Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 162
гр. Русе, 8.07.2019
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, в публичното заседание на четиринадесети юни през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
Членове: АГЛИКА
ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря Димана Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Атанасова
в. т. д. № 137 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от СУЕЕ „Св. Константин Кирил Философ” Русе, представлявано от директора Д. Н. чрез адв. М.Р. *** против Решение
№ 303 от 26.02.2019 г., постановено по гр. д. № 5647/2018 по описа на РРС в
частта, с която е осъдено да заплати на “МИК БИЛДИНГ” ЕООД сумата от
20 560лв., частично претендирана от 48879,71лв., дължими за извършени и
незаплатени строително – монтажни работи по Договор за изработка от 27.06.2017 г.
, ведно със законната лихва върху присъдената сума считано от 09.08.2018 г. до
окончателното й заплащане. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението в
обжалваната част. Иска се от въззивния съд да постанови
решение, с което да отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваната
част и да постанови друг, с който предявеният
от дружеството иск да се отхвърли изцяло. Претендират се разноски.
Въззиваемата
страна “Мик Билдинг Русе” ЕООД не е депозирала писмен отговор по
реда и в срока по чл. 263 ГПК.
Въззивната жалба
е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Въззивният съд, упражнявайки
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че Решение № 303 от 26.02.2019 г., постановено по гр. д. № 5647/2018 по описа
на РРС е
валидно и допустимо в обжалваната част, а за да се произнесе по съществото на
спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид следното:
Безспорно се установява, че между страните е
съществувала облигационна връзка на основание договор за СМР от 27.06.2017 г. С
възлагателно писмо от 10.07.2017 г. на осн. чл. 2, ал.1 от Договора въззивникът
възложил на въззиваемия изпълнението на договорените СМР съгласно приложена към
писмото количествено - стойностна сметка на обща приблизителна стойност 73
295,29 лв. без ДДС. Считано от датата на получаване на възлагателното писмо ищецът
следвало да извърши договорените работи в срок от 45 календарни дни - до
24.08.2017 г. Съобразно уговореното в договора е извършено авансово плащане в
размер на 30% от общата сума или 26 386,30 лв. с ДДС.
С писмо от 22.02.2018 г. възложителят
по договора уведомил изпълнителя, че на основание чл. 28, ал.1, т. 4 пр. 2 и 3
от Договора го прекратява едностранно и на осн. чл. 4, ал.1 т.2 от Договора не
дължи окончателното плащане.
По молба на ответника /въззивник в
настоящото производство/ на 15.9.2018 г. било образувано ч. гр. д. № 6409/2017г.
по описа на РС Русе за обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 ГПК. По
него са приети 2 СТЕ. Според първата реално извършените СМР по Договора
възлизат на 69 961,78 лв. с ДДС като разликата между предвидените и реално
извършените СМР възлиза на 8330,63лв. без ДДС. В тези изчисления вещото лице не
е включило 7 вида СМР, които са реално изпълнени, но невключени в Договора, тъй
като за тях няма представени допълнителни количествено – стойностни сметки и
заменителни таблици, подписани от страните. Съгласно заключението на този
експерт стойността на разходите, които възложителят следва да направи за
довършване на неизвършените СМР, както и отстраняване на некачествено
извършените СМР от изпълнителя възлизат на 6360,45 лв. без вкл. ДДС.
Според заключението на втората СТЕ няма
СМР, които да са извършени допълнително, извън договора, с изкл. на циментовата
замазка. Вещото лице дава заключение, че стойността на всички реално извършени
от “Мик Билдинг Русе” ЕООД СМР е 66 394,03 лв. с ДДС. Средствата,
необходими за отстраняване на констатираните недостатъци по свършени СМР са в
размер на 6217,35 лв. с вкл. ДДС. Вещото лице по тази експертиза не е
установило СМР, които да са извършени допълнително, извън договора, с
изключение на циментова замазка, на стойност 2266,06лв. с ДДС. Посочило е още,
че всички видове скрити работи са признати и включени в
количествено-стойностната сметка.
При така
изяснената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че
първостепенният съд правилно и законосъобразно е обсъдил всички относими към спора факти и е направил изводи, които напълно
съответстват на същите.
