МОТИВИ по НОХД № 1297/2021 година на СГС,
НО, 21 състав
Софийска градска прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу В.Ж.В. с ЕГН ********** за това, че
на 19.08.2020 г. около
13.30 ч., в гр. София, в близост до кръстовището, формирано при пресичането на
ул. „Боговец“ и ул. „Драгшан“,
е отнел чужда движима вещ - 1 брой златна обеца с тегло от 3 грама, 14 карата
проба на златото, на стойност 85,00 лева за един грам или на обща стойност
255,00 лева /двеста петдесет и пет лева/, от владението на собственика ѝ
- Л.Т.Ш., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила
- издърпал обицата от лявото ухо на Ш., като деянието е извършено при условията
на опасен рецидив, след като В.Ж.В. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
било отложено по чл. 66 от НК, както следва: с определение по НЧД №
14794/2014г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 02.10.2014г., било
определено общо наказание измежду наложените по НОХД № 8052/2012г. на СРС, НОХД
№14744/2009г. на СРС, НОХД № 4075/2011г. на СРС, НОХД № 9711/2009г., НОХД № 12948/2010
г. на СРС и НОХД №20241/2013 г. на СРС, а именно „Лишаване от свобода“ за срок
от 2 /две/ години, което било увеличено на основание чл. 24 НК с ½ до 3 /три/ години „Лишаване от свобода“, което да бъде
изтърпяно при строг режим в затвор - престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 пр.1 вр. чл.29,
ал.1, б. „А“ НК.
В съдебно заседание прокурорът не поддържа повдигнатото обвинение, като счита че описаното в него престъпление
не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Приема, че от същите не
може да се установи по безспорен и категоричен начин, че именно подсъдимият В.
е извършител на инкриминираното деяние. В този смисъл моли съда да признае
подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подсъдимия В. – адв. К., се присъединява към изложеното от
прокурора, като сочи, че нито един от свидетелите очевидци не е видял
извършителя в лице, с оглед на което извършените разпознавания се явяват
безпредметни. Допълва, че съобразно депозираните в съдебното следствие
свидетелски показания, разпознаванията са извършени и в нарушение на
процесуалния закон. От друга страна счита за доказано обстоятелството, че
подсъдимият по същото време се е намирал на друго място, имайки предвид показанията
на свидетелите Н.Б. и Х.Б., както и неговите обяснения. С оглед на изложеното, адв. К. счита, че съдът следва да постанови оправдателна
присъда.
Подсъдимият моли съда да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 19.08.2020 година около 13.30 часа, пострадалата Л.Т.Ш.
се прибирала към дома си, след пазаруване в магазин „Била“, когато в близост до
кръстовището на ул.„Боговец“ и ул.„Драгшан“ в гр.София била нападната в гръб от непознато лице
от мъжки пол. Непознатият издебнал възрастната жена в гръб, като първоначално я
обгърнал с ръце, след което я притиснал надолу към земята. Със сила успял да издърпа
и вземе една от златните обици на ушите й. Веднага след това побягнал, а
пострадалата започнала да вика за помощ. Св.Ш. успяла да види нападателя си единствено
в гръб, докато тичал, но не и в лице. Разпитана в хода на съдебното следствие,
същата заявява, че не е успяла да види и запомни лицето на нападателя, нито пък
е твърдяла подобно нещо в хода на досъдебното производство. Поддържа с
категоричност, че нито е видяла лицето на човека, нито пък може да го разпознае,
ако го види. По отношение на подсъдимия заявява, че не й прилича по
телосложение и структура на нападателя. Изразява предположение, че лицето е от
цигански произход, тъй като имало черна кожа. По този единствено критерий,
основан на етническия произход на нападателя, е извършено проведеното на
досъдебното производство разпознаване на извършителя на престъплението.
По време на нападението, на разстояние от около 20-30
метра от пострадалата, се намирали малолетните свидетели И.П. и Т.К.. Чувайки
виковете за помощ, същите насочили погледите си към възрастната жена и видели
отдалечаващия се с бягане мъж. Св. Т.К. тръгнал да бяга след него, но скоро
след това го изгубил от поглед и се отказал да го преследва. Двамата помогнали
на възрастната жена, след което я придружили до полицията. Разпитан в съдебно
заседание, св.И.П. заявява, че е видял лицето единствено в гръб и не може да го
разпознае. Св. Т.К. пък заявява, че го е видял странично, отново докато бяга,
но не го е запомнил и не може да го разпознае. По отношение на подсъдимия в
съдебно заседание е посочил, че не му прилича на бягащия човек.
На същата дата, 19.08.2020 година, около обяд, подс. В.В. отишъл заедно с
жената, с която живее на семейни начала св..Н.Б. и нейната майка св.Х.Б. до
частен медицински кабинет на д-р Б.Д.в гр.София, където бил извършен аборт на св.Н.Б..
След приключване на процедурата тримата заедно се прибрали в жилището си в
ж.к.“Красна поляна“ в гр.София. На тази дата подс.В.
