Решение по дело №8958/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4441
Дата: 30 декември 2022 г. (в сила от 30 декември 2022 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20225330108958
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 4441
гр. Пловдив, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330108958 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Л.
Д. Ч., с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Е. Т., срещу ОБЩИНА
С=, ЕИК *******.
Предявени са обективно съединени искове да бъде да бъде отменено
уволнението на ищеца, извършено със Заповед от 10.05.2022 г., с която ТПО
между страните е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 5 от ГПК; да бъде
възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
„**************“ при Община С. и да бъде осъден ответника да й заплати
сумата от 4536 лева обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение в периода 13.05.2022-13.11.2022г., законна лихва и
разноски.
Ищцата твърди да е работила по ТПО с ответника на длъжността
„*********“ при Община С. на основание сключен срочен трудов договор от
16.11.2017г., за заместване на отсъстващ работник.
Сочи, че трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед №
********* г. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ, считано от 13.05.2022г. Като
мотиви за прекратяване на трудовото й правоотношение били посочени
1
обстоятелствата - завръщане на работа на отсъстващия работник поради
временна неработоспособност К. И..
Според ищцата издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като с
доп. споразумение от 2.01.2019г. към трудовия договор ТПО между страните
било променено от срочно в безсрочно, а и доколкото в сключения срочен
трудов договор не било посочено името на титуляра на длъжността, за
заместването на който се сключва трудовия договор, както и обстоятелството,
че договорът за заместване се сключва за срок - до неговото завръщане. Ето
защо се моли уволнението като незаконно да се отмени, като заповедта за
прекратяване на ТПО да се отмени изцяло. Твърди за процесния период да е
останала без работа след незаконното уволнение, за което й се дължи
обезщетение в размер на 4536 лева. В последното о.с.з. размерът на иска по
член 225 от КТ е увеличен от 4536 лева на 4653,96 лева.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника
ОБЩИНА С., представлявана от адв. И. Х. К..
Според ответника издадената заповед била законосъобразна и
мотивирана, тъй като ТПО с ищцата е прекратено, поради завръщане на
работа на отсъстващия работник К. И..
Счита, че с подписване на доп. споразумение от 2.01.2019г. страните са
изменили единствено размера на трудовото възнаграждение, но не и клаузата
касаеща срока на договора. Сочи също така, че от страна на ответника нямало
изразено съгласие за промяна на трудовия договор от срочен в безсрочен.
Освен това в структурата и длъжностното разписание на администрацията на
Община С. нямало открита нова щатна бройка в Дирекция
„***********************, поради което нямало и свободно място, на което
да се счита, че е назначена ищцата за неопределено време. Изразява мнение,
че клаузата в доп. споразумение към трудовия договор за промяна в срока на
договора е в противоречие със закона и липса на съгласие от страна на
работодателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно е от представения трудов договор № *********., че с ищцата е
сключен срочен трудов договор на длъжността ******** в дирекция „*******
при Община С. за заместване на отсъстващ работник. В така сключения
2
трудов договор не е посочено името на титуляра на длъжносттта, за
заместването на когото се сключва договора. По делото са представени
писмени доказателства от ответника, за това, че в периода и за длъжността за
който е бил сключен процесния срочен трудов договор, от работа поради
временна неработоспособност е отсъствала само и единствено служителката
К. И. И., която се е завърнала на работа на 13.05.2022г. Тези доказателства не
се оспорват от другата страна.
Доколкото не се установява отсъствието на други служители за
посочената длъжност и период, следва да се приеме, че титуляр на заеманата
от ищцата длъжност е именно лицето К. И.. Обстоятелството, че титуляр на
длъжността е К. И. се потвърждава и от свидетелските показания на св. К. М..
Съдът счита, че посочването на замествания служител в договора за
заместване е с цел определяне времетраенето на договора, както и създаване
на яснота на заместващия до кой момент ще продължи действието на
трудовото му правоотношение, като липсата на такова посочване на
замествания служител в конкретния случай не влияе върху валидността на
клаузата за срок.
След като между ищцата и ответникът е възникнало срочно ТПО по
договор за заместване, превръщането му в договор за неопределено време е
възможно само в хипотезата на член 69, ал. 2 КТ, за което в настоящия случай
посочените в този текст предпоставки не се установяват, доколкото не се
установява прекратяване на трудовия договор със замествания през време на
заместването, както и втората необходима за трансформацията предпоставка
заместващият да е продължил да работи след изтичане на уговорения срок 5
или повече дни без писмено възражение от страна на работодателя.
По изложените съображения предявеният иск за отмяна на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение като незаконосъобразна се явява
неоснователен, и по тези съображения искът ще се отхвърли.
Като обусловени от изхода на главния иск ще се отхвърлят и исковете
за възстановяване на заемната преди уволнението работа и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа за процесния период.
По разноските:
На осн. член 78, ал. 3 ГПК на ответника ще се присъди адв.
възнаграждение в размер на 760 лева и 5 лева за СУ.
3
Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Д. Ч., с ЕГН **********, чрез
пълномощника й адв. Е. Т., против Община С. искове да бъде признато за
незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед от ********г., с
която ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 5 от ГПК; да
бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„*******“ в дирекция „*******“ при Община С. и да бъде осъден ответника
да й заплати сумата от 4653,96 лева обезщетение за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение в периода 13.05.2022 г.-13.11.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 20.06.2022г. до окончателното й изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Л. Д. Ч., с ЕГН ********** да заплати на Община С.
сумата от 765 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
4