Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./………….2020 г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти
септември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ФИЛИП РАДИНОВ
при
участието на секретаря С.
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело
№ 4278 по описа
за 2020 година
на РС
Варна, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Н.П.К. против З. „Б.И.” АД, иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми – сумата от 97 лева /частичен иск
от общо 173,85 лева/, представляваща обезщетение за забава върху сумата от
4087,09 лева, за периода от 13.09.2018 г. до 13.02.2019 г., както и сумата от 3
лева /частичен иск от общо 6,20 лева/, представляваща обезщетение за забава
върху сумата от 3340,06 лева, за периода от 14.09.2018 г. до 20.02.2019 г.
Твърди се, че са причинени имуществени вреди по лек
автомобил ***, собственост на ищеца, в резултат от ПТП, реализирано на 13.09.2018 г. в гр. Варна, на
кръстовището между ул. „***“ и бул. „***, изразяващи се в увреждане на: облицовка на предна броня, ляв фар, преден ляв
калник, основа на предна броня,
преден капак и казанче на течност
на чистачки, което ПТП е реализирано по вина на
водач на лек
автомобил ***, със
действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника към датата
на събитието. Посочва
се, че на 13.09.2018 г. ответникът е уведомен за застрахователното събитие,
вследствие на което същият е изплатил на ищеца сумата от 747,03 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за реализираното ПТП. Изтъква се, че с влязло в
сила Решение № 3569/01.08.2019 г. по гражданско дело № 2960/2019 г. на РС
Варна, З. „Б.И.” АД е осъден да заплати на ищеца по настоящото дело, сумата от
3340,06 лева /остатък от общия размер на дължимото застрахователното
обезщетение след приспадане на сумата от 747,03 лева заплатена от
застрахователя в полза на ищеца на 13.02.2019 г./, представляваща остатъкът от
застрахователното обезщетение за застрахователното събитие от 13.09.2018 г. Поддържа
се, че от датата на уведомяване на ответника – 13.09.2018 г., за настъпилото
застрахователно събитие се дължи обезщетение за забава.
Направено
е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира
се заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа се, че
претенцията за обезщетение за забава е обхваната от силата на пресъдено нещо породена от влязло в сила Решение №
3569/01.08.2019 г. по гражданско дело № 2960/2019 г. на РС Варна, поради което
към настоящия момент ищецът не разполага с право на иск по отношение на
претенцията за обезщетение за забава. Твърди се, че ответникът не е бил поканен
да заплати претендираното от ищеца задължение, поради
което счита, че не дължи съдебно-деловодни разноски, тъй като не е дал повод за
завеждане на делото. Направено е възражение за погасителна давност на
претенцията на ищеца. Оспорва се размера на претенцията.
Направено
е искане за отхвърляне на предявения иск, а в условията на евентуалност – за
намаляване на размера на обезщетението за забава.
Претендира
се заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебното заседание,
чрез процесуалния си представител, ищецът подържа иска. Допуснато е изменение на предявения частичен иск,
чрез неговото увеличаване до пълния размер от 180,05 лева, от които 173,85 лева
– обезщетение за забава върху сумата от 4087,09 лева, за периода от 13.09.2018
г. до 13.02.2019 г. и сумата от 6,20 лева – обезщетение за забава върху сумата
от 3340,06 лева /остатък от общия размер на дължимото
застрахователното обезщетение след приспадане на сумата от 747,03 лева
заплатена от застрахователя в полза на ищеца на 13.02.2019 г./, за
периода от 13.09.2018 г. до 13.02.2019 г.
В съдебното заседание е
докладвано постъпило на 02.09.2020 г.
становище от ответника, в което същия е заявил, че поддържа отговора.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представеното по делото Решение № 3569/01.08.2019 г. по гражданско дело № 2960/2019
г. на РС Варна е видно, че З. „Б.И.” АД е осъдено да заплати на ищеца по
настоящото дело Н.П.К. сумата от 3340,06 лева – сума по частичен иск от общо
5000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил
***, собственост на ищеца, в резултат от ПТП, реализирано на 13.09.2018 г. в гр. Варна, на
кръстовището между ул. ***“, изразяващи се в увреждане на: облицовка на предна броня, ляв фар, преден ляв
калник, основа на предна броня,
преден капак и казанче на течност
на чистачки, което ПТП е реализирано по вина на
водач на лек
автомобил ***, със
действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при З.
„Б.И.” АД към датата на събитието.
От представеното по
делото уведомление за щета от 13.09.2018 г. е видно, че на същата дата
ответникът е уведомен за процесното застрахователно
събитие.
От представеното по
делото платежно нареждане е видно, че на 13.02.2019 г. ответникът е заплатил на
ищеца сумата от 747,03 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
заведената при ответника, щета с № ********** във връзка с процесното
застрахователно събитие.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 429 от
КЗ, във връзка с чл. 86 ал.
1 от ЗЗД.
Както е посочено и в доклада по делото,
неоснователно е правоизключващото възражение
противопоставено в отговора на исковата молба, според което претенцията за
обезщетение за забава е обхваната от силата на пресъдено
нещо породена от Решение № 3569/01.08.2019 г. по
гражданско дело № 2960/2019 г. на РС Варна. С
това решение, дружеството-ответник е осъдено да заплати на ищеца по настоящото
дело законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението, която лихва е последица от уважаването на предявения по
гражданско дело № 2960/2019 г. на РС Варна иск, а не представлява самостоятелен
иск. Доколкото предмет на настоящото дело е обезщетението за забава, търсено за
периода от поставянето в забава на ответника
до подаване на исковата
молба в съда, то съдът приема, че правото на иск за обезщетението за забава по чл. 429 от
КЗ, във връзка с чл. 86 ал.