Неизпълнението
на задълженията на страните по договора за изработка съставлява основание за
ангажиране на договорната им отговорност и за предявяване на искове пред съда
за реализирането й. В конкретния случай ищецът в качеството си на изпълнител е
предявил иск за заплащане на възнаграждение за приетата работа, а ответникът с
насрещен иск е заявил своята претенция за недостатъци и отклонения на
изработеното.
Между страните няма спор, че част от
възложените с договора от 27.06.2017 г. СМР не са били извършени, както и че част
от извършените работи не са били изпълнени с договореното качество.
Няма спор също
така, че извършените от ищеца СМР не са приети от възложителя по уговорения в
чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договора начин, както и че посочените там документи не са
съставяни. Правилен и законосъобразен обаче е изводът на първостепенния съд, че
така уговореното между страните следва да намери приложение само в случай на
изпълнение на всички предвидени дейности и когато възложителят окаже
необходимото съдействие за приемане на извършената работа и съставянето на
необходимите за това документи. Именно неизпълнението на всички договорени СМР,
а само на част от тях, при това някои с недостатъци и от там липсата на съставяне на съответните
книжа за извършването и приемането на СМР е довело до спор между страните
/израз, на който е и образуваното обезпечително производство/ по отношение на
обема, качеството и цената на извършеното. С приетите обаче в производството
по обезпечение на доказателствата две СТЕ са установени вида и стойността на
договорените между страните и изпълнени качествено от ищеца СМР, а така също и
неизпълнените изобщо от него СМР, както и тези, изпълнението, на които не е
било с договореното качество.
Съгласно чл.
266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД , възнаграждение се дължи за извършена и приета работа. По същество частичното изпълнение на
договора от страна на ищеца не се оспорва от ответника. Възраженията му се
отнасят до неприемането му съгласно уговореното между страните. Многократно обаче
ВКС е изразявал становище, че установяването на изпълнената и приета работа
може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени
доказателства /приемо- предавателен протокол за конкретно извършени видове
работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове,
количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни
доказателства. В конкретния случай установяването е именно с приетите в
развилото се между страните по инициатива на ответника производство по реда на
чл. 207 ГПК СТЕ. Няма спор също така, че изпълнените СМР са във фактическа
власт на възложителя и се ползват от него. Неоснователно поради това се явява
възражението на ответника за недължимост на претендираната главница, тъй като
работата не е приета по предвидения в договора начин. Недостатъците в престираното по договора
за изработка не могат да доведат до отпадане на задължението на възложителя да
заплати изработеното и приетото. На практика, както правилно е отбелязъл и
районният съд ответникът отрича да дължи плащане за частично изпълнените СМР, а
в същото време претендира неустойка за частично неизпълнение, което е
недопустимо.
Неоснователно е и другото възражение във
въззивната жалба за недоказаност на размера на предявения частичен иск. От
заключението на двете приети СТЕ по инициираното по молба на въззивника производство
по чл. 207 ГПК се установява, че изпълнените от страна на ищеца СМР са на обща
стойност 69 961,78 лв. с ДДС според първата и 66 394,03лв. с ДДС според
втората експертиза. Правилен и законосъобразен е изводът на районния съд, че което
и от двете заключения да се кредитира, като се съобрази авансовото плащане от
26 386 лв. /за което няма спор/ е налице основание да се приеме, че ищецът
е извършил договорени СМР, които не са му платени на стойност по-голяма от
частичната му претенция в настоящото производство – 20 560 лв.
По изложените съображения въззивната
жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а
обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да потвърдено.
Мотивиран
така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 303 от 26.02.2019 г., постановено по гр. д. № 5647/2018 по описа
на РРС в частта, с която СУЕЕ
„Св. Константин Кирил Философ” Русе, представлявано
от директора Д. Н. е осъдено да заплати на “Мик Билдинг Русе” ЕООД сумата от 20 560
лв., частично претендирана от 48 879,71 лв., дължими за извършени и незаплатени
строително – монтажни работи по Договор за изработка от 27.06.2017г. , ведно
със законната лихва върху присъдената сума считано от 09.08.2018г. до
окончателното й заплащане.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в
законна сила.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: