеристики) да насочат към алкохолна генеза.
Изслушано в съдебно заседание, проведено на 20.05.2024 г., вещото
лице подробно аргументира защо от приложената по делото медицинска
документация на ........ Г.а не може да се даде заключение, че чернодробното
увреждане при същата има алкохолна генеза. Посочва, че до уголемяване на
черния дроб може да се стигне при прекалена употреба на алкохол, но може да
има и други причини, както и че ехографията не е най-точният метод за
изледване на черния дроб. Посочва, че при липса на данни в анамнезата за
вредни навици за употреба на алкохол и че болната е била хоспитализирана и
лекувана за хроничен етилизъм и липсата на направена лапароскопия приживе
и изследване на черния дроб при аутиопсия, при която да е установена
5
чернодробна цироза, при което от характера на цирозата да може да се каже
със сигурност дали е предизвикана от алкохол, от една страна, и
обстоятелството, че причините за повишаване на стойностите на АСАТ, АЛАТ
и GGTP могат да бъдат различни и до уголемяване на черния дроб може да се
стигне освен при прекалена употреба на алкохол, но може да има и други
причини, не може да се каже категорично, че в случая се касае за чернодорбно
алкохолно увреждане. Подчертава, че липсват документи, сочещи на
алкохолна генеза на заболяването. Съдът цени съдебно – медицинската
експертиза като обективна и компетентна, тъй като е мотивирано, подробно и
логично дава отговор на поставените задачи, като отговорите са допълнително
мотивирани и обяснени и при изслушването на вещото лице в съдебно
заседание по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК.
За да възникне основание за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение според разпоредбата на чл. 448, ал. 8 КЗ застрахователят следва
да докаже наличието на болести, телесни увреждания или заболявания с
хроничен характер, които да са указали влияние на увреждането или
последиците от него и това да е било предвидено в договора. В случая, съдът
намира, че ответникът не доказа възражението си за наличие на основание за
отказ за заплащане на застрахователно обезщетение съгласно т. 16.3 от общите
му условия, доколкото по делото не се установи по безспорен начин, че
настъпването на смъртта на ........ Г.а е в причинно-следствена връзка с
употребата на алкохол, поради което отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение следва да бъде ангажирана.
Между страните не се спори, а и от приложеното по делото извлечение
се установява, че към датата на смъртта на кредитополучателя – 14.07.2020 г.,
по сключения от него договор за кредит са били налице непогасени
задължения в общ размер на 21066,13 лв., от които редовна главница –
20940,49 лв. и дължими лихви – 125,64 лв., начислени за периода от 15.06.2020
г. до 14.07.2020 г.
От приложената по делото справка за кредит се установява, че ищецът
Я. Г., като наследник на застрахованото лице, е платил задължение по
процесния договор за кредит в размер на 22 067,41 лв., като плащането
представлява предсрочно пълно погасяване на кредита и включва
задълженията по договора за кредит след смъртта на застрахованото лице,
както следва: 20 940,48 лв. – редовна и просрочена главница, 1095,87 лв. –
редовна и просрочена договорна лихва и 31,06 лв. – накзателна лихва. Така
платеното от ищеца остатъчно задължение по договора за кредит не
превишава размера на застрахователната сума, която съгласно представения
застрахователен сертификат и общи положения от специалните условия е до
размера на главницата по кредита към датата на първото му усвояване.
Застрахователната сума (лимит на отговорност) е договорената между
страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния
договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на
застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото
6
увредено лице – чл. 346 КЗ. При това съдът приема, че на основание чл. 456
КЗ в полза на ищеца Я. Г. е възникнало вземане срещу ответника в размер на
22 067,41 лв.. Следователн искът е доказан по основание и размер и с оглед
спазване на принципа на диспозитивното начало в чл. 6, ал. 2 ГПК, в искът
следва да бъде уважен в предвения от ищеца размер от 21 066,13 лв.
Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо и като законна
последица от това се дължи поисканата законна лихва за забава. Едва с
увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на
молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК е налице искане за присъждане на законната
лихва върху увеличената част – решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. №
2022/2020 г. по описа на ВКС, I т. о. Ето защо законната лихва върху
първоначално предявения размер от 1250,00 лв. следва да бъде присъдена от
20.05.2022 г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане, а върху разликата над 1250,00 лв. до пълния размер от 21 066,13 лв.