1 от ЗЗД не
е погасено. Следователно не
са налице процесуални пречки за разглеждане на предявения иск.
Според разпоредбата на чл. 429 ал.
2 т. 2 от КЗ в застрахователното
обезщетение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите се включва и обезщетението
за забава /лихви за забава/,
а според ал. 3 на същия член застрахователя дължи обезщетение за забава от
по-ранната между двете дати - на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал.
1 т. 2 от КЗ или от датата
на уведомяване, или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото
лице.
За присъждане на обезщетение за забава в претендирания
размер, ищецът следва да установи, че
– 1) между прекия причинител на вредите
и ответника е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и в срока на застрахователно
покритие е реализирано твърдяното в исковата молба застрахователно събитие, както и размера на претенцията
и 2) датата на уведомяване на ответника за настъпване
на процесното застрахователно събитие, съобразно чл. 429
ал. 3 изр.
2 алт. 2 от КЗ. Ответникът следва да установи въведените с отговора правонамаляващи и правопогасяващи възражения.
Първата предпоставка се установява изцяло
от представеното по делото влязло
в сила Решение №
3569/01.08.2019 г. по гражданско дело № 2960/2019 г. на РС Варна, с което дължимото застрахователното обезщетение е определено в размер от 4087,09 лева,
като след приспадане на предварително
заплатената на 13.02.2019
г. от ответника на ищеца сумата
от 747,03 лева, в полза на ищеца
е присъден остатъкът от застрахователното обезщетение в размер от 3340,06 лева. От датата следваща тази на застрахователното
събитие /деликта/ в полза на ищеца
срещу прекия причинител на вредата
е породено право на обезщетение за забава, а застрахователят-ответник
е задължен за това обезщетение от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал.
1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна
– чл. 429 ал. 3 от
КЗ. Тази дата е установена от
представеното по делото уведомление за щета от 13.09.2018 г.,
с което ответникът е уведомен за процесното застрахователно
събитие и от този момент същият дължи обезщетение за забава в полза на ищеца,
съгласно чл. 429 ал. 3 от КЗ.
Размерът на дължимото обезщетение
за забава е размерът на законната лихва определен от Министерски съвет за
съответния период. Обезщетението за забава върху главницата от 4087,09 лева,
тоест размерът му преди частичното заплащане на застрахователното обезщетение,
изчислено с електронният калкулатор на сайта www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html е
в размер от 174,83 лева, за периода от 13.09.2018 г. до датата на извършеното
от застрахователя частично погасяване (в размер от 747,03 лева) на сумата по
застрахователното обезщетение – 13.02.2019 г., а обезщетението за забава върху
главницата от 3340,06 лева след извършеното частично погасяване – от 14.02.2019
г. до 20.02.2019 г. е в размер от 6,50 лева или общо дължимото обезщетение за
забава е в размер от 181,33 лева. Доколкото, обаче диспозитивното начало обвързва съда
със заявената претенция от 180,05 лева, в полза
на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за забава само до този размер.
По изложените съображения, съдът приема, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
При извод за основателност на предявените искове, съдът следва
да се произнесе
и по своевременно въведеното в процеса от ответника възражение
за изтекла погасителна давност на претенцията. Същото е неоснователно доколкото процесното събитие е настъпило на 13.09.2018 г., а исковата молба
е подадена на 05.05.2020 г.,
тоест преди изтичане на тригодишната
погасителна давност.
С
оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
по делото разноски. С отговора ответникът е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесулания
представител на ищеца, в случай, че то надвишава минималните размери установени
в Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съдът като съобрази, че претендираното
адвокатско възнаграждение е в минималния размер от 300 лева /без ДДС/ по чл. 7
ал. 2 т. 1 от Наредбата, приема, че последното следва да бъде присъдено в пълен
размер. С подаването на исковата молба, ищецът е заплатил държавна такса в
размер от 50 лева. След извършеното в съдебното заседание от 04.09.2020 г.
увеличаване на искът, размерът на държавната такса е останал непроменен
доколкото и след изменението на иска държавната такса изчислена по правилата на
чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК не надвишава 50 лева.
Следователно, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се полагат
съдебно-деловодни разноски в размер от 410 лева, от които 50 лева – държавна
такса и 360 лева – възнаграждение за един адвокат (с ДДС).
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, р-*** да заплати на Н.П.К., ЕГН ********** с адрес ***,
сумата от 180,05 лева /сто и осемдесет лева и пет стотинки/, представляваща
сбор от сумата 173,85 лева - обезщетение за забава за периода от 13.09.2018 г.
до 13.02.2019 г. върху сумата от 4087,09 лева, представляваща застрахователно
обезщетение определено с влязло в сила Решение № 3569/01.08.2019 г. по
гражданско дело № 2960/2019 г. на РС Варна и от сумата 6,20 лева - обезщетение
за забава за периода от 14.09.2018 г. до 20.02.2019 г. върху сумата от 3340,06
лева, представляваща размера на присъденото със същото решение в полза на ищеца
застрахователно обезщетение, на основание чл. 429 от КЗ, във връзка с чл. 86
ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, *** да заплати на Н.П.К., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 410
лева
/четиристотин и десет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: