Решение по дело №1151/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

 

гр. Харманли  20.VІІ.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и двадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно осно-вание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

 

На 04.V.2018г. пред РС Пещера е депозирана искова молба от „Профи Кре-дит България” ЕООД, ЕИК .... , със седалище й адрес на управление гр.София бул. ”..” № .. бл. .. вх..., чрез пълномощник юрк.Г.С.-К., против Д.А.Ч. ЕГН ********** и Е. А.Й. ЕГН ****  и двете от гр. П..

В исковата молба се твърди, че на 15.VІ.2016г.Д.А.Ч. и Е. А. Й. подали до ищцовото дружество попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт.Те получили ра-зяснения, които са им дали възможност да преценят доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и финансовото им състояние и декларирали, че са за-познати с Общите условия на „Профи Кредит България” ЕООД - неразделна част от Искане за отпускане на потребителски кредит. Получили и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр.

Твърди се, че Ч. и Й. декларирали възможност и желание за закупуване и на Пакет от допълнителни услуги и предоставили на кредитната институ-ция данни за финансовото си състояние. Били уведомени, че изборът на Пакет от до-пълнителни услуги не е условие за сключване на Договора за потребителски кредит, което също било декларирано и подписано от тях.

Сочи се , че след като ищцовото дружество одобрило отпускането на заем в размер по исканите параметри, на 15.VІ.2016г. „Профи Кредит България” ЕООД  склю-чило с Д.А.Ч. Договор за потребителски кредит № **********, като на основание чл. 10.1 от ОУ на ДПК във връзка с чл.121 - чл.127 ЗЗД, Е. А. Й., в качеството си на съдлъжник по процесния договор, се задължила да отговаря за задължението на Д.А.Ч. при условията на сключения с Ч. договор.

Твърди се, че по силата на сключения Договор за потребителски кредит ищцовото дружество  изпълнило точно и в срок задължението си като превело по по-сочена от съдлъжниците банкова сметка ***.00лв.( Преводно нареж-дане от дата: 16.VІ.2016г. - заверено копие по реда на чл.183 от ГПК).  Солидарните длъжници по договора получили одобрение да закупят и поискания от тях Пакет от до-пълнителни услуги, за получаването на който подписали Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

От своя страна Д.Ч. и Е. Й. поели  задължения  по чл.8 от Общите условия по Договора за потребителски кредит със закупен Пакет от до-пълнителни услуги към него, а именно: да върнат уговорената като общо задължение сума, посочена в т. VI на ДПК в срок от 36 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 70.21лв. и падежна дата всяко 2-ро число на месеца.

Твърди се , че Договорът за кредит и Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги били подписани при Общи условия които били нераз-делна част от договора и Споразумението за предоставяне на Пакет от допълнителни услуги.

В исковата молба подробно и детайлно са описани параметрите на одобре-ния кредит , както и параметрите на закупения Пакет от допълнителни услуги. Твърди се че, общото задължение по кредита, включващо и задължението по Пакета от допъл-нителни услуги е както следва: Общо задължение по договора: 2527.56лв. и общ размер на месечна вноска по договора: 70.21лв.

Твърди се че страните се споразумели договорното възнаграждение по кре-дита, което възниквало за клиентите като задължение към деня на отпускане на креди-та, да се разсрочи във времето и да се погасява в рамките на погасителния план. По съ-щия начин било уговорено и заплащането на възнаграждението за закупен пакет от до-пълнителни услуги, което възниквало за клиентите като задължение към деня на отпус-кане на кредита - то било разсрочено във времето и се погасявало от клиентите като част от погасителните вноски и в рамките в погасителния план. (т. 4.3 от ОУ към ДПК).

Ответниците от своя страна поели задължение да погасяват предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план –нераздел-на част от Договора за потребителски кредит. Изготвен бил погасителен план с опреде-лени 36 вноски, всяка по 70.21лв. с падежна дата - всяко 2-ро число на месеца. Погаси-телния план бил получен от длъжниците на 15.VІ.2016г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация, Спора-зумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

В исковата молба се твърди , че Ч. и Й.не изпълнили задъл-жението, което са поели по договора. Направили само едно плащане по заема на дата 05.І.2017г. в размер на 71.00лв., след което преустановили плащанията на погасителни-те вноски и изпаднали са в забава. С посочената сума била заплатена частично първата погасителна вноска - по нея били внесени 66.86лв. В общата сума на получените пла-щанията били включени и отразените плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 4.14лв.  Поради плащане на вноските със забава били начислени лихви в размер на 4.14лв., които към момента, били заплатени изцяло (при-ложената справка за начислени лихви по договора). 

Сочи се , че  това задължение възникнало съгласно уговореното в ОУ, кои-то обвързвало страните: „В случай че кредитополучателя или съдлъжника просрочи плащането на вноските по заема Кредиторът начислява лихва за забава в размер на об-щия лихвен процент + 10 /десет/ процента годишно, изчислена за всеки ден забава вър-ху размерна на просроченото плащане” (т.12.1).

Твърди се, че след като са отразени направените плащания, оставащото не-изплатено задължение съгласно погасителния план към Договор по потребителски кре-дит № ********** , възлизало в размер на 2 460.70лв.

Предвид обстоятелството, че длъжниците не изпълнявали поетите договор-ни задължения, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК N0 **********, след изпадането им в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12.4 от Общите условия към Договора за потребителски кредит: „....В случай, че КЛ/СД прос-рочи една месечна вноска с повече от 30(тридесет) календарни дни, настъпва автома-тично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост....” , дого-ворът бил прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на 11.Х. 2016г. Сочи се, че Договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на ищцовото дружество, за което кли-ентът и съдлъжникът били уведомени на посочените от тях ад-реси в договора, въпреки, че в случая се касае за договор за кредит с небанкова финан-сова институция, по отношение на който не намирало приложение т.18 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на вземане по договор за банков кредит.

Проц. представител на ищеца сочи, че настъпването на предсрочната изис-куемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е абсо-лютна процесуална предпоставка за уважаване на установителния иск и в този смисъл от значение е към кой момент е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, но обявяването й в случая, не било задължителна предпоставка за превръщане на кредита в предсрочно изискуем( сочи съдебна практика в тази насока). С оглед уговореното между страните, нямало пречка предсрочната изискуемост да настъпи автоматично с просрочие на една вноска по кредита с повече от 30 дни, без нужда от уведомяване, както било записано в чл.12.3 от ОУ към договора, подписани от двете страни. Твърди се, че в случая, предсрочната изискуемост била настъпила преди подаване на заявле-нието за издаване на заповед за изпълнение.

Твърди се , че съгласно уговореното в Общите условия към Договора за потребителски кредит след прекратяване на ДПК размерът на кредита става предсрочно изискуем, като оставало в сила задължението на клиента и съдлъжника да заплатят всички дължими суми.

В искова молба подробно са изложени обстоятелства свързани със сключе-ното между страните Споразумение за допълнителни услуги, обуславящи задължението на ответниците за заплащана не възнаграждение на кредитора по сключеното Споразу-мение и за това, че са се възползвали от първата услуга от пакета - приоритетно разг-леждане на искането за отпускане на кредит и за възможността (опцията) във всеки един момент да поискат извършването на някоя или на всички останали услуги.

Поради неизпълнението на договорното задължение, ищцовото дружество предявило Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд - гр.Пещера. По заявлението било образувано ч.гр. дело № 1264/2017г. по описа на съда. На „ Профи Кредит България” ЕООД било връчено указание за предявяване на установителен иск срещу ответниците .В срока по чл. 415 ал.1 от ГПК дружеството предявило настоящия иск.

Моли съда да постанови решение с което да установи съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България" ЕООД срещу солидарните длъжници по ДПК .. - Д.А.Ч. ЕГН ********** и Е. А. Й. ЕГН **********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потре-бителски кредит № ********** в размер на 2 460.70лв. -сума представляваща остатъч-ната неизплатена главница по ДПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Претендира се присъждане на разноски по делото .

 

В хода на развилото се пред РС Пещера производство , е изискано ч. гр. де-ло № 1264/2017г. по описа на съда. С Определение № 339/ 19.VІ.2019г. постановено по гр. дело № 605 по описа на РС Пещера за 2018г., производството по делото е частично прекратено по отношение на ответницата  Е. А. Й. - поради липса на правен интерес. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 06.VІІ. 2019г.  

  

С Определение № 580/ 29.Х.2019г. постановено по гр. дело № 605 по описа на РС Пещера за 2018г., производството по делото е прекратено и то е изпратено по подсъд-ност в РС Харманли – по постоянния адрес на ответника .

 

В срока по чл.131 от ГПК, ответницата Д.А.Ч. – съобще-нията до която се изпратени и връчени по месторабота, не е депозирала отговор на ис-ковата молба . Не е представила доказателства и не е направила доказателствени иска-ния . В съдебно заседание, редовно призована -  не се явява и не изпраща процесуален представител.

 

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постано-вяване на неприсъствено решение, а именно – ответницата не е представила в срок отговор на исковата молба и не се е явила в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в нейно отсъствие, както и като съобрази направеното от ищцовото дружество искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск, като вероятно основателен,  да се уважи.

 

Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4 от 18.VІ.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разнос-ките, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпре-дели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е, че  съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не из-меня разноските по издадената заповед за изпълнение.В този смисъл ответницата  следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в общ размер на 199.21лв.,предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК.

 

С оглед изхода на делото,на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, предвид обстоятелството, че с поведението си ответницата е допринесла за тях .По изложените съображения на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 49.21лв. внесена държавна такса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение .

 

Водим от горното и на основание чл.239 ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК съдът,

 

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.А.Ч. ЕГН ********** ***, че вземането на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ... , със седалище й адрес на управление гр.София,за сумата от 2 460.70лв. представляваща остатъчната неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда-24.VІІ.2017г., до окончателното изплащане на сумата- СЪЩЕСТВУВА .

 

ОСЪЖДА Д.А.Ч. ЕГН ********** ***, да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ... гр.София, сумата от 199.21лв.- направени деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1264  по описа та РС Пещера за 2017г, която сума е включена в издадената от съда Заповед № 561 от 24.Х.2017г. 

 

ОСЪЖДА Д.А.Ч. ЕГН ********** ***, да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 1.... гр.София, деловодни разноски за исковото производство в размер на 349.21лв. внесена държавна такса  и юрисконсултско възнаграждение.

 

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                         Районен съдия: ........................