не е посещавал района около Районния съд на бул.“Цар Борис III“ в гр.София.
Двадесет дни след инкриминираната дата, на 09.09.2020 година, докато си чакал трамвая на спирката в
кв.Павлово в гр.София, подс.В. бил арестуван по
подозрения в извършването на инкриминираното деяние.
Приложената по делото съдебно-оценителна експертиза установява, че
стойността на отнетата от пострадалата вещ – 1 брой златна обеца с тегло от 3
грама, 14 карата проба на златото, е 85,00 лева за един грам или обща стойност
255,00 лева /двеста петдесет и пет лева/.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установена въз основа на следните гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства: обясненията
на подсъдимия В.; показанията на свидетелката Л.Ш., дадени в съдебно заседание
и прочетени от ДП; показанията на свидетелите Т.К. и И.П., дадени в съдебно
заседание и прочетени от ДП; показанията на свидетелите Н.Б. и Х.Б.;
показанията на свидетелите Г.Ц., И.Ц., В.Г. и М.М.; справки за съдимост, ведно с бюлетините за
съдимост на подс. В. и справка за търпени наказания
(лист 65-80 от ДП); заключение на оценителна експертиза, прието в хода на
съдебното следствие (лист 138 от ДП); писмено уверение от д-р Б.Д., че на Н.Х.Б.
е извършен аборт на 19.08.2020 г.;
трудов договор от 02.09.2020 г.; 2 броя удостоверение за раждане на
дете.
Настоящият съдебен състав счита, че е
изпълнил отговорно и в пълен обем задълженията си по разкриване на обективната
истина, като всички процесуални средства за доказване по делото са изчерпани.
При извършената преценка на доказателствената
съвкупност, съдът намира, че на първо място следва да се обърне внимание на
показанията на пострадалото лице – Л.Ш. и тези на свидетелите К. и П., тъй като
изброените се явяват очевидци на инкриминираното деяние.
Пострадалата Л.Ш. е депозирала показания в
хода на съдебното следствие, както и пред органите на досъдебното производство,
като протоколите от разпитите, проведени в хода на досъдебното производство, са
прочетени в цялост и приобщени по делото на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Свидетелката е
последователна и категорична в показанията си в частта относно това кога и къде
е била нападната, по какъв начин е извършено нападението и какви вещи са
ѝ били отнети, с оглед на което и констатирайки, че показанията ѝ за
тези обстоятелства не се конфронтират с останалия доказателствен
материал и кореспондират с изложеното от свидетелите К. и П., съдът им се
доверява и възприема в цялост изложеното от свидетелката Ш. досежно
времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние, както и по
отношение на отнетите от свидетелката вещи.
Що се отнася до идентифицирането на извършителя, пострадалата, разпитана
пред съда, многократно и категорично заявява, че не е успяла да види лицето на
нападателя си, че го е видяла само в гръб и че не може да го познае, ако го
види пак, посочва единствено характеристиките дълга черна коса и мургав цвят на
кожата. Описвайки нападателя си, набляга основно на тъмния цвят на кожата му,
въз основа на който прави предположение, че той е от ромски произход. Отрича да
е описвала височината и годините на извършителя и твърди, че не е разпознавала
такова лице в хода на досъдебното производство. Запитана от съда дали
разпознава подсъдимия, намиращ се в съдебната зала, св. Ш. отговаря, че не може
да го оприличи като лицето, което я е нападнало на инкриминираната дата. В този
смисъл съдът дава вяра на показанията й, депозирани в хода на съдебното
следствие, които са били събрани пряко и непосредствено и които опровергават
първоначално заявените такива от нея на досъдебното производство относно
самоличността на нападателя и възможността й да го разпознае. Както става ясно
пред съда, св.Ш. по време на нападението не е имала възможност нито да види
лицето на нападателя, нито пък да го разпознае впоследствие. В този смисъл
съдът приема за недостоверни показанията й в тази насока, дадени на досъдебното
производство, както и извършеното с нейно участие разпознаване.
На следващо място следва да се обърне
внимание на изложеното от свидетелите И.П. и Т.К., които са се притекли на
помощ на пострадалата. Настоящият състав
се доверява и на техните показания в частта относно времето и мястото на
извършване на инкриминираното деяние, тъй като същите са последователни,
кореспондират помежду си и с изложеното от свидетелката Ш. в тази насока. От
друга страна, свидетелите К. и П. също твърдят, че не са видели и запомнили
лицето на извършителя и не са в състояние да го разпознаят. Свидетелят П.