(или за сумата от 19 816,13 лв.) – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК –
20.05.2024 г. до окончателното плащане.
По отношение на предявения от Х. Я. Г. иск съдът намира, че същият е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, доколкото по делото не се
установява същият да е погасил задължения на своя наследодател по
процесния договор за кредит и не е налице основание за възникване на
активна солидарност между ищците – наследници по закон на починалия
кредитополучател ........ Г.а. Съгласно трайната съдебна практика, източник на
активната солидарност е само правна сделка, за разлика от пасивната
солидарност, която може да произтича от сключен договор и от закона
(Решение № 865/23.12.2010 г. по гр. д. № 1831/2009 г. на ВКС, IV г. о.).
Активната солидарност между кредитори не би могло да бъде изведена
служебно от съда или да се предполага. Тя трябва специално уговорена.
Когато има повече от един кредитор по принцип активната солидарност не се
предполага, а тя трябва да бъде уговорена. Ако не е изрично уговорена
солидарността, е налице разделност, като длъжникът отговаря само за отделна
част от дълга към всеки един кредитор (Решение № 50282/09.05.2023 г. по гр.
д. № 3818/2020 г. на ВКС, IV г. о.). В конкретния случай претенцията
произтича от нормата на чл. 456 КЗ, а не от договор, при което не се касае до
солидарност по смисъла на чл. 121 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ищеца Я. Г. разноски в размер на 842,65 лв. за
заплатена държавна такса. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
адв. Е. С. Й. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ищеца Я. Г., чийто размер съдът, като взе предвид, че
правната и фактическа сложност на делото е около средната за дела със сходен
7
предмет, определи на 1500,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Х. Г. следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът е сторил разноски за защита по предявените от двамата ищци в
общ размер на 620,00 лв. за възнаграждене на вещо лице и депозит за свидетел
и претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи
на 150 лв. С оглед отхвърлената част от иска на ищеца Х. Г. същият дължи на
ответника сумата от 385,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „........, със седалище и адрес на управление: ....... да заплати
на Я. Х. Г., ЕГН: **********, с адрес: ......., на основание чл. 456 КЗ, сумата от
21 066,13 лв., представляваща заплатени от ищеца суми за погасяване на
задължения на неговия наследодател ........ Г.а по сключения от последната с
..........договор за потребителски кредит № .......от ........г., обезпечен със
застраховка „Живот“ по рамков договор № ......., сключен между ответното
застрахователно дружество и банката, във връзка с настъпило застрахователно
събитие – смърт на кредитополучателя на 14.07.2020 г., ведно със законната
лихва върху първоначално предявения размер от 1250,00 лв. от 20.05.2022 г. –
датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, а върху
разликата над 1250,00 лв. до пълния размер от 21 066,13 лв. (или върху сумата
от 19 816,13 лв.) – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 20.05.2024 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Я. Г., ЕГН: **********, с адрес: .......,
чрез адв. Е. Й. от ........, срещу „........, със седалище и адрес на управление: .......
иск с правно основание чл. 456 КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 21066,13 лв., представляваща заплатени от ищеца суми за
погасяване на задължения на неговия наследодател ........ Г.а по сключения от
последната с „......... договор за потребителски кредит № .......от .........,
обезпечен със застраховка „Живот“ по рамков договор № ......., сключен между
ответното застрахователно дружество и банката, във връзка с настъпило
застрахователно събитие – смърт на кредитополучателя на 14.07.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
20.05.2022 г., до оконачателното изплащане.
ОСЪЖДА „........, със седалище и адрес на управление: ....... да заплати
на Я. Х. Г., ЕГН: **********, с адрес: ......., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 842,65 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „........, със седалище и адрес на управление: ....... да заплати
на адв. Е. С. Й. от ........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал.
1, т. 3, предл. 2 ЗА, сумата от 1500,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ на ищеца Я. Х.
8
Г..
ОСЪЖДА Х. Я. Г., ЕГН: **********, с адрес: ......., да заплати на „........,
със седалище и адрес на управление: ....... на основание чл. 78, ал. 3,вр. ал. 8
ГПК, сумата 385,00 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на........ със седалище и адрес
на управление: ....., като трето лице-помагач на страната на ищците.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9