заявява, че е успял да види нападателя единствено в гръб, тъй като в момента, в
който насочил погледа си към него, той вече бил побягнал. По отношение на
разпознаването, в което е участвал, свидетелят поддържа, че е имал колебания, а
лицето, което е посочил, най-много му е приличало на нападателя. Св. К., който
е бил заедно със св. П., разказва, че когато са чули виковете, се е затичал за
кратко след извършителя, но не успял да види добре лицето му, тъй като го
възприел единствено странично. Заявява категорично, че вече не помни как е
изглеждал извършителят и не знае дали същият е присъствал на извършеното
по-късно разпознаване. Запитан дали може да разпознае извършителя в лицето на подсъдимия,
намиращ се в съдебната зала, св. К. отговаря, че подсъдимият не прилича на
нападателя. Предвид изложеното, съдът намира, че не може да кредитира с доверие
показанията на свидетелите П. и К., дадени на досъдебното производство в частта
относно даденото описание на нападателя и възможността за неговото
разпознаване. Както става ясно, двете момчета, макар и да са се намирали в
близост до мястото на инцидента, не са имали обективна възможност да видят
добре и запомнят лицето на извършителя, а още по-малко да го разпознаят
впоследствие. Недостоверни и необективни се явяват извършените две
разпознавания с тяхно участие.
С оглед изложеното от свидетелите Ш., П. и
К., настоящият съдебен състав намира извършените в хода на досъдебното
производство три разпознавания за абсолютно несъстоятелни, като ги изключва от доказателствения материал, тъй като същите са извършени от
лица, които не са имали обективна възможност да възприемат и запомнят външните
индивидуализиращи белези на нападателя, а така също и реално да го разпознаят.
Определящ фактор при разпознаването е
разпознаващият да е възприел визията на извършителя, в частност лицето му или
други характерни идентифициращи го белези, които биха го отличили от други лица
със сходен външен вид. В настоящия случай показанията на свидетелите очевидци
на инкриминираното деяние водят до несъмнен извод, че нито един от тях не е
възприел непосредствено лицето на подсъдимия. Свидетелите помнят само общи
външни белези като косата, цвета на кожата и дрехите, с които същият е бил облечен,
а при посочване на намиращия се в залата подсъдим, не съумяват да го разпознаят
като извършител на деянието, на което са станали свидетели.
Отделно от това, съдът констатира, че при
извършването на разпознаванията с участието на П. и К., не е била спазена стриктно
процедурата по чл.171 ал.1 от НПК, доколкото едно от поемните
лица Ц., разпитано в съдебно заседание, заявява и то с категоричност, че не е
присъствал на извършените от П. и К. разпознавания, което ги опорочава на
самостоятелно основание. Законът в тази му част е категоричен, като изисква
участието на поне две поемни лица при извършеното
разпознаване, което очевидно не е било спазено, тъй като Ц. изобщо не е бил в
помещението, в което П. и К. са разпознавали съответните лица.
От друга страна съдът кредитира показанията, изложени
от свидетелите Н.Б., Х.Б., както и обясненията на подсъдимия, тъй като същите са
последователни, еднопосочни, кореспондират едни с други, подкрепят се от приложеното
по делото медицинско удостоверение от д-р Б.Д.и не се оборват от останалите
доказателства по делото, поради което съдът ги възприема за обективни и
достоверни.
Показанията на другите разпитани по делото свидетели
касаят начина на извършване на разпознаванията, поради и което и при положение,
че същите се изключват от доказателствената
съвкупност, прави анализа им безпредметен.
След извършения анализ на доказателствената съвкупност по делото, настоящият съдебен
състав заключи, че по делото не са налице доказателства, установяващи
категорично и несъмнено, че подсъдимият В. е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение. Нещо повече, налице са достоверни доказателства, че
същият по времето, по което е било извършено деянието, се е намирал на съвсем
друго място – придружавал е свидетелката Н.Б. до медико-дентален
център „Д-р Д.“, където на същата е бил извършен аборт, а след това заедно с
нея и с майка ѝ – свидетелката Х.Б., се е прибрал с такси към дома си в
ж.к. „Красна поляна“. Видно от показанията на тези свидетели и от обясненията,
дадени от подсъдимия, на инкриминираната дата подс. В. не е посещавал изобщо района около Районния съд на бул.“Цар Борис III“ в
гр.София.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка,
съдът намери за установено, че подсъдимият В.В. не е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 пр.1 вр. чл.29,
ал.1, б. „А“ от НК
Направеният по-горе анализ на доказателствената съвкупност
не дава основание на съда да направи категоричен, несъмнен и еднопосочен правен
извод, сочещ именно подсъдимия В. като извършител на
инкриминираното престъпно деяние, за което му е повдигнато обвинение. Този
анализ напълно разколебава обвинението срещу подсъдимия, защото води до изводи,
на които не може да почива една осъдителна присъда, която следва да се основава
на вътрешното убеждение на съда, изградено въз основа на факти, които по
безспорен начин изясняват авторството и механизма на извършване на деянието. В
настоящия случай, съдът приема, че всички процесуални средства за доказване са
изчерпани, като по делото не са събрани доказателства, установяващи по
категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият В. е извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, поради което го признава за невиновен и го оправдава
изцяло.
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 190, ал. 1 от НПК направените по водене на делото разноски остават за
сметка на Държавата.
